20 декември 2016 г.

ДЪЖД и СНЯГ, СТАР и ДРЕВЕН

ДЪЖД И СНЯГ
В древни езически времена е имало посветени в шаманството хора, които са познавали законите на природата. От шаманът често се е очаквало да направи необходимите действия, за да предизвика дъжд. А дъждът, знаем, е жизнено важен за посевите, от които се е изхранвало населението. Шаманът е знаел какъв огън да накладе, къде да го накладе, така че ветровете на това място да издигнат дима нагоре към опредлен учатък в небето. Знаел е какви дърва да сложи в огъня, за да се образува определен тип пепел, който, издигнат в небето да събере около себе си влага, която да се изсипе на земята.
И когато дълко чаканият дъжд е заливал земята, хората са казвали, че той е долго ждан (дълго чакан), до-ждан, дожд. Така разбираме, че етимологията на думата дъжд го определя, като дълго чакан.
Руснаците казват “Дождались!”, когато радостно възкликват с облекчение, когато някой е дошъл, след дълго закъснение. В руския има прилагателно долгожданный, което точно това и означава - дълго чакан.
А с-нег-ът е просто заледен дъжд, но нежен, защото пада с нежин-ки, ласкаво. В нашата поезия се е запазила думата нега, отъждествявана с нежен спомен.

ОТЧАЯНИЕ
В руския език се е запазила една особена дума - чаять, която означава очаквам, уповавам, надявам се. Чаяние, съответно, означава очакване, надежда, упование. В българския език добавяме представката от-, когато искаме да откъснем, отделим думата от основния смисъл. От-чаяние явно означава отказ от очакването, от надяването, тогава, когато си спрял вече да се надяваш, очакваш и си ОТ-ЧАЯН. Подобни думи отделяне са от-деля, от-казва, от-мира, от-връща, от-среща, от-варя, от-пуска, от-храчва и много други.
Думата ЧЕДО също има подобен състав. Тя произлиза от съчетанието "чаяно дете" - очаквано дете, което се е трансформирало в “че-до”. На руски (а едно време и в българския) дори казват чáдо или много чaдá, което показва произхода им от думата чаяно.
СТАДО
Думата е съставена от израза “стая добычи”, което в превод общо взето значи “придобито стадо, уловена плячка”. Думата “стая” в руския се употребява, когато се разглежда организирана група от животни. Но в руския думата е една и за хищници, и за тревопасни, и за птици. В българския си имаме конкретни думи за всеки от тези случаи - за хищници е глутница, за птици е ято, а за домашни животни е стадо. Ние казваме добито, придобито, добитък за това, което сме получили от труда си, закупили или сме събрали заедно - в ста-до.
Интересно е, че за кокошките и пуйките например, нямаме дума за стадо или ято. Вроятно това е така, защото те не се пасат групово, а всяка си хваща пътя и си кълве сама.

ДРЕВЕН И СТАР
Когато казваме, че нещо е древно, ние имаме предвид, че то е от много отдавна. Толкова отдавна, че почти няма сведения за това време или има много малко открити артефакти за него. Думата древен е съставена от корена ДРЕВ(о)и приставката -ен. Тоест стар, колкото ДЪРВОто, от много много години. Така, както на дървото може по кръговете да се определи на колко е години, така и думата древен показва стремежа да се датира намереното по косвени признаци.

Освен това има практика да се намират пънове и дори цели стволове на дървета във водни басейни или при разкопаване на земни пластове. Това са находки на много стари дървета,  от отминали геологически времена. Вероятно думата ДРЕВ-ни е свързана с практиката да се намират такива стари дървета. Може би за хората в миналото, дърветата са били най-старите предмети, на които са можели да определят възрастта.

Ако ДРЕВЕН е висшата форма на старост, то думата СТАР показва период, по-близък във времето. Обикновено старец казваме на човек на много години, в преклонна възраст. Много често в миналото това е бил човек, приближаваш или дори надхвърлил стоте години, което е своеобразна мярка за дълъг живот. Наричаме този човек ста-рец, така както го уважаваме и като мъд-рец. И затова той е СТА-рец, защото е на или над ста(сто) години и е МЪД-рец, защото притежава мъдростта на натрупания опит. Приставката -рец е съкратена от “реци”, което е означавало говори, каза. Мъдрец е човекът, който говори мъдро, казва ни мъдрости. А старец е човекът, който ни говори от времето на годините си. Човек, който ни разказва отдавна отминали и забравени неща - такива, каквито малцина вече могат да си спомнят или които са вече забравени. 

ЗНАТЕН
Известен, ЗНАЯТ го всички, известен на всички.

ЛЕКАР И ДОКТОР
Народното наименование на някоя билка или способ за лечение е думата лек. Лек-увам (се), лек-ар са производни на нея. 
В думата лечение (лечител), “к” се заменя с “ч”, така както в пекан - печене, мляко - млечен. Известно е, че доктор е научна степен, а не конкретно професията на лекаря. Думата док-тор означава човек с диплом, с документ (ДОКумент, китап).

ДИПЛОМ И ГРАМОТА
Възможно е много от нас да съпоставят по значение думите диплома и грамота. И двете се дават като документ, удостоверяващ придобиването на определен набор знания и определят даден вид квалификация.
В миналото думата грамота е имала друго, макар и сходно значение. Така са казвали на познаването на писмен език. Това може да е бил както родния език (на който си се научил да четеш и да пишеш), така и всеки друг допълнителен писмен език. Думата грамотен, ограмотяване и досега са запазили значението си за познаване и умение да четем и пишем на някой език. В миналото, когато са казвали за някого, че знае да пише (на гръцки например) са казвали, че той знае гръцката грамота. За друг, по-образован, са казвали, че той знае много грамоти, тоест може да чете и пише на много езици.
В този ред на мисли виждаме, че диплом се получава за достигане на определено научно ниво в обучението по някоя специалност. Докато с грамота се удостояват тези, които са придобили знания или умения по определена дисциплина, тоест са усвоили основни, базови знания по нея. Затова, когато гледаме как майсторът работи качествено, ние казваме, че той работи ГРАМОТно, с разбиране за материята. Но не казваме, че работи дипломирано. От друга страна, допломата въобще не е гаранция (а само предпоставка), че този, който я притежава, ще върши своята работа грамотно.

ВРЪВ И КОНЕЦ
Ще кажете: - Че то не е ли едно и също?
Не, не е. Докато с “връв” нещата са относително ясни, защото става дума за вързване, то с “конец” е по интересно. Отново ще погледна към руския език. В него думата конец означава край на нещо - предмет или действие, събитие. Те за конец си имат думата верëвка, което си е нашата връвчица - просто тънка връв.
Защо конец в българския език има друго значение? Ако прочетете “Житие и страдание грешного Софрония” ще видите, че думата конец там все още е имала значението на край, завършек (на живота, например). Значи конец е сменил значението си не чак толкова отдавна. А това е станало, защото в края на всяка връв е стърчал по някой нейн тънък съставляващ елемент, който сме наричали конец, тоест край на връвта. Постепенно, обаче, той е приел думата, защото така е било удобно. Днес често ние се изразяваме по този начин: - Стърчи един конец от дрехата, дай да го отрежа. Отрязвате несъмнено края на връвта или преждата, нали? А не режем там, където дрехата би се разплела.

Буквата Y наричаме игрек, което означава “и - по гръцки” (и-грек).

ЗАПЕТАЯ
Познатата ни запетайка прилича на точката, но означава, че изречението още не е свършило. Тя може да обозначава и пауза в изречението, но не и неговия край. В руския език запетаята се нарича запЯтая, с ударението на "я", което означава закачаща се. Тоест това е точка, но закачаща (се), приличаща на трън, на драка. Така в изречението се показва, че този знак закача втората част от изречението за първата. Или закача във "броеница" различни мисли в едно изречение. Руската дума запястье означава китка. А китката свързва дланта, а оттам и пръстите, с ръката. Оттам идва позабравената дума пестник, означаваща юмрук.

Няма коментари: