ЛАФОВЕ ОТ ЕЖЕДНЕВНАТА РЕЧ

Седнах и събрах популярни лафове от ежедневната ни реч в една колекция. Нямам намерение да описвам значението им, защото всички ги знаем.

Едни са дошли от пословици, други от филмите, а много от тях са градски, а и селски жаргон.

Благодарение на зевзеците и майтапчиите сред нас, те са придобили популярност и това, че ярко отразяват нашите мисли и чувства показва, че те имат своето право на съществуване. Вече десетки, та и стотици години.

И така - да започнем!

В крайна сметка ...

Ако трябва да обобщим ...

Така да се каже ...

Както казват старите хора ...

Преди всичко ...

Ако трябва да съм точен ...

Малко или много ...

Иначе казано, с други думи ...

Бог дал, бог взел.

Не мога да си изкривя душата.

Не вярвам на очите си.

Тома неверни си ти.

Къде са майка ти и баща ти да те видят сега?

Баща ти щеше да се гордее с теб.

На баща ти това нямаше да му хареса.

Вари го, печи го - все същия си остава.

Лобно място.

Позорен стълб.

Света вода ненапита.

Пази го като писано яйце.

Бяло като момини гърди.

По дяволите!

Няма дим без огън.

Кат на свинче звънче.

Гори тилилейски.

Пукнато гърне.

Кофа без дъно, бездънна яма.

Дърво без корен.

Немили, недраги.

Ученото си е учено!

Думам ти сине - сещай се снахо.

Тежко му и горко.

Кьоркитук пиян.

Мама му стара!

Пусто опустяло!

Да му се не види!

Лудо младо.

Насолихме го едно хубаво.

Дадохме му да разбере.

Смляхме ги от бой.

Пет пари не дава.

Пукната пара не струва.

Пукнат гологан няма в джоба.

Хич не му пука.

Ни се води, ни се кара.

Ако има нещо - насреща съм.

Достигна дъното.

Устата му още мирише на мляко.

Държи се като ощипана госпожица.

Ти ли ме бутна или сам паднах?

Дърта чанта, ама лачена.

Стара корабна свирка.

Дим да ме няма.

Черен гологан се не губи.

Наядох се, като попско чедо на задушница.

Крали, крали та се забравили.

Изпя лебедовата си песен.

Има си хас!

Възрастни хора сме, ще се разберем.

През куп за грош.

От игла до конец.

След дъжд качулка.

От дъжд на вятър.

Прав си Кривчо.

От трън, та на глог.

Дал бог добро.

Тури му пепел.

Ще му покажа аз къде зимуват раците!

Пратих го за зелен хайвер.

Де го чукаш - де се пука!

Пука ми на ... шапката!

Кат ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша.

Какво се правиш на две и половина?

Отваряй си очите на четири.

Познавам му и кътните зъби.

Прави се на дръж ми шапката.

Леко на втора и ... ай.

Накриви му шапката.

Излезе ми душата.

На баба ми на хурката.

Откри Америката.

Откри топлата вода.

Хващам пътя.

Обирай си крушите.

Порастна му работата!

Наду ми главата.

Биха му дузпата.

Последна дупка на кавала.

Пикае ми се като контрольор на последна спирка.

На всяка манджа - мерудия.

На всяко гърне похлупак.

И двамата са от един дол дренки.

Светиха му маслото.

Хвърли топа.

Ритна менчето.
Гушна букета.
Очистиха го.

Бастисаха го.

Хвани ме за оная работа.

Какво се кумиш.

Айде, чупката!

Този е гола вода.

Не ми се дърви много, че!

Този е с обратна резба.

Ударих се по китарата.

Ти си бил голям баровец, бе!

Скивай, копеле!

Гледай си работата.

Той си е башка луд.

Събирай си партакешите.

Навсякъде бъка от ...

Той се скатава от работа.

Всички са на нокти.

Направи се на тапа и каза ...

От мен да мине!

Бабините ти трънкини!

Трай, бабо, за хубост.

Гъз знае две и двеста.

Карай да върви.

Виж сега, да те открехна.

Иди ми, дойди ми.

Иди си, яла си.

Смее се под мустак.

Без задни намерения.

Без задни мисли.

Завъртя му ума.

Изяде се от яд.

В кръга на шегата.

Да си вдигаме чукалата.

Да вдигаме гълъбите.

Да, бе, да!

Как пък не!

Да не съм вчерашен?

Я камилата, я камиларя.

Стана тя, каквато стана!

Уйде коня у реката!

Те ти, булка, Спасовден!

Ще дойде Видьовден.

Друго си е.

Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани!

Трай коньо за зелена трева.

От мен да мине.

Ей, дървена глава, брей!

Вързаха му тенекия.

Той е човек от “голямото добрутро”.

На куково лято.

Майтап да става!

Всичката Мара втасала та ...

Ще видиш ти - кон боб яде ли!

През куп за грош.

Опъвам каиша.

Не е за вярване.

Я виж, та гледай.

Гледаш като теле на шарена порта.

Скив, мурука ква гаргара ми прай.

Цепи ме главата.

Ти като ме гледаш, имам ли вид на изглед.

Де е Киро на кирия?

Кучета го яли.

Гледа като теле в железница.

Сдухал се е, завалията.

Къртовски труд.

Каталясал съм за сън.

Чувствам се като пет пари в паница.

В свои води.

Какво се правиш на “Дръж ми шапката”?

Разправяш ми “врели-некипели”.

Оплачи се на арменския поп.

Да чакаш от умрял писмо.

С чужда пита помен прави.

Не може все ти да биеш тъпана.

Един бие тъпана, а друг събира парсата.

Я стига дрънка!

Дрън, дрън та пляс!

Хитрата сврака - с двата крака.

Имам вземане-даване с този.

Кога ли ще ме стегне шапката!

Зет като мед!

Ако имаш балдъза - имаш два гъза.

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.

Мъж под чехъл.

Мамино синче.

Дума дума отваря.

Много си отворена, ма.

Двамата са лика-прилика.

Скри се в миша дупка.

Само си “подават топката”.

Него бълха го ухапала.

Едно си баба знае - едно си бае.

То така и баба знае.

Всяко чудо - за три дена.

Чудо-юдо.

Тя работата не е заек да избяга.

Бързата работа - срам за майстора!

Викам ти майсторе, щот не ти знам името (, ама като ти гледам майсторлъка - да та еба в майстора!)

Оо, тия майстори ще му отрежат главата.

Лошо, Седларов!

Кура му, Янко!

Не всичко е цветя и рози.

За чудо и приказ.

Да ти е като обеца на ухото.

Всичко е тип-топ.

Да ти еба номерата!

Мани-мани!

Как я караш?

Бóли ме фара.

Работа му е майката.

Карай да върви.

Внимавай в картинката!

Лягам си, че две не виждам.

Постави въпроса ребром.

Като опре ножът до кокала!

Успокой топката малко!

Тоя ме хвърли в оркестъра!

Абе, изкара ми ангелите!

Като взе да обяснява надълго и нашироко.

Око за око, зъб за зъб.

Мътна и кървава.
Свършихме всичко на тагъдък.
Сандър ни направиха.
Завърза любовен роман с нея.
Не съм от тия, како Сийке (от Чудомир). Оригиналът е "Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия"
Маскара с маскара!
Ум - море, ти казвам!
Накрая ще клекнат, къде ще идат!
Какво си се накукушинил?
Слунце огря и нашата къща.
Брей, лоша жена, брей - рибен кокал!
Редки му пръстите - пари не задържа.
Бре, да му се не види макар!
Двазанаята владееше фарси.
Посинял от студ като цвекло.
Обърна две чаши ракия. Гаврътна ги.
Удари му един кютек.
Не се води, не се кара,
Зъл, зъл, сякаш пепелянка му е плюла в устата!
Не разбира от дума и това е.

МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК OT АВГУСТ 1944 г.

МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК

Появата на т.нар. "македонски книжовен език" е уникално явление в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век, нямаща нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента. За разлика от тях "македонският език" е сътворен изкуствено от шепа хора.

На 2.08.1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за "службен" език, който да "влегува веднага во сила". Няколко месеца по-късно, пак по административен път, този "език" се досъчинява и утвърждава с гласуване от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие на 3.12.1944 г.

Скъсване на скопската норма с единадесетвековната българска книжовна традиция в областта е било наложено преди всичко по политически причини.

Всичко, което следва, е извадка от протоколите на това събиране:

а) Македонската държава - дело на Тито, армията и комунистическата партия трябва тепърва да се утвърждава културно и езиково

б) Променени са политическите обстоятелства: "Към тези книжовни материали трябва да се добавят и политически обстоятелства, които също така разрешават въпроса за македонския език."

в) Страх от допускане на политическа грешка: "Трябва да сме много внимателни да не направим някоя друга грешка, тъй като животът е по-важен от теорията. Това, което сега работим е нещо много голямо, но да не забравяме, че граматиката не е по-важна от самия живот... Затова трябва да бъдем внимателни какво правим. Според мене по-добре е да извършим някоя граматична грешка, отколкото да направим някаква политическа грешка. Същото това е и с буквите от сръбската азбука."

г) Съобразяване на комисията с проявявания интерес и от други места: "Към тази наша работа се проявява голям интерес, има много други хора, които се интересуват от този въпрос. И смятам, че сред тях има мнозина, които няма да се съгласят с досегашните мнения. Да се измислят нови букви не е проста и лека работа и затова не трябва да се втурваме към това преди добре да сме размислили. За да измисляме нови букви, трябва да приведем солидни и здрави доводи, че старите букви не чинат. А старото е проверено в практиката. Ако вземем сръбската кирилица, нашият език пак ще си остане македонски. С нищо няма да допринесем, ако искаме и с азбуката да поддържаме разликата между нас и сърбите."

д) Налагане на сръбската азбука: "Самото време ни налага да вземем буквите от сръбско-хърватската кирилица, защото в по-новата наука се избягва да се правят дифтонги... Със сръбско-хърватската кирилица ще имаме югославска азбука"

е) Подготовка на условия за по-нататъшно "създаване" на единен югославянски език: "Няма да стане никакво чудо, ако и другите южнославянски езици се развият също така и ако след 100 години имаме един еднакъв югославянски език."

ж) Контрааргумент: Не може да има югославянска азбука: "Да говорим за някаква югославянска азбука, това е съвсем нереално. Нашият народ е бил и е досега народ, но езикът му не е бил оформен. И сега не може да си поставяме за цел народът ни да се слее с югославянския народ, а да запази националността си." 

з) Съзнание, че сърбизацията няма да остане незабелязана както в България, така и в Македония: "Поради практически съображения се налага да вземем сръбските букви. 3нам това: българите като видят сръбските букви, ще речат: "Тия са се посърбили". 3нам че редакторът на "Брегалнишки глас", като му спомена за сръбски букви, бяга като попарен. Предполагам, че и други така гледат на въпроса. От друга страна пък, от федерацията със Югославия ще си имаме неприятности. Заради това по-бързо трябва да вземем сръбските букви отколкото българските. Ако искаме да се обособим като народ, това няма нищо да ни пречи, с чертане на букви не се става народ." 

и) Примиряване на науката с политическите моменти: "Нищо не ни пречи, никакви чувства не ни пречат, от братската сръбска азбука да вземем ль, нь. С това ще се покаже нашата обективност, защото ние примиряваме изискванията на науката с политическите моменти." Преподавателите на бъдещия македонски литературен "език" също са слабограмотни: "Нашите учители ще бъдат с пети-шести клас. С недоучени учители много тежко ще бъде обучението". 

й) За да бъдат оправдани фалшификациите в съвременността, трябва да бъде фалшифицирана и езиковата история: "Македонският език е майка на всички славянски езици (!?) или по-точно казано на всички литературни славянски езици (!?)... Ето така в течение на VIII век се оформил един нов народ – македонският със славянски език, ама и с много етнографски особености на старите изчезнали жители на Македония, във времето когато бългaрските славяни се борели с прабългарите от урало-алтайски произход... В VIII век като християни, намирайки се близо до културната тогавашна държава Византия, започнали да си пишат на славянски с гръцки букви. Затова ни говори Черноризец Храбър в съчинението си "О писменах". Сигурно и в църквата са си служили със славянския превод на Евангелието и Апостола, писани с гръцки букви.

В средата на IХ в. се явяват двамата солунски апостоли Кирил и Методий, които отначало ходили като мисионери в Арабия и в днешна Южна Русия. Но после се замислили и за просвещението на своите най-близки братя – македонските славяни (!!!!) Нашите прадядовци си имали свое писмо, ама то било нееднакво и неизгодно, та трябвало да се уеднакви и усъвършенства. Това го сторили – и таман тогава идват пратеници от Чехия и молят да им се изпратят учители и проповедници на славянски език. Едва след 20 години техните ученици и сътрудници св. Климент и Наум се връщат в Македония, а после литературата и просветата се премества в България, Сърбия, Хърватско и в Русия. При всичките тези народи и държави македонският език служил за църковен и официален литературен език дълги векове. Въпреки това нашият литературен език никога не е престанал да работи: след Климент дошло царството на Самуил. С него дошла и нашата патриаршия в Охрид и литературната работа в нея на македонски език в ХI, ХII, ХIII и ХIV век. В ХV и ХVI в. литературната работа се прехвърля в манастирите, особено в гората Атон, откъдето е излязъл отец Паисий, първият македонски полусредновековен и полумодерен историк. А в ХХ в. работили полународен литературен език Йоаким Кърчовски, Теодоси Синаитски и Кирил Пейчинович. В средата на този век са писали стихове поетите Райко Жинзифов от Велес и Константин Миладинов от Струга."

к) Признание, че всъщност възрожденците от Македония са писали по законите на българския език: "Но да видим каква идея има Константин Миладинов? Той иска македонският език да го приспособи към българския литературен език, който се формираше по това време.

Той нарече диалекта на своите песни стружко-ресенско наречие. Но това не е нито стружко, нито ресенско. Една от главните характеристики на нашия македонски език, може да се каже главната характеристика, е ударението."

Край на цитата!

Щом е само ударението, то езикът е ... български.

-----------------------------------------------------------

Послепис:
Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.

Македонският език се ползва от около 2 млн. души

А ето как се е писало преди да дойдат на власт комунистите в Македония. Снимките са на две надгробни плочи в охридската черква "Св. Богородица" - едната е от 1902 г., а другата от 1913 г.

Снимките са направени лично от мен.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ЕЗИЦИ? НИЩО НЕ ЗНАЕМ ЗА ТЯХ - ЧАСТ ВТОРА

Продължение на част първа: http://langkochev.blogspot.bg/2016/12/blog-post_10.html

НОВОЕЗ В 1984 НА ОРУЕЛ

Джордж Оруел (1903-1950) в романа си “1984” разказва за новоез - особен език на тоталитарната държава Океания. В основата на новоез лежи английския език, чиято граматика и лексика са претърпели силни изменения.

Всяка дума от новоез може да се използва като глагол, съществително, прилагателно и наречие. Например няма дума thought - мисъл, а само думата think, която изпълнява функция и на име, и на глагол. Репертоарът от прилагателни е твърде оскъден: останали са само добър, силен, голям, черен и мек. Това не е толкова необичайно, тъй като в някои езици прилагателните са не повече от 20 думи. Значенията, които ние сме свикнали да определяме с прилагателни, в тези езици се определят от съществителни или глаголи. Така например, в езика игбо на който говорят 20 милиона души в Нигерия има само осем прилагателни: голям и малък, нов и стар, тъмен и светъл, добър и лош.

Но главната особенност на езика на Оруел е несъмнено лексиката. Тя се състои от три пласта: речник А, рченик В и речник С. В речник А влизат най-обикновените думи от бита, които са прости и изчистени от многозначност. Речник С съдържа технически термини, необходими само на специалистите. Но най-интересното е в речник В. Тук попадат сложните думи, специално конструирани за политически цели, например благомислие (goodthink). Речникът В трудно се превежда на съвременен английски - староез, например фразата Oldthinkers unbellyfeel Ingsoc в буквален превод означава “Старомислите не нутрят ангсоц”, а всъщност значи, че “Тези, чиито идеи са се формирали до Революцията, не възприемат с цялата си душа принципите на английския социализъм”. Названията на организациите се съкращават по социалистически образец, например Records Department (Отдел по документацията) се съкращава на Recdep (ДокО или ОДок). Изобилието на съкращения Оруел е взаимствал от езика на съветското време, когато съкращенията са имали неимоверно разпостранение. Впрочем, новоез едва ли може да се нарече език, това по-скоро е система.

ХОРУКОР И ПТИДЕПЕ НА ВАЦЛАВ ХАВЕЛ

Чешкият писател и обществен деец Вацлав Хавел (1936-2011) в 1965 г. пише пиесата “Меморандум”, в която неназвано учреждение за първи път преминава от обикновен човешки език на измислен такъв, наречен придепе, а след това - на език хорукор. В разработката на тези езици му е помагал неговия брат Иван, специалист в областта на информатиката.

Предназначението на езика птидепе е да се избегнат каквито и да е недоразбирания. Затова в него няма омоними, както и думи, които да си приличат или да са сходни по звучене. Основният принцип е всяка дума еднаква по дължина с друга да се различава от нея с поне 60%.

В езика хорукор пък, напротив, близките понятия се изразяват с възможно силно приличащи си една на друга думи. 

Създаването на тези два езика би било невъзможно без разработките по теорията на информацията, с които се е занимавал Клод Шенон. Неговите екперименти показали, че носител на английския език е способен да възстанови 70% от липсващите букви в един текст. Това показва, че те са ненужни за смисъла на текста, тоест има излишък в езика. Всеки естествен език издържа баланса между икономичността (тя е изгодна за говорещия, но е неизгодна за слушателя, който рискува да се обърка в смисъла на казаното) и разточителността на езика (която е неизгодна за говорещия, защото ще се наложи да говори много, но е изгодна за слушателя, който ще разбере добре казаното). В птидепе излишъкът от думи е много над 70%, докато в хорукор е твърде нисък. Затова, съвсем закономерно, в края на пиесата, всички се отказват от тези два езика и се връщат към нормалния човешки език.

ЗВЕЗДНИЯТ ЕЗИК НА ВЕЛИМИР ХЛЕБНИКОВ

В своята поема “Зангези” Велимир Хлебников (1885-1922) използва звездния език, разработен след редица експерименти. Той описва езика така: Езикът е формирал два свята - този на гласните и този на съгласните. Гласните са алгебрични, това са величини и числа, а съгласните са късчета пространство.

Да разгледаме “звездните” съгласни, използвани в поемата:

В - значи въртене на една точка около друга (кръгово движение)

Л - спиране на падането и движение по плоскостта, напречна на падащата точка (лодка, летене)

Р - точка, пресичаща напречна площ

П - отделяне на две или повече точки от една плоскост (пламък, пара)

М - разбиване на обема на безкрайно малки частици

С - изход на две точки от една неподвижна (сияние, смърт, стоп)

К - среща на две точнки в една неподвижна

Х - две пресичащи се движения на точки

Ч - крива, опираща в преграда, незавършеност (част, черта)

З - отражение на лъча от огледалото, ъгълът на падане е равен на този на отражение (зрение, завихряне)

Г - движение на две точки по прав ъгъл

Вижда се, че в този език основна роля играе вида на отделната буква, докато в човешките езици от значение е думата. Макар че в китайския, това не е точно така.

НЕМСКИЯТ ЕЗИК НА ГЕРМАНИЯ

Всички ние смятаме, че немският език е съществувал толково дълго, колкото дълго е имало германци. Странно, но малко от нас знаят, че Германия като държава не е съществувала преди 1871 г. А само преди 30 години Германия беше и разделена на две части. Векове наред на територията на днешна Германия е имало царства на сродни, но все пак различни народи - баварци, тюринги, шваби, франки, сакси, алемани. Постепенно всяка от тези държавици изработва свой стандард за езика си - немски от Пражката канцелария, немски от Виенската канцелария, Немски от Саксонската канцелария.

В началото на Реформацията Мартин Лютер се заел с превод на библията на немски език. Той осъзнал, че за да е понятен еизка на превода, той трябва да ползва прост немски език, неподложен на латинско влияние. Наложило се е да избере кой от вариантите на немския език да ползва. Той посочва, че е ползвал немският от Саксонската канцелария, който не бил особено разпространен в този момент. Но именно заради библията, този вариант на немския език станал основен за по-голямата част от населението. В 1534 г. библията се отпечатала в над 100 000 ексемпляра.

Виждаме как създадената от Мартин Лютер изкуствена езикова система (средно немски, с вмъкване на диалектни думи там, където е необходимо), успешно съществува до ден днешен.

СОЛРЕСОЛ НА ЖАН-ФРАНСУА СЮДР

Завършилият консерватория притежател на музикален магазин Жан-Франсуа Сюдр (1787-1862) създал изкуствения език Солресол на базата на музикалните ноти. Ето как изглежда той:

Редо фаресими солдорела солсидо фасимире.

Моят черен котарак бяга бързо.

Ла солмисире солдосолдо ремисифа реми рефаредо.

Учителят бавно отваря твоя бележник.

Рефа солмисире солфамидо ларедола ла фаресими лафамидо.

Старият учител купува малко коте.

Ла ресолсолдо ладорела ресол рефасире ларедосол.

Дърводелецът продава бял шкаф.

Ла дофарела силами ла сисифадо.

Богаташът ненавижда адвоката.

Елементарният вид на изреченията ме навежда на мисълта да не пиша нищо повече за този език, но нека все пак да го спомена.

ВОЛАПЮК НА ЙОХАН ШЛЕЙЕР

Първи наистина международен език станал Волапюк на Йохан Шлейер (1831-1912). Той измислил да видоизмени английския език до неузнаваемост. Думата vol - това е английската world, pük - английската speak, а тяхното съчетаване - volapük, означава “световен език”. Буквата “а” между тях е указател за родителен падеж. В езика волапюк има само 4 падежа, подобно на немския език.

Ето пример (тук има повече падежни форми или греша?):

penob (аз пиша) - I write, I am writing

Äpenob (аз писах) - I was writing

epenob (аз написах) - I wrote, I have written

Ipenob (аз съм писал по-рано) - I had written

Openob (аз ще пиша) - I will write

Upenob (вече ще напиша) - I will have written

Езикът бързо набрал популярност в 1880-е години, но също толкова бързо я изгубил. Проблемът бил, че неговите привърженици се стремили да го усъвършенстват максимално и постоянно го променяли. Постепенно набирал популярност езикът от Италия Latino sine flexione и привържениците на волапюк ставали все по-малко. В 1931 г. езикът незадълго живнал благодарение на холандеца Ари де Йонг. Той публикувал обновена граматика и започнал да издава на волапюк вестник, който излизал 6 пъти в годината и просъществувал до 1963 г.

Още веднъж волапюк се съживил и придобил нов живот в ерата на компютрите - по-точно не самия език, а неговото име. Така започнали да наричат метода на транслитерация на кирилицата в латиница, подбирайки подобни на кирилските латински букви:

HanpuMep, Tova u3pe4eHue e 3anucaHo uMeHHo c To3u Metod.

ЕСПЕРАНТО НА ЛЮДВИК ЗАМЕНХОФ

В 1887 г. полският евреин окултист Людвиг Зáменхов (1859-1917) издава книга със заглавие “Международен език”. Тъй като това се случило в Русия, книгата била написана на руски език. Авторът се подписал под псевдоним д-р Есперанто, което на неговият език значело “Надяващ се”.

... В 1905 г. във френският град Булон-сюр-Мер се състоял първия конгрес на есперантистите, в който взели участие 688 човека от 20 страни. На него били сформулирани 16-те базови правила на езика и била изготвена Булонската декларация. В нея специално е указано, че Заменхоф се отказва официално от всякакви авторски права върху своето изобретение. През 2015 г. есперантистите наброяват вече 340 000 души.

LATINO SINE FLEXIONE

Разработката на есперанто на базата на латинския се оказало заразителна идея. Италианският математик Джузеппе Пеано (1858-1932) предложил изкуствен език, наречен Latino sine flexione - латински без окончание. Наистина, за всеки европеец, когато започне да изучава латински, е лесно да усвои лексиката на езика и много по-трудно да се справи с граматиката. Джузеппе постепенно започва да премахва граматиката в латинския - премахва падежите, премахва рода и накрая числото. Така той прави своя текст на латински все по-прост и лесен за усвояване. Така граматиката на Пеано започва да прилича все повече на китайската:

Me scribe. – Vos lege. – Cras me i ad Roma. – Cras me, postquam veni ad Roma, scribe ad te. – Heri me lege dum te scribe et antequam Petro veni. – Si te narra, nos audi. – Ut te vale.

“Аз пиша. Вие четете. Утре отивам в Рим. Утре аз, след като пристигна в Рим, ще ти пиша. Вчера четох, докато ти пишешел и преди да дойде Петър. Ако ти разказвап, ние слушаме. Бъди здрав!

МЕЖДУСЛОВJАНСКИ

Съществува и опит за общ славянски език, определящ думите на пропорционален принцип. Тъй като на руски говорят все пак огромното мнозинство от славянските народи, то повечето думи имат руски корен. Но от друга страна, той се изписва на латиница, за да се улеснят народите, които ползват латинските букви.

Ето как изглежда един текст на този език:

Medžuslovjanski jest język, ktory Slovjani iz råznyh narodov koristajųt, že bykom unikovali medžu sobojų. To jest možno, ibo slovjanske języki sųt shodna i srodna grupa. Znanje jednogo języka obyčno jest dostatočno, že by imělo sę priblizno pojmanje, o čem jest tekst na kakom-nebųď drugom slovjanskom języku. Črěz věki, Slovjani sųt naučili dogovarjati sę s svojimi sųsědami posrědstvom prostyh, improvizovanyh narěčij. Jednočasno, medžusobna shodnosť vsěh slovjanskih językov jest nadyhala językoznavcev i drugih k tvorjenju generičnogo slovjanskogo języka, råzumlivogo vsěm Slovjanam. Srěd nih nahodęt sę slavny starocŕkovnoslovjanski język iz 9. stolětja, kako i mnoge ine projekty, publikovane od 16. stolětja do dneś pod imenami kako «vseslovjanski», «medžuslovjanski», «novoslovjanski», «obćeslovjanski» ili prosto «slovjanski», vse osnovane na těhže prědpoloženjah, čto čini ih blizko identičnymi.

НЮНОРСК НА НОРВЕЖЦИТЕ

В 1814 г. Норвегия се освободила от Датско владичество, продължило над 400 г. Норвегия влязла в уния със Швеция, като страните останали независими, но ги управлявал един крал. Странно как го правят тези скандинавци!

Фактически, след освобождението норвежски език не е съществувал, като дотогавашният бил просто видоизменен датски. Учителят Кнуд Кнудсен (1812-1895) считал, че в основата на новия норвежски език трябва да легне диалектът на градската средна класа. В 1881 г. той издава речника “Норвежски и ненорвежски или забрана на чуждестранните думи”, в който предлага за норвежския еквивалентни думи от различни езици, основно латински, дори датски и южногермански. Държавният език riksmål през 1929 г. получил името bokmål (писмен език) и оттогава се ползва в Норвегия като основен, но не единствен литературен стандарт. Съществува и селски език, наречен landsmål, който през 1929 г. Наричат nynorsk (новонорвежски).

През 1959 г се опитали да приемат единен език за училищните учебници и го нарекли læreboknormalen (стандарт за учебници). И до ден днешен в Норвегия няма единен езиков стандарт.

ИВРИТ И ИДИШ НА ЕВРЕИТЕ

Древноеврейският език (иврит) е един от семитските езици, близък до арабския. Не може да се каже кога са престанали да го употребяват в ежедневната практика, но той останал като език на науката. В средновековието е имало много малко хора, които го знаели добре. Самият Мартин Лютер го е изучавал, за да може да преведе библията на немски.

По това време европейските евреи говорели на други езици - сефарадски и ладино на юг, идиш - по- на север. Идиш е бил германски диалект и води името си от jüdisch - еврейски. Той се разпространил из цяла Северна Европа.

В края на 19 век евреите постепенно започнали да се преселват в Палестина, където основен език бил арабският (Палестина тогава е била в Османската империя). Постепенно всички евреи започнали да общуват помежду си на иврит, който бил близък до арабския. Но за всички тях той не бил майчин език.

За разлика от сина на Елиезер Бен-Йехуда (1858-1922) - Бен-Цион, за когото той “станал” майчин, по-скоро бащин! Когато семейството емигрирало от Русия в Йерусалим, бащата на Бен-Цион се зарекъл да общува със сина си от малък на иврит и момчето не знаело друг език, освен него.

В 1948 г. на картата на света се появила новата държава Израел и редом с арабския, иврит станал вторият държавен език. В библейския иврит има 8000 думи, а ако включим и други текстове на иврит - думите стават 20 000. В съвременният иврит думите вече са над 100 000, включвайки чуждиците и новосъздадените.

МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК НА МАКЕДОНЦИТЕ

... за него съм написал тук:
http://langkochev.blogspot.com/2016/12/ot-1944.html

ИЗКУСТВЕНИТЕ ЕЗИЦИ? НИЩО НЕ ЗНАЕМ ЗА ТЯХ - ЧАСТ ПЪРВА

ИЗКУСТВЕНИТЕ ЕЗИЦИ

Заех се с една нелека задача.

Да събера и напиша за това, как, защо, кога и какви изкуствени езици има по света и да напиша малко за техните създатели. На мен ми беше безкрайно интересно и увлекателно. Постарах се да го поднеса така и на вас. Това е една немалка част от намереното, но ще има и продължение. И така, напред!

LINGUA IGNOTA НА ХИЛДЕГАРДА БИНГЕНСКА

Хилдегарда Бингенска (Hildegard von Bingen) (1098–1179) е една от важните фигури в средновековната история на Германия. Тя е основоположник на религиозната мистика в немската и средновековна литература. Тя е първият известен на науката човек, изобретил изкуствен език. При това нейният проект е станал известен на широката публика. Нейният Lingua ignota (неизвестен език) е дошъл до нас в два ръкописа, съхраняващи се във Висбаден и Берлин.

За своя език Хилдегард съчинила над 1000 думи. В езика няма никакви правила. Ето няколко думи от него:

AIGONZ 'бог'

Aieganz 'ангел'

Ziuienz 'свят'

Liuionz 'спасител'

Diuueliz 'дявол'

Ispariz 'дух'

Inimois 'човек'

Iur 'мъж'

Vanix 'жна'

Peuearrez 'патриарх'

Korzinthio 'пророк'

Falschin 'провидец'

Sonziz 'апостол'

Imschiol 'мъченик'

Zanziuer 'изповедник'

Vrizoil 'дева'

Iugiza 'вдовица'

Pangizo 'грешник'. 

Явното предпочитане на буквата Z се обяснява с това, че в латинския език тя се среща твърде рядко и е по своему екзотична.

За своя език Хилдегард е измислила не само думи, но и азбука. Тя се е ползвала с по-голяма популярност и е употребявана и от други автори.

ФИЛОСОФСКИЯТ ЕЗИК НА ДЖОН УИЛКИНСЪН

Джон Уилкинсън (1614-1672) е живял в Англия в едно сложно и нелесно време. Бил е женен за сестрата на Оливър Кромуел и е бил епископ в англиканската църква. В своите трудове той е предложил да се замени десетичната система на изчисление с осмична, заради по-доброто делене на две. То е предлагал пенсът да се състои от 8 фартинга, шилингът - от 8 пенса, енджъла - от 8 шилинга и фунта - от 8 енджъла. Той разбирал, че това няма да е лесно и затова предложил поне да се установи стандарт в мерките. Известно е, че в основата на мерките лежат размерите на човешкото тяло. Например един фут е дължината на стъпалото на зрял мъж. Но хората са различни и е трябвало да се направи нещо за мерките. 

Редом с работата по мерките, Уилкинсън се заел с подреждане на понятията и се зародила идеята за нов език. Той поделил света на 40 класа - от общи същности (клас I) до религиозни отношения (клас XL). Вътре във всеки клас се определят родове и видове: например кучето се отнася към клас XVIII зверове, а вътре в него - към род 5 хищници и към вид 1 - куче. Как това се отнася към езика? Много просто: знаейки класът, родът и видът на всеки обект, ние можем да конструираме азбука от сивмоли за всеки от тях. Знаците на азбуката се определят така: има 40 означения за класовете, към които се добавят 9 означения за родовете и 9 означения за видовете. 

Комбинирайки елементите за обозначаване на куче (XVIII звяр + род 5 + вид 1) получаваме следния символ:

Към знаците, обединяващи в себе си клас, род и вид могат да бъдат добавяни елементи, обозначаващи граматическите категории: число, глаголно време и т.н.

Ето как изглежда молитвата “Отче наш” на езика на Уилкинсън:

ЕЗИКЪТ РО НА ЕДУАРД ФОСТЪР

През 1913 г. свещенникът Едуард Фостър (1857-1937) издава своята книга “Ru Ro: Очерк за универсалния език”, в която предлага универсален световен език. Ru Ro се състои от две части: ru - писмен език и ro - говорим език. Писмеността на езика RO гарантира (явно за англичаните) пълно съответсвие между звуците и знаците (нещо, които ние българите отдавна имаме!).

ЛОГЛАН НА ДЖЕЙМС БРАУН

През 1960 г. В списание Scientific American се появила статия със странното заглавие Loglan. В анотацията към статията, нейният автор Джеймс Кук Браун (1921 2000) обяснява, че е създал своя нов език, съблюдавайки принципите на формалната логика, която в това време започнали активно да ползват в лингвистиката. 

Radaku da mreni u da rizdonsu (Всички хора са разумни) - пише той. В тази фраза da mreni означава човек.

С издаването на статията Браун приключил своята научна дейност и започнал постоянно да се занимава в усъвършенстване на своя нов език. Средства редовно получавал от патента на изобретената от него игра Careers, която пуснал през 1955 г.

Той основал дори институт Логлан, занимаващ се с развитие на езика. Езикът станал много популярен сред ентусиастите, но нараствало напрежението сред тях, поради това, че Браун искал да следи и котролира процеса изкъсо. В следствие през 1987 г. Боб Лешевалие и Нора Тански обявяват за създаването на нов изкуствен език, на основата на Логлан. След дълги съдебни спорове, те наричат рожбата си Ложбан и макар да се основават на едни и същи принципи, двата езика имат големи различия в лексиката.

ТИКИ ПОНА НА СОНЯ ЛАНГ

Езикът тикипона бил изобретен от канадката Соня Ланг в 2001 г. В 2014 г тя издава пълна граматика на този език “Tiki Pona: Language ot good”. Особеното за този език е, че той не изразява смисъла на речта по-добре от английския, а тъкмо обратното - прави го по-размит и отвлечен.

“Ако английският е дебел роман, то Тики Пона е леко хайку” - пише създателката му.

Ето няколко словосъчетания и техния превод:

jan suli - възрастен

telo kili - голямо животно

jan jaki - мръсен човек

soweli lili - малък плод

telo jaki - малко животно

kili lili - мръсна вода (помия)

soweli suli - сок

kili jaki - мръсен плод

jan lili - дете

Предназначението на токипона е да научи хората да разлагат мислите си на основни съставни части и благодарение на това да мислят по-философски и по-дълбоко да разберат света. Преднамерено ограниченият словарен запас го отличава от повечето други изкуствени езици и от всички естествени езици. Твърде тънки различия и нюанси не са нужни в изразяването с този език. Той е само за тренировка на ума.

ИФКУИЛ НА ДЖОН КЕХАДА

На противоположния полюс на тикипони се намира езикът ифкуил (ithkuil). През 2004 г. в Интернет своят проект е публикувал американският лингвист Джон Кихада. В 2007 г. Той предложил опростена версия на този език - илакш, а през 2011 г. е поместил окончателния вид на своя език на сайта http://ithkuil.net/.

Това е логико-философски език, призван да достигне високо ниво на логичност, точност и ефективност, избягвайки каквато и да е двусмисленост. Тоновете са седем, и движението на гласа, съответстващ на тях, схематично е изобразено на рисунката: отляво надясно - среден, висок, нисък, низходящ, възходящ, възходящо-низходящ, низходящо-възходящ:

Седем тона - това е твърде много, но все пак не  е невъзможно, от гледна точка на естествения език. В стандартния китайски език (путунхуа) се използват четири тона, във виетнамския и в хонгконгския китайски са шест, а в китайския диалект Гуначжоу - седем, толкова, колкото и в ифкуил. Но граматиката в този език е най-сложното нещо. В него има 96 падежа, а граматическите категории на глагола са над 20. Не е учудващо, че няма човек, който да говори този език свободно.

ЕЗИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ

Езика на символите ние срещаме навсякъде. Това са знаците за движението и всички други обяснителни и указателни знаци в летища, гари, музеи, църкви, тоалетни, супермаркети, молове, подлези и метро, водоеми, спортни площадки, чакални, багажи, сивмолика по опаковки и етикети и т.н. Най-широко разпространената символна система е тази на пътните знаци. Интересното е, че в самото начало пътните знаци са били предназначени за велосипедистите. Е, някои смятат, че римските пътни камъни, обозначаващи километрите до някой град, са първите известни нам знаци, но аз имам друго мнение за това.

Та отначало знаците били всъщност указателни табели с надписи. Често велосипедистите били предупреждавани за стръмни наклони и неочаквани завои. И чак след разпространението на автомобилите, надписите по пътните знаци са били ориентирали към автомобилистите. Бързо се установило, че текстовите знаци са твърде неудобни за бързо преминаващите автомобили. Имало и друг проблем, често водачът можел да се окаже в друга държава и да не знае езика. Затова решили да изобразяват малки изчистени рисунки, които да означават някакъв текст. В резултат се е оказало, че пътните знаци са едва ли не единственият пиктографичен език, който се е разпространил по целия свят. Техният вид е регулиран с Виенската конвенция от 1968 г.

За съжаление, този език не може да се похвали, че е наистина универсален и общопонятен. Макар някои знаци съвсем ясно да показват какво значат, повечето от знаците все пак трябва да се учат.

Ако левите два знака са пределно ясни, то десните за два трябва обяснение:

ТРАНСЦЕДЕНТНАТА АЛГЕБРА НА ЯКОБ ЛИНЦБАХ

Един от първите известни опити да бъде създаден пиктографически език е този на естонеца Якоб Линцбах (1874-1953). В 1916 г. той издал книга в Петроград, Русия със заглавие “Принципите на философския език. Опит за точно езикознание” в която разсъждавал върху това, как трябва да изглежда един оптимален език. В 1921 г. той издава в Талин книгата «Transcendent algebra: Ideografie matematical. Experiment de un lingue filosofic» в която представя в графичен вид своя нов език, основан на символите от алгебрата.

В крайна сметка неговото начинание се оказва малка игра на мозъка, но не и универсален поктографичен език.

БЛИССИМВОЛИКАТА НА КАРЛ БЛИТЦ

Универсалният език е призван да доведе до взаимно разбиране между народите и да снижи агресията помежду им. Именно такава функция, по замисъла на автора, е трябвало да преставлява блиссимволиката.

Карл Казил Блитц, известен повече като Чарлс Блисс, попаднал в концлагер при хитлерова Германия, но успява да избяга и да се събере с жена си в далечен Шанхай. Именно там той се посветил на делото на живота си. В Китай той забелязал, че въпреки огромното разнообразие от диалекти и езици, общата система от йероглифи помага на хората в страната да се разбират добре. В 1946 г. той заминава за Австралия, където разработва своя универсален език - семанография, по-късно заменено с думата “блиссимволика”.

Чарлз Блисс умира през 1985 г. но неговата символика така и не успява да стане универсален език, който да избави света от многоезичието. Но и сега има ентусиасти, които поддържат неговото наследство. Международното общество на блиссимволиката ежегодно провежда конгреси, на които се обсъжда нейното развитие и се въвеждат нови символи. Блиссимволиката все пак се ползва при работа с хора, страдащи от разстройство на речта.

ЕЗИКЪТ ПАЛЕНЕО НА ЛЕСЛИ ЧАРТЕРИС

Пробвайте да прочетете следните две изречения:

които означават “Девойката тръгна” и “Смятам да ям” - това вече не е блиссимволика, а друг пиктографичен изкуствен език - паленео. Неговият създадел Лесли Чартерис Leslie Charteris (1907-1993) е дете на смесен брак - майка му е англичанка, а баща му е китаец. Той е автор на множество детективски романи. По един от най-известните е заснет филмът “Светецът” от 1997 г. с Вал Килмър в главната роля. Но писането на романи му омръзнало и той решил да се заеме с нещо по-интересно. Създал нов пиктографичен език паленео. Но и той не се отличава с особено удобна форма за научаване и ползване. Така и не намерих изображения с него.

ЕЗИЦИТЕ НА ТОЛКИН

Джон Роналд Руел Толкин (1892-1973) е бил не само писател, но и известен филолог. През целия си живот е изобретил няколко десетки езика, по-голямата част от които обединява в елфическо семейство. Най-известните от тях са квения и синдарин. Освен граматиката, Толкин разработва и тяхна “история”, за разлика от болшинството други изкуствени езици. За своите езици Толкин измисля и писменост, основана предимно на германските рунически знаци. Най-известната толкинова азбука е тенгвар (в превод от квеня - буква). Именно на нея е надписа върху пръстена от “Властелина на пръстените” - на Черното наречие. Черното наречие не влиза в Елфийското езиково семейство и съвсем не прилича на квеня или синдарин.

Един Пръстен, за да властва над всички,

Един Пръстен, за да ги намери.

Един Пръстен, за да ги събере заедно

И да ги заключи в тъмнина.

Основното предназначение на езиците на Толкин е да се пишат стихове на тях. Ще завърша разказа за Толкин с прървия куплет от един от най-дългите текстове на квеня, който може да се намери във “Властелина”. И без превод се вижда колко красиво и хармонично изглежда, написан на тенгвар.

“Ах! Листата се сипят като злато - дълги години безбройни, сякаш крилата на дървета. Изминаха дълги години, изтекоха, опустели като чаши със сладък мед в обширните чертози отвъд Залеза, зад синьото лоно на Варда, където трептят звездите, е песента свята, която пея.”

ЕЗИЦИТЕ В СЕРИАЛА “ИГРА НА ТРОНОВЕ”

В 2005 г. в списание Time наричат Джордж Мартин американския Толкин. Действително, в цикъла си романи “Песен за леда и пламъка” той създава измислен свят със средновековен колорит, приличащ на толкиновия, в който присъстват известно количество нови езици.

Когато през 2007 г. започват заснемането на сериала “Игра на тронове”, обявяват конкурс сред членовете на Обществото за създаване на езици, което обединява много автори на изкуствени езици. За сериала бил нужен убедителен език за племето дотраки и затова решили да се доверят на специалисти. Лингвистът Дейвид Петерсън спечелил конкурса. Той създава дотракийския език, който да пасва на племето от войнствени чергари, които не слизат от седлото. Започнал от създаването на думата “дотракийци” (Dothraki), която “произхожда” от глагола dothralat “яздя”. От него се образува “dothrak” - конник, в мн. ч. - dothraki.

Вторият език, разработен от Петерсън е валирийският (Valyrian), който има няколко разновидности - класически (висок валирийски) и народен (нисък валирийски). Той напомня класическия латински и съвременния арабски и неговите диалекти. Високият валирийски се е съхранил на континента Вестерос - език, писменост и култура, от която живите езици на континента Ессос са се отдалечили твърде много.

За да не се налага постоянно да се използват субтритри, основната реч във сериала е на английски, а новите езици са употребявани тогава, когато е трябвало да се покаже расовото или класово разграничение между персонажите.

Успехът на “Игра на тронове” донесла слава на Петерсън. Той продължава активно да съчинява изкуствени езици за киното и дори е идал книгата “Изкуството на създаване на езици”. Ето някои от неговите нови езици към филми:

КЛИНГОНСКИ ЕЗИК

Лингвистът Марк Окранд създава за сериала “СтарТрек” езика на клингонците през 1980 г. Тъй като, макар и човекоподобни, клингонците са извънземни, той се е постарал езикът им да не прилича на земните, и особено на английския. Освен това е трябвало да съответства на характера на клингонците - войнствен и избухлив, и затова да изглежда заплашителен. В него има над 20 съгласни, сред които характерната tlh, Q - произнасяно дълбоко в устата, като КХ. Начинът на изграждане на изреченията е нехарактерен за земните езици и се среща много рядко в някои наречиа на Южна Америка. Интересното е, че на клингонски са преведени няколко книги, например “Хамлет”.

Освен това клингонският е единствения изкуствен език, имащ честта да попадне в списъка на машинно превежданите езици. Когато през 2013 г, излиза на екран филма “Стартрек: Възмездие” компанията Майкрософт вклюва в своята система за превод Bing (която се използва и във Facebook) клингонския език. Клингонската азбука се нарича pIqaD, макар че Марк Окранд не я е създавал, а само я е споменал.

ЕЗИКЪТ НА’ВИ ОТ ФИЛМА “АВАТАР”

През 2005 г. за снимките на филма “Аватар” Камерън решил, че му трябва пълноценен изкуствен език за местното население на планетата. С неговото създаване се заел американския лингвист Пол Фромър. Научен ръководител на Фромър е бил един от най-известните типолози Бернард Комри и изглежда това намерило своето отражение в езика на’ви.

И ако езика на Толкин е интересен със своята измислена история, а клингонският - със зъботрошителната си фонетика, то прелестта на езика на’ви е в неговата граматика, съдържаща много явления, които активно се обсъждат в наши дни в линвистическата типология. За основа е послужил един от индианските езици в САЩ - не-персе, а от айнския език, на който говорят около стотина човека в Япония, са взети принципите на местоименията за лице и число. Системата на числа в на’ви също буди интерес. Свикнали сме, че има единствено и множествено число. Понякога в старославянския език има и двойнствено число. Но в на’ви има и тройнствено число:

nantang 'змеевълк'

menantang 'два змеевълка'

pxenantang 'три змеевълка'

aynantang 'змеевълци (четири или повече)

Тройнственото число наистина се среща в някои езици на Океания (например в езика ток-писин), но обикновено засяга местоименията. А в на’ви, както се вижда на примера, тройнственото число присъства и при съществителните.

===============

За днес мисля да приключа дотук с първата част. Надявам се да ти е било интересно и да следиш за продължението http://langkochev.blogspot.bg/2016/12/blog-post_12.html, в което ще напиша за още много нови опити за изкуствен език.

Такива, като:

Новояз в 1985 на Оруел

Хорукор и птидепе на Вацлав Хавел

Звездният език на Велимир Хлебников

Езикът на ангелите на Венера

Солресол на Жан-Франсуа Сюдр

Волапюк на Йохан Шлейер

Есперанто на Людвиг Зáменхов

Междусловjански

Нюнорск

Иврит и идиш

ЗА ИМЕНАТА НА АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА

ИМЕНАТА НА АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА

Много са имената в нашата възрожденска история, записани със златни букви. Имената на наши велики българи, останали навеки символ на преданност на високия идеал "да видят народа си свободен". Вероятно повечето от тях имат и фамилни имена. Някои от тях ги знаем, а други така и не са известни. Но името на бащата винаги остава в историята.

Едно време е било много по-важно да се знае чий син си, кой ще продължи рода на мъжа в семейството. Да посрамиш баща си е било голямо престъпление. Ако девойка с нещо посрамвала родителите си, то синът посрамвал основно баща си. Такава е била зависимостта и ако детето е било повод за гордост, разбира се. Затова повечето хора, когато са ги питали за името, са казвали своето и това на баща си. Традицията е била толкова силна, че те дори са казвали името на баща си преди своето. Например наричали себе си Вельов Йордан или Бончов Атанас. Бащиното име винаги е завършвало на -ов, -ев, -ски и т.н.

Ботьо Петков е бащата на Христо Ботев. Ботьов не е фамилия, а бащино име. Ботьо също носи името на баща си - Петко.

Вероятно и Колю Фичев (известен като Фичето) носи името на баща си Фичо.

За Васил Левски знаем, че това е негов прякор, превърнал го отрано в знаменитост. За Левски знаем и трите имена - Васил Иванов Кунчев. Но не си мислете, че Кунчев му е фамилията. Това са имената на баща му - Иван Кунчев, който носи името на баща си Кунчо Иванов, който е бил син на Иван ... и така назад във времето.
Имената са били две: твоето кръщелно и това на баща ти - край.

Георги Стойков (Сава) Раковски по рождение е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Дядо му, чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилно име на Сава - Раковски.

Ангел Кънчев Ангелов ни е познат само с името и презимето си, тоест - с бащиното си. То затова се нарича през-име, означаващо името, което е през твоето, зад твоето име. Това, което “се вижда” през твоето, което величаеш или срамиш, чрез твоето име.

Някои наши революционери и борци за свобода са известни само като войводи. Но има и такива, на които знаем и останалите имена.

Например за Стоил Войвода знаем, че истинското му име е Стоил Иванов Учков.

Стефан Караджа е по баща Стефан Тодоров Димов.

Хаджи Димитър е по баща Димитър Николов Асенов.

Желю войвода е роден Желю Христов Чернев.

Панайот Хитов по баща е Панайот Иванов Хитов.

Друг наш хайдутин Цеко Петков Пешев е известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода.

Филип Тотю е роден като Тодор Тодоров Станчев. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години.

Славният български монах и учител Неофит Рилски се е родил като Никола попПетров Бéнин. Остава в историята, като Рилски, защото е бил игумен на Рилския манастир. Затова пък бащиното му име е интересно - на поп Петър.

Историята около името на Захари Стоянов също е интересна. Той е роден като Захарий Стоянов Джедев в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев. Наричал се е и Джендо Стоянов Джедев Далакчиев.

Любен Стойчев Каравелов е роден в семейството на заможния Стойчо Каравела.

Виждаме, че повечето от нашите славни българи, които са родени в заможни семейства, са родени и съхранили своята фамилия, с която остават в историята.
Докато тези, който имат беден селски произход, остават с бащините си имена, които впоследствие са приети за тяхно фамилно име, по “градски маниер”. На село фамилиите се формират в по-късен период, чак когато навлиза българската държавна администрация и започва да въвежда ред в регистрацията на населението.

А славният герой от битката при Дряновския манастир, наш учител, книжовник и историк Киро Петров Занев, ние знаем просто, като бачо Киро.

Битката при Дряновския манастир - картина на Васил Горанов

Отец Матей Преображенски-Миткалото (Моно Петров Сеизмонов) е наричан от народа още Очматей или Очката. Прозвището Миткалото идва от глагола „миткам“ („скитам“). През 1848 г. е подстриган за монах в Преображенски манастир край Търново.

Друг наш революционер също е бил монах в Преображенския манастир - поп Харитон, роден като Харитон Станчев Халачев. Той е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах, но съдбата му отрежда славна смърт пред вратите на Дряновския манастир по време на Априлското възстание.

Странно е да чуем истинските имена на славните българи - иконите на нашето Освобождение. Със сигурност ще продължа с находките си за тях.

Както виждаме, ТОГАВА посветилите се на бога са БИЛИ много близо до това да грабнат пушката и да се борят за свободата народна. Те вече са се посветили на своята борба, било тя вътрешна или народна. По време на българското Възраждане идеалите са били едни, целта - също. Такова време е било... А сега...