ЗА ИМЕНАТА НА АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА

ИМЕНАТА НА АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА

Много са имената в нашата възрожденска история, записани със златни букви. Имената на наши велики българи, останали навеки символ на преданност на високия идеал "да видят народа си свободен". Вероятно повечето от тях имат и фамилни имена. Някои от тях ги знаем, а други така и не са известни. Но името на бащата винаги остава в историята.

Едно време е било много по-важно да се знае чий син си, кой ще продължи рода на мъжа в семейството. Да посрамиш баща си е било голямо престъпление. Ако девойка с нещо посрамвала родителите си, то синът посрамвал основно баща си. Такава е била зависимостта и ако детето е било повод за гордост, разбира се. Затова повечето хора, когато са ги питали за името, са казвали своето и това на баща си. Традицията е била толкова силна, че те дори са казвали името на баща си преди своето. Например наричали себе си Вельов Йордан или Бончов Атанас. Бащиното име винаги е завършвало на -ов, -ев, -ски и т.н.

Ботьо Петков е бащата на Христо Ботев. Ботьов не е фамилия, а бащино име. Ботьо също носи името на баща си - Петко.

Вероятно и Колю Фичев (известен като Фичето) носи името на баща си Фичо.

За Васил Левски знаем, че това е негов прякор, превърнал го отрано в знаменитост. За Левски знаем и трите имена - Васил Иванов Кунчев. Но не си мислете, че Кунчев му е фамилията. Това са имената на баща му - Иван Кунчев, който носи името на баща си Кунчо Иванов, който е бил син на Иван ... и така назад във времето.
Имената са били две: твоето кръщелно и това на баща ти - край.

Георги Стойков (Сава) Раковски по рождение е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Дядо му, чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилно име на Сава - Раковски.

Ангел Кънчев Ангелов ни е познат само с името и презимето си, тоест - с бащиното си. То затова се нарича през-име, означаващо името, което е през твоето, зад твоето име. Това, което “се вижда” през твоето, което величаеш или срамиш, чрез твоето име.

Някои наши революционери и борци за свобода са известни само като войводи. Но има и такива, на които знаем и останалите имена.

Например за Стоил Войвода знаем, че истинското му име е Стоил Иванов Учков.

Стефан Караджа е по баща Стефан Тодоров Димов.

Хаджи Димитър е по баща Димитър Николов Асенов.

Желю войвода е роден Желю Христов Чернев.

Панайот Хитов по баща е Панайот Иванов Хитов.

Друг наш хайдутин Цеко Петков Пешев е известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода.

Филип Тотю е роден като Тодор Тодоров Станчев. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години.

Славният български монах и учител Неофит Рилски се е родил като Никола попПетров Бéнин. Остава в историята, като Рилски, защото е бил игумен на Рилския манастир. Затова пък бащиното му име е интересно - на поп Петър.

Историята около името на Захари Стоянов също е интересна. Той е роден като Захарий Стоянов Джедев в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев. Наричал се е и Джендо Стоянов Джедев Далакчиев.

Любен Стойчев Каравелов е роден в семейството на заможния Стойчо Каравела.

Виждаме, че повечето от нашите славни българи, които са родени в заможни семейства, са родени и съхранили своята фамилия, с която остават в историята.
Докато тези, който имат беден селски произход, остават с бащините си имена, които впоследствие са приети за тяхно фамилно име, по “градски маниер”. На село фамилиите се формират в по-късен период, чак когато навлиза българската държавна администрация и започва да въвежда ред в регистрацията на населението.

А славният герой от битката при Дряновския манастир, наш учител, книжовник и историк Киро Петров Занев, ние знаем просто, като бачо Киро.

Битката при Дряновския манастир - картина на Васил Горанов

Отец Матей Преображенски-Миткалото (Моно Петров Сеизмонов) е наричан от народа още Очматей или Очката. Прозвището Миткалото идва от глагола „миткам“ („скитам“). През 1848 г. е подстриган за монах в Преображенски манастир край Търново.

Друг наш революционер също е бил монах в Преображенския манастир - поп Харитон, роден като Харитон Станчев Халачев. Той е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах, но съдбата му отрежда славна смърт пред вратите на Дряновския манастир по време на Априлското възстание.

Странно е да чуем истинските имена на славните българи - иконите на нашето Освобождение. Със сигурност ще продължа с находките си за тях.

Както виждаме, ТОГАВА посветилите се на бога са БИЛИ много близо до това да грабнат пушката и да се борят за свободата народна. Те вече са се посветили на своята борба, било тя вътрешна или народна. По време на българското Възраждане идеалите са били едни, целта - също. Такова време е било... А сега...