7 декември 2017 г.

“ОТ ПОЛЗА” ИЛИ “НА ПОЛЗА”

“ОТ ПОЛЗА” ИЛИ “НА ПОЛЗА”
Изразите “на късмет”, “на берекет” или счупеното е “на хубаво” означават, че това което се случва сега ще доведе късмет, берекет (изобилие на български) или че ще донесе добро. Думата “наздраве” е със същото значение, но изразът се е обединил в една дума, вероятно заради многото наздравици, който са си пожелавали хората, макар че си имаме дума за това - наздравица.
Изразите “от ръки”, “от кумова срама” означават, че това което правим е поради някакво наше качество, от нас - умение в ръцете или във втория случай - съвест. Изразът “от полза” също е с частицата “от” преди думата, но не влиза в тази група. Този израз е по-подходящ за горната група изрази - на късмет, на берекет и на добро. Ако вършим нещо и очакваме да имаме някаква полза от това, то го правим “на” полза, а не “от” полза. От нужда да, но не и от полза. В руския език изразът се е съхранил в правилния си вид - на полза роду.
Докато изразът "на драго сърце" е точно наобратно. Той е "от" добро сърце, но незнайно защо се е трансформирал в "на".

ПОЛЗА, ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВРЕДА
Пишейки горното, се замислих за думите в текста.
Здраве е дошло от израза с-дръве, в смисъла на твърд, крепък и силен, като дървото. Да не забравяме, че в дрвеността дървото е било на почит, особено вековното, и е било главният предмет за свещенодействие. Под него е имало светилища и от него се е черпела силата на природата.
Думата късмет може да е образувана от представата, че съдбата ти е подхвърлила (метнала) къс от предстоящия ти живот къс-мет.
Думата полза може да е от израза “ПОЛовината ЗА мен” - пол-за. Защото казваме “А каква ще е моята полза?”, с което питаме каква част от придобитото (или награбеното) ще стане мое притежание. Естествено ползата може и да няма материален израз, а да е услуга, реклама или дори липса на вреда.
А самата дума “вреда” вероятно е дошла от това, че нещо се вклинява “в реда” на нещата и ги разваля, разваля установения ред и правила, разбива самата структура.

КОЩУНСТВО
В езическите времена разказвачът на митовете се е наричал кощун. Оттам християнските проповедници въвели заклинателната дума кощунство.

РАЗПРАВА И РАЗПРАВЯ
Знаем, че между думите разправа и разправя има голяма разлика. Първата означава физическа намеса при спор (оттук идва и думата разпра), докато втората разбираме, като синоним на разказва. 

ДЕМОНСТРАЦИЯ
Де-монстър-ация?
Монстър е чудовище с огромни размери, което обикновено е зло и опасно. Нашата дума “чудо-вище” е означавала нещо, което е невиждано досега, чудо, а -вище или -ище слагаме, защото то е с огромни размери. Такива са други думи - зверище, селище, зрелище, пристанище.
Предполагам, само предполагам, че демонстрация в етимологичен план се е оформила поради процеса на показване как работи едно чудо (невиждано досега) - неговото показване и обясняване.
Знаем, че думата демонстрация, преди да придобие  смисъла на манифестация на голяма група хора, с цел защитаването на някаква идея, е била използвана за показване пред публика на продукт или процес. Демонстрирали са се умения, машини, природни процеси или химически опити. Когато се каже демонстрация, това предполага в общия случай, че освен самото показване на процеса, предстои и неговото обяснение, а ако това е машина, то тогава нейния принцип на действие.
В този смисъл демонстрацията е “де” монстра-ция на процеса или машината. Тоест - разкриването на чудото, обяснението на механизма на действие - неговото “де”, неговото “раз”криване. И тогава то представа да бъде чудо, защото е обяснено.
Иначе навсякъде се посочва, че думата е от латинското demonstratio, означаващо показване, доказване. Латинският е изкуствен език, измислен за църковните дела на новосформираната църква на папите в Рим, след разделянето на християнската църква на Православна и Католическа. Което е много по-късно от произхода на нашия език.

УСТРЕМЕН И СТРЕМЯ
Думата означава у-стреме-н, което наподобява действието със стремената при езда. Когато иска да насочи коня в определена посока или да му придаде определен ход, ездачът управлява това действие със стремената, у-стремя-ва го. Така и нашето внимание е устремено в определена посока, за да извършим успешно дадено намерение.
Очевидно е, че думата стремя (се) идва от стремежа да извършим дадено действие.

ЗАВЕДЕНИЕ И ЗАВОД
Знаем добре, че в българският език, думата заведение е получила общото значение на обществено заведение за хранене. Това може да е ресторант, закусвалня, бар, място за обществено хранене или пиене.
Знаем също така, че всяко от тези места си има специфично име. Ние казваме заведение, когато обобщаваме което и да е от тях - помещение за много хора, на които се поднасят напитки и храна.
Но в руския език "заведение" означава запалване на двигателя на автомобила например, пускане на машина с двигател в ход. Руснаците казват "завóдиш двигателя", което означава запалваш двигателя, за да заработи.
От друга страна ние казваме "водя те на театър" или "заведох те на концерт". Нека помислим има ли някаква логична връзка между тези, така различни значения на думата. И каква е връзката с думата завод, например.
Нека обърнем внимание на това, как на руски език се казва на шофьора - водѝтел. Това е така, защото се смята, че той води автомобила по пътя, тоест управлява го. Разбираме, че думата "води" означава и направлява, управлява. Когато, чрез добро управление на група или групи от хора, един производствен процес постига краен резултат, който работи - разбираме откъде идва думата завод. В миналото завод са наричали всяка работилница, използваща механичната сила на падаща или течаща вода, защото водата заводи механичните елементи в тях.
В ресторантите и баровете се извършва подобна, макар и различна по характер, дейност. И там определена група хора посетители, чрез добро управление, се довежда до моменти на радост и удоволствие. И в двата случая, на завода и на ресторанта, ако управлението е некадърно, всичко се свежда до банкрут - заведението се оказва губещо и се закрива. Оказва се, че се е нуждаело от разумно управление, каквото се очаква и от всеки шофьор всъщност.
Обяснението май се получи не особено убедително, но аз така го чувствам. Нали в резюмето към блога съм писал, че разсъждавам върху п
роизхода на думите.
Понякога се получава, а друг път е по-трудно. Но винаги имам ясна идея какво се опитам да си изясня. Първо на мен - а така и на тези, които го четат.

Няма коментари: