В своята книга от 1844 г. "Царственик или История болгарская", Христаки Павлович Георгиев много увлекателно ни разказва за нашите царе, сред които има имена, които ние днес не познаваме, а и не учим в училище за тях. Днес историческата наука е напреднала в доста направления и вероятно хронологията на нашите царе е разучена и установена много по-вярно - някои имена са други, а някои са отпаднали. Това може и да е вярно, а може и да не е - аз не смятам да заемам позиция.
По-интересно ми е друго.
В своята книга Христаки Георгиев пише с един български език, за който днес бихме казали, че има изключително силно влияние от руския език. Това е много вероятно да е било така, тъй като повечето наши учени мъже са се образовали в руски академични среди и са ползвали изключително много руска научна литература. Можем да си помислим, че те няма как да не са прихванали много от езика, на който им е преподавано и така да пишат и в своите книги. Такова "руско" влияние се вижда по всички издавани в средата на 19 век книги, учебници и изследвания на булгарски възрожденци. С две думи - тогава езикът на който се е пишела нашата литература в много отношения е приличал на руския език.
Замислих се. Добре - те са били повлияни. Но нали книгите им трябва да се четат от останалите грамотни българи. Това означава, че тази реч е била разбираема и от останалите българи. Ако и да не се е ползвала с популярност във всекидневната реч, все пак е трябвало да бъде разбирана и понятна на всички грамотни (а и неграмотни, нали ще им ги четат) българи.
И ме осени мисълта - а да не би това въобще да не е "влияние" от руския език, а напротив - да е било нещо съвсем нормално в българския език?
Лексика и правопис, които ние, българите, да сме предали на русите, внасяйки огромно количество православна литература, жития и песнопения в руската православна църква, когато тя се утвърждавала като държавна религия по земите на Русия.
В някои изследвания руски учени стигат до заключението, че до средата на 19 век българите сме говорели "практически" по руски, и едва в последствие сме формирали свой новобългарски език, подобно на много новосъздаващи се нации в Европа. Така се е получило при германците, норвежците, поляците и други европейски народи. И тези учени смятат, че това се е получило и при нас - българския народ. Докато те, русите, като стара и отдавна "обособила се" нация "имат" своя език от много векове.
От друга страна е всеизвестно и признато от историческата и филологическата наука, че руския език се е формирал такъв, какъвто го познаваме от векове насам, именно под влиянието на старобългарската литература, писана на старобългарски еззик, които те удобно и неизменно наричат старославянски.
Така че, ще продължавам със своите непрофесионални разсъждения и ще се опитвам да си сглобявам един мой си, исторически "пъзъл", относно езика ни и неговата съдба.
А сега ще изложа малко примери от книгата на Христаки Георгиев, който впрочем е възпитаник на школата на Рилския манастир. Книгата може да изтеглите или да четете онлайн ТУК:
Своещина - егоизъм
Тръст - тръс
Адвокати и прошенописци
Корист - плячка
Ловитва - лов
Абiе - незабавно, веднага, тотчас
Опленят - завземат
Бран - битка, война
Дщера - дъщеря
Обтекоха - обкръжиха
Извърте очите на самуиловите войници
Петър, презываем Делян
Българите го проповедаха за цар
В една друга книга срещнах думата директриса - директор на училище. Видя ми се много логично съставена, а намерих и аналогични случаи. Ето някои мои примери:
Акт-ьор, акт-риса
Директ-ор, директ-риса, директ-рица
Защо тогава да не стане Кондукт-ор, кондукт-риса
Освен това имаме:
Слон, слон-ица
Бистър, Бистр-ица
Защо тогава да нямаме Минист-ър, минист-рица, минист-риса
Папа римски, папеса
Рек-тор, рект-риса
Мот-ор, мот-риса
Барон, барон-еса
Клоун, клоун-еса
Вагон, вагонета, вагонетка
Балет-ист, бале(т)-рина
Мед, мед-овина
Гърло, гърло-вина
Татко, татко-вина
... хм.
