МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК OT АВГУСТ 1944 г.

МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК

Появата на т.нар. "македонски книжовен език" е уникално явление в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век, нямаща нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента. За разлика от тях "македонският език" е сътворен изкуствено от шепа хора.

На 2.08.1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за "службен" език, който да "влегува веднага во сила". Няколко месеца по-късно, пак по административен път, този "език" се досъчинява и утвърждава с гласуване от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие на 3.12.1944 г.

Скъсване на скопската норма с единадесетвековната българска книжовна традиция в областта е било наложено преди всичко по политически причини.

Всичко, което следва, е извадка от протоколите на това събиране:

а) Македонската държава - дело на Тито, армията и комунистическата партия трябва тепърва да се утвърждава културно и езиково

б) Променени са политическите обстоятелства: "Към тези книжовни материали трябва да се добавят и политически обстоятелства, които също така разрешават въпроса за македонския език."

в) Страх от допускане на политическа грешка: "Трябва да сме много внимателни да не направим някоя друга грешка, тъй като животът е по-важен от теорията. Това, което сега работим е нещо много голямо, но да не забравяме, че граматиката не е по-важна от самия живот... Затова трябва да бъдем внимателни какво правим. Според мене по-добре е да извършим някоя граматична грешка, отколкото да направим някаква политическа грешка. Същото това е и с буквите от сръбската азбука."

г) Съобразяване на комисията с проявявания интерес и от други места: "Към тази наша работа се проявява голям интерес, има много други хора, които се интересуват от този въпрос. И смятам, че сред тях има мнозина, които няма да се съгласят с досегашните мнения. Да се измислят нови букви не е проста и лека работа и затова не трябва да се втурваме към това преди добре да сме размислили. За да измисляме нови букви, трябва да приведем солидни и здрави доводи, че старите букви не чинат. А старото е проверено в практиката. Ако вземем сръбската кирилица, нашият език пак ще си остане македонски. С нищо няма да допринесем, ако искаме и с азбуката да поддържаме разликата между нас и сърбите."

д) Налагане на сръбската азбука: "Самото време ни налага да вземем буквите от сръбско-хърватската кирилица, защото в по-новата наука се избягва да се правят дифтонги... Със сръбско-хърватската кирилица ще имаме югославска азбука"

е) Подготовка на условия за по-нататъшно "създаване" на единен югославянски език: "Няма да стане никакво чудо, ако и другите южнославянски езици се развият също така и ако след 100 години имаме един еднакъв югославянски език."

ж) Контрааргумент: Не може да има югославянска азбука: "Да говорим за някаква югославянска азбука, това е съвсем нереално. Нашият народ е бил и е досега народ, но езикът му не е бил оформен. И сега не може да си поставяме за цел народът ни да се слее с югославянския народ, а да запази националността си." 

з) Съзнание, че сърбизацията няма да остане незабелязана както в България, така и в Македония: "Поради практически съображения се налага да вземем сръбските букви. 3нам това: българите като видят сръбските букви, ще речат: "Тия са се посърбили". 3нам че редакторът на "Брегалнишки глас", като му спомена за сръбски букви, бяга като попарен. Предполагам, че и други така гледат на въпроса. От друга страна пък, от федерацията със Югославия ще си имаме неприятности. Заради това по-бързо трябва да вземем сръбските букви отколкото българските. Ако искаме да се обособим като народ, това няма нищо да ни пречи, с чертане на букви не се става народ." 

и) Примиряване на науката с политическите моменти: "Нищо не ни пречи, никакви чувства не ни пречат, от братската сръбска азбука да вземем ль, нь. С това ще се покаже нашата обективност, защото ние примиряваме изискванията на науката с политическите моменти." Преподавателите на бъдещия македонски литературен "език" също са слабограмотни: "Нашите учители ще бъдат с пети-шести клас. С недоучени учители много тежко ще бъде обучението". 

й) За да бъдат оправдани фалшификациите в съвременността, трябва да бъде фалшифицирана и езиковата история: "Македонският език е майка на всички славянски езици (!?) или по-точно казано на всички литературни славянски езици (!?)... Ето така в течение на VIII век се оформил един нов народ – македонският със славянски език, ама и с много етнографски особености на старите изчезнали жители на Македония, във времето когато бългaрските славяни се борели с прабългарите от урало-алтайски произход... В VIII век като християни, намирайки се близо до културната тогавашна държава Византия, започнали да си пишат на славянски с гръцки букви. Затова ни говори Черноризец Храбър в съчинението си "О писменах". Сигурно и в църквата са си служили със славянския превод на Евангелието и Апостола, писани с гръцки букви.

В средата на IХ в. се явяват двамата солунски апостоли Кирил и Методий, които отначало ходили като мисионери в Арабия и в днешна Южна Русия. Но после се замислили и за просвещението на своите най-близки братя – македонските славяни (!!!!) Нашите прадядовци си имали свое писмо, ама то било нееднакво и неизгодно, та трябвало да се уеднакви и усъвършенства. Това го сторили – и таман тогава идват пратеници от Чехия и молят да им се изпратят учители и проповедници на славянски език. Едва след 20 години техните ученици и сътрудници св. Климент и Наум се връщат в Македония, а после литературата и просветата се премества в България, Сърбия, Хърватско и в Русия. При всичките тези народи и държави македонският език служил за църковен и официален литературен език дълги векове. Въпреки това нашият литературен език никога не е престанал да работи: след Климент дошло царството на Самуил. С него дошла и нашата патриаршия в Охрид и литературната работа в нея на македонски език в ХI, ХII, ХIII и ХIV век. В ХV и ХVI в. литературната работа се прехвърля в манастирите, особено в гората Атон, откъдето е излязъл отец Паисий, първият македонски полусредновековен и полумодерен историк. А в ХХ в. работили полународен литературен език Йоаким Кърчовски, Теодоси Синаитски и Кирил Пейчинович. В средата на този век са писали стихове поетите Райко Жинзифов от Велес и Константин Миладинов от Струга."

к) Признание, че всъщност възрожденците от Македония са писали по законите на българския език: "Но да видим каква идея има Константин Миладинов? Той иска македонският език да го приспособи към българския литературен език, който се формираше по това време.

Той нарече диалекта на своите песни стружко-ресенско наречие. Но това не е нито стружко, нито ресенско. Една от главните характеристики на нашия македонски език, може да се каже главната характеристика, е ударението."

Край на цитата!

Щом е само ударението, то езикът е ... български.

-----------------------------------------------------------

Послепис:
Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.

Македонският език се ползва от около 2 млн. души

А ето как се е писало преди да дойдат на власт комунистите в Македония. Снимките са на две надгробни плочи в охридската черква "Св. Богородица" - едната е от 1902 г., а другата от 1913 г.

Снимките са направени лично от мен.