4 ноември 2020 г.

БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ - уникален феномен на нашия народ


Няма българско село или град, или почти не се намира такова в България, в което да няма една представителна сграда в центъра, понякога тя е най-представителната.
НЯМА ДРУГА ДЪРЖАВА, в която всяко населено място да има такава. Сграда-светиня, понякога наравно с църквата, а ако няма църква в селото - тя е най-важната! Това е българското Читалище. 

Само чуйте как звучи - Читалище.

В българския език има подобни по звучене думи - свъртали-ще, огни-ще, среди-ще, пазари-ще, оброчи-ще, светили-ще, хранили-ще, и разбира се, учили-ще.

Усещате ли сакралния, специалния смисъл на всички тези думи. 
Дори думата гроби-ще е такова.

Това е МЯСТО. Това е величие, това е такови-ще, което те кара да сколониш глава, нещо голямо, нещо важно. И затова свято. Читалището е средище, светилище - но на духа и културата на нашия народ. Място, където нещо СЕ ВЪРШИ, нещо се СЛУЧВА - на полза роду, за всички.

От ВСИЧКИ! За ВСИЧКИ!

Само се замислете... 
Когато хората са вписвали своите дарения за Читалището, те не са писали какво даряват, а какво са ПОЖЕРТВАЛИ ОТ СЕБЕ СИ! Така са го писали - пожертвование.
Разбирате ли - Читалището е заможертва?
То е изстрадано, споделено, имало го е с «отделяне от залъка на децата ни» - за децата ни.
ЗА НАС САМИТЕ!

Защото там е нашата памет, там е и нашето бъдеще (бъде-ще).

Всяко село е искало да има църква, читалище и училище. Защо?
Защото това са средища за запазване на българската нематериална култура. Занаятите са създавали материалната ни култура - предмети за бита и средства за производство.
Но Читалището, училището и църквата са били онези святи места, където се е предавала и съхранявала НЕМАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА И ТРАДИЦИИ на българина.
Затова сме оцелели през вековете. Днес сме обречени да оцелеем също. Но къде са нашите Читалища днес?

Българското Читалище е вече на над 160 години. Традиция, неизменно спазвана и подддържана от българите.
КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ ТЕ ПО СВЕТА.

Защото Читалището и неговото ръководство - това е бил каймакът на гражданското общество на всяко населено място. Хората, работещи в него, са били онази жила, която е крепяла обществения напредък и онази нишка, която е била способна да устои на предивзикателствата на всяко време.
Затова преддверието на всяко българско Читалище е своеобразен музей - музей на паметта, на традицията, еталон за бъдещето. Предверие-храм - с портретите на изявените личности, които са били «орачите» на народната нива на духа.

Ако трябва да дам определение със съвременен пример, то Читалището е било за хората това, което днес е Интернет. Да, така е!
Но е било и нещо повече - имало е социален и възпитателен ефект.
Ако искате нещо да научите - отивате в Читалището.
Ако искате нещо да прочетете - отивате в Неговата библиотека.
Ако искате да се запишете на курс за умение или знание - записвате се в Читалището.
Че къде другаде, ако не там!

В Читалището ще са кръжоците по танци. Там ще са и уроците по музика. В Читалищната библиотека ще се проведат поетични вечери, езикови игри или тематични четения. Къде, ако не в Читалищния театър ще развиеш плахите си артистични заложби. А ако не притежаваш такива, то читалищните театрални постановки ще те въведат в света на Мелпомена. Читалището ще излъчи своите лидери на сцените на певческите конкурси. В Читалището ще може да развиете своите готварски умения или таланта си на художник.

Даа... Читалището е било среди-ще, средище на таланти, хранили-ще на култура, светили-ще на съкрови-ща.
Защо съкровища? Защото хората си отиват, а читалището остава, съхранявайки паметта за предците ни.

И обърнете внимание. То не е музей - не.
То не съхранява мъртвите следи на миналото ни.
Читалището е жива институция. То е организъм, който диша, развива се, твори, създава, приютява, разпространява. Читалището е трибуна, то е знаме, събиращо чети под себе си. То не дава словото да секне, не позволява езикът да се загуби, не разрешава да се забравят традициите. Дори нещо повече - то ги умножава, разкрасява, то ги увековечава.

Читалището е онова чудови-ще (да!), което не дава на много деца да спят, в нетърпение за утрешния концерт, спектакъл или конкурс.
Читалището е съществувало дори тогава, когато ние, българите, сме нямали още граници. Но е определяло границите на българския дух, род и език.

Читалището ни е нужно и днес. ОСОБЕНО ДНЕС!
Защото нацията ни е пред изчезване! Българският народ е пред опасността от претопяване, размиване и разсейване по света. Даже не толкова във физическия смисъл, колкото в духовен. Растат поколения наши деца, които не знаят езика, не са чули българска майчина песен, не са изпяли и един български стих, не са видяли и една българска къща.
Читалищата са нужни и на тези от нас, които все още сме запазили всичко това в паметта си. Живеем все още с надеждата, че българският дух и род ще го има, разпръснат по света, но здрав, единен!

Не народ, а народи-ще. Народили-ще!

2 коментара:

Krasimir Todor каза...

Я благодарю г-на Педро за помощь в приобретении ипотечной ссуды VA. Было здорово получить ссуду в размере 900 000 долларов США от этого кредитора. Меня зовут Красимир Тодор, я бельгиец. Я получил ссуду от этого авторитетного кредитора 20 ноября 2019 года, и я хочу быстро использовать это средство, чтобы сообщить всем здесь, что вы можете получить любой ссуду у этой надежной кредитной компании. Найти ссудодателя VA непросто, и он должен быть рекомендован Департаментом по делам ветеранов. Г-н Педро предоставит вам ссуды под низкие проценты в размере 2% и очень быстро. Получите кредиты по электронной почте: pedroloanss@gmail.com /
Текст в WhatsApp: +18632310632

Unknown каза...

Без да искам попаднах на версия , че Читалище има сръбски корен и е препратка към Позорище. Ако на едното мяссто се гледа , то на другото се чете.
Не споря с окончанието което подразбира степенуване на мястото, като най най място за Четене