Думи от книгата на Любен Каравелов от 1850 г. "Записки за България и българите"
Чегато - сякаш, гачели, каточе
Храстеци - храсталаци
Тахтабити - дървени буболечки, дървеници
Няколко стотини - няколко стотин
Образ - лице
Краставо село - Кръстевич
Кътърки - пуканки
Гургувица - гургулица
Чекма - издаден клюкарник на къща, от който се гледа в три страни
Пленички - плитки (на коса)
Наустъ - наизуст
Хамлии - амулети, муски
Другояче този човек бе добър - иначе този човек бе добър
Каракурухчия - сиренар
Мадраджия - маслар
Мокани - сръбски овни
Рудаци - нашенско-балкански овни
Агъл - стан на влашки овчари със семействата им
Бял мъж - ястие, приготвяно от овчарите от прясно сирене, масло, брашно и захар
Бегликчия - човек, изкупил правото да събира данъка беглик (десятъка) - първите, най-едрите, откупуват от султана цели окръзи и ги препродават на по-дребни бегликчии, които ги препродават на още по-дребни.
Точено, зелник - баница
Рутища - дрехи, облекло
Думи от кижката на Михаил Гребенаров от 1879 г.
Е зирета (гьолове) - езера
Хохрида - Охрид
Кръджели - Кърджали
Лешнаци - лешници
Костени - кестени
Управителен началник - управител
Стражари с джандарска форма
Франга - франка
Два дена оран - казано, като площ на нива
Нохче - ножче
Чуждина - чужбина
Имат засрам - срамуват се, считат го за срамно
Дрънгулки и врендулки - дрънкулки и непотребни неща
Високоумие - високомерие, възгордяване
Смиреномудрие - смиреност
Да ни захвалат приятелите и да ни завиждат неприятелите
Да изпием чаша за здравица
Три четири увръта земя - в един уврът може да се посадят 400 тополи
Ти си спаваш спокойно - спиш си спокойно
Овошкени дьрвѣта, на които могат да ни пасат пчелите - овощни дървета
Един драм - един грам
Землодѣлство - земеделие
Синца - всички
Ето какво ще ви прикажа - ето какво ще ви кажа
Нещеше да изсъхне кукуруза (мисира) - нямаше да изсъхне царевицата
През зимето - през зимата
Скинахме си опънците от ходене - скъсахме си обувките от ходене
Баят (тур.) - омръзва
Ту тамо, ту овамо - насам-натам
Помните това време, кога стана кланiето и висенiето - за възстанието Априлското, когато са колели и бесели
По негдѣ - някъде
Книжката се задължава да следва печатанiето си - книжката ще продължава да се печата
Думи от езика на селянина
Паралия (синия) - три/четити-крака ниска дървена кръгла маса за хранене
Пиростия - метална скара на крака, за поставяне на съд за готвене над огъня
Баджа - коминът над камината в къщи, заедно с металната кука за закачане на менчето над огъня
Конопен кинефир - едроптъкан плат за риза
Салтамарка - мъжка къса дреха с дълъг ръкав от шаяк (вид късо сако) без закопчаване
Ушатка - малка керамична делвичка с дръжка отгоре за една ръка
Захлупци - кръгла дървена съдинка с капак, за съхранение на храни
Кутел - съд, подобен на чукало за масло, но по-нисък. Ползва се за счукване на пипер, сол.
Нощови - голямо дървено корито за месене на тесто
Копанкя - по-малък дървен съд, подобен на нощови
Шумка - листо
Рачка на шумката - дръжка на листото
Чунъ - плоска дълбока лодка в Охридскот езеро, с плосък нос
Браной - вълнение, вълни на талази
Авланка - изпъстрена глинена кана от 1-2 литра
Боца - шише, стъклена бутилка
Марами - пешкири за глава
Е зирета (гьолове) - езера
Хохрида - Охрид
Кръджели - Кърджали
Лешнаци - лешници
Костени - кестени
Управителен началник - управител
Стражари с джандарска форма
Франга - франка
Два дена оран - казано, като площ на нива
Нохче - ножче
Чуждина - чужбина
Имат засрам - срамуват се, считат го за срамно
Дрънгулки и врендулки - дрънкулки и непотребни неща
Високоумие - високомерие, възгордяване
Смиреномудрие - смиреност
Да ни захвалат приятелите и да ни завиждат неприятелите
Да изпием чаша за здравица
Три четири увръта земя - в един уврът може да се посадят 400 тополи
Ти си спаваш спокойно - спиш си спокойно
Овошкени дьрвѣта, на които могат да ни пасат пчелите - овощни дървета
Един драм - един грам
Землодѣлство - земеделие
Синца - всички
Ето какво ще ви прикажа - ето какво ще ви кажа
Нещеше да изсъхне кукуруза (мисира) - нямаше да изсъхне царевицата
През зимето - през зимата
Скинахме си опънците от ходене - скъсахме си обувките от ходене
Баят (тур.) - омръзва
Ту тамо, ту овамо - насам-натам
Помните това време, кога стана кланiето и висенiето - за възстанието Априлското, когато са колели и бесели
По негдѣ - някъде
Книжката се задължава да следва печатанiето си - книжката ще продължава да се печата
Думи от езика на селянина
Паралия (синия) - три/четити-крака ниска дървена кръгла маса за хранене
Пиростия - метална скара на крака, за поставяне на съд за готвене над огъня
Баджа - коминът над камината в къщи, заедно с металната кука за закачане на менчето над огъня
Конопен кинефир - едроптъкан плат за риза
Салтамарка - мъжка къса дреха с дълъг ръкав от шаяк (вид късо сако) без закопчаване
Ушатка - малка керамична делвичка с дръжка отгоре за една ръка
Захлупци - кръгла дървена съдинка с капак, за съхранение на храни
Кутел - съд, подобен на чукало за масло, но по-нисък. Ползва се за счукване на пипер, сол.
Нощови - голямо дървено корито за месене на тесто
Копанкя - по-малък дървен съд, подобен на нощови
Шумка - листо
Рачка на шумката - дръжка на листото
Чунъ - плоска дълбока лодка в Охридскот езеро, с плосък нос
Браной - вълнение, вълни на талази
Авланка - изпъстрена глинена кана от 1-2 литра
Боца - шише, стъклена бутилка
Марами - пешкири за глава
Имената на занаятите по турско
Тюфекчия - майстор на пушки
Самсар - търговски посредник
Камзамалин - бирник
Мумджия - свещар
Кафтаджия - търговец на платове
Капъджия - портиер
Сарафин - разменя пари
Кюркчия - кожухар
Папукчия - чехлар
Терзия - шивач
Сеиз - коняр, конегледач
Сарач - майстор на седла
Доурманджия - майстор на прозорци, дограми
Казас - търговец на коприна
Астарджия - тъкач на тънки пплатове
Ахтар - дребен търговец на бакалски стоки
Джамбазин - търговец на коне и добитък
Ахчия - готвач
Налбантин - подковач на добитък и коне
Трите степени на занаятчията - чирак, калфа и башкалия (самостоен майстор)
Малджии - иманяри
Такеджия - шапкар
Бучакчия - ножар
Астраджия - производител на тънки платове и подплати
Керестеджия - производител и търговец на дървен строителен материал
Фучеджия - бъчвар, кацар
Табакчия - обработвач на кожи
Тезгяхтар - магазинер, продавач, понякога барман в кръчма
Сахтиянджия - търговец на кожи
Кувенджилък - златарство
Папуджийство - чехларство
Кюркчийство - кожухарство
Контракчии - доставчици
Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане симата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото в къщо очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.
Тюфекчия - майстор на пушки
Самсар - търговски посредник
Камзамалин - бирник
Мумджия - свещар
Кафтаджия - търговец на платове
Капъджия - портиер
Сарафин - разменя пари
Кюркчия - кожухар
Папукчия - чехлар
Терзия - шивач
Сеиз - коняр, конегледач
Сарач - майстор на седла
Доурманджия - майстор на прозорци, дограми
Казас - търговец на коприна
Астарджия - тъкач на тънки пплатове
Ахтар - дребен търговец на бакалски стоки
Джамбазин - търговец на коне и добитък
Ахчия - готвач
Налбантин - подковач на добитък и коне
Трите степени на занаятчията - чирак, калфа и башкалия (самостоен майстор)
Малджии - иманяри
Такеджия - шапкар
Бучакчия - ножар
Астраджия - производител на тънки платове и подплати
Керестеджия - производител и търговец на дървен строителен материал
Фучеджия - бъчвар, кацар
Табакчия - обработвач на кожи
Тезгяхтар - магазинер, продавач, понякога барман в кръчма
Сахтиянджия - търговец на кожи
Кувенджилък - златарство
Папуджийство - чехларство
Кюркчийство - кожухарство
Контракчии - доставчици
Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане симата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото в къщо очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар