БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, ПОРЪЧАНА И ПЛАТЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Нашата родна дума “писменица”

е заменена с гръцката дума “граматика”!

Името на нашата Българска азбука е заменена от гърците с думата "кирилица".
Това е станало постепенно, тихомълком, основно в годините на ромейското владичество по нашите земи - между първото и второто български царства.

Няма друг народ, който да има специално име за азбуката си, а да не е наречена тя на него. Всяка от другите, известни в древността азбуки, носи името на народа, който е неин носител. Знаем за арменската азбука, знаем за гръцката азбука, знаем за грузинската азбука, знаем за еврейската азбука, знаем за китайското писмо, знаем за индийската азбука ...

НО НИКОЙ НЕ НАРИЧА НАШАТА АЗБУКА БЪЛГАРСКА АЗБУКА!

Тази подмяна, извършена постепенно от гръцкото духовенство, в годините на робството, е била с цел унищожаване на нашето самосъзнание, принизяването на ролята на българската държава за развитието на православния свят, на народите в Източна Европа.

Някой ще си спомни, че има и така наречената латиница, но нека не забравяме, че това е една съкратена форма на понятието “латинска азбука”, обслужваща латинския език - един измислен в средните векове, канцеларен, служебен език на Ватикан.

Днес, например, НИКОЙ НЕ КАЗВА, че половин Европа пише на Българската азбука, а се казва просто, че ползва ... кирилицата.

Кирил, впрочем, е гръцко име - Константин се замонашва и приема това наложено му име 40 дни преди смъртта си.

Забелязахте ли как с годините, докато казвахме Константин-Кирил Философ и брат му Методий, постепенно започнахме да казваме Кирил и Методи?

Версията, че Климент Охридски е съчинил азбуката, на която пишем днес, и я е “кръстил” на своя учител Кирил, има своята логика и затова се е закрепила с годините. Но истината за нея е съвсем друга.
Нашата - българската азбука - е съставена по поръчка на Българската държава, най-вероятно в Преславската литературна школа. Тя е започнала да се ползва именно там и на нея са написани повечето, запазени до днес, литературни произведения на български език от това време.

Съвсем наскоро, чак в 20 век, историческата наука доказа, че солунските братя са съставили така наречената “глаголица” (от думата глаголя - говоря).

Дотогава се е смятало, че те са съчинили днешната ни азбука - българската. Обърнете внимание на всички картини, изобразяващи двамата братя. Те държат в ръцете си свитъци с букви от азбука, която е съставена един век след тях. От тези образи ни се внушава една неистина.

Истината е, че Българската азбука,
която днес наричат кирилица,
е поръчана от българския цар Симеон,

платена е от Българското царство и е
НАШАТА НАЦИОНАЛНА АЗБУКА.

Подходило се е прагматично - близостта на Империята е наложило да се възприеме и подобен ход. Съставена е, в голямата си част, от гръцките букви, като за специфичните за езика ни звукове, са съставени нови букви. При това, дори те са изобразени с помощта на съществуващите букви от гръцката азбука - например Ж е от две огледално положени букви К, а Щ е съставена от буквите на съставните ѝ звукове - Ш и Т.

В древността чертичката надолу се е изписвала в средата на буквата, а не в дясно, и е наподобявала силно гръцката буква ψ).

Правилно е да говорим за Българска азбука,

поръчана и платена от Българската държава,
достояние на българския народ.
Тя е наше НАЦИОНАЛНО ДОСТОЯНИЕ.

Българска - такава тя трябва да се нарича днес -
от нас и от всички останали народи.

Тогава ние с гордост можем да твърдим, че българската азбука е дала писменост на множество народи по света, формирала е държавността по много земи в Европа и Азия и днес на Българската азбука пишат над 300 милиона човека!

И тогава спорът, българи ли са били солунските братя или не, губи от своята актуалност и не е от такова голямо значение за нашата история.

ЗАЩОТО Е ВАЖНО, КОЙ Е ПОРЪЧИТЕЛЯТ!

А не да се стигне дотам, че от руската наука да твърдят, че старите българи са говорели на практика на руски език и промяната в езика ни се е извършила едва в средата на 19 век. Истината е, че е било точно обратното - съвременният руски език е сформиран, на базата на църковнославянската литература, която също е правилно да бъде наричана Българска църковна литература, а езика, на който тя е написана - литературен старобългарски език.

За да не срещаме примери, като този:

... 

Публикацията е вдъхновена от разговора на Стойчо Керев с Александър Димитров.