23 януари 2017 г.

СКЕНДЕР БЕЙ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


КИТКА И КИТАЙ
Думата "кита" на руски означавало нещо сплетено, свързано в плитка, в сноп. В частност е означавало сноп от пера, като част от войнското облекло. В българския език тази дума се е запазила като КИТКА и означава точно същото. Името на Китай, който винаги се е изписвал в западните карти като ЧИНА или ЦИНА (CINA) се е формирало в нашите езици от традицията там да носят косата си обръсната, като си оставяли малко коса, сплетена в кита. Тоест, сме ги наричали просто кита-йци.

ОСМИЦА
В славянския календар седмицата се е състояла от 9 дни, които носели числова форма и са се наричали:
Понеделник (ПОсле Неделята), Вторник (ВТОРи), Третейник (ТРЕТи), Четверик, (ЧЕТВЕРти), Петък (ПЕТи), Шестица (ШЕСТи), Седмица (СЕДми), Осмица (ОСЬ МИра, ос на земята), Неделя (Няма ДЕЛа, почива се).
Цифрата осем (8) се изписва по този начин, защото това е вида на пътя, който описват двата края на земната ос, двата полюса.
На науката е известно, че земната ос изписва леко въртеливо движение за период от около 26 000 години, което движение учените са нарекли прецесия на земната ос. Тоест тя не е съвсем стабилна, а леко се колебае и усуква, както пумпала се колебае, докато не намери стабилното си положение. Това разколебаване се е получило вследствие на падането на една от трите земни луни, които са съществували в древността - Месец, Фата и Леля. И ако мислено погледнем земята отгоре, над северния полюс, то линиите, които ще изпишат северния и южния полюс за целия период на прецесия съпадат тично с изписването на цифрата 8 - оста на земята.

ДЕВЯТКА, ДЕВИЦА И ДЕВА
Деве-т, дева е свързано със способността на жената да зачене и износи плода за девет месеца. Когато жената не е зачевала още, се нарича девица. Зачене ли и износи ли плода, се нарича вече дева. Християнските търтеи са подменили понятията. Така дева и девица са започнали да означават едно и също - жена с не нарушена девственост. Но от друга страна, неслучайно продължават да наричат майката на Христос дева Мария. Нарича се така именно защото е родила дете, а не защото зачатието ѝ е “непорочно”, както те твърдят. Никой не нарича Мария дева във времето, преди зачеването на “сина господен”, а именно след това.

БОЛГА И БОЛГАРИ
Болга, днешната река Волга, е названието на великата Ра-река в значението и на Большой Путь (Бол-Га), голям път. Болгари са жителите по земите по бреговете на Ра-река, която е била важен караванен път между Севера и Юга. Болгария (Болга ария) – изначално са всички земи, прилежащи към водния път по Ра-река, Болга. Била е река РА, после е станала Болга ("большая дорога") около която са живели болга-рите. Сега Болга е станала Волга, но там продължават да живеят потомците на кубратовите българи, които сега неправилно наричат татари. В по-късните времена се е появила и Дунавска Болга-ария на Аспарух, който традиционно заселва народа си край голяма река. А гърците и досега ни нарича Ву(л)гари, тоест волгари.

МАКЕДОНИЯ И МАГДОНИЯ
„Фруктова Македония” (Fruit Macedonia или Macedonia de frutas) означава плодова салата и е обикновен десерт в Испания, Франция, Италия и Латинска Америка. „Плодова Македония” (Macédoine de légumes) обикновено означава студена салата или ордьовър (hors d’oeuvre) от плодови късове; във Франция често в нея има и червен фасул. Понякога така наричат и горещо блюдо от същите тези плодове, което се сервира с масло.
Обяснение на думата “македония” в Етимологичния речник на френския език на Огюст Шелер - "По преобладаващо мнение, думата "македония" се е разпостранила през 18-и век в смисъла на "смесена плодова салата"."
В моята по-ранна  публикацията на адрес:
http://langkochev.blogspot.com/2016/10/blog-post_25.html
бях писал за КАТАЛЯСВАМ И КАТАЛУНЬЯ и за каталанската кампания. Ставаше дума за един малко познат период от историята, когато Византийската империя плаща на каталунски пирати с главатар Рожер де Флор (Roger de Flor) или Рутгер фон Блюм (Rutger von Blum 1267 - 1305) да вилнеят из земите на днешна северна Гърция, завзети вече от турците и да им създават проблеми. Роден в Бриндизи, в семейство на немци, той има славно досие. Императорът дори му дава за жена своята племенница, дъщерята на нашия цар Иван Асен III. Завистници от Генуа обаче съумяват да наклеветят шайката пред императора, че взимат плячка и смятат да завладяват земи, и той отказва да им плати. Близо край Одрин той избива ядрото им, заедно с водача им.
Останалите живи се съюзяват с османлиите и дори си създават кралство Македония със столица Галиполи на Дарданелите. Когато по-късно османлиите завземат Адрианопол, каталаните преместват столицата на македонското си кралство там.
Не се учудвайте, че споменавам Македония толкова на изток. В средновековието земите около Одрин и цяла югоизточна Тракия са се наричали Македонски земи, та чак до Солун.
Има предположение, че думата “македония” се е появила като име поради това, че управлението на кралството се е осъществлявало от османския елит и представители на западното дворянско съсловие, тоест смесено управление. Освен това в земите на кралството са живеели гърци, българи, сърби и турци. Това силно напомня разнородния състав във смисъла, който думата е придобила във Франция, както писах по-горе. Остава да добавя, че турският вариант на думата е “магдония”, свързан с думата от сирийски произход “магда”, означаващ “плод”.

ОТОМАН И ОКТОМАН
Показвам тук печат, известен като “печатът на Скендербей”, който се намира в Националния музей на Дания.


Печатът на Скендербей

Вдясно е огледалното изображение с надпис: ΒΑΣΙΛΕΥΣ. ΑΛΕΞΑΝ∆ΡΟΣ. ΕΛΕΩ.ΘΥ. ΑΥΤ. ΡΩΜΕΙ. ΟΜΕΓ. ΑΥΘ. ΤΟΥΡ. ΑΛΒ. ΣΕΡΒΙ. ΒΟΥΛΓΑΡΙ.

Виждаме на него и герба на византийската династия на Комнините с изображение на двуглав орел. В своята поема “Скендербек”, охридския възрожденец Григор Пърличев описва албанския владетел Искендер бей (Бег) от 1467 г. Той е бил от славянски произход и се е биел на страната на крал Владислав "варненчик" срещу турците в полето край Варна. А Владислав III е бил първо полски крал, но после заминава в Унгария и става унгарски крал. Там унгарците му казвали Уасло. В битката при Варна през 1444 г. с войските на Мурат II той губи битката и е убит. Султанът дълго време държал главата му в съд с мед, в качеството на военен трофей.
А покорените боляри и воеводи, сред които и Скендер-Бег (Георгий Кастриот) били назначени, за беглер-бег-ове на области, наречени санджаци.

Искендер е турското произношение на името Александър. Изключително любопитен е фактът, че може да се направи връзка между Искендер (Александър) и Македонското кралство, което може да е в основата на легендата за Александър Македонски.

Ето историята му, описана в книгата на Георги Трайчев "Книга за Мияците" в 1941 г.


Подобен двуглав орел има и на печата на Мехмед ІІ (Мохамет), чрез който внушавал, че е на престола на династията на Комнините, тъй като през 1453 г. превзема Константинопол и сяда на престола на византийския император.

На печата е написано Октомани (OCTHOMANI), което буквално означава осмият-човек (наследник).

Мехмед II е син на султан Мурат II, който идва от Мала Азия и убива в битка брат си Мустафа, съюзил се с ромеите, за да запази земите си в Европа. Предполага се, че поради това, че Мехмед II e осмият (окто-ман) султан на османската империя, то тя след това започва да се нарича О(к)томанска империя, тъй като именно той сяда на престола на византийския император.
Нека поясна нещо.
Навсякъде Мехмед II официално е седмият владетел на империята. Малко известен е фактът, че Мехмед II е натоварен от баща си да поеме управлението едва 12-годишен. Баща му, Мурат II се оттегля от властта. Но походът на славянските войски, предвождани от Владислав "Варненчик" са заплаха, с която невръстният нов султан не може да се справи. Налага се баща му отново да поеме управлението. След разбиването на славянските войски край Варна през 1448 г. и след като оженил сина си в Одрин в края на 1450 г. Баязид II се оттегля отново, отстъпвайки властта на сина си Мехмед II, който вече става осмият султан на империята.
След като превзема Константинопол, той символично "сяда на трона" на Източната римска империя, и поради тази причина нарича империята си О(к)томанска, взимайки гръцката дума за осем "окто".


Интересен факт е и този, че след превземането на Константинопол от войските на султан Мехмед II през 1453 година, градът запазва името си до разпада на империята през 20-и век. Името Истанбул градът официално приема едва през 1930 г., като дотогава, през целия османски период, турците го наричат неизменно Константиниé, по свой си маниер.

Няма коментари: