21 февруари 2017 г.

РОНА И РЕКА ... ИЛИ РЕКА РОНА


Западните словѣни с думата “рона” в миналото наричали река. Оттогава са останали думите рони се, ронят се сълзи, капки, ромон на ручей. Река Рона във Франция носи името си буквално.
За източните словѣни думата за река е била “дон”. Оттам идва думата дъно, а също така участва в името на много реки - Дон, Днепър, Днестър, Дунав (Donnau). Между другото, дъно на руски се изговаря почти точно така - дно. Посейдон буквално означава “по сей дон” - властва по цялата река.

А вода на словѣнски е била “роса”. Когато ние казваме росна китка, имаме предвид, че е мокра, тоест покрита с вода. У нас думата роса се възприема като явление, което се случва рано сутрин. Това е неправилно, защото роса означава просто, че по растенията има вода. А това, че водата се задържа само рано сутрин и после се изпарява на слънце е вече чиста физика. Роса може да има и следобед, на усойните местата с пълна сянка, но не казваме тогава, че е сутрешна, нали?

КЛАДЕНЕЦ
В старите размирни времена обичайното място за скриване на имане, ценни вещи, съкровища е бил кладенецът. При нападение, жителите са нямали време да закопават и затова направо са потапяли ценни предмети дълбоко на дъното на кладенеца и след като премине опастността, са ги изваждали. В руския език думата “клад” означава имане, съкровище. Кладенецът е мястото за неговото съхраняване КЛАДÉ-нец, там то се кладé, пази се. Има общ корен с думите “приклад”, “склад”, кладем огън, тоест поставяме дървата по определен начин. Тази дума вероятно е чисто руска и е дошла в нашия език след Освобождението, защото ние преди това сме употребявали думата “геран” - кладенец с дълъг лост за вадене на кофата с вода. Близка на нея е думата “герен”, с която сме наричали ниско място край река, често заливано, подходящо за паша на животните. Вероятно по такива места е имало и герани.

ГРОБ
Буквално означава яма, това което е изгребано. Идва от глагола “греба” (гребити), което означава копаене, риене.

СПЕШНО И БЪРЗО И СРОЧНО
Когато искаме нещо да стане бързо казваме, че го искаме спешно. Имаме предвид бързо, но някак ... още по-бързо, та чак спешно. Когато руснаците казват “спеша” това означава “бързам”. Макар и те да имат думата “быстро”, което значи бързо. 

СЮЛЕЙМАН
Това е буквално солей-ман, тоест човек-слънце. Не наричаше ли така себе си Луи 14-и? Султанът "огрява" цялата империя и без неговата повеля, не може да се въведе нито един закон.

СЪРЦЕ, НО СЪРДЕЧЕН
Приел “на радо сърдце” - така са казвали в миналото. Наричали са сърцето СЕРДЦЕ, защото е бил “сердéца” на тялото, в средата му. Днес тази дума се е запазила в руския език. При нас Д-то е отпаднало естествено, заради трудното му изговаряне, но в “сърдечен” е лесно за изговаряне и е останало.

ОКТОМАН И ОТОМАН
Octoman - осмият султан на империята на османлиите. Оттогава тя започва да се нарича и Отоманска империя. Но това име тя наследява не защото той е просто осмият, а защото именно той завладява Константинопол, сяда на трона на императора и слага край на Византия.

БАН БАШКА
Луда глава. В нашата разговорна реч думата се изговаря бамбашка и носи смисъла на по-различен, необичаен или просто непредсказуем човек или ситуация.

ПАНДЕРА
Знаме - оттам бандерол, бандаж.

СЕВДА
Любов

СУЕТЕН
Отначало думата е означавала едностранчив, субективен, необективен. Участва в израза “Какво се суетиш?” с почти същото значение. Днес думата има по-друг смисъл, означаващ, че придаваш голямо значение на външния си вид.


ИЗРАЗИ ОТ ПИСМЕНИЯ ЕЗИК ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ЗАЧУВАМ
Предпазвам

МНОГАЖДИ
Често

От българите бяха седмина, а от другите народности имаше по няколко мина.

Съ второ има-щемъ случай да обнародваме и тия писма
После, при случай, ще обнародваме и тези писма.

По особни звания.
По-специални звания.

Отвсякъде навала, за да гледа шествието.
Бяха дошли много народ отвсякъде, за да гледат шествието.

Гости от чюзди страни. Странните гости бяха приканени у един общ дом на угощение, дето присъствуваха и по-отлични граждание, дето станаха напивки въ слава на народа.

Предозначени.
Предназначени, преди-означени.

Имнъ на святителя.
Химн на светеца.

Драговолно.
Доброволно.

Особно господарство.
Отделно владение.

Наумете си.
Спомнете си.

Доктор на правá.
Доктор по право.

Председател на отбора на празника.
Председател на организационния комитет.

Подаде се на трибуната.
Излезе на трибуната.

В тоя истый ден.
На същия ден.

Одешките и Галашките българи.
Одеските и галатските българи.

Особно благодари.
Специално благодари.

Чуждо-народно влияние.
Чуждестранно влияние.

Два-три месяца по надире.
Два-три месеца по-късно.

Господство му ме пита.
Господинът ме пита.

Колко годе.
Що годе.

Самъ-тамъ.
Тук-там.

Почетохме за своя дължност да се запрем по-подробно на тая книжка.
Счетох за необходимо да се спра по-подробно на тази книжка.

Спроти него.
Според него.

Желаем такожде.
Желаем същото (и на Вас).

Очивистъ.
Очевиден.

А именно отщо там се срещат ...
А именно, че там се срещат ...

Нам се чини.
Струва ни се.

За която щем поговори друг път.
За която ще поговорим друг път.

Ние щем да кажем.
Ние искаме да кажем.

Ще прочетем за него по-вечко, когато се появи конецът му (краят му), който още не се е появил.

На пример.
Например.

Те там „колят кучето”.
Така се изразява народът за хора, в ръцете на които е съдбата на населението в дадена общност.

РЕЧНИК НА ЧУЖДИ И МАЛКО ИЗВЕСТНИ ДУМИ,
Останали предимно от турския език.

Авландисвам (от авланмък – тур.) – ловувам
Адет (тур.) – обичай, навик
Аджеба (тур.) – така да се каже, например
Алъш-вериш (тур.) – вземане-даване
Арабаджи (от арабаджия – тур.) – колар
Арабаджи-баши (тур.) – шеф на коларите
Ахмак (ар.-тур.) – будала, глупак

Баждарница (тур.) – митница
Бакшиш (прав. бахшиш – пер.) – подарък, почерпка
Батакчия (тур.) – човек, който не си плаща дълговете
Берат (тур.) – султански указ или грамота
Бешлик (тур.) – турска монета от 5 гроша
Бошлаф (тур.) – празни приказки

Гьозбояджилък (тур.) – шарлатанство
Гъжва (диал. тур.) – чалма

Депеша (фр.) – телеграма
Джамбазлък (пер.-тур.) – търговия с коне
Джумбиш (прав. джумбуш – тур.) – веселба, развлечение
Дьонме (тур.) – изменник, ренегат

Евет (тур.) – да, така, тъй
(Х)ептен (тур.) – съвсем, напълно
Еспидепсан (тур.) – добре възпитан, обучен

Издердиса (от уйдурма – тур. диал.) – нагласявам, натъкмявам

Кадия (ар.) – съдия
Каймакам/ин (тур.) – околийски началник
Капасъзин (тур.) – нехранимайко
Касабалийски (тур.) – градски
Келепир (тур.) – нещо, получено без пари
Капазелък (прав. кепазелък – позор, безсрамие – пер.-тур.)
Керхана (пер.-тур.) – публичен дом
Кехая (ар.-тур.) – пазач, пръв овчар
Кирия (тур.) – наем, плата за превоз
Коландрисвам (прав. коландисвам – употребявам – тур.)
Кондисвам – отсядам
Крамола (рус.) – бунт, метеж
Кусур (тур.) – недостатък

Мааза (тур.) – склад за търговия на едро
Мараз (ар.-тур.) – болест
Мюзихир/ен (от мюзевир – ар.-тур.) – доносчик, измамник

Пачеджия (тур.) – търговец на овчи крачета, сурови или варени
Пезевенгин (от пезевенк – тур.) – сводник, долен човек
Понуда (нар.) – храна, която се носи на родилка или болен

Съкани се (прав. саканя се – тур.) – притеснявам се, тревожа се
Съкандисвам (прав. съкълдисвам – притеснявам се – тур.)
Сюрия (от сюрю – тур.) – стадо, група, тълпа

Табия (тур.) – укрепление
Темане (тур.) – поклон
Тескере (ар.-тур.) – пътен лист, паспорт

Уйдисвам (тур.) – натъкмявам, скроявам
Уйдурдисат (от уйдурма – тур.) – да нагласят нещо

Файда (ар.-тур.) – полза, лихва

Хава (тур., остаряло) – мелодия
Холан (тур. – разг.) – израз на леко несъгласие
Харизма (гр., остаряло) – подарък, дар
Харсъзин (прав. хаирсъзин – тур.) – злодей, разбойник

Челебия (тур.) – господин
Читашки (от читак – тур.) – презрително за европейски турчин

А тук добавям списък с турски думи, останали в българския език, които сам съм събрал по спомен. Аз лично употребявам повечето от тях и днес. Израстнал съм в среда, в която се употребяваха и не мога да ги изхвърля.

Ага - господин, турски богаташ, бай
Адаш - съименик
адет - обичай, правило
Аджамия - новак, новобранец
Аджеба - всъщност
Акъл - ум
Аркадаш - приятел, съратник
Аслан - лъв
Асъл - точно така, именно
Аферим - браво
Ачигьоз - оправен, организиран
Ашкоолсун - браво
Байгън - дойде ми до гуша, достатъчно
баир - стръмнина
барабар - заедно
барам - пипам
Барем - поне
Бахтън - тешко ми е, трудно
Баш - точно
Баялдиса - умори се
Берекет - успех
бигóр - твърде, прекалено (само за солено, тоест пресолено)
Боза - напитката
Будала - глупав
Вересия - в заем, на изплащане
Геврек - тестено изделие с дупка
Гивезелък - лиготия, магария, беля
Гювендия - лека жена
гюлле - метално топче за оръдие
дамаджана
декиш - вяра
Демек - тоест
джам - прозорец
джанъм - обръщение към мъж и към жена
Диван чепраз - стоиш прав пред мен
дингизи - украсата на коня
Долап - шкаф в стената
Дослук - желание
Дупка - отвор
душманин - враг, неприятел
Ербап - смел
Зевзек - заядливец, шегаджия
Золум - лошо дело, пакост
интифа - специален начин
Йок - не, отказ
Кадаиф - турски сладкиш
Кайнак - извор
Каиш - кожен колан
калабалък - много хора на едно място, теснотия
кандърдисване - уговаряне, приканване към съглашение
карабалък - име на вид черноморска риба
карашък - смесен, разнороднен състав
каращисано - размесено
Карък - лош късмет
Катък - сгъстена пяна над млякото
Катър - мелец между кон и магаре
келепир - полза, изгода
Келеш - глуповат момък (иначе е "глава")
келяв - некачествен, развален, недъгав (човек)
Кеф - удоволствие
Киресте - цепеница, прен. мъжкия полов орган
Кирия - сметка за труд, дребно предприемачество, далаверка
китап - документ
Комшолук - съседи, общност в квартала
Коскуджамити - голям (напр. началник)
Коч - мъжка овца
кундури - прости кожени обувки
курбан
Куршум - олово
Кутсуз - лош късмет
Кушия - състезание с коне, препускане с коне
кютек - бой, удар с юмрук
Кяр - полза
лобут - бой
Махала - квартал, малко полеление
Машаала - възхвала
Мезе - закуска към питие
Мекере - лош, продажен човек с нисък морал
Мерак - силно желание, мечта, блян
Миндер - нисък диван, застлан с черги
Моабет - разговор, сладка раздумка
мукаят - мурзел, мудност
мумбар - вид наденица
Мундар - мръсен, нечистоплътен човек, невнимателен
Мурафет - израз, станал популярен, "такава е приказката"
Мусака - вид ястие с кайма и картофи, поляти с яйцас мляко
мушама - полиестерна покривка
налъми - чехли с дурвена основа и кожена каишка
Нердене - ни вклин, ни в ръкав
Одая - работна стая в къщата, с различно предназначение
Окомуш - досетлив, съобразителен
Оладжак - един вид, сякаш
пендар - метална паричка за пришиване към дрега или шал
Перде - завеса
пиниз - шега
Пиростия - ниска маса за хранене
Реване - сиропиран тестен сладкиш
Самун - цял хляб
Сандък
Сапък - непохватен човек
Серсем - упорит, вироглав човек
Сефте - първи път
Сиврия - вид чушка
сиджимка - връв
синджир - метална верига
Сокак - тясна уличка
сюрия - група деца
тамън - тъкмо, навреме, по мярка
тенджера
тепе - хълм
Тепсия - тава
терсене - неудобно, трудно за работа
ундурма - преговори
Урсуз - трудно, мъчно
Уруспия - лека жена
Файда - полза, дял от плячката
Филия - резен от хляба
Фира - технологична загуба от готовата продукция
Фъстък - вид ядка
Хабер - вест
Хаирсъзин - пакостник, неблагодарник, готованин
Хак (да му е) - така му се пада, нека му
халал - да са ти честити
Халва - сладкиш от сусам и слънчогледови ядки
Хамам - турска баня
Харамия - разбойник, хайдутин
Хастар - подлплата
Хептен - съвсем (крайна форма на нещо)
Хисап - сметка, обща сума
Хич - никак
Чаир - ливада
чакмак - гориво, огниво
чалъм -начин, способ, метод
Чапкънин - нехранимайко, хайдук, хулиган
Чаршия - площад, обикновено пазарен
Чеиз - придан към сватба, от страна на булката
Чекмедже - вадещ се рафт в шкаф
Чепрази - дамски метални токи с украса
Чердак - отворена стая към къща, вид закрита стая-тераса
чифут - евреин, нарицателно за (Моше)ник, измамник
Чопля - лющя с нокът или остър предмет
Чорап ?
Чорба - супа
Чукар - скала
Чукундур - червено цвекло, прен. лош човек, пакостник
чунким, санким - все едно, сякаш
Чушма
шавар - тръстика
Шаврантия - лека жена, измамница
шамандура ?
шамар - плесница
Шербет - подсладена вода
юфка
юруш - устремна атака без строй

Ялова - неспособна да зачене

1 коментар:

Агент 007 каза...

Разгеле -най-сетне
Перекенде- глупав човек
Боклук-смет
Боя
Фараж-лопатка за смет
Бамбашка-голям, едър
накостофръчен - наперен