ИМЕНИК, ИМЕННИК, А ЗАЩО НЕ - ИМЕНИННИК!

Днес ще поразсъждавам за именните и рождените дни.

Това е една много деликатна тема - ще навляза в едни много бурни и мътни води :)

ИМЕН ИЛИ ИМЕНЕН ДЕН - ИМЕНИК ИЛИ ИМЕННИК

Преди 2012 г. правилна беше единствено формата именник, с която се означаваше и лице, и текст (или списък с имена). 

Днес правилото гласи, че двойно -нн- се пише в следните случаи: 

(а) при прилагателни имена, които завършват на -нен (за м.р.), а ”е” отпада в членуваните форми за м. р. ед. число, във формите за ж.р. и ср. р., както и във формите за множествено число (временния, военна, ценни); 

(б) при производни или сродни съществителни имена и наречия на такива прилагателни (законен – законност, постоянен – постоянно); 

и, обърнете внимание!, също и в случаите, когато: 

(в) при съществителни имена, чийто корен завършва на н и които са образувани с наставка, започваща с н (например –ник) - (сенник, пленник), -ница (пленница), -ност (повинност). 

Последната (в) точка не е вярна!
Думата сенник не е с корен “сен”, а с дума-корен “сенен” (от сенка, сянка). Думата пленник не е с корен “плен”, а е с корен “пленен”. Думата повинност не е с корен “повин”, а е с корен “повинен”.

Виждаме, че и трите думи завършват на “нен”, което ги прави да се пишат с -нн-, но според правилото на случаите (а), а не според измислената точка (в)! 

Нека разгледаме сега ситуацията с “имен ден” или по-точно - именния ден. 

Вижте колко много прилагателни думи има, в които след корена е добавена наставка -ен:

стен-ен, вечер-ен, зем-ен, сутрин-ен (преминал в сутриш-ен), обед-ен, зел-ен, равнин-ен, народ-ен, вод-ен, удоб-ен, сгод-ен, разход-ен, резерв-ен, разстро-ен. 

И всички те са в мъжки род, ед. число. Когато преминат в мн. число, или в женски род, с -нн- се пишат САМО тези, които имат корен, завършващ с -н. Това са стен-ен (става стенни) и равнин-ен (става равнинни), а също така имаме утринни (от (с)утрин-ен). 

Думата "имен" в съчтанието "имен ден" трябва да се изписва правилно като имен-ен ден. Защото тя е образувана НЕ от корена “име” и наставка -н, а е образувана от корена ИМЕНУВАНЕ. Затова този ден (на който светец си именуван) е имен-ен. Защото това не е ден с име, та да е име-н! Това е ден, в който (или на който) са те именували. В миналото е имало правило да именуват децата с името на светеца (според християнския календар), чийто ден е най-близко до деня на раждане на детето. Не помня единствено дали беше най-близкия празник преди- или след деня на раждане. А ако си роден на ден, в който се чества светец, то така са именували и новороденото. 

Много по-интересен е случаят с най-важния ден от годината за всеки от нас - рождения (или рождеННия) ни ден. Денят, в който сме се родили на този свят. 

Думата "рожден" е съставна. Съставена е от "рож" (от раждане) и  "ден" - рож-ден.

Самата дума раждане етимологично идва от името на богинята-закрилница на жените и родилките Рожана и "ден" (Рож-ден). Излиза че, когато казваме рожден ден, всъщност изричаме тавтология, тъй като думата ден се съдържа в самата дума рожден.

Поради това прилагателното рожден би могло да се изрича рожден-ен (роден-ен), тоест - деня, в който си роден. 

И точно според по-горното правило именен ден става именния, а рожденен ден става рожденния. Именните дни и рожденните дни трябва да се пишат с -нн- така, както са били писани толкова дълго време до 2012 г. То не е било случайно, но явно с времето се е загубила връзката с етимологията на думите (а може да е незнание), което се отразява на много думи и съвременни правила в българския език. 

Защото на делови ден казваме дел-ник, когато празнуване казваме праз-ник, на ястие със зеле казваме зел-ник, на лошото дете казваме пакост-ник, на шкафа за дрехи - дреш-ник, че вземете дори английската дума пик-ник!
Редно е на именния си ден да съм имен-ник, а на рождения си ден - рожден-ник.

Има и още един нюанс с тези два дни-празници: 

ИМЕНИННИК 

Така би трябвало да се нарича човека, в деня на неговата именѝна - именния му ден. 

Този личен за всеки от нас празник е в деня, в който църквата отбелязва паметта на светец, на чието име сме кръстени, на производни или сродни с неговото. 

Но защо “именѝна”? А защо казваме план-ина, слан-ина, зелен-ина, равн-ина, котлов-ина, бърч-ина, женското име Гълъб-ина (мъжкото е просто Гълъб), дуб-ина, развал-ина, медов-ина (не, не идва от вино). 

А защо да не бъде по същия начин и рожденния ден - рожденѝна? 

Защото денят, в който сме се родили, е рожденен. А защо е рожденен?

Думите година и догодина са с корен (год) + наставката “-ина”. И годишн-ина е с наставка -ина. Така са съставени и думите бъдн-ина (от бъдно), видел-ина (от вѝдело), равн-ина (от равно), лесн-ина (от лесно), горчив-ина (от горчиво), височ-ина (от високо), слан-ина (от сáла, преминало в сла). А също така думите зелен-ина, родн-ина, друж-ина, двам-ина, малц-ина, пасм-ина? 

Е - щом този ден е именен, то ние не сме ли именин-ници? А щом денят е рожденен, тогава ние сме ли рожденин-ници?

...

А може нещо да бъркам. Защото именник, според специалистите трябва да казваме на списък с имена - текстов документ. Най-вероятно днешното правило е логично и логиката му е вярна:
Тоест - щом е едно име, то денят е имеН ден, а списъкът с много имена - да е именЕН списък. Но нека е именен списък. Защо именник? Не може ли да си запазим думата за именниците на този ден?

Позволено ми е да бъркам, аз не съм специалист. Затова и съм нарекъл блога си “Народна етимология на думите”. Много от вас може да не са съгласни с мен, а някои все пак ще допуснат, че работата не е много ясна.

И за да ви объркам съвсем, а може би - за да доизясня, ще разгледам още една моя теза, според която, все пак трябва да е:
именен - именник и рожденен - рожденник.

И така. Нека разгледаме думите, които формират нови, с окончание -ник. Всъщност окончанието е -ик, а "н" е края на думата-корен.

восъчен - восъчн-ик
пясъчен - пясъчн-ик
успореден - успоредн-ик
уреден - уредн-ик
пореден - поредн-ик
обществен - обществен-ик
поставен - поставен-ик
учен - учен-ик
девствен - девствен-ик
работен - работн-ик
пакостен - пакостн-ик
иглен - иглен-ик
радостен - радостн-ик (малко рядко, но е възможна)
неуморен - неуморн-ик
блатен - блатн-ик
женен - жених(к)
избран - избран-ик
харизан - харизан-ик
хранен - хранен-ик
гален - гален-ик
родствен - родствен-ик
завáрен - завáрен-ик
послушен - послушн-ик
воин - войн-ик
зелев(зелен) - зелн-ик
вест(ен) - вестн-ик
връх(ен) - връшн-ик
полк(овен) - полковн-ик
хлебен - хлебн-ик
вечерен - вечерн-ик, вечерн-ица
сламен - сламен-ик
свещен - свещен-ик
езичен - езичн-ик


и подобните тутман-ик, бани-ца, ножни-ца, но за тях нямам избистрена етимологична теза.

Ще ме простите, че ви изморих с толкова думи, но то бе за да бъда максимално обхватен, макар да съм пропуснал още много подобни.

А сега нека видим как стоят нещата с "име". Подобно на нея са "време" и "бреме", "племе", "семе". Всички тези думи завършват на "е". 
Освен това, за разлика от ВСИЧКИТЕ думи по-горе, те са съществителни.
Защото всички по-горе изброени думи са прилагателни! Към всяко от тези прилагателни се добавя наставката -ик и се получава съществително.

Нека видим какво става с бреме, време, семе, племе и име:
бреме - бреме-нен (получава се бременни)
време - време-нен (получава се временни)
племе - племе-нен (получава се племенни)
семе - семе-нен (или другата дума о-семе-нен) (получава се семенни, плиткосеменни култури например)
и
име - име-нен!!

Заключението: трите думи завършват на гласната "е", и трите думи са съществителни. Поне на мен ми изглежда логично.

А за рожденниците какво?
Ами:
рожде - рожде-нен (рожде=ражда).
Да не говорим, че ако бъде роден - то тогава точно ще е ро(ж)ден-ен.

--------------------

Макар че -ник, само по себе си, също е наставка. Не знам, например, кое е по-логично: да възприемаме "противник" като съставена от "против+ник" или "против-(е)н+ик" (противен в смисъл на "отсрещен", напротив нас).

Мдаа...

Ако чакаме на езиковедите да узаконяват промените, ще си набавим само разочарования. Те узаконяват, както всички се убеждаваме, обикновено само онези промени, които се появяват в резултат на неграмотността.