Тези дни се зачетох в книгата от 1852 г. "Детинско прибавление" от Еманоил Васкидович, в която той, по много сладкодумен начин, дава съвети и разказва поучителни истории за четене от децата в училище.
В тази публикация съм изнамерил и "превел" значенията на повечето стари думи и изрази, които счетох за интересни и малко познати. В контекста на написаното бе ясно тяхното значение и смисъл, а за някои от примерите съм нанесъл и леки бележки.
В тази публикация съм изнамерил и "превел" значенията на повечето стари думи и изрази, които счетох за интересни и малко познати. В контекста на написаното бе ясно тяхното значение и смисъл, а за някои от примерите съм нанесъл и леки бележки.
И така:
Спроти - според
Саме тамъ - тук-там
Севда - любов
Господ ме е зачувал от такова безумие - Господ ме е предпазил от такова безумие
Член - дума, с която той говори за отделна глава от сборник
Богумили - богу мили, бог ги закриля (не става въпрос за богомилите)
Братучада - братовчед
Откъслек - откъс (от текст)
Пó-вече, пó-вечето - повече, повечето
Най-напокон - най-накрая
Те са доста да опровергнат неговите думи - те са достатъчни да опровергаят неговите думи
Тогава България владаше Калоян - тогава в България властваше, царуваше Калоян
Отколе - отдавна
Таче (та че) е обнародван два пъти - даже е обнародван два пъти (така го е написал - и разделно в скоби)
Нá-да ли се намирват - надали се намират
Тревога - тази дума е минала дълъг път - от треволга в тревога. А треволга е съставена от тре (съкратено от чрез) и вол (от вълнение, в смисъла на чувство) и наставката -га, с която завършват много наши думи - талига, чучулига, тъга и др. Тревога - това е чувството, което изпитваме, когато (чрез него) се вълнуваме, притесняваме.
Смалъ - за малко (не падна, например)
Особито - особено
Доселе - досега, до този момент
Два или три кратъ - два или три пъти
Да може правилно и скоро читати - да може правилно и бързо да чете
Нуждно - нужно
Занеже - понеже
Внапред - занапред
Големи начални писмень - азбуката в главни букви
Малки подначални писмень - азбуката в малки букви
Милотва - молитва
Земнени животни - сухоземни животни
Таквия - такива
Женски или мужески род - женски или мъжки род
Голямо безчиние - голямо безредие
С българско мляко отдоени - с българско мляко откърмени
Подзявам - прозявам
Голями залаци, които им надуват образите - големи залци, които им надуват бузите
Хортува - говори
Рукобрус - носна кърпичка
Ката ден - всеки ден
Пиянец - пияница
Непреслушно дете - непослушно дете
Лѣкарин, зуболѣкарин
Смѣлно дете - смело дете
Неподерзна - не посмя, не се осмели
Не са влека по земята - не се тъкалям по земята
Разбличамся - събличам се
Обрусувам - избърсвам, обърсвам
Отресувам - изтърсвам
Доброчинен - прилежен, добросъвестен
Гледец - око
Не е срамота да учи някой си - не е срамота да се учиш (човек да се учи по принцип)
Бѣше засѣднало сияйното солнце, и начнала была нощна та роса да пада - беше залязло сияйното слънце и започна да се смрачава (явно “роса” тогава е имала друго значение)
Пчелното бранчение - бръмченето на пчелите
Коваческий млат - ковашки чук
Накован - наковалня
Ели некое нещо да стане - има ли някое нещо да стане (то става)
Луновна нощ - лунна нощ
Домородства - домакинства
Опокояват - успокояват
Направи го да ся обѣщай - накара го да обещае
Поздрави го съ едно цѣлованiе - целуна го
Мзда - пенсия, дан за заслуги
Мздовоздание - постановление за пенсия
Iрландезинъ - ирландец
Iндiа - Индия
Франца - Франция
Началокорабленик - капитан на кораб
Корабленици - екипаж
Кораблено полченiе - флот
Дщерка - дъщеря
Забичи ножа - заби ножа
Седна да ся опокои - седна да си почине
Иждивление - разноски
Иждивлено - похарчено
Изждивлявай - харчи (недей изждивлявай - не се охарчвай)
Хортите ти разумни - приказките ти разумни ("хорта" - от хортуване "говорене")
Дѣтоводителница - детегледачка, гувернантка
Войскобойство - война
Щурм (гюрюш) - атака
Возлѣл - влязъл
Девендесят - деветдесет
Бáра - поточе, малка рекичка
Личните им видове - лицата им
Не рачи - не иска
(За приятелите) Да царува помежду им ревност, изкреност и некористолюбие. “Ревност” е имала значение на отдаден, резултат на което е ревностен (верен, силно отдаден). Вероятно както има горд, но горделив, така от ревност е ревнив - отрицателна черта в характера. Положителната е ревностен.
Счисляваш - изчисляваш
Аз сутрин без забава ще предам - ще предам сутринта без да се бавя
Премного благодаримъ тя, прелюбезный ми бащица за отеческата си грыжа!
Достоен защител на Отечеството си
Познал - разбрал, научил
Требува - трябва
Сердцето ми, учителю - уверявам Ви, учителю (честна дума, учителю)
Усердие - усърдие (вижда се пряката връзка с думата сердце) - у сърцето (в сърцето си)
Драговолно - с удоволствие
Всякоя початка е мучна - всяко начало е трудно
Ще ти бъдя должен до гдѣ дыхам вѣтрокружiето - задължен съм ти до живот
Исаблява - изхабява
Да ни речеш как мина деня ти - разкажи как мина деня ти
Проважда - изпраща
Мешлé - кесия
Лакомно - лакомо
Кумай - почти
Паство - пасище
Една солнечна луча - един слънчев лъч
Спавах - спях
Имотството ти - имота ти
Выше - вече, повече
Обузди - обуздае
Негли - нима
Телопазители - телохранители
Долженствуваш - дължиш
Позорище - зрелище
Плевнянецъ - плевенчанин
Ибраила - Браила
Няма коментари:
Публикуване на коментар