РОНА И РЕКА ... ИЛИ РЕКА РОНА

Западните словѣни с думата “рона” в миналото наричали река. Оттогава са останали думите рони се, ронят се сълзи, капки, ромон на ручей. Река Рона във Франция носи името си буквално.

За източните словѣни думата за река е била “дон”. Оттам идва думата дъно, а също така участва в името на много реки - Дон, Днепър, Днестър, Дунав (Donnau). Между другото, дъно на руски се изговаря почти точно така - дно. Посейдон буквално означава “по сей дон” - властва по цялата река.

А вода на словѣнски е била “роса”. Когато ние казваме росна китка, имаме предвид, че е мокра, тоест покрита с вода. У нас думата роса се възприема като явление, което се случва рано сутрин. Това е неправилно, защото роса означава просто, че по растенията има вода. А това, че водата се задържа само рано сутрин и после се изпарява на слънце е вече чиста физика. Роса може да има и следобед, на усойните местата с пълна сянка, но не казваме тогава, че е сутрешна, нали?

КЛАДЕНЕЦ

В старите размирни времена обичайното място за скриване на имане, ценни вещи, съкровища е бил кладенецът. При нападение, жителите са нямали време да закопават и затова направо са потапяли ценни предмети дълбоко на дъното на кладенеца и след като премине опастността, са ги изваждали. В руския език думата “клад” означава имане, съкровище. Кладенецът е мястото за неговото съхраняване КЛАДÉ-нец, там то се кладé, пази се. Има общ корен с думите “приклад”, “склад”, кладем огън, тоест поставяме дървата по определен начин. Тази дума вероятно е чисто руска и е дошла в нашия език след Освобождението, защото ние преди това сме употребявали думата “геран” - кладенец с дълъг лост за вадене на кофата с вода. Близка на нея е думата “герен”, с която сме наричали ниско място край река, често заливано, подходящо за паша на животните. Вероятно по такива места е имало и герани.

ГРОБ

Буквално означава яма, това което е изгребано. Идва от глагола “греба” (гребити), което означава копаене, риене.

СПЕШНО И БЪРЗО И СРОЧНО

Когато искаме нещо да стане бързо казваме, че го искаме спешно. Имаме предвид бързо, но някак ... още по-бързо, та чак спешно. Когато руснаците казват “спеша” това означава “бързам”. Макар и те да имат думата “быстро”, което значи бързо. 

СЮЛЕЙМАН

Това е буквално солей-ман, тоест човек-слънце. Не наричаше ли така себе си Луи 14-и? Султанът "огрява" цялата империя и без неговата повеля, не може да се въведе нито един закон.

СЪРЦЕ, НО СЪРДЕЧЕН

Приел “на радо сърдце” - така са казвали в миналото. Наричали са сърцето СЕРДЦЕ, защото е бил “сердéца” на тялото, в средата му. Днес тази дума се е запазила в руския език. При нас Д-то е отпаднало естествено, заради трудното му изговаряне, но в “сърдечен” е лесно за изговаряне и е останало.

ОКТОМАН И ОТОМАН

Octoman - осмият султан на империята на османлиите. Оттогава тя започва да се нарича и Отоманска империя. Но това име тя наследява не защото той е просто осмият, а защото именно той завладява Константинопол, сяда на трона на императора и слага край на Византия.

БАН БАШКА

Луда глава. В нашата разговорна реч думата се изговаря бамбашка и носи смисъла на по-различен, необичаен или просто непредсказуем човек или ситуация.

ПАНДЕРА

Знаме - оттам бандерол, бандаж.

СЕВДА

Любов

СУЕТЕН

Отначало думата е означавала едностранчив, субективен, необективен. Участва в израза “Какво се суетиш?” с почти същото значение. Днес думата има по-друг смисъл, означаващ, че придаваш голямо значение на външния си вид.

ИЗРАЗИ ОТ ПИСМЕНИЯ ЕЗИК ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ЗАЧУВАМ

Предпазвам

МНОГАЖДИ

Често

От българите бяха седмина, а от другите народности имаше по няколко мина.

Съ второ има-щемъ случай да обнародваме и тия писма

После, при случай, ще обнародваме и тези писма.

По особни звания.

По-специални звания.

Отвсякъде навала, за да гледа шествието.

Бяха дошли много народ отвсякъде, за да гледат шествието.

Гости от чюзди страни. Странните гости бяха приканени у един общ дом на угощение, дето присъствуваха и по-отлични граждание, дето станаха напивки въ слава на народа.

Предозначени.

Предназначени, преди-означени.

Имнъ на святителя.

Химн на светеца.

Драговолно.
Доброволно.

Особно господарство.
Отделно владение.

Наумете си.
Спомнете си.

Доктор на правá.

Доктор по право.

Председател на отбора на празника.

Председател на организационния комитет.

Подаде се на трибуната.

Излезе на трибуната.

В тоя истый ден.

На същия ден.

Одешките и Галашките българи.

Одеските и галатските българи.

Особно благодари.

Специално благодари.

Чуждо-народно влияние.

Чуждестранно влияние.

Два-три месяца по надире.

Два-три месеца по-късно.

Господство му ме пита.

Господинът ме пита.

Колко годе.

Що годе.

Самъ-тамъ.

Тук-там.

Почетохме за своя дължност да се запрем по-подробно на тая книжка.

Счетох за необходимо да се спра по-подробно на тази книжка.

Спроти него.

Според него.

Желаем такожде.

Желаем същото (и на Вас).

Очивистъ.

Очевиден.

А именно отщо там се срещат ...

А именно, че там се срещат ...

Нам се чини.

Струва ни се.

За която щем поговори друг път.

За която ще поговорим друг път.

Ние щем да кажем.

Ние искаме да кажем.

Ще прочетем за него по-вечко, когато се появи конецът му (краят му), който още не се е появил.

На пример.

Например.

Те там „колят кучето”.

Така се изразява народът за хора, в ръцете на които е съдбата на населението в дадена общност.

РЕЧНИК НА ЧУЖДИ И МАЛКО ИЗВЕСТНИ ДУМИ,

Останали предимно от турския език.

Авландисвам (от авланмък – тур.) – ловувам

Адет (тур.) – обичай, навик

Аджеба (тур.) – така да се каже, например

Алъш-вериш (тур.) – вземане-даване

Арабаджи (от арабаджия – тур.) – колар

Арабаджи-баши (тур.) – шеф на коларите

Ахмак (ар.-тур.) – будала, глупак

Баждарница (тур.) – митница

Бакшиш (прав. бахшиш – пер.) – подарък, почерпка

Батакчия (тур.) – човек, който не си плаща дълговете

Берат (тур.) – султански указ или грамота

Бешлик (тур.) – турска монета от 5 гроша

Бошлаф (тур.) – празни приказки

Гьозбояджилък (тур.) – шарлатанство

Гъжва (диал. тур.) – чалма

Депеша (фр.) – телеграма

Джамбазлък (пер.-тур.) – търговия с коне

Джумбиш (прав. джумбуш – тур.) – веселба, развлечение

Дьонме (тур.) – изменник, ренегат

Евет (тур.) – да, така, тъй

(Х)ептен (тур.) – съвсем, напълно

Еспидепсан (тур.) – добре възпитан, обучен

Издердиса (от уйдурма – тур. диал.) – нагласявам, натъкмявам

Кадия (ар.) – съдия

Каймакам/ин (тур.) – околийски началник

Капасъзин (тур.) – нехранимайко

Касабалийски (тур.) – градски

Келепир (тур.) – нещо, получено без пари

Капазелък (прав. кепазелък – позор, безсрамие – пер.-тур.)

Керхана (пер.-тур.) – публичен дом

Кехая (ар.-тур.) – пазач, пръв овчар

Кирия (тур.) – наем, плата за превоз

Коландрисвам (прав. коландисвам – употребявам – тур.)

Кондисвам – отсядам

Крамола (рус.) – бунт, метеж

Кусур (тур.) – недостатък

Мааза (тур.) – склад за търговия на едро

Мараз (ар.-тур.) – болест

Мюзихир/ен (от мюзевир – ар.-тур.) – доносчик, измамник

Пачеджия (тур.) – търговец на овчи крачета, сурови или варени

Пезевенгин (от пезевенк – тур.) – сводник, долен човек

Понуда (нар.) – храна, която се носи на родилка или болен

Съкани се (прав. саканя се – тур.) – притеснявам се, тревожа се

Съкандисвам (прав. съкълдисвам – притеснявам се – тур.)

Сюрия (от сюрю – тур.) – стадо, група, тълпа

Табия (тур.) – укрепление

Темане (тур.) – поклон

Тескере (ар.-тур.) – пътен лист, паспорт

Уйдисвам (тур.) – натъкмявам, скроявам

Уйдурдисат (от уйдурма – тур.) – да нагласят нещо

Файда (ар.-тур.) – полза, лихва

Хава (тур., остаряло) – мелодия

Холан (тур. – разг.) – израз на леко несъгласие

Харизма (гр., остаряло) – подарък, дар

Харсъзин (прав. хаирсъзин – тур.) – злодей, разбойник

Челебия (тур.) – господин

Читашки (от читак – тур.) – презрително за европейски турчин

А тук добавям списък с турски думи, останали в българския език, които сам съм събрал по спомен. Аз лично употребявам повечето от тях и днес. Израстнал съм в среда, в която се употребяваха и не мога да ги изхвърля.

Ага - господин, турски богаташ, бай
Адаш - съименик
адет - обичай, правило
Аджамия - новак, новобранец
Аджеба - всъщност
Акъл - ум
Аркадаш - приятел, съратник
Аслан - лъв
Асъл - точно така, именно
Аферим - браво
Ачигьоз - оправен, организиран
Ашкоолсун - браво
Байгън - дойде ми до гуша, достатъчно
баир - стръмнина
барабар - заедно
барам - пипам
Барем - поне
Бахтън - тешко ми е, трудно
Баш - точно
Баялдиса - умори се
Берекет - успех
бигóр - твърде, прекалено (само за солено, тоест пресолено)
Боза - напитката
Будала - глупав
Вересия - в заем, на изплащане
Геврек - тестено изделие с дупка
Гивезелък - лиготия, магария, беля
Гювендия - лека жена
гюлле - метално топче за оръдие
дамаджана
декиш - вяра
Демек - тоест
джам - прозорец
джанъм - обръщение към мъж и към жена
Диван чепраз - стоиш прав пред мен
дингизи - украсата на коня
Долап - шкаф в стената
Дослук - желание
Дупка - отвор
душманин - враг, неприятел
Ербап - смел
Зевзек - заядливец, шегаджия
Золум - лошо дело, пакост
интифа - специален начин
Йок - не, отказ
Кадаиф - турски сладкиш
Кайнак - извор
Каиш - кожен колан
калабалък - много хора на едно място, теснотия
кандърдисване - уговаряне, приканване към съглашение
карабалък - име на вид черноморска риба
карашък - смесен, разнороднен състав
каращисано - размесено
Карък - лош късмет
Катък - сгъстена пяна над млякото
Катър - мелец между кон и магаре
келепир - полза, изгода
Келеш - глуповат момък (иначе е "глава")
келяв - некачествен, развален, недъгав (човек)
Кеф - удоволствие
Киресте - цепеница, прен. мъжкия полов орган
Кирия - сметка за труд, дребно предприемачество, далаверка
китап - документ
Комшолук - съседи, общност в квартала
Коскуджамити - голям (напр. началник)
Коч - мъжка овца
кундури - прости кожени обувки
курбан
Куршум - олово
Кутсуз - лош късмет
Кушия - състезание с коне, препускане с коне
кютек - бой, удар с юмрук
Кяр - полза
лобут - бой
Махала - квартал, малко полеление
Машаала - възхвала
Мезе - закуска към питие
Мекере - лош, продажен човек с нисък морал
Мерак - силно желание, мечта, блян
Миндер - нисък диван, застлан с черги
Моабет - разговор, сладка раздумка
мукаят - мурзел, мудност
мумбар - вид наденица
Мундар - мръсен, нечистоплътен човек, невнимателен
Мурафет - израз, станал популярен, "такава е приказката"
Мусака - вид ястие с кайма и картофи, поляти с яйцас мляко
мушама - полиестерна покривка
налъми - чехли с дурвена основа и кожена каишка
Нердене - ни вклин, ни в ръкав
Одая - работна стая в къщата, с различно предназначение
Окомуш - досетлив, съобразителен
Оладжак - един вид, сякаш
пендар - метална паричка за пришиване към дрега или шал
Перде - завеса
пиниз - шега
Пиростия - ниска маса за хранене
Реване - сиропиран тестен сладкиш
Самун - цял хляб
Сандък
Сапък - непохватен човек
Серсем - упорит, вироглав човек
Сефте - първи път
Сиврия - вид чушка
сиджимка - връв
синджир - метална верига
Сокак - тясна уличка
сюрия - група деца
тамън - тъкмо, навреме, по мярка
тенджера
тепе - хълм
Тепсия - тава
терсене - неудобно, трудно за работа
ундурма - преговори
Урсуз - трудно, мъчно
Уруспия - лека жена
Файда - полза, дял от плячката
Филия - резен от хляба
Фира - технологична загуба от готовата продукция
Фъстък - вид ядка
Хабер - вест
Хаирсъзин - пакостник, неблагодарник, готованин
Хак (да му е) - така му се пада, нека му
халал - да са ти честити
Халва - сладкиш от сусам и слънчогледови ядки
Хамам - турска баня
Харамия - разбойник, хайдутин
Хастар - подлплата
Хептен - съвсем (крайна форма на нещо)
Хисап - сметка, обща сума
Хич - никак
Чаир - ливада
чакмак - гориво, огниво
чалъм -начин, способ, метод
Чапкънин - нехранимайко, хайдук, хулиган
Чаршия - площад, обикновено пазарен
Чеиз - придан към сватба, от страна на булката
Чекмедже - вадещ се рафт в шкаф
Чепрази - дамски метални токи с украса
Чердак - отворена стая към къща, вид закрита стая-тераса
чифут - евреин, нарицателно за (Моше)ник, измамник
Чопля - лющя с нокът или остър предмет
Чорап ?
Чорба - супа
Чукар - скала
Чукундур - червено цвекло, прен. лош човек, пакостник
чунким, санким - все едно, сякаш
Чушма
шавар - тръстика
Шаврантия - лека жена, измамница
шамандура ?
шамар - плесница
Шербет - подсладена вода
юфка
юруш - устремна атака без строй

Ялова - неспособна да зачене

СКЕНДЕР БЕЙ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

КИТКА И КИТАЙ

Думата "кита" на руски означавало нещо сплетено, свързано в плитка, в сноп. В частност е означавало сноп от пера, като част от войнското облекло. В българския език тази дума се е запазила като КИТКА и означава точно същото. Името на Китай, който винаги се е изписвал в западните карти като ЧИНА или ЦИНА (CINA) се е формирало в нашите езици от традицията там да носят косата си обръсната, като си оставяли малко коса, сплетена в кита. Тоест, сме ги наричали просто кита-йци.

ОСМИЦА

В славянския календар седмицата се е състояла от 9 дни, които носели числова форма и са се наричали:

Понеделник (ПОсле Неделята), Вторник (ВТОРи), Третейник (ТРЕТи), Четверик, (ЧЕТВЕРти), Петък (ПЕТи), Шестица (ШЕСТи), Седмица (СЕДми), Осмица (ОСЬ МИра, ос на земята), Неделя (Няма ДЕЛа, почива се).

Цифрата осем (8) се изписва по този начин, защото това е вида на пътя, който описват двата края на земната ос, двата полюса.

На науката е известно, че земната ос изписва леко въртеливо движение за период от около 26 000 години, което движение учените са нарекли прецесия на земната ос. Тоест тя не е съвсем стабилна, а леко се колебае и усуква, както пумпала се колебае, докато не намери стабилното си положение. Това разколебаване се е получило вследствие на падането на една от трите земни луни, които са съществували в древността - Месец, Фата и Леля. И ако мислено погледнем земята отгоре, над северния полюс, то линиите, които ще изпишат северния и южния полюс за целия период на прецесия съпадат тично с изписването на цифрата 8 - оста на земята.

ДЕВЯТКА, ДЕВИЦА И ДЕВА

Деве-т, дева е свързано със способността на жената да зачене и износи плода за девет месеца. Когато жената не е зачевала още, се нарича девица. Зачене ли и износи ли плода, се нарича вече дева. Християнските търтеи са подменили понятията. Така дева и девица са започнали да означават едно и също - жена с не нарушена девственост. Но от друга страна, неслучайно продължават да наричат майката на Христос дева Мария. Нарича се така именно защото е родила дете, а не защото зачатието ѝ е “непорочно”, както те твърдят. Никой не нарича Мария дева във времето, преди зачеването на “сина господен”, а именно след това.

БОЛГА И БОЛГАРИ

Болга, днешната река Волга, е названието на великата Ра-река в значението и на Большой Путь (Бол-Га), голям път. Болгари са жителите по земите по бреговете на Ра-река, която е била важен караванен път между Севера и Юга. Болгария (Болга ария) – изначално са всички земи, прилежащи към водния път по Ра-река, Болга. Била е река РА, после е станала Болга ("большая дорога") около която са живели болга-рите. Сега Болга е станала Волга, но там продължават да живеят потомците на кубратовите българи, които сега неправилно наричат татари. В по-късните времена се е появила и Дунавска Болга-ария на Аспарух, който традиционно заселва народа си край голяма река. А гърците и досега ни нарича Ву(л)гари, тоест волгари.

МАКЕДОНИЯ И МАГДОНИЯ
„Фруктова Македония” (Fruit Macedonia или Macedonia de frutas) означава плодова салата и е обикновен десерт в Испания, Франция, Италия и Латинска Америка. „Плодова Македония” (Macédoine de légumes) обикновено означава студена салата или ордьовър (hors d’oeuvre) от плодови късове; във Франция често в нея има и червен фасул. Понякога така наричат и горещо блюдо от същите тези плодове, което се сервира с масло.

Обяснение на думата “македония” в Етимологичния речник на френския език на Огюст Шелер - "По преобладаващо мнение, думата "македония" се е разпостранила през 18-и век в смисъла на "смесена плодова салата"."

В моята по-ранна  публикацията на адрес:
http://langkochev.blogspot.com/2016/10/blog-post_25.html
бях писал за КАТАЛЯСВАМ И КАТАЛУНЬЯ и за каталанската кампания. Ставаше дума за един малко познат период от историята, когато Византийската империя плаща на каталунски пирати с главатар Рожер де Флор (Roger de Flor) или Рутгер фон Блюм (Rutger von Blum 1267 - 1305) да вилнеят из земите на днешна северна Гърция, завзети вече от турците и да им създават проблеми. Роден в Бриндизи, в семейство на немци, той има славно досие. Императорът дори му дава за жена своята племенница, дъщерята на нашия цар Иван Асен III. Завистници от Генуа обаче съумяват да наклеветят шайката пред императора, че взимат плячка и смятат да завладяват земи, и той отказва да им плати. Близо край Одрин той избива ядрото им, заедно с водача им.

Останалите живи се съюзяват с османлиите и дори си създават кралство Македония със столица Галиполи на Дарданелите. Когато по-късно османлиите завземат Адрианопол, каталаните преместват столицата на македонското си кралство там.
Не се учудвайте, че споменавам Македония толкова на изток. В средновековието земите около Одрин и цяла югоизточна Тракия са се наричали Македонски земи, та чак до Солун.

Има предположение, че думата “македония” се е появила като име поради това, че управлението на кралството се е осъществлявало от османския елит и представители на западното дворянско съсловие, тоест смесено управление. Освен това в земите на кралството са живеели гърци, българи, сърби и турци. Това силно напомня разнородния състав във смисъла, който думата е придобила във Франция, както писах по-горе. Остава да добавя, че турският вариант на думата е “магдония”, свързан с думата от сирийски произход “магда”, означаващ “плод”.

ОТОМАН И ОКТОМАН

Показвам тук печат, известен като “печатът на Скендербей”, който се намира в Националния музей на Дания.

Печатът на Скендербей

Вдясно е огледалното изображение с надпис: ΒΑΣΙΛΕΥΣ. ΑΛΕΞΑΝ∆ΡΟΣ. ΕΛΕΩ.ΘΥ. ΑΥΤ. ΡΩΜΕΙ. ΟΜΕΓ. ΑΥΘ. ΤΟΥΡ. ΑΛΒ. ΣΕΡΒΙ. ΒΟΥΛΓΑΡΙ.

Виждаме на него и герба на византийската династия на Комнините с изображение на двуглав орел. В своята поема “Скендербек”, охридския възрожденец Григор Пърличев описва албанския владетел Искендер бей (Бег) от 1467 г. Той е бил от славянски произход и се е биел на страната на крал Владислав "варненчик" срещу турците в полето край Варна. А Владислав III е бил първо полски крал, но после заминава в Унгария и става унгарски крал. Там унгарците му казвали Уасло. В битката при Варна през 1444 г. с войските на Мурат II той губи битката и е убит. Султанът дълго време държал главата му в съд с мед, в качеството на военен трофей.
А покорените боляри и воеводи, сред които и Скендер-Бег (Георгий Кастриот) били назначени, за беглер-бег-ове на области, наречени санджаци.

Искендер е турското произношение на името Александър. Изключително любопитен е фактът, че може да се направи връзка между Искендер (Александър) и Македонското кралство, което може да е в основата на легендата за Александър Македонски.

Ето историята му, описана в книгата на Георги Трайчев "Книга за Мияците" в 1941 г.

Подобен двуглав орел има и на печата на Мехмед ІІ (Мохамет), чрез който внушавал, че е на престола на династията на Комнините, тъй като през 1453 г. превзема Константинопол и сяда на престола на византийския император.

На печата е написано Октомани (OCTHOMANI), което буквално означава осмият-човек (наследник).

Мехмед II е син на султан Мурат II, който идва от Мала Азия и убива в битка брат си Мустафа, съюзил се с ромеите, за да запази земите си в Европа. Предполага се, че поради това, че Мехмед II e осмият (окто-ман) султан на османската империя, то тя след това започва да се нарича О(к)томанска империя, тъй като именно той сяда на престола на византийския император.
Нека поясна нещо.
Навсякъде Мехмед II официално е седмият владетел на империята. Малко известен е фактът, че Мехмед II е натоварен от баща си да поеме управлението едва 12-годишен. Баща му, Мурат II се оттегля от властта. Но походът на славянските войски, предвождани от Владислав "Варненчик" са заплаха, с която невръстният нов султан не може да се справи. Налага се баща му отново да поеме управлението. След разбиването на славянските войски край Варна през 1448 г. и след като оженил сина си в Одрин в края на 1450 г. Баязид II се оттегля отново, отстъпвайки властта на сина си Мехмед II, който вече става осмият султан на империята.
След като превзема Константинопол, той символично "сяда на трона" на Източната римска империя, и поради тази причина нарича империята си О(к)томанска, взимайки гръцката дума за осем "окто".

Интересен факт е и този, че след превземането на Константинопол от войските на султан Мехмед II през 1453 година, градът запазва името си до разпада на империята през 20-и век. Името Истанбул градът официално приема едва през 1930 г., като дотогава, през целия османски период, турците го наричат неизменно Константиниé, по свой си маниер.

ПРАВО-СЛАВИ(Е) И ПРАВОСЛАВНИЯТ КРЪСТ

Както по-рано писах в своя предишна публикация НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - оригиналната света троица славяните в предхристиянските времена (наричани езически) са почитали НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - трите проявления на космическите закони на земята. Заложените в НАВИ космически сили, по законите на ПРАВИ са се проявявали в ЯВИ - реалният, единствено видим за нас свят. Затова ние казваме “яви се на този свят”, проява, изява, явно, явление, наяве. Славянските народи са почитали силата на природните закони, които са били в основата на бита и културата им. Тяхната религия е била възхвала на божетсвеното им проявление и затова се е наричала ПРАВ-о-СЛАВИ-ие, тоест в прослава на ПРАВИ.

ЯВИ е нашият нормален, видим свят, в който ние живеем. НАВИ е светът на предците ни, там където отиват душите ни след смъртта в света на ЯВИ. СЛАВИ е света на боговете, където ние и нашите предци се стремим да попаднем, подсъзнателно помнейки, че сме божии деца (а не роби, както ни внушават поповете). ПРАВИ са каноните и правилата, на границите на трите други свята, които си взаимодестват по такъв начин, че потомците да се въплътят в рода на своите предци. Така има взаимен преход на душите между света ЯВИ и НАВИ, за следване в света СЛАВИ по пътя на ПРАВИ.
ПРАВЬ, СЛАВЬ, ЯВЬ И НАВЬ са понятия от женски род. От ПРАВЬ произлизат две понятия - прав (в смисъл на правилен), я в руския се е запазило и правая сторона (дясна страна). Дясното се счита за правилното. От СЛАВЬ също са прозилезли две понятия - славен (в смисъла на велик) и лява страна (в руския "с левой (сле/авой) стороне").
Затова ние се кръстим (правим кръста) в църквата от челото и надолу за вертикалната "греда" и завършваме кръста първо вдясно и после наляво, защото първо е ПРАВО-то, а после е СЛАВИЕ-то, и така - право-славие.
С утвърждаването на християнството са се опитали да заменят ляво на "ошуя" и дясно на "одесна", но в българския се е запазило само дясното - за дясната (правата) страна.

Оттук са възникнали думите прав, правилно, правит-елство, у-прав-ление, прав-о-линеен, из-прави-телен и други. Именно затова казваме “кривнала от правия път”, “криво гледаш”, правда и кривда, като противоположност и отрицание на законите на ПРАВИ, които са основата и на моралния кодекс за всеки човек. Тази прослава е изобразена под формата на кръст така:

С навлизането на гръцките християнски традиции, в частност по земите на древна Русия, думата православие е заимствана и добавена към християнските обичаи и обредни действия. Преди това християнството не се е наричало православно, а за вярата са позвали епитети като "божия", "истинна", "правилна" и "непорочна". А християнството е било ортодоксално, тоест от гръцки - правоверно. Въвеждането на определението "православно" е направено единствено с цел да бъде примамено населението да приеме новата вяра, което е вървяло много трудно и е отнело продължително време и много, много човешки животи. По-късно "православна" става част от името на източния клон на християнството, което е "царско", в противоес на западния - "апостолското" христианство, наречено от гръцкия католическо.

Различен е и източно-православния кръст, поставян на куполите на църквите. Той е характерен с двойния си кръст (има един по-малък кръст над основния), както и с наклонения надясно надолу трети кръст, под основния. В по-ранните строежи е останало изображение на полумесец в основата на кръста, който не е победа над исляма, както от незнание често тълкуват някои, а е символ, който източно-православната църква наследява от Византийската империя. След завладяването на империята от османците, те също възприемат символиката, като добавят към нея звезда. Този символ не означава звезда, а Халеевата комета, която е озарявала небето в дните на превземането на Константинопол. Така османците са отбелязали края на една империя и възхода на новата империя - Окто-ман-ската.

С този полумесец (а според някои това е непълно слънчево или лунно затъмнение) са били накичени всички византийски църкви навремето, като това е отбелязано повсеместно в множество средновековни гравюри и картини на пътешественици. По-късно полумесецът става символ на отделилото се крило от християнството, нарекло себе си ислям.

Тук съм представил картинка, която показва каква е логиката на източно-християнския кръст. Както виждаме тя се основава на пропорциите на човешкото тяло, като проявление на тези вселенски сили, които почитаме още от древността.

Затова казваме “боли ме кръста”, носи “своя кръст”, олицетворявайки гръбнака на човека с основния носител на кръста.

А ето и едно друго тълкуване на символиката на православния кръст, както и неговата разновидност - двойният кръст.

В схемата дори има някакво обяснение за наличието на "полумесец" в основата на кръста. Това може да е дори не полумесец, а слънцето след слънчево затъмнение.

 

Нека видим как се кръстим, когато пристъпваме в църквата. Малко хора знаят, че с този жест ние блокираме своите жизнени сили.

Ето как се получава това:

 

Виждате, че когато се прескръстваме, ние рисуваме на себе си петолъчка, наричана от масоните и кабалистите пентаграма. Това е петолъчката на Соломон или Маген-Шломо. Християнското осенение с кръст е процедура на налагане върху себе си на пентаграмата. Това е процес на дебилизация, оглупяване и обезволевание, превръщане на духа на човека в неговата пълна противоположност - безмозъчен гой, роб.
Рисувайки върху себе си петолъчка, ние закрепяме на себе си отрицателна енергетика и вместо избавяне от нея, човекът се самопрограмира на страдания, лишения и болести. А точно от такива имат нужда всички, които са в църковната мафия - единствената мафия, призната от светската власт и освободена от данъци и финансова отчетност към държавата.

ОСАННА и ОСЕНЕН

“Осанна” в християнските обичаи означава тържествено молитвено възклицание, явяващо се в началото хвалебствен възглас.

В превод от иврит “осанна” означава “спаси ме”.

Юдеите възклицават с “осанна” по време на благодарствената молитва Халел.

При завършването на есенния празник Суккот, съществува правило в молитвите в тези дни да се моли за дъжд в земите Израилеви. Тази молитва се нарича “Великото моление” и се произнася в седния ден на празника Суккот.

Често в молитвите думата осанна се съчетава така “осанна в вишних”. което означава молитва към висините - възглас “спаси ни”, отправен към Бога.
Този възглас завършва не една молитва, независимо от това, за какво е тя, и е втори по популярност след “амин” (в превод “така е”).

От всичко дотук можем да заключим, че “осанна” е приветствие-молба Бог да ни спаси, покривайки земята с благодатен дъжд, отправяна през есента.

Така, както “ангелът ѝ отвърнал: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени” - тоест “ще те покрие”, така и дъждът покрива земята, за да даде плод.

Точно така някоя благодатна мисъл “покрива” съзнанието ни и предлага решение, води до изобретение или до написване на гениално произведение. Тогава ние казваме, че ни осени мисъл, че сме осенени.

А това, че през есента земята се покрива с нападалите листа и дъждовете (а след тях и снеговете) накриват земята, тоест “осеняват” я, за да даде живот напролет, е дало и името на този сезон.

В руския език той дори е буквално ОСЕНь.

ТУЗЕМЦИ

Свикнали сме туземци да наричаме слабо развити племена, живеещи по отдалечени острови или недостъпни джунгли. Но, всъщност, туземно население е всяко население по своите земи. По ТУкашните ЗЕМи. За всеки пътешественик, туземно население е това, в чиито земи той се намира. Думата е придобила този ограничен смисъл, защото често се е прилагала към население от неизвестна за момента на науката народност. За германците или французите не казваме туземци, защото знаем, че са германци или французи. Но за новооткрито племе или за непознат на пътешественика народ, тази дума е точно на мястото. А тя е съставена от очевидните две думи ТУ (тукашни) и ЗЕМ (земи), като е добавена наставката -ци за принадлежност към общност - ту-зем-ци.

КИПРЯ И КИПАРИС

Думата кипря (се) в българския език има значението на разхубавявам се, издокарвам се, гиздя се. Също така значи, че стоя или седя наперен, изправен. Вижда се явната връзка с вечнозеленото и красиво дърво кипарис, което освен, че стои свежо (и накипрено) през цялата година, има и висока и тънка снага, като млада мома. Така, че нещата си идват на мястото.

ОТГОВОР, ОТГОВОРНОСТ И СЪОТВЕТНО 

От-говор е образувана по същия начин като думите от-пратя, от-ритна, от-река, от-мива, от-вържа. Тоест тя изобразява действие, извършвано от мен навън, често обратно на предишното или в от-говор на него. И тъй като това е така, то съответно отговорност е качество на човека да приема последствията от своите действия върху себе си - да носи отговорност за тях.

А "съ-ответно" е просто “същия ответ”, отговор със същото. "Ответ" на руски означава отговор.

ЧАДО, ЧОВЕК И ВЕК
Чадо означава малко дете, новородено. На санскрит "чало" означава дете, което се учи. А на руски човек е ЧЕЛОвек. Тоест дете, което се учи в своя век. Думата век в миналото не е означавала непременно 100 години, това е възприето по-късно. Век е означавало животът на един човек. Оттам е и израза "Изживя своя век", "Във век на войни и слава", "Во веки веков" и дори думата вечно.
Думата "вече" в смисъла на това, че нещо е вече станало, също идва от век - тоест дошло е времето за това.  

ДЪЖД и СНЯГ, СТАР и ДРЕВЕН

ДЪЖД И СНЯГ

В древни езически времена е имало посветени в шаманството хора, които са познавали законите на природата. От шаманът често се е очаквало да направи необходимите действия, за да предизвика дъжд. А дъждът, знаем, е жизнено важен за посевите, от които се е изхранвало населението. Шаманът е знаел какъв огън да накладе, къде да го накладе, така че ветровете на това място да издигнат дима нагоре към опредлен учатък в небето. Знаел е какви дърва да сложи в огъня, за да се образува определен тип пепел, който, издигнат в небето да събере около себе си влага, която да се изсипе на земята.
И когато дълко чаканият дъжд е заливал земята, хората са казвали, че той е долго ждан (дълго чакан), до-ждан, дожд. Така разбираме, че етимологията на думата дъжд го определя, като дълго чакан.
Руснаците казват “Дождались!”, когато радостно възкликват с облекчение, когато някой е дошъл, след дълго закъснение. В руския има прилагателно долгожданный, което точно това и означава - дълго чакан.

А с-нег-ът е просто заледен дъжд, но нежен, защото пада с нежин-ки, ласкаво. В нашата поезия се е запазила думата нега, отъждествявана с нежен спомен.

ОТЧАЯНИЕ

В руския език се е запазила една особена дума - чаять, която означава очаквам, уповавам, надявам се. Чаяние, съответно, означава очакване, надежда, упование. В българския език добавяме представката от-, когато искаме да откъснем, отделим думата от основния смисъл. От-чаяние явно означава отказ от очакването, от надяването, тогава, когато си спрял вече да се надяваш, очакваш и си ОТ-ЧАЯН. Подобни думи отделяне са от-деля, от-казва, от-мира, от-връща, от-среща, от-варя, от-пуска, от-храчва и много други.

Думата ЧЕДО също има подобен състав. Тя произлиза от съчетанието "чаяно дете" - очаквано дете, което се е трансформирало в “че-до”. На руски (а едно време и в българския) дори казват чáдо или много чaдá, което показва произхода им от думата чаяно.

СТАДО

Думата е съставена от израза “стая добычи”, което в превод общо взето значи “придобито стадо, уловена плячка”. Думата “стая” в руския се употребява, когато се разглежда организирана група от животни. Но в руския думата е една и за хищници, и за тревопасни, и за птици. В българския си имаме конкретни думи за всеки от тези случаи - за хищници е глутница, за птици е ято, а за домашни животни е стадо. Ние казваме добито, придобито, добитък за това, което сме получили от труда си, закупили или сме събрали заедно - в ста-до.
Интересно е, че за кокошките и пуйките например, нямаме дума за стадо или ято. Вроятно това е така, защото те не се пасат групово, а всяка си хваща пътя и си кълве сама.

ДРЕВЕН И СТАР

Когато казваме, че нещо е древно, ние имаме предвид, че то е от много отдавна. Толкова отдавна, че почти няма сведения за това време или има много малко открити артефакти за него. Думата древен е съставена от корена ДРЕВ(о)и приставката -ен. Тоест стар, колкото ДЪРВОто, от много много години. Така, както на дървото може по кръговете да се определи на колко е години, така и думата древен показва стремежа да се датира намереното по косвени признаци.

Освен това има практика да се намират пънове и дори цели стволове на дървета във водни басейни или при разкопаване на земни пластове. Това са находки на много стари дървета,  от отминали геологически времена. Вероятно думата ДРЕВ-ни е свързана с практиката да се намират такива стари дървета. Може би за хората в миналото, дърветата са били най-старите предмети, на които са можели да определят възрастта.

Ако ДРЕВЕН е висшата форма на старост, то думата СТАР показва период, по-близък във времето. Обикновено старец казваме на човек на много години, в преклонна възраст. Много често в миналото това е бил човек, приближаваш или дори надхвърлил стоте години, което е своеобразна мярка за дълъг живот. Наричаме този човек ста-рец, така както го уважаваме и като мъд-рец. И затова той е СТА-рец, защото е на или над ста(сто) години и е МЪД-рец, защото притежава мъдростта на натрупания опит. Приставката -рец е съкратена от “реци”, което е означавало говори, каза. Мъдрец е човекът, който говори мъдро, казва ни мъдрости. А старец е човекът, който ни говори от времето на годините си. Човек, който ни разказва отдавна отминали и забравени неща - такива, каквито малцина вече могат да си спомнят или които са вече забравени. 

ЗНАТЕН

Известен, ЗНАЯТ го всички, известен на всички.

ЛЕКАР И ДОКТОР

Народното наименование на някоя билка или способ за лечение е думата лек. Лек-увам (се), лек-ар са производни на нея. 

В думата лечение (лечител), “к” се заменя с “ч”, така както в пекан - печене, мляко - млечен. Известно е, че доктор е научна степен, а не конкретно професията на лекаря. Думата док-тор означава човек с диплом, с документ (ДОКумент, китап).

ДИПЛОМ И ГРАМОТА

Възможно е много от нас да съпоставят по значение думите диплома и грамота. И двете се дават като документ, удостоверяващ придобиването на определен набор знания и определят даден вид квалификация.
В миналото думата грамота е имала друго, макар и сходно значение. Така са казвали на познаването на писмен език. Това може да е бил както родния език (на който си се научил да четеш и да пишеш), така и всеки друг допълнителен писмен език. Думата грамотен, ограмотяване и досега са запазили значението си за познаване и умение да четем и пишем на някой език. В миналото, когато са казвали за някого, че знае да пише (на гръцки например) са казвали, че той знае гръцката грамота. За друг, по-образован, са казвали, че той знае много грамоти, тоест може да чете и пише на много езици.

В този ред на мисли виждаме, че диплом се получава за достигане на определено научно ниво в обучението по някоя специалност. Докато с грамота се удостояват тези, които са придобили знания или умения по определена дисциплина, тоест са усвоили основни, базови знания по нея. Затова, когато гледаме как майсторът работи качествено, ние казваме, че той работи ГРАМОТно, с разбиране за материята. Но не казваме, че работи дипломирано. От друга страна, допломата въобще не е гаранция (а само предпоставка), че този, който я притежава, ще върши своята работа грамотно.

ВРЪВ И КОНЕЦ

Ще кажете: - Че то не е ли едно и също?

Не, не е. Докато с “връв” нещата са относително ясни, защото става дума за вързване, то с “конец” е по интересно. Отново ще погледна към руския език. В него думата конец означава край на нещо - предмет или действие, събитие. Те за конец си имат думата верëвка, което си е нашата връвчица - просто тънка връв.
Защо конец в българския език има друго значение? Ако прочетете “Житие и страдание грешного Софрония” ще видите, че думата конец там все още е имала значението на край, завършек (на живота, например). Значи конец е сменил значението си не чак толкова отдавна. А това е станало, защото в края на всяка връв е стърчал по някой нейн тънък съставляващ елемент, който сме наричали конец, тоест край на връвта. Постепенно, обаче, той е приел думата, защото така е било удобно. Днес често ние се изразяваме по този начин: - Стърчи един конец от дрехата, дай да го отрежа. Отрязвате несъмнено края на връвта или преждата, нали? А не режем там, където дрехата би се разплела.

Буквата Y наричаме игрек, което означава “и - по гръцки” (и-грек).

ЗАПЕТАЯ
Познатата ни запетайка прилича на точката, но означава, че изречението още не е свършило. Тя може да обозначава и пауза в изречението, но не и неговия край. В руския език запетаята се нарича запЯтая, с ударението на "я", което означава закачаща се. Тоест това е точка, но закачаща (се), приличаща на трън, на драка. Така в изречението се показва, че този знак закача втората част от изречението за първата. Или закача във "броеница" различни мисли в едно изречение. Руската дума запястье означава китка. А китката свързва дланта, а оттам и пръстите, с ръката. Оттам идва позабравената дума пестник, означаваща юмрук.

ДУМИТЕ ОТ НАРОДНАТА РЕЧ - ПОЗАБРАВЕНИ ВЕЧЕ

Бачо Кешки Белким Кипря се Пукъл Кирпич Пълчища Билюк Кория Санким Кривак Светлик Брантия Чунким Сетен път Букаи Къделя Соба Кютук Бъдник Кяр Странство Бърдуче Сурва Вратня Мангал Мегдан Гавазин Миндер Хурка Хава Хаймана Назобвам се Хортувам Нам Геран Нек се Нефелен Циция Горун Грездей Оджак Оти Дека Чеп Дамга Чука Чумбер Пасмина Пенджури Дилберо Дилмано Перустия Дорде Пестник Дохождам Дранголник Пинтия Завтичам се Пиринч Зимник Пишлеме Изгора Пишлигар Каматен Караконджул Поменик Порта Келеме Пранги Да гътна Байно, бачо склаждам харман да прокудя стръв(ница) вакъл армаган да секна хрисим обятия пендар салкъм пенджур пордотин серкме сопа, гьостерица дърмон гълток прикя губерка нощви кросно бабек сокак

свако - мъжът на сестрата на майка ми, чичо
баджанак - мъжете на две сестри са баджанаци
девер - братът на мъжа ми
етърва -  жена на брата на мъжа ми (жените на двама братя са етърви)
шурей - брат на жена ми
зълва - сестра на мъжа ми
калеко - мъжът на леля ми, леляк, чичо

Най-подробно описани, родствените връзки ще намерите в ПЪЛЕН СПИСЪК НА РОДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ

задушбина - задушница (-ница е по гръцки маниер)
преди брано - подбрано
попредание - предание
вакъл - черен, тъмен
харман - мястото, където се вършеят снопите
да гътна - да съборя
да секна - да спра, да преустановя
цвеке - цвете
пръпна, припна - хвръкна, скочи, изтича
склаждам - събирам, стъкмявам, складирам
да прокудя - да пропъдя, да прогоня, в старобългарски - да похлупя, поругая   
хрисим - спокоен, тих, мирен, кротък, скромен, дискретен
обятия - прегръдка
армаган - подарък
дърля се - карам се, викам високо, споря, препирам се
стръв - примамка, уловка, или настървение, ярост.
байно - обръщение към по-възрастен и уважаван мъж. байко е същото.
бачо - обръщение към по-голям брат или същото като по-горните.
кокона - модерна жена
пендар - жълтица
еня - интерес; хич не ме е еня - не ме интересува
дзифт - смола
копам - копая
салкъм - дърво акация
калимана - кръстница
сопа - тояга, палка, кол
гьостерица - тояга, сопа
чергаря - работя при непознати, за да изкарам прехраната си, водя живот на несретник, скитник, номад.
гълток - глътка
прясол - прекалено солено
прикя - зестра
губерка - голяма игла с голямо ухо, често има тъп връх
нощви - дървено корито, в което се меси хляб
кросно- станът има две кросна, кръгло дърво с отвор в края. На предното се навива основата (конците) за тъкане, а на задното - изтъкания плат.
щерна - водохранилище. При нас се изгражда към вилите и служи за събиране и съхраняване на дъждовна вода, която се използва за напояване.
кулеша - назване на жълт кон в народните песни
кукужела -  диал. слаба, мършава жена
сремова кучия - шарена, писана, красива каруца (кучия - каруца).
лети - вали
летна - заваля
разсол - саламура
кушия - състезание с коне
сокак - улица
бабек - домашен деликатес. Сварено свинското шкембе пълнено с кълцани месо и сланина
дърмон - сито, кожено решето, машина за калибриране на семена и отстраняване на примеси
савак - дървена преграда по пътя на вода, с цел събиране на по-голямо количество вода за напояване
ваган - дървена чиния
ваганци - дървена солница
рания /арания - меден съд с вместимост 16 л, използван е за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене.
полвак - котел с вместимост 8 л
джамал - зидана пещ за печене на хляб
пресукало - дървен инструмент за усукване на вълна
черек - една четвъртинка от заклано животно
ленца - крина, купа
енджик - овчарска торба с дълги дръжки
цафара - свирка
чокундур - цвекло
маджун - петмез

кепенк - външен дървен капак на прозорец.
диканя - уред за овършаване на житото
сач - глинен съд (тава) за печене на катми
пирустия - триножник за огнището, саджак.
подница - плитък глинен съд за печене на хляб 
връшник - глинен или железен похлупак на подницата
циция - скъперник
комбъли - големи очи
мисир - пуйка

какалашка - оронен от царевицата кочан
мамул - царевичен кочан с листата
гьостерица - тояга, или по точно пръчка, но неокастрена
сайван - навес, селскостопанска постройка
калеври - обувки
дилаф - маша
папуци - обувки
мачка - котка
оджак - огнище
опинци - подметки от нещавена свинска кожа, които са навървени, а вървите - опнати по крака
кандардисвам - уговарям, скланям, убеждавам, предумвам
калесвам - каня на сватба, поканвам
синия - кръгла ниска маса
килимавка - попска шапка
кадем – пожелание за щастие и успех, но като вярване внякакво магическо действие. Например: поливането с вода след онзи, на когото му предстои изпит или някакво важно начинание. 
калем – стара химикалка (направена от тръстика) или молив за плоча (направен от камък) за писане. 
калем - пръчка от дърво за присаждане.
тегля калема - правя сметката
агнец - агънце, жертвено животно. Символ на жертва.
бадева (бадява) - напразно
буля - омъжена жена, съпруга - Буля Неновица
галиба - като че ли, сякаш
гаче - като че ли
депеша - писмо, съобщение
злъч - злоба
нощви - дървено корито за месене на хляб
дръглив - стар, слаб, мършав; дръглив кон - остарял и не може да работи 
свинец - олово
калцун - дълъг вълнен чорап, висока обувка.
злъч - омраза
маясъл - хемороиди
възнак - лажащ на гръб, обърната с дланта нагоре ръка, полегат.
асма - лоза
балтия - брадва, секира, манара, а преносно - яка тупаница
думан - мъгла, пушек, прах
ваджия - пущина, "пущина" се употребява, според мен като  производно на "пусто  да  опустее дано" по следния начин: "Тая  пущина нервичките ми скъса днес".
аргат(ин) - слуга, ратай
отрок - отроче, дете, момче
тек - нечетен брой предмети
чебър - дървен съд, каче
бариш - копринена забрадка
бонела - вилица

рупче - 5 стотинки
петаче - 2,5 стотинки
гологан - 10 стотинки
грош  - 20 стотинки