ПРАЗНИК ИЛИ ПРАЗДНИК - НИСКО ИЛИ НИЗКО

Бъднини - бъдещи дни

Праздници - празни дни (праз-дни-ци)

Делници - делови дни

Неделник, неделя - не-делници, почивни дни

ПРАЗНИК ИЛИ ПРАЗДНИК

Тази дума в руския език се изписва с “д”. Някъде докъм 20-те години на ХХ век и ние сме я пишели с “д”.

Откъде идва това “д” в "празДник"? Може би от руския език?

Преди мислех, че думата “празник” е от “празен ден”, денят, в който не се работи, но не било това.

Идвало от старобългарското "презъ" тоест “през”, “преминаване през” - ден, който завършва един етап и след него започва нов.
Ако това е била неделята, то започвала новата седмица (която едно време наричали “неделя”). Ако е някакъв църковен празник или друго честване (годишнина, например) - също е завършвал един етап и е започвал нов. Д-то идва от “ден” - ден, през който се минава към новия етап, наричан “през-ден”-ик, а оттам “прездник=>праздник”.

ПразДникът едно време е бил маркировка, подчертавал е цикличността на битието. Животът се е въртял не около празниците, а около делниците, основавал се е на труда и на необходимостта от труд. 

А в днешно време е точно обратното… Вероятно църковните практики са ни научили на това, на тази ленност в мислите ни.

Преди много години във вестник "Стършел" е имало анекдот, според който думата "празник" трябва да се смени с "пълник", защото трапезата на такъв ден е винаги пълна. :)

СМЯТАМ И ИМАМ НАМЕРЕНИЕ

“Смятам да започна тази работа”

Защо думата за смятане (дума за аритметически действия) е възприета като намерение, решимост?

Имам намерение (идва от руския, където намерен означава "канещ се да ...", "решен да ...")

Вариант на “смятам” е “мисля”, която също не е съвсем коректно употребена.

Едно време са казвали надумал съм, наумил съм си, наканил съм се (каня се), но най-правилното е “решил съм”.

Откъде идва думата решение?

Не идва ли и тя от смятане (не етимологически, а като резултат от математически действия)? Смятал си, смятал си - и си намерил решението. Може ли да се каже “Смятам да започна тази работа и затова съм решил да се представя добре на интервюто”? Ако така е добре казано, както и аз си мисля, то думата "смятам" вече има смисъл, замествайки думите наумил, надумал, наканил.

Защото, ако погледнем, думата "надумал" също има корен “думам”, който днес срещаме само в руския език, в смисъла на ... “мисля”.

Думите "смятам" и "считам" са сходни. Думата "чета" има значение и на "броя", и двете са свързани с мисленето.

"Мисля" в смисъл на "възнамерявам" също не е случайно, още повече, че по-горе дадох пример в руския език. И в други езици глаголите за "намирам" имат значение освен на "откривам", също и на "мисля".

Връзката между "рéша" (коси) и "решавам" също не е случайна - идва пак от "развързвам, "разплитам".

НИСКО ИЛИ НИЗКО, НИЗОСТ

Ниски, ниско, нисък (а трябва да е низък). Защото казваме низини, низост, низходящ. В руския тази дума е низок (нисък на български), низки, а казват и низменност (низина, равнина). Днес, в нашия език, думата низост е свързана само с най-недостойните черти на човешкия характер. Което, по принцип, не е лишено от логика, но от друга страна, думата низина не свързваме с нищо такова.

ОБИКНОВЕН ИЛИ ОБИКНОВЕНЕН
Правилото в българския език гласи:

“Ако прилагателното в м.р. ед.ч. завършва на н или на -ен, неговите форми не са с двойно н, например: финия(т), фина(та), фино(то), фини(те) – от фин, обикновения(т), обикновена(та), обикновено(то), обикновени(те) – от обикновен.”

Ще си позволя да не се съглася.

Имам забележка към думата обикновен.

Тя трябва да е обикновенен. Защо?

Думи като ранен (с корен рано или ранина), копринен (с корен коприна), сенен (с корен сено), винен (с корен вино), ранéн (с корен рана) са все с коренна дума, завършваща на -но, -на и са съставени така, че наставката -ен заменя последната гласна.

Интересното в думата обикновен е, че тя, като коренна, не може да е прилагателно от м.р. Всички прилагателни, с корен “обикновен” трябва да са обикновен(-ен), обикновен(-а), обикновен(-о), обикновен(-и). Ако това не е така и аз греша, то нека някой ми каже коя е коренната дума на обикновен?

НИЙ ИЛИ НИЕ, ВИЙ ИЛИ ВИЕ

Много стари хора днес, а и масово в миналото (допреди 60-70 години) са изговаряли ний, вместо ние и вий, вместо вие.

Ще изброя още няколко такива думи, които са претърпяли видоизменение, което за мен, неукият, е необяснимо.

Единственото, което мога да кажа е, че вие се изговаря по-лесно от вий.

Ний, ние

Вий, вие - две значения

Пей, пее

Блей, блее

Сей, сее

Вей, вее

Дий

Пий, пие

Зрей, зрее

Тий, тия, тези

Едрей, едрее

Тежкарей, тежкарее се

Младей, младее

Хубавей, хубавее

Изгрей, изгрее

ХЛЯБЪТ В ЕЗИКОВОТО БОГАТСТВО НА БЪЛГАРИНА

От дълбокото миналото, та до ден днешен, българинът е свързвал хляба с успеха в труда, с доброто материално положение, със силна година и добра реколта. Хлябът е бил основна храна на нашите предци, неговия сакрален смисъл го е поставял на почетно място, сред символиката в бита на българина.

Тук ще изброя няколко примера за това:

Никой не е по-голям от хляба.

Продава се като топъл хляб.

Всеки търси на хляба мекото.

Търся булка от добро тесто.

За да успееш в живота е хубаво да имаш поне малко маица.

С тази професия (с тези две ръце) си изкарвам хляба.

За единия хляб работя.

Тези пари и за един хляб не стигат.

Молиха се за коричка хляб.

В чужда къща и хлябът е горчив.

Караме я на хляб и вода.

Толкова хляб изяде и пак не се научи на занаят.

Хляб да има, пък другото - каквото Господ даде.

Цял живот все черен хляб ли ще ядем!

Даде му хляба в ръцете.

Каквото замесиш, такова ще опечеш.

Всичката Мара втасала, та и ти сега.

Опече си хляба той навреме.

С чужда пита помен прави.

Хляб се пече на бавен огън.

Прегореният хляб сиромасите го ядат.

У него е хляба, у него е и ножа.

Корав като престоял хляб.

Хлябът се яде, докато е топъл.

Ден да мине, самун да падне.

Бори се за хляба си.

И двамата са от едно тесто.

Скъп на триците, а евтин на брашното.

Чуждият хляб — зъби кърши.

Давали на циганина царство, а той питал: ами хляб?

Няма хляб без мотика.

Когато си гладен, хлябът не е твърд.

Собственият хляб е по-вкусен.

Намали малко маята - ако е напълнял някой

Крилатата фраза "Хляб и зрелища", употребена от поета Ювенал

Има хляб в тази работа

Голям залък хапни, голяма дума не казвай.

Дебел сняг - голям комат.

Хм, ще дойде той, големият денец, с малка пита, ще ви питам аз тогава!

СВАТБА ИЛИ СВАДБА

Правилната дума е сваДба (не се сватосват, а се свежДат към олтара). Днес водим булката към олтара. Казваме сведущ, завеждащ, водач, водещ. А “сведение” си е всъщност сведéние (до знанието на ...). Така и казваме - “за сведение на ...”

ЦЯР И ЛЕК

В миналото на лековитите смеси и напитки са казвали “цяр”, а този, който ги е познавал и ги е ползвал, са наричали “церилник”. След употребата на цяровете кризата е преминавала, състоянието на болния се е подобрявало, олеквало му е.

Поради това, постепенно са започнали да говорят за “лек, ляк”-ове и се е пишел лѣк, поради това, че се е изговарял по различен начин в различните български области. Тази дума е корен на много производни:

о-леко-тяване, об-лек-чение, леку-ване, лек-ар, об-лек-ло, леко-вит.

ДРУГ И ДРУГАР

Днес думата “друг” в българския език знаем какво означава (някой друг, освен теб). Но защо в руския език тя означава приятел? Оказва се, че тя все още означава приятел, защото това тя е означавала и в българския език преди векове.

Остатък от това значение са думите дружа, дружка, дружба... 

Известно е, че в нашия език съществува такъв процес - на преминаването на “г” в “ж”. В някои славянски езици, а и в нашия, през 19 век "друг" е значело "втори" (книга първа, книга друга, книга трета).
Каква точно е връзката между "чуждия" ("другия") и другарството? Пряка - не си ти, а твой друг. Друг твой е твоето друго “ти” (или “ти”, твоята същност в другиго)

Твое копие - в смисъла на съмишленик, друг-ар(ин).

ЛАД И ЛАДИМ, ЛАД И ЛЯГАМ

Лад, наладить (рус.) - да подреди, установи в порядък, да оправи в ред нещата, просто разбирателство. Дойдоха на един лад - намериха синхрон в мислите и действията си. Налаживает (рус.) - урежда, установява отношения, разбирателство. Лажится спать (рус.) - ляга да спи. 

Когато си лягаме, а именно това е естественото състояние на нашето тяло, всички вътршни органи се подреждат един ДО друг. Докато сме прави, вътрешните ни органи се притискат от тежестта си, тъй като се намират един НАД друг в коремната ни област. Тазовите кости затова са наречени тазови, защото като един таз (лехен) поемат и крепят цялата тази пихтия от органи да не се разсипе. Когато си легнем, натискът върху тези органи отслабва, те сякаш се подреждат (налаждат, разпоЛАГат се удобно един до друг) и си почиват. Процесите в тях отслабват, мускулите се отпускат и целият ни организъм се възстановява.

Легло идва от лягане, а лягане идва от лад. Неслучайно думата м-лад-ост (мы лады - ние сме наред) означава времето, когато всичко ни е наред и сме здрави и жизнени, без грижи.

Няма да се учудя, ако и думата с-лад-ко да има подобен смисъл.

В народните ни песни също има обръщение “Ладо, ле” и това съвсем не е име, а обръщение към младеж или мома.

Освен това, празникът Коледа е всъщност Коло-лад-а=>Коляда=>Коледа. 

Коло е словѣнската дума за Слънцето в древността, а коло-лад-а е означавало, че Слънцето най-сетне се е “събудило” след многомесечния си пад на небето и отново започва да се издига всяка сутрин все по-високо и по-високо на небосклона и животът в природата започва отново, налажда се.

Имаме в нашия език и думата “налага се” и “наложително”. Тук отново коренът е ЛАД.

И двете думи означават, че нещо трябва да се направи, за да са наред нещата, за да се наладят - да се уредят, подредят.

Когато с-ЛАГ-аме нещо на масата, ние правим същото. Правим същото и когато подреждаме нещо на етажерката.

ДОБРУДЖА

Добруджа - Добро Гея (на румънски е DOBROGEA)

АНИМАЦИЯ И АНИМАТОР

Аниматор e художник, който рисува анимация. В туристическия и развлекателния бизнес аниматорът е лице, което отговаря за планирането и организацията на АКТИВНИТЕ програми за свободното време на организирани групи туристи.
В латинския animo е душа. Оттам и думата animal за животно в английския език.

Анимацията е бързо последователно показване на образи на неподвижни елементи, с цел създаване на илюзия за движение. Като "живи" - animo.

Технически погледнато, киното също е поредица от статични кадри, 24 в секунда, с които се създава илюзията за непрекъснат процес. Но киното все пак заснема от движещи се хора и предмети. В киното живите хора играят.

ГОСТ ИЛИ ГОСТЕНИН

Някои думи имат стара форма на изговаряне.

Такива са:

Гост е била гостенин

Господар е била господарин

Боляр - болярин

Готован - готованин

Мародер - мародерин

Месар - месарин

Пъдар - пъдарин

Джелат - джелатин

Мръвкар - мръвкарин

Дървар - дърварин

... а думите властелин и исполин са се запазили такива, каквито са били.

Вчера от леля ми, селска жена, чух думата “умеатна жена” - оправна, къщовница. Някъде я казват "умятна".

-оглу, означава чий -ов в турския език. Много фамилии на наши люде от Възраждането са завършвали така.

-джилер означава -джия, занаята на човека в турския език, но в мн. ч.

Старото турско име на село Старо Железаре(и) в Хисарско е Демирджилер. Демир на турски е желязо. Селото е било известно с майсторите си по обработката на желязо. Изработвали за железни сечива, огради и решетки. Поради това, тое било известно и с още едно име - Рашатари, тоест - Решетари

Пущина къща - запустната къща, пущина-к.

Дуван - диал. Сокол. Името на село Дуванлии може да означава соколари.

В Зографски царски поменик се споменава името Костантин.

Мъжкото име Константин идва от латинския език и означава постоянен, силен, твърд. Българският вариант на името е Костадин. Костадин е то и на сръбски език.