ПРАВО-СЛАВИ(Е) И ПРАВОСЛАВНИЯТ КРЪСТ

Както по-рано писах в своя предишна публикация НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - оригиналната света троица славяните в предхристиянските времена (наричани езически) са почитали НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ - трите проявления на космическите закони на земята. Заложените в НАВИ космически сили, по законите на ПРАВИ са се проявявали в ЯВИ - реалният, единствено видим за нас свят. Затова ние казваме “яви се на този свят”, проява, изява, явно, явление, наяве. Славянските народи са почитали силата на природните закони, които са били в основата на бита и културата им. Тяхната религия е била възхвала на божетсвеното им проявление и затова се е наричала ПРАВ-о-СЛАВИ-ие, тоест в прослава на ПРАВИ.

ЯВИ е нашият нормален, видим свят, в който ние живеем. НАВИ е светът на предците ни, там където отиват душите ни след смъртта в света на ЯВИ. СЛАВИ е света на боговете, където ние и нашите предци се стремим да попаднем, подсъзнателно помнейки, че сме божии деца (а не роби, както ни внушават поповете). ПРАВИ са каноните и правилата, на границите на трите други свята, които си взаимодестват по такъв начин, че потомците да се въплътят в рода на своите предци. Така има взаимен преход на душите между света ЯВИ и НАВИ, за следване в света СЛАВИ по пътя на ПРАВИ.
ПРАВЬ, СЛАВЬ, ЯВЬ И НАВЬ са понятия от женски род. От ПРАВЬ произлизат две понятия - прав (в смисъл на правилен), я в руския се е запазило и правая сторона (дясна страна). Дясното се счита за правилното. От СЛАВЬ също са прозилезли две понятия - славен (в смисъла на велик) и лява страна (в руския "с левой (сле/авой) стороне").
Затова ние се кръстим (правим кръста) в църквата от челото и надолу за вертикалната "греда" и завършваме кръста първо вдясно и после наляво, защото първо е ПРАВО-то, а после е СЛАВИЕ-то, и така - право-славие.
С утвърждаването на християнството са се опитали да заменят ляво на "ошуя" и дясно на "одесна", но в българския се е запазило само дясното - за дясната (правата) страна.

Оттук са възникнали думите прав, правилно, правит-елство, у-прав-ление, прав-о-линеен, из-прави-телен и други. Именно затова казваме “кривнала от правия път”, “криво гледаш”, правда и кривда, като противоположност и отрицание на законите на ПРАВИ, които са основата и на моралния кодекс за всеки човек. Тази прослава е изобразена под формата на кръст така:

С навлизането на гръцките християнски традиции, в частност по земите на древна Русия, думата православие е заимствана и добавена към християнските обичаи и обредни действия. Преди това християнството не се е наричало православно, а за вярата са позвали епитети като "божия", "истинна", "правилна" и "непорочна". А християнството е било ортодоксално, тоест от гръцки - правоверно. Въвеждането на определението "православно" е направено единствено с цел да бъде примамено населението да приеме новата вяра, което е вървяло много трудно и е отнело продължително време и много, много човешки животи. По-късно "православна" става част от името на източния клон на християнството, което е "царско", в противоес на западния - "апостолското" христианство, наречено от гръцкия католическо.

Различен е и източно-православния кръст, поставян на куполите на църквите. Той е характерен с двойния си кръст (има един по-малък кръст над основния), както и с наклонения надясно надолу трети кръст, под основния. В по-ранните строежи е останало изображение на полумесец в основата на кръста, който не е победа над исляма, както от незнание често тълкуват някои, а е символ, който източно-православната църква наследява от Византийската империя. След завладяването на империята от османците, те също възприемат символиката, като добавят към нея звезда. Този символ не означава звезда, а Халеевата комета, която е озарявала небето в дните на превземането на Константинопол. Така османците са отбелязали края на една империя и възхода на новата империя - Окто-ман-ската.

С този полумесец (а според някои това е непълно слънчево или лунно затъмнение) са били накичени всички византийски църкви навремето, като това е отбелязано повсеместно в множество средновековни гравюри и картини на пътешественици. По-късно полумесецът става символ на отделилото се крило от християнството, нарекло себе си ислям.

Тук съм представил картинка, която показва каква е логиката на източно-християнския кръст. Както виждаме тя се основава на пропорциите на човешкото тяло, като проявление на тези вселенски сили, които почитаме още от древността.

Затова казваме “боли ме кръста”, носи “своя кръст”, олицетворявайки гръбнака на човека с основния носител на кръста.

А ето и едно друго тълкуване на символиката на православния кръст, както и неговата разновидност - двойният кръст.

В схемата дори има някакво обяснение за наличието на "полумесец" в основата на кръста. Това може да е дори не полумесец, а слънцето след слънчево затъмнение.

 

Нека видим как се кръстим, когато пристъпваме в църквата. Малко хора знаят, че с този жест ние блокираме своите жизнени сили.

Ето как се получава това:

 

Виждате, че когато се прескръстваме, ние рисуваме на себе си петолъчка, наричана от масоните и кабалистите пентаграма. Това е петолъчката на Соломон или Маген-Шломо. Християнското осенение с кръст е процедура на налагане върху себе си на пентаграмата. Това е процес на дебилизация, оглупяване и обезволевание, превръщане на духа на човека в неговата пълна противоположност - безмозъчен гой, роб.
Рисувайки върху себе си петолъчка, ние закрепяме на себе си отрицателна енергетика и вместо избавяне от нея, човекът се самопрограмира на страдания, лишения и болести. А точно от такива имат нужда всички, които са в църковната мафия - единствената мафия, призната от светската власт и освободена от данъци и финансова отчетност към държавата.

ОСАННА и ОСЕНЕН

“Осанна” в християнските обичаи означава тържествено молитвено възклицание, явяващо се в началото хвалебствен възглас.

В превод от иврит “осанна” означава “спаси ме”.

Юдеите възклицават с “осанна” по време на благодарствената молитва Халел.

При завършването на есенния празник Суккот, съществува правило в молитвите в тези дни да се моли за дъжд в земите Израилеви. Тази молитва се нарича “Великото моление” и се произнася в седния ден на празника Суккот.

Често в молитвите думата осанна се съчетава така “осанна в вишних”. което означава молитва към висините - възглас “спаси ни”, отправен към Бога.
Този възглас завършва не една молитва, независимо от това, за какво е тя, и е втори по популярност след “амин” (в превод “така е”).

От всичко дотук можем да заключим, че “осанна” е приветствие-молба Бог да ни спаси, покривайки земята с благодатен дъжд, отправяна през есента.

Така, както “ангелът ѝ отвърнал: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени” - тоест “ще те покрие”, така и дъждът покрива земята, за да даде плод.

Точно така някоя благодатна мисъл “покрива” съзнанието ни и предлага решение, води до изобретение или до написване на гениално произведение. Тогава ние казваме, че ни осени мисъл, че сме осенени.

А това, че през есента земята се покрива с нападалите листа и дъждовете (а след тях и снеговете) накриват земята, тоест “осеняват” я, за да даде живот напролет, е дало и името на този сезон.

В руския език той дори е буквално ОСЕНь.

ТУЗЕМЦИ

Свикнали сме туземци да наричаме слабо развити племена, живеещи по отдалечени острови или недостъпни джунгли. Но, всъщност, туземно население е всяко население по своите земи. По ТУкашните ЗЕМи. За всеки пътешественик, туземно население е това, в чиито земи той се намира. Думата е придобила този ограничен смисъл, защото често се е прилагала към население от неизвестна за момента на науката народност. За германците или французите не казваме туземци, защото знаем, че са германци или французи. Но за новооткрито племе или за непознат на пътешественика народ, тази дума е точно на мястото. А тя е съставена от очевидните две думи ТУ (тукашни) и ЗЕМ (земи), като е добавена наставката -ци за принадлежност към общност - ту-зем-ци.

КИПРЯ И КИПАРИС

Думата кипря (се) в българския език има значението на разхубавявам се, издокарвам се, гиздя се. Също така значи, че стоя или седя наперен, изправен. Вижда се явната връзка с вечнозеленото и красиво дърво кипарис, което освен, че стои свежо (и накипрено) през цялата година, има и висока и тънка снага, като млада мома. Така, че нещата си идват на мястото.

ОТГОВОР, ОТГОВОРНОСТ И СЪОТВЕТНО 

От-говор е образувана по същия начин като думите от-пратя, от-ритна, от-река, от-мива, от-вържа. Тоест тя изобразява действие, извършвано от мен навън, често обратно на предишното или в от-говор на него. И тъй като това е така, то съответно отговорност е качество на човека да приема последствията от своите действия върху себе си - да носи отговорност за тях.

А "съ-ответно" е просто “същия ответ”, отговор със същото. "Ответ" на руски означава отговор.

ЧАДО, ЧОВЕК И ВЕК
Чадо означава малко дете, новородено. На санскрит "чало" означава дете, което се учи. А на руски човек е ЧЕЛОвек. Тоест дете, което се учи в своя век. Думата век в миналото не е означавала непременно 100 години, това е възприето по-късно. Век е означавало животът на един човек. Оттам е и израза "Изживя своя век", "Във век на войни и слава", "Во веки веков" и дори думата вечно.
Думата "вече" в смисъла на това, че нещо е вече станало, също идва от век - тоест дошло е времето за това.