25 декември 2017 г.

"КОН" И ЗАКОН


КОН И ЗАКОН
Старата славянска дума “кон” е означавала правила на взаимоотношенията между хората, с природата, правила от незапомнени времена. “Кон” е било винаги положително постановление, а “закон” - забранително. Днес “кон” е архаизъм, сега е вече "право", но от него са произлезли думите конституция, конфискация, контрибуция, консервация, констатация, канон, конгрес, конференция и други. Такива думи са конгрегация, конспект, контрол, контакт, кондиция, консенсус, консул, кондуктор, конвой, дякон, икона, кондика. Обърнете внимание - всички думи са свързани със спазване или установяване на някакви правила.
В много народи е запазена традицията да поставят специален символ, често с глава на животно, на кон, с който е завършвала основната носеща греда на покрива на къщата. В Русия например, тя се нарича конёк (конче). Тази фигура е била символ на семейството, на родовото единство, както на гредата се крепи целия покрив. А знаем, че една къща остане ли без покрив, се разрушава. Така и без законност, едно общество е обречено на гибел.

От “кон” е и титлата княз, по-рано изговаряна конягь. Затова жена му е княГиня, а не князиня.
Има предположение, че титлата княг, княз първоначално е била име на някой си Коняг, който е имал голяма власт. Останал в народната памет, чрез неговите наследници, княгови, княжеви синове и внуци, неговото име постепенно се е превърнало в титла. Както потомците на Карл Велики са били наричани каролинги, което впоследствие е станало тяхна родова фамилия. Каквато е и Цезарите сред римските императори.

И този Княг, Коняг може да е изобразен на хилядите, срещани навсякъде в Източна Европа, изображения на конник, убиващ змей, когото християнската църква е нарекла Свети Георги.

В старобългарската езикова традиция някои фамилии се образуват от бащини имена, с окончание “ан”. Баща Мило и син Милован, баща Бранко и син Бранкован. Ако Княг, Коняг е било име, синовете му може да са наричани Княган, Князан или Каган, което е също често споменавана титла на древните българи. Особено от устата на гръцките хронисти би могло да звучи като Хазан, Казан.

Щом “кон” е право, то “за кон” е извън правото - заповедно постановление.
Ако има право, закон не е нужен - за това си има кон-ституция. Законът постановява, когато правото е нарушено, заповядва.
Заповед е съставена така - за-повед. Повед идва от "ведает" - знае, владее, умее. Така е наречена древноиндийската книга "веди". Тази дума е била в българския език, а сега се е съхранила само в руския. В българския език думата кон вече означава животното, но не зная как се е получило така. В миналото сме употребявали думата ат, айгър.

СЪСТОЯНИЕ
Думата, в българския език, има две значения. Ползва се за определяне на богатството на даден човек, колко той е състоятелен. Също така определя състоянието, сбора от характеристики на даден процес или среда. Питаме за състоянието на болния, състоянието на нещата и т.н. Казваме “състои се от няколко части”.
Думата е от две части - съ-стояние, тоест стоене на едно нещо редом до друго. Когато това е здравословното състояние, то това е несъмнено здравето на човека, а когато е богатство - пак е до/при човека. Оттук идва и думата съ-став, затова казваме, че се съ-стои. Тоест думата има много широк смисъл - определящ всякакви процеси и сбор от характеристики.

ЧЕРПЯ, ГРЕБЯ И ПОЧЕРПКА 
В руския език думата черпить се употребява тогава, когато от нещо се взима, ползват се неговите ресуси, взима се редовно от него. Ние казваме “гребем с пълни шепи”, което е вид черпене, тоест взимане от даден ресурс.
Думата "почерпка" или действието “черпя” има същото значение - взимаме си от храната, с която ни даряват в името на нещо, от кутията с бонбони, паста от тортата и т.н. Казваме “почерпете (се)”, тоест “вземете си (от)”, но не цялото. С гребането, риенето (което също е вид черпене) е свързана и думата гребло, с него отгребваме от водата (греб-ло), както и думата греб-ен. И когато свърши, казваме из-черпа се.
А защо е чер-пя? Защото идва от черпак, което идва от черепóк, означаващо малък череп, каквато е формата на черпака.

СРЕДÁ - СЕРЕДЍНА И ОКОЛНОСТ 
В руския език думата средá се е запазила в значението на средно положение, а също и в думата за деня сряда от седмицата - средá. Това е свързано с думата середѝна, означаваща среднина, по средата на нещо. Думата сердце (от середина) така и се пише в руския език - с “д” в средата. В българския език се е пишело също така, но постепенно звука “д” се е изгубил, поради неговото приглушаване. В документите до началото на 20 век дори, то се изписва като сердце. Ние затова казваме сърДечен.

При нас думата среда има и още едно значение - на околна среда. Това отново е свързано със средното положение на този, около когото е тази среда. Малко неправилно, според мен, защото средата е самият център, а не околността му. За това си имаме дума околност - окол(о)-ност. Е, казваме околна среда, все пак.

УТРЕ С УТРИНТА 
По рано изразът “утре сутринта” се е изговарял и пишел с отделяне на “с” от “утринта”. Защото, разбира се, утринта си е утрин и ако нещо започва с нея, то то започва с утринта или с утринáта, както някъде казваме. Постепенно този израз се е слял в една дума. Както се е слял и изразът следобед - от “след обеда” и благодаря - от "благо дарявам". 

ОТЛИЧАВА И ОТЛИЧНО 
Отлика, отличава са думи с корен “лик”. Думата означава определено свойство “от-лицето” (от лика на), характерно за него и раз-ЛИЧно от характеристиките на друго “лице”. Думата отлич-но изразява свойството, с което се характеризира качество, дейност или резултат. Отличен резултат в българския език носи значението на най-добър резултат. В руския език така се характеризира различния резултат и се пише с думата “отличны” резултат, което може да означава и различен резултат. 

НЕВМЕНЯЕМ
Думата е съставена от не-, вменя и -ем, за характеристика. "В меня" означава в мен, а "не" - очевидно отрицание и ако говорим за някого се получава "не е в себе си". Тоест невменяем е човек, който не е в себе си.

1 коментар:

Анонимен каза...

Здравейте,
Може лид а посочите източниците относно произхода на думата Закон?
Благодаря!