24 ноември 2017 г.

СТАРА ЮСТИНИАНОВА БЪЛГАРИЯ

Днес ще ви предложа една нова история
на българския народ.
В нея българите имат древна история и
своя самостоятелна православна църква,
в пределите на римската империя.
Аспарух и неговото дело ще бъде видяно
в нова светлина.

Тази история е описал в своята книга от 1930 г. архимандрит Кирил Рилски, който завършва земния си живот, като игумен на Рилския манастир през 1945 г.
Книгата му е озаглавена „Българската самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска древност".
Аз ще преразкажа основната му теза, а който желае може да си изтегли книгата в оригинал и биографичните бележки за автора в края на публикацията.

И така, да започнем.

Преди завладяването от римляните, в Стара България, намираща се в землищата между Солун, Костур и Охрид, са живеели стари илирийски българи езичници. По време на експанзията на римляните на изток, част от тези българи се изселват на североизток и след години създават Волжско-камска България, която по-късно, векове след похода на Аспарух на юг, приема исляма. Друга част от илирийските българи, под предводителството на Александър Македонски заминават на изток и създават царства в Мала Азия и Сирия.

Останалите в родината си стари илирийски българи са завладяни от римляните, но остават римски граждани и съумяват да създадат първата християнска църква в Европа под ръководството на Апостол Павел. Тогава негов съратник е свети Климент, който достойно почива в Охрид и е погребан в основите на патриаршеската църква, кръстена на негово име, на хълма над града, до Охридското езеро.

Император Константин, който е родом от Ниш, премества столицата на Империята в Бизантион и установява християнството като държавна религия.

Църквата по земите на Стара България в Македония тогава е под протекцията на папата в Рим. Литературата се е писала на латински и на глаголица. Тази литература се унищожава напълно по-късно от гръцките духовници, по време на византийското робство, след краха на Първото Българско царство.

Император Юстиниан, който е родом от село Изток, край Охрид, успява да откъсне църковната епархия в Охрид от протекцията на папата и ѝ дава самостоятелност през 553 г. на петия вселенски събор в Константинопол.

Земите на древните илирийски българи са били обособени в Илирийска римска префектура от 12 провинции. Три от тях са носели името Македония - първа Македония с главен град Солун, втора Македония с център Костур и горна Македония с център Струмица (Тивериопол).

Юстиниан по канонически църковен ред е успял да устрои самостоятелен архиепископат за своето любимо отечество Стара България или Втора Македония, откъдето е родом. Нарича епископията Първа Юстинияния (Юстинияния прима), за да я разграничи от друга римска провинция Юстинияния Картагена в Африка. Тя е била самостоятелна църква - независима от Рим и от Константинопол, защото е основана от св. Апостол Павел. Имала е своя църковна обредност и е водила свой църковен живот. Съществуването на тази църква оказва голяма роля по-късно, когато Борис взима решение за покръстване на българите в новото българско царство на изток и за установяване на християнството като държавна религия.
Затова не е чудно защо много по-късно римският папа нарича нашия цар Калоян “римлянин по произход”.

Живеещите на територията илирийски българи постепенно се приобщават към Империята и изучават гръцкия, който е официалния и културен език в нея. Който не е знаел гръцки се е смятал за необразован.

Подложени на натиск от хазарите, част от българите от Волжско-камска България потеглят на юг и навлизат в Империята, като тези, под предводителството на Аспарух установяват нов културно-политически център по земите на горна Мизия, оттатък Балкана. Те са носители на езика, който е сроден с останалите племена в езическа Евразия, но е стария език на илирийските българи. Духовният център на Стара България в Охридско постепенно губи значението си, поради близостта си с Древна Гърция и това, че е в състава на Империята. Духовната дейност се развива около новите български столици - Плиска и Преслав.

По-късно се формира известната днес сред езиковедите а-я граница, която отделя двата български диалекта - старобългарският и новобългарският. Тя минава относително по поречитето на реките Искър на север и Струма на юг.

Аспаруховите българи пристигат за да освободят своите сънародници, асимилирани в Империята, както и да отвоюват земите на Стара България за своя народ и да възстановят своята държава. Една друга част от камските българи се заселват именно в земите на своята стара родина в Македония, известни днес на науката като българите на Кубер. Те се заселват в землищата на Костурско и около днешен Серес, на север от Солун.

След векове, заклетият константинополски грък Теофилакт Охридски, епископ на Охрид по време на Византийското робство, след разпада на Първото българско царство, ще заличи спомена за първия епископ на Охрид от първи век Климент и ще напише “Пространно житие на Климент Охридски”. В него ще е трудно да се определи за кой Климент е описанието. За този от първи век след Христа, съратника на Апостол Павел или за Климент Охридски, ученикът на Методий, съвременника на Симеон Велики през девети век, който също развива просветителска дейност в този край.
И макар да е останал в историята като Охридски, той всъщност е пратен от цар Борис в област Кутмичевица, в град Девол.

С разрастването на мощта на Аспарухова България все повече сънародници от земите на Стара България в Македония се присъединяват към новата държава. Този процес е известен днес на историческата наука като “покоряването на седемте славянски племена” от “пра”българите. Този кабинетен израз не е съвсем далеч от истината, защото българите на Аспарух наистина са били едни езически пра-българи за своите местни сънародници. Те са пристигнали от степите на север, запазили езическите обичаи и вяра на старите българи от началото на хилядолетието.

От друга страна, християнските храмове, построени в земите на Стара България от потомците на илирийските българи, не са разрушавани, когато новосъздадената Българска военна машина превзема град след град през вековете. Такъв пример е катедралната църква Света София в древния илирийски град Сердика (Средец) в Средиземна Дакия, постоена през 313 г. от Константин Велики - първият християнски император на Империята. Тя е издигната над гроба на любимата му дъщеря София. Надгробната плоча е от син камък и е зазидана така, че да гледа в посока на родното място на императора - древния илирийски град Ниш.

Друг такъв несъборен храм е построеният от император Траян във втори век езически храм в самия център на Сердика. 

През 864 г., когато цар Борис решава да приеме християнството, осведомен за миналото на Илирийската българска първо-юстиниянова църква, иска от Константинопол, а после и от папата в Рим свой самостоятелен епископ. И двете страни му отлазват, надявайки се чрез църквата да се месят във вътрешните работи на България. Папата дори изпраща двама кардинали, със задачата да изхвърлят всички наши, установени от Юстиниян обичаи и обредни практики на българската апостолка илирийска църква, и да наложат римски практики.

Илирийските църковни клирици твърдо отстоявали съхранението на характерните наши църковни обичаи. След време те ги пренесли и в руската православна практика.

Междувременно един от изпратените от папата свещеници - Формоза, се споразумял с нашите илирийски клирици и се съгласил да бъде ръкоположен за самостоятелен български епископ на наша, българска независима църква. Той бил високообразован и добре познавал църковните и гражданските привилегии на апостолската илирийска първо-юстинианова църква, която била българската църква.

Папата в никакъв случай е давал съгласието си. Тогава Борис се обърнал отново към Цариградската патриаршия с молба за епископ. Този път молбата му не останала без отговор. В Константинопол не на шега били изплашени от това, че един римски свещеник може да стане епископ, и то на независима българска църква. Цариградския патриарх Игнатий ръкоположил Йосиф за самостоятелен архиепископ и го изпратил в България да заеме древния илирийски Апостолски епископски престол. Така той се е ползвал със всички църковни привилегии, дадени от петия Вселенски събор на първо-юстиниановската, тоест българската църква.

А епископ Формоза, който после станал римски папа, до края на дните си останал верен приятел на цар Борис - двамата имали пълно доверие и огромно уважение един към друг. В знак на огромното си уважение, папата заръчал да го изрисуват заедно с цар Борис в една от древните римски църкви.

Архиепископ Йосиф отначало се установил в столицата ни Велики Преслав, но по-късно при Симеон, се премества в родните за българската илирическа самостоятелна църква земи в Охрид. Там е изпратен да твори и ученика на Константин и Методи - Климент.

Самите солунски братя са потомци на древните илирийски стари българи. Те добре познавали езика на коренните стари българи и затова били и избрани да преведат църковните книги на него. Град Солун, макар и никога да не е бил в пределите на България, е бил заобиколен от огромно море илирийски македонски българи. Самият град е бил тържище и важно пристанище на Империята и е бил населен предимно с гърци.
Архиепископ Йосиф изпраща свои български илирийски клирици в Русия, които внасят нашите църковни практики в руската църква. След известната Никонова реформа в Русия, руският народ нарича тези наши църковни обичаи “стари свещени обряди и обичаи”. Тези, които останали да ги почитат и изпълняват в Русия наричат старовери.

Първата руска митрополия е била открита от нашия първо-юстиниановски архиепископ в руския град Вижгород, недалеч от Киев, при река Днепър, който сега е в развалини. Руският Велик княз Владимир по политически съображения е подчинил руската църква на Цариградската патриаршия. Въпреки това, България продължава практиката да изпраща именно български църковни деятели, но вече под наблюдението на Цариградската патриаршия. Вижгородката илирическа митрополия е прекръстена на Киевска.

Интересен е фактът, че в Киев по това време пристига делегация и от другата Българска държава - тази при Волга. Те предлагали на руския княз да приеме исляма, като по-благородна и праведна вяра. Князът не приел - взорът му бил към Константинопол. Там, според него, бил цивилизования свят.

Доста по-късно първият патриарх на Русия отново ще е българин - Киприян митрополит Киевски. Той е бил родом от Търново и е роден през 1330 г.
Първите канонизирани от руската църква светци също са българи - Борис и Глеб, синове на Великия княз Владимир Святославович, убити през 1015 г. Майка им е била волжско-камска българска княгиня.
Бабата на Великия княз Владимир - покръстителят на Русия - Олга била родом от земите около град Лом на Дунава. Тя е омъжена за него вече християнка от България.

След краха на Първото Българско царство при Самуил, гърците съумяват да унищожат почти всички практики и обичаи на българската самостоятелна църква. Това, което папата не успява да стори при цар Борис, гръцките свещеници успяват за 180 години византийско владичество. Тази борба продължава дори и в началото на 20 век - до 1906 г.

През 1767 г. Цариградският патриарх Самуил I закрива древната апостолска българска първо-юстиниановска църква, която не функционира до 1870 г.

.................

Това е в общи линии основната част от историята. Аз бих добавил само, че може да приемем, че има истина и в позната ни Велика България на Кубрат в земите около Керченския пролив на Азовско море. Би могло българите, които са се изселили при настъплението на римските войски, да са се скитали чак до Персия и Средна Азия, както пише в официалната история. И по-късно, след смъртта на Кубрат, да са се разпръснали, като единия от синовете да е потеглил на юг със задачата да възстанови Старата България и да събере отново народа ни.

Оригиналната книга на Кирил Рилски може да изтеглите оттук

Биографичните бележки за автора - оттук

ИМЕНАТА НА НАШИТЕ ГРАДОВЕ И СЕЛА В МИНАЛОТО

Акра - Кали
Анхиалос - Поморие
Ардино - Егридере
Асеновград - Станимака
Ахтопол - Агатополис
Бенковски - Мързан
Борино - Кара булак
Ботевград - Орхание
Велинград - Баня
Войсил - Карнофоля
Веригово - Синджирлии
връх Богдан - връх Лисец
Гоце Делчев - Неврокоп
Девин - Дьовлен
Девня - Марцианопул (римско)
Добрич - Хаджи Оглу Пазарджик
Драгомир - Аицхларе
Елхово - Монастир
Желязно - Дерминджи кьой
Жеравна - Башкьой
Житница - Хамбарли
Златоград - Даридере
Йаким Груево - Кара таир
Ивайловград - Орта Кьой или Хухла
Искра - Попово
Исперих - Кеманлар
Ихтиман - Щипоне, Стопонион
Каварна - Карвуна
Калояново - Селджиково
Кап. Андреево - Чирмен
кв. Точиларци (квартал на Съединение) - Мусталаре
Котел - Казан
Кочево - Кочачево
Крали Марко - Мусиево
Крумовград - Кошукавак
Кубрат - Балбунар
Лом - Артанес, Алмус, Ломград, Поломие, Булмия и Лом паланка
Мало Конаре - Доганово конаре
Маслен нос - нос Куратан
Мирово - Стражар
Миромир - Даваджово
Момчилград - Мастанлии
Монтана - Монтанезиум
Найден Герово - Демирдешли
Неделино - Узундере
Несебър - Месембриа
Нова Загора - Йени Загра
нос Емине - нос Палокастро
Обзор - Гьозекен
Омуртаг - Осман пазар до 1934 г.
Пазарджик - Татар Пазарджик
Панагюрище - Отлук кьой (ливадино село)
Песнопой - Чукурлии
Петрич до Панагюроще - Петричево
Плевен - Сторгозия
Пловдив - Филипопол, Филибе, Тримонциум, Евмолпиада, Пулпудева, Понерополис, Дулополис
Поморие - Анхиало
Правище - Доротли
Преслав - Ески-Стамбул
Приморско - Кюприя
Провадия - Проватон, Овеч
Пъдарско - Коруджиларе
Първомай - Борисовград
Р. Камчия - р. Камчик
Равда - Цимос
Равногор - Яша кория
Разлог - Мехония
Раковски - Балтаджии
Русе - Русчук
Сандански - Свети Врач
Свиленград - Мустафа Паша Копрюси
Севлиево - Селви
Силистра - Силистрия, Доросторум (римско)
Симеоновград - Сеимен
Сливен - Сливно
Смирненски - Бей Алан
Смолян - Пашмалки
Созопол - Аполония, Созополис
Стара Загора - Ески Загра
Сърница - Бозалан
Тополи дол - Кавак дере
Труд - Климентиново
Тутракан - Туртукай
Тъжа - Големо село
Търговище - Ески Джумая
Факия - Омур Факих (Умур Факи)
Фотиново - Фотен
Хасково - Хаскьой , Марса
Хисаря - Хисар Кюселере (идва от “цезар”, защото по-рано е бил Диоклецианополис.
Цар Калоян - Торлак
Царево - Василико
Царимир - Даутларе
Церетелево - Думанли
Черничево - Дудене
Черноморец - Свети Никола
Шкорпиловци - Фандъклии
Шумен - Шумла
Ягодина - Балабан
Ягодово - Катунско конаре, Богоридово
Ямбол - Кабиле
Копривщица - Авраталан (женско поле)
Добрич - Пазарджик
Чипровци - Кипровец, Чипровац
Бачково - възникнало покрай манастира на грузинеца Григорий Бакуриани, построен край крепостта Петрич (вероятно Асенова крепост), наричана от местните Василикис.

21 ноември 2017 г.

КЬОРАВ КАРТИ НЕ ИГРАЕ

ЗАГОВОРЪТ ПРОТИВ БЪЛГАРИТЕ

Съвременният български народ е съставен главно от два клона. Първият произлиза от най-древния известен народ на Балканския полуостров, белги, болги, известни от историята като беласки, а вторият са аспаруховите българи. Белгите са населявали целият полуостров до идването на данаите, които се заселват в южната му част и започват своята експанзия по завземането на полуострова. Не толкова територията и не толкова с военни средства, а чрез унищожаване и присвояване на мирогледа на белгите – знанията, писмеността, боговете, героите, митологията. И не само на балканите, но и от други народи и не само тогава, а и по-късно, та чак до днес. 

Името на белгите, болгите – беласките и Белаския, биват препокрити с имената македони и Македония. Така беласките изчезват от историята. А след като гърците започват да наричат всички, на север от тях траки и македоните днес щяха да се споменават само като едно от многобройните тракийски племена, ако не бяха Филип и Александър. Историческата територия Македония, е възел, който беше умишлено завързан още в древността и упорито и мощно затяган до днес. Когато той бъде развързан, ще се узнаят много истини за цивилизацията на Балканския полуостров, на Европа и на света.

Днешната държава Македония, ползва това име като компромисно, за пред света. Гърците не им разрешават да се наричат македонци и Македония. Тогава да нарекът държавата си Белаския. Гърците не могат да имат претенции към това име, защото беласките са били тук преди тях и това е всеизвестно. Територията преди да стане Македония се е наричала Белаския.

Предположение: Възможно е името Тракия да идва от името на демона Тарака, от индийската митология. Този похват за демонизиране на другите и назоваването им с "подходящи" имена е познат отдавна. Нека си припомним този откъс от книгата на Петър Голийски: "Професор Паргитър отбелязва, че според ранната ведическа традиция нито един от брахманите не е бил свещеник на нито един от древните царе на Аила (тоест царете на ариите), напротив – всички те били свещеници на данавите и даитите, с една дума, на демоните, в които арийското суеверие превърнало неарийските народи." Така се появяват "траките".

Днес имената траки и гърци са като близнаци. Кажеш ли траки, веднага се сещаш за гърците, защото те са оставили сведения за траките. Кажеш ли гърци, се сещаш за траките защото... И двете имена не означават нищо. Просто ей така се появяват в историята и скриват всичко предишно на Балканския полуостров. Ако ги премахнем, ще останат само две голи истини – беласки и елини.

След завладяването на полуострова от Рим, голяма част от територията продължава да се управлява от местни хора, вече като римски граждани, а официален език става латинският. Но неофициално продължават да се говорят "гръцкият" и "тракийският", всеки в територията си. И така продължава до настъпването на Новата ера. Това означава до появата на Християнството.

В началото, преди Исус, то е било езотерично учение, което умишлено е превърнато в религия – конспиративно политически инструмент в борбата против римското подтисничество. Тръгнало от Палестина, вече като стройна организация, то бавно и упорита се придвижва към Рим. Християните се заселват там по благовиден начин, из бордеи, подземни катакомби и започват терор над града. Палежите им и убийствата, по-късно биват приписани на властта. Най-известният пример за това е "лудият" Нерон, а борбата срещу тях е представена като нечувана жестокост на римските властници против хрисими хорица, само заради едната гола идея. Заради терористичната им дейност са избити и разпънати на кръст хиляди християни, но Християнството не умира. Оцелява и по-късно, когато вече владее Западна Европа, се връща "на бял кон"и построява в центъра на Рим своята крепост – Ватикана, за да се знае кое е победителят. И така до днес. Но през 1968 година, също в центъра на Рим беше учреден Римският клуб.

За пръв път този терористично-конспиративен метод е приложен от юдеите на Мойсей, когато завладяват Балистан – Палестина. Първо изпращат отделни хора, семейства или малки групички добри, хрисими и усмихнати хорица, които се кланят и молят за подслон и човещина. И естествено, хуманните и човеколюбиви жители на крепостта ги приемат с отворени обятия, като братя, пък и няма от какво да се страхуват, та пришълците са само няколко човека и то добри хора. А добрите хора стават и добри граждани. Трудят се упорито, помагат, активни са в добрите практики на обществото, но... не спят. След като са придобили необходимите им сведения, преминават към изпълнение на плана. Поставят хора със зависимости пад свое влияние, подкупват или сплашват когото трябва, изпращат сведения за слабите места на крепостта и обществото на своите хора, които са скрити наблизо около крепостта и съгласувано с тях, в уречения час на нощта крепостната порта се отваря. След това всички местни жители са избити и крепостта става юдейска. Така крепост след крепост, племе след племе, пада цяла древна Палестина и бива поделена между дванадесетте юдейски рода. Всичко това е надлежно и старателно описано в Библията и всеки може да го прочете.

Днес Ислямът е тръгнал да завладява света по същия начин. А отделни примери за този подход са многобройните цветни или безцветни, явни или неявни "пролети" в Източна Европа и в Арабския свят, които се извършват от пета колона от платени агенти, заселници и местни предатели и продажници.

За два три века, след като разклаща устоите на Рим, Християнството става непреодолим фактор в империята и е истинската причина за разделянето и на Източна и Западна.

В източната и част, в Бизантия, император Константин издига Християнството за официален мироглед на империята. Това е повратен момент за полуострова, Европа и Света. В следващите няколко века се случват много важни събития, които все още остават "неизяснени", по-точно прикрити за много народи и особено за нас българите. За да ги разберем правилно, трябва да приемем истината, че еднобоговите религии са преди всичко политически идеологии, чрез които едни народи владеят много други народи. Защото: "Няма добри или лоши богове! Няма добри или лоши религии! Има добри или лоши хора, които стоят начело на религиите, а боговете и хората им служат!"

Целта на всяка от големите религия винаги е била износ на идеология, овладяване на нови територии и народи и в крайна сметка – световно господство. Този техен заразителен пример има много следовници. Жаждата за власт и богатство днес произвежда нови бизнес религии "на конвейер" или възстановява стари, с надеждата и те да пораснат и да отмъкнат своя пай от баницата.

Религиите днес, са отдавна отеснелите детски одежди на човечеството. Белите конци с които са съшити вече се виждат и всеки момент могат да се пръснат по шевовете. Как ли ще се чудят след време потомците на милиардната масова хипноза, която ни е държала в оковите си хиляди години? Вероятно ще си отговорят: "Ами, защото всеки си е харесвал цветната приказка в която е участвал и не е искал да излезе от нея и да остане в скучната сива действителност".

От историята знаем, че в рамките на два три века, след налагането на Християнството в Бизантия, на Балканския полуостров и в Източна и Средна Европа се случват следните събития.

· Изчезват траките. Незнайно как и къде?
· Появяват се славяните. Незнайно как и откъде?
· Появяват се хуните. Незнайно как и откъде?
· Изчезват хуните. Незнайно как и къде?
· Появяват се българите. Незнайно как и откъде?

Това са важните за нас въпроси, на някои от които вече отговорих, а на другите ще се опитам да отговоря сега.

Как и къде изчезнаха траките?
След постановяването на Християнството за официален мироглед в Бизантия, заедно с него, за официален език се налага гръцкият, защото християнската литература и богослужение са на гръцки. Така латинският език постепенно отстъпва от източната част на империята и бива заменен с гръцкия. След отпадане на властта на Рим над Балканите, чрез християнството се възражда само гръцкият мироглед и език и гърците се връщат отново в историята, а траките си остават в забвение, защото са вече християнизирани. Заради загубата на своя мироглед и общата им кауза – борбата срещу Рим, която ги сближава с гърците, траките тихо и безропотно изчезнаха окончателно от историята. Но как може да изчезне физически най-големият народ на земята, след индийския?

Как и откъде се появиха славяните?
След появата на Християнството, по нашите земи се появява и названието "езичници". Заради езика Бхаджа, в който е закодиран мирогледът Балкхара, в средновековието някои са ни наричали и "езичници". И понеже "език" и "слово" са равнозначни, но от два различни езика – на български и на беласкийски. "Езичниците" са новодошлите – пришълците, а "словени" са старите – местните." Така се появиха словените > славяните.

Друг възможен произход на името славяни се съдържа в познатия откъс от средновековния български апокриф, от XI век: “И тогава, след него (цар Слав) се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя. И оубо (впрочем) бяха преди това етиопи (ЕQIОПI)”. 

Възможно е, от името на този цар – Слав, предшествал Аспарух, да произлиза името славяни. Но от този откъс можем да получим още две важни сведения. Първото е, К(Х)АР+вунска земя, както е и при К(Х)АР+таген. А второто е, че Българското царство е "прието", което означава вече съществуващо, а не новообразувано. Същото научаваме и от епископ Констанин от Апамея, който след победата на Аспарух над Бизантия, на VІ вселенски събор заявява: “Ако бяхте ме послушали, нямаше да бъдем разгромени във войната с България”.

В античността името беласки беше препокрито от името траки. Така изчезнаха беласките. С името славяни беше препокрито и името траки. Така изчезнаха и те. Останаха славяните, ширнали се и на север от Дунава в "голямо славянско море". Само че те самите не знаеха че са славяни. Някой трябваше да им го каже и то убедително. Тази висока чест беше оказана на нас българите, от новия смесен българотракийски, християнизиран и слявянизиран народ, образуван по времето на Първото българско царство.

Така и така сме си рода с бъдещите славяни на север от Дунава по две направления, на нас ни се отдава лесно и безпроблемно да ги християнизираме и славянизираме допълнително, чрез "солунския диалект". Допълнително, защото там вече не са само траките славяни, а и много племена от хунския съюз, и те наша рода. Първо Украйна, а по-късно и цяла Русия приемат от нас християнството, писмеността и новия единен падежен език. За Сърбия и днешна Румъния не говоря, защото те са си част от тогавашна България и от българския народ.

Предполагам, че никой няма съмнения, че зад всичко това стой "Вселенската патриаршия" от Константинопол, защото, когато ние свършихме "черната работа", тя си влезе във владение на тамошните иначе "независими" църкви, та чааааак доскоро. 
Тракийски племена са се разселили и на запад и са в основата на някои от съвременните западноевропейски народи.

Като говорим за славяните, мисля че е уместно да споделя и две-три думи за панславизма. Някои изследователи твърдят, че панславизмът е и началото на тракедонизма. Руснакът Чертков (1789-1858), защитава идеята че траките са славяни и са се разселили още в ранното средновековие чак до Балтика, естествено и в Русия. За българите споменава, че са част от хуните, но пък били малобройни. (Защо ли българите никой не ги иска и гледа всячески да се отърве от тях?) Както се досещате, в цялостната му дейност има идеология и политика, обслужващи тогавашните руски имперски интереси, но е налице и известна доза историческа истина.

Панславизъм досега се свързваше само с имперските интереси на Русия. Така е, но панславизмът е и истина с реални исторически корени, предхождащи самата Русия. Панславизмът се опитваше да извърви обратно историческият път на разселването на траките славяни и да ги обедини. Но защо не успя? Тук отново стигаме до най-важното – мирогледът, защото: "без собствен мироглед, под чужда власт..."

Много е важно, при оценката на дадени събития, да обръщаме внимание, кое е изведено като първостепенно, първично – идеологията или човекът. Пример за първенствуващата роля на идеологията над човека, е мантрата, повтаряна и втълпявана ни в наши дни, че: "Източното православие е запазило българщината и спасило българския народ, по време на турското робство".Много истини, които са общоприети и непоклатими за обществото и не подлежат на съмнение, при по-внимателен преглед се оказват точно на сто и осемдесет градуса от истината.

Ако поставим човека над идеологията, в случая българите над православието, се оказва, че най-будните българи по време на турското робство, осъзнали, че православието е единственият "легален" идеологически, политически инструмент останал от българската държавност, са го използвали за да запазят чрез него българщината и българския народ. Истината е, че българите са запазили православието по нашите земи по време на турското робство, а не обратното.

Тези два начина за оценка на онези събития, не са някаква приумица, а действителен исторически сблъсък между православието и българите. След падането ни под турско робство, тази борба става изключително неравностойна, защото цялата духовност и култура на българите преминава под властта на патриаршията, т.е. в гръцки ръце. От тогава гърците унищожават методично и целенасочено всяка българска литература до която се доберат. Не само тук, в българките земи, но и в Украйна и Русия. По време на нашето възраждане гърците точно чрез източното православие "за една бройка" да ни погърчат и окончателно да ни заличат от историята. Финалният сблъсък бе по време на църковнонародните борби на българите и по сетнешната битка между привържениците на Българската екзархия и Вселенската патриаршия, която не беше никак лицеприятна. 

Исторически, по политически причини, от средновековието до наши дни панславизмът и източното православие са органично и неотделимо свързани в едно. Но, докато панславизмът е във властта на Русия и работи за нейните интереси, източното православие е под властта на вселенската патриаршия в Константинопол и работи за нейните интереси, което означава за гърците. И затова панславизмът беше саботиран отвътре и не успя. Но днес нещата се променят и в източното православие.

Та като споменах Русия, не е зле да кажа няколко думи и за нея. За Русия мненията са много и различни. В едно обаче всички са единодушни – голяма и силна. Но както е писано: "По делата им ще ги познаете". Та затова дълго време се чудех, а може би и мнозина други като мен – защо тази велика, братска страна, в критични за нас моменти от историята често ни е предавала, продавала или наказвала жестоко? Въпреки, че благодарение на приетите чрез нас християнство, писменост, език и култура, там се осъществи държавност, Русия винаги се е стремила да ни обезличи културно и като народ и ни е ползвала в най-добрия случай като славянски и източноправославен пълнеж за осъществяване на великоимперските си интереси.

Ето, това се чудех от доста време. Защо Русия е най-големият враг на българите, от няколко стотин години!? Ако някой мисли, че това мнение е твърде крайно, имам и още по-крайно. Защо Русия, беше най-големият враг от няколко стотин години и на руския народ? Но вече не се чудя, а знам защо. От няколко стотин години, властта в държавата Русия е била в ръцете на чужденци. Главно гърци, евреи и германци, ако те изобщо са били германци. Най-превилигировани са били гърците.

Заради властта си над цялото източно православие, те са се разпореждали в руската църква, което означава и в руската държава. Най-фрапиращият случай от историята, който потвърждава ролята на гърците в руската външна политика, е руско-турската война през 1828 – 1829 г. Тогава, под давлението на съветници гърци, се случва нещо странно. Русия разгромява Турция, освобождавайки половин България, в резултат на което Турция е принудена да даде независимост... на Гърция, а освободената половин България, насилствено е върната отново на Турция, въпреки съпротивата на освободените българи, под заплахата от дулата на руското оръжие срещу тях. Тогава много българи се изселват в Молдова и Украйна, където живеят и до днес.

Знаейки това, чужденците днес се чудят и питат: "Защо вие българите, въпреки всичко това интуитивно сте добронамерени към руснаците и Русия?" Русофилите им отговорят: "Заради освобождението ни от турско робство", а русофобите: "Заради насажданата ни "вечна дружба", по времето на комунизма". Но има и друга, много по-важна причина, за връзката между българите и руснаците.

Ние, българите, през хилядолетията сме създали много държави на различни места по Евразия, но най-мощната и непобедима държава която сме създали е Русия. А никоя майка, не може да изостави чедото си! При никакви обстоятелства!

Първото Българско царство – какво не знаем за него? Не знаем, че само то е българско, управлявано от български елит и според българската държавотворна традиция. Краят му започва с насилственото ни покръстване от Бизантия, скрита зад Борис, който загубва войната с нея и е поставен на колене. Тогава настъпва звездният миг за Бизантия, чакан и подготвян отдавна.

В "Хрониките на Авийла", е записано как приближените на византийския император го съветват, по какъв начин да се справи със силните българи.

„Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш навеки. Защото силата е в Словото и в книгите, и в летописите, и в историята, царю, и остава да се помни само това, що се запише в книгите и се опази и разпространи със силата на Империята. Затова сме велик народ и велика империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват всички племена, и това подчинява народите."

Историята се пише от победителите, а там пише, че …Княз Борис, доброволно, осенен с висше, прозрял и приел вярата Христова и т.н. и т.н. И като я приел, на часа побързал да ощастливи и целия български народ. Бедният и добър славянски народ приел Християнството с радост, като манна небесна, а лошите властници, които били българи не пожелали, понеже били обладани от нечестива и бесовска езическа религия.

Тогава са били покръстени само българите, а завареното местно население включено в състава на българската държава отдавна вече е било християнизирано, като бивши граждани на Бизантия. И Сердика отдавна е била световен християнски център. Поради това, отново не е минало без съпротива, а следствието е физическото унищожаване на голяма част от българския елит.

След покръстването всичко в България е преустроено по бизантийски образец. Дори и имената на владетелите вече не са български. След Борис и Симеон, мощта на държавата закономерно спада. Логично е да се предположи, че Роман е последният владетел на България от български произход. По късно това име се появява като име на руската императорска династия Романови.

Ако някой наистина иска да разбере какво се е случило по време на покръстването и след него, бих могъл да подскажа какво точно е станало и какво точно се случва винаги в такава ситуация. Същото каквото е станало след преврата на девети септември. В цялата държавна машина на България плъзнаха комунистическите агенти на КГБ и първо унищожиха физически (за пореден път) цялата родолюбива интелигенция, чрез "Народния" съд. С девиза за равенство и братство овластиха неподготвени хора от простолюдието, а във всички важни държавни институции поставиха свои представители, без чието знание и одобрение нищо в България не можеше да се реши или извърши. Тогава отново ни беше променен мирогледът. Религиозната идеология – Християнството, беше заменена със социалната идеология – Комунизма, а всичко в България се преоформи по съветски образец. След десети ноември, Комунизмът беше заменен с още по-нова идеология – Либерализма. И отново в цялата държавна машина на България плъзнаха чужди и наши либерални агенти, без чието знание и одобрение нищо в България днес не може да се реши или извърши и всичко се преоформя по американски стандарти.

Същото се е случило и по време на покръстването. А то е предсказано с думите от старинния каменен надпис: “Българите направиха много добрини на християните и християните забравиха...”

Двете гледни точки за покръстването – на победителя и на победения, са изразени в следните два откъса. Първият е от „Житие на св. Цар Борис, Покръстител на българите” от архимандрит Серафим, писано в ново време.

„Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били някои знатни боляри, петдесет и двама на брой, които се гордеели със своите древни езически родове. Те свързвали големството си и успехите си с езическата религия и не желаели християнството, което със своята проповед за смирение и със своето учение за братство и равенство в Христа ги приравнявало с простия народ. Затова, недоволни, че им се налага недобър закон, дигнали бунт срещу царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото езичество. Това означавало да се тури край на християнската вяра, благочестие и просвета, да се държи в безправие народът и да продължи да се шири езическата бесовска власт над душите на непросветените. Но Божественото Провидение не допуснало това.” 

А ето какво ни казва родовата памет на помака Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза, относно тези събития. Споменът е записан преди около сто и петдесет години. Откъсът е от книгата Веда Словена.

“Дедо ми казваше, че такива китапе имало всяко село в Доспат, дур да станат кауре. Тогава нашите душмане, като надвили на нашите дедове с вярата, което никак си инак с пусат или юнаство не можели да достигнат, зафанали да горят онези стари китапе, най-сетне с техний мурафет тогашний наш цар издал буюрутие, че лу у кого се намерят онези стари китапе, ша гу накаже със смърт. Тога едни се противили на царската повеля, дур и кавга усторили, но царят, спомаган от душманите, надвил хми и ги разгонил. Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете; това го правили нашите душмани, не че имали гайле на нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаство не можели и да се загуби нашият ихтибар, че сичко от нас излело, но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.”

Този текст е безценен за българската история като цяло, но ще отделя едно изречение на което трябва да се обърне особено внимание: „Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята (За кой ли път? ББ), а други скришом си чували старата вяра и китапете…” .

Те са хората отказали да приемат Християнството – последователите на Боян Мага. Заради това са наречени помаг ед.ч., помаци мн.ч. – хора следващи Мага. Думата по, в някои наши местни говори е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „Оди по мене”, което означава „Върви след мен” . Така е образувана и думата понеделник – след неделник.

Годишният кръговрат започва с началото на възхода, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през годината – колобар (ударението пада върху а). Старшите между колобрите са се наричали боколобар, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобар. От боколобар е съвременната дума бакалавър. Старшите между боколобрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО-ЕН, известен сред народа като Боян.

По същия начин, от думата Русия е образувана думата БоРусия > По-Русия > Прусия.

Помаци са били българите отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си – Български мироглед. Едва по-късно някои от тях, а и други, приемат Исляма и стават днешните българомохамедани. Българомохамеданин е различно от помак и по време, и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но сега двете названия са равнозначни.

Тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята”, са богомилите. Те разпространяват дуалистичното си учение и Тайната книга – идеите на Балкхара в западните части на Балканския полуостров, в северна Италия, в южна Франция и Германия. В Италия те допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите. След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а и след техния разгром идват масоните, във Франция, Шотландия и Англия. От там те отиват в Новия свят от където управляват света и до днес. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестантството.

От тези действителни исторически събития се вижда каква е мощта и стойността на идеите от Балкхара – древния Български мироглед. Ни повече, ни по-малко, те промениха Западна Европа, а от там и цивилизацията в целия съвременен свят. От хиляди години до днес все така се случва, че други пият вода от нашия извор, а ние все жадни ходим по Евразия. Но, Силен е този, който дава, а не онзи, който взема!

Както се вижда от написаното до тук, и Юдаизмът, и Християнството, и Ислямът са налагани на българите през средновековието с огън и меч. И от чужди, и от свои. Тогава нашите деди волно или неволно са станали вероотстъпници. Ние днес си мислим че защитаваме вярата на дедите си, но всъщност защитаваме тяхното вероотстъпничество. Всяка религиозна общност поотделно. Ако от названията българи юдеи, българи християни и българи мохамедани премахнем религиозните етикети, ще останат само българи.

Това е историческият път на съвременния български народ – сплав от два древни, високоцивилизовани народа, оставили ярки следи на много места в Евразия. В нашето здраво единство сме били непобедими, но когато са ни разединявали, сме губели много, понякога всичко. Уважавани и унизявани, възхвалявани и хулени, поваляни и въздигани, това сме ние – днешните българите. 

Незнанието и празнотите в нашата история карат мнозина родолюбци да поглеждат назад във времето и да търсят истината за нас в миналото. Пътищата, методите и предразсъдъците от някои официално наложени модели ги карат да поемат в различни посоки и естествено се получават разногласия. Причини за това са пламенният ентусиазъм на търсещите и естествената и изкуствена "бъркотия" в сведенията за нас от миналото.

Едно обаче е неоспоримо в нашата обща история – ако не беше Аспарух и българите, нямаше да има държава България, нито тогава, нито сега. А ако я нямаше България, нямаше да има нито Сърбия, нито Македония.

**********************
Ние, съвременните българи говорим език, който учените определят като славянски. Славянски езици се говорят още в Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Полша, Беларус, Русия и Украйна. До преди век-два и в Румъния говореха и пишеха на български, но по политически причини една от великите сили им наложи нов език и нова писменост, за да не са повече българи.

Заради езиците които говорят, тези народи са обединени под названието славянски. Освен общия речник от думи, характерно за славянските езици е, че основна част в граматиката им са падежите. Така е при всичките дванадесет езика, с изключение на тринадесетия – българския. Само нашата граматика и то само на новобългарския книжовен език, е различна от всички останали и не е известно защо.

Това недвусмислено означава, че има нещо различно не само в българския език, но и в българския народ. Затова, ако искаме да разберем миналото на народа си, трябва да го търсим и в промените и развитието и на българския език. А ако искаме да разберем миналото на езика си, трябва да го търсим в промените и развитието и на българския народ.

Редно е, след като говоря за език да се позова на писмените източници. И тъй като става въпрос за българския език, да се позова на българските писмени източници, на българската книжнина. Тя се появява по времето на Борис І. Тогава Бизантия ни налага не само християнството, но и "солунския диалект" на тракийския (беласкийски) език за официален църковен език в България. Той е известният старобългарски падежен език, познат ни от средновековната българска литература. Но освен езика ни налага и нова писменост, глаголицата. Официалното становище на науката е, че тя е творение на Константин, но някои съвременни изследователи считат, че философът я открива и взема при хазарската си мисия в Крим.

Ако Борис има някаква заслуга към нас, днешните българи, то тя е, че освен българската книжовна школа в Плиска, основава и беласкийската в Охрид. Именно там Климент връща отново в употреба старата беласкийска, тракийска писменост, която по-късно някои побързаха, по "неясни" причини да свържат с новото име на Константин – Кирил и я нарекоха Кирилица.

На всички е известен подемът и разцветът на българската книжнина след покръстването, времето на Златния век при Симеон и по-късно при Иван Александър. Но в края на четиринадесети век падаме под турско робство, за цели пет века. Какво се случва в тези тъмни години? Това, което казва поговорката: "Риба се лови в мътна вода!". 

На територията на Отоманската империя всички християни преминават под религиозната власт на вселенската патриаршия и всички църковни книги и служби са вече само на гръцки. Българската книжнина целенасочено бива унищожавана и заменяна с гръцка. В училищата също се преподава, чете и пише само на гръцки. Поради тези две робства, българското книжовно дело, основано на "солунския" падежен диалект от Охридската школа, спира и изчезва. Така буквално се повтаряха събитията и моделът с изчезването на траките, когато Балканският полуостров беше под римска власт и траките бяха заличени от историята със същите средства – християнството и гръцкия език.

Но така или иначе идва Възраждането и дедите ни се заемат с просвещението, като първо и главно свое родолюбиво дело. Това е преломен момент в нашата история и начало на съвременния новобългарски език. Тогава не се възстановява старата падежна граматика от Охридската тракийска книжовна школа, а се налага безпадежната граматика от българската школа в Плиска. Началото на този процес е "Рибният буквар", написан от големият български книжовник и енциклопедист д-р Петър Берон. Езикът в буквара е основан на "котелския" източнобългарски диалект. След него цялата ни нова българска литература ползва тази граматика. Поради това новият български език си остава славянски, със смесен езиков речник, но с най-старата българска граматика, основана на езика Бхаджа. Някои изследователи твърдят, че тази промяна е започнала още през дванадесети век.

Днес ние говорим тракийски език с българска граматика, а географската граница между двата народа и езика от средновековието, е останала до днес като Ятова граница в съвременния български език, преминаваща от север на юг през средата на България. Основното различие между източните и западните говори и причина за ятовата граница, е различната употреба на звуците Е и Я. На изток от нея казват "няма хляб, няма мляко" и "бягай в ляво", а на запад "нема хлеб, нема млеко" и "бегай в лево".

В нея тай ни запознава с част от съдържанието на „Речник на раси и народи" – мащабно изследване на имигрантските общности в САЩ, проведено през 1911 година. Ето два откъса от „Речник на раси и народи", отнасящи се за българите.

„Проблемът относно физическия тип на българите е по-сложен за решаване. По-малка научна работа е била извършена за тази част на Европа, отколкото за повечето други нейни части и още съществува съмнение, засягащо разселването на тази раса в предисторическия период и следователно относно мястото на техния произход. Съществува обаче съмнение, че два физически типа се срещат на противоположните краища на България. Докато тези от запад са явно широкоглави, тези от изток са поне частично, също толкова дългоглави. Западните българи са главно – така изглежда – от същия славянски тип, както техните съседни родственици, сърбохърватите. Албанците, които са техни съседи на югозапад, са също много широкоглави, но са по-високи отколкото истинските славяни. Обяснението за дългоглавия тип на изток не е толкова просто. Някои смятат, че това показва ранен фински произход. Други могат да спорят, че той е италийски или поне „средиземноморски", тъй като без съмнение този елемент доминира между източните румънци, които са техни съседи. 

Българите от източния тип са главно брюнети, с тъмни коси, макар че казват, че 40 процента от тях имат светли очи..." 
„Българите и техните северни съседи – румънците – принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българите се смятат като азиатци по произход, които са приели славянски език, румънците са славяни, които са приели латински език.”

Относно светлите очи на българите в Източна България, от разказа на учен, посетил северен Пакистан и Индия, в местата където се говори езикът урду, помня, че той беше учуден, че много от чернокосите хора там имат светли очи, но най-странно за него беше, че не са малко и светлооките хора с мургава кожа.

От произношението на гласните звуци в думите от съвременния ни език е видно, че западните говори, основани на тракийския език са по-близо до езика Бхаджа, отколкото източните. В Бхаджа няма двойни звуци и меки гласни. Не се използва и звукът Ъ. В източните говори казват "мъж, път, лъже", а в някои западни части от българските поселища те се произнасят "маж, пат, лаже".

Граматиката на съвременния български език безспорно е древнобългарска. В Бхаджа се борави с едносрични думи, като към корена носещ основния смисъл се добавят представки и наставки, с които се допълва основното понятие на корена. Важно значение имат и окончанията на думите. Същите правила действат и в съвременния български език.

Преселението на балкхарите по Евразия е съпътствано с шествието на върховният бог БАЛ, но се оказа, че и по-малкият му побратим БАЛКХАР,не е изчезнал от паметта на народа ни. През последната четвърт на миналия век, в Македония, при археологически разкопки край град Виница бяха открити множество парчета от керамични икони. На едно от тях изплува от историята и забвението бог БАЛКХАР, записан с латински букви във варианта BOLGAR.
Фактът, че е намерена сред икони, утвърждава керамиката като култово изображение, а не само като бойна сцена за възхвала на българската войска или някой владетел. Датировката им е V – VІ век. Тогава Християнството все още е в процес на утвърждаване като религия и иконография. Новите религии изместват старите, като се стремят да ги заличат, но охотно си присвояват голяма част и от култовете и иконографията на старите. Заради това преходно време, тази керамика и бог БАЛКХАРса "минала между капките". 

Но появата на тази керамика предизвиква сериозен размисъл и за множеството открити керамични и каменни изображения на конник като този, но определен и наричан "Тракийски". Това определение може да е вярно само за географския произход на откритите в Тракия изображения, защото тракийски народ няма, а конниците са откривани на територията на целия полуостров. А и няма задоволително обяснение, какво символизира този конник, наричан "Тракийски".

Друг образ, от друга керамична икона от разкопките в Македония е с надпис Ахил. В него незабавно и безспорно беше припознат християнския свети Ахил. Но някои плахо изказаха предположение, че става въпрос за античния герой от Илиада.

Днес родовите имена на българите в мъжки род се образуват главно с окончанията ОВ, ЕВ и/или СКИ. Окончанията ОВ и ЕВ указват, че родовото име произлиза от името на родоначалника. Примери: От Иван – Иванов, Иванови. От Ботю – Ботев, Ботеви. Предполагам, че окончанията ОВ и ЕВ са падежна форма, която замества СИН НА. Примери: Стоян, син на Иван, става Стоян Иванов. Христо, син на Ботю, става Христо Ботев.

Окончанието СКИ указва, че родовото име е поместно, че произлиза от името на мястото, предимно селище. Примери: Георги Раковски, Иван Селимински. СКИ, във времето е разширило своето приложение в езика и е започнало да се ползва и за други случаи:

· За мястото, където определена личност е станала известна, за местожителство: Софроний Врачански, Теодосий Търновски, Климент Охридски.

· Поместни определения: балкански, черноморски, черногорски, скандинавски, дунавски, океански, морски.

· Други области на езика: математически, борчески, творчески, пророчески, мелничарски, химически, физически, царски.

Окончанието СКИ, според мен, е от беласкийски език и се е ползвало със същото предназначение – за поместност. Знаем, че в древността народовото име често се е определяло от името на главния град. Примери: Рим – римляни, Атина – атиняни, Спарта – спартани, Тива – тивани, Ефес – ефесци, Троя – траяни.

Народът белги или болги, е останал известен с името образувано по същия начин, според името на главния му град Бела – беласки, на гръцки Пела – пеласги. Както вече писах, в определено историческо време, там превес взема народът мигдони, които по-късно стават македони и част от територията известна преди това като Белаския, започва да се нарича Македония.

По същия начин, с окончанието СКИ, освен беласки, са образувани и имената етруски, баски, а и на други народи. Според историческите сведения, етруските се преселват на Апенинския полуостров от средната част на Балканския полуостров, от Северозападна България и Източна Сърбия, от района на Етрополе, където са живели трибалите. На мен не ми е известен древен град или местност, нито тук, нито там, от които етруските са получили името си, но не ми е известно и значението на имената Етър и Етро поле.

Всички знаем за Омир и Илиадата. И както при всяко велико литературно произведение, за тези които са я прочели, най-известно си остава началото, първото изречение: "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,..." И още от него се разбира, че гневът е главният мотив на произведението, а Ахил главният герой.

Българският преводач на Илиада, е избрал окончание за родовото име на Ахил – ЕВ – Пелеев. И така трябва, защото в текста по-нататък пише, че Ахил е син на някой си Пелей, цар на мирмидоните и морската богиня Тетида. И формално всичко си е наред, според изискванията на литературата и историята. Но... най-важна във всяко човешко действие и умисъл трябва да е истината. А каква е тя, в случая с Илиада?

Ще повторя, че главният цензурен, забранителен манипулационен инструмент на историческата наука е принципът и: "Има факт – има история". А под факт се разбира предимно писмен текст, дума или буква. Затова, каквото е написано, то е истината и не може да се оспорва.

Друг принцип на историческата наука е, "По възможност да се ползва оригиналът, а не преписи, преводи или тълкувания". Принципът е правилен, но е неприложим за Илиадата, защото е известно, че в определено историческо време, известен гръцки владетел е наредил да се запишат всички предавани устно епоси, легенди и предания. И тогава се ражда "оригиналът" на Илиадата.

По света има и други известни епоси и митологии: Махабхарата, Енума елиш, Библията и др. Те са различни по време, място и традиции и включват различни действителни исторически събития и герои, но похватите и целите им са винаги едни и същи.

Сърцевината на епоса винаги е народът на разказвача или писателя. Главният народ, чрез главните герои, трябва да има велико минало, да произлиза от боговете, да е с божествен произход. Чрез битието и подвизите на своите герои по време на повествованието, този народ, направляван и закрилян от боговете трябва да се извиси над останалите във всичко. Разпространявайки и налагайки епоса като "истина", този народ предявява претенции и за бъдещето. В повечето случаи това е препоръчителна манипулативно внушена "истина", но джудаите направиха Библията задължителна "истина". А какво направиха гърците в Илиада и чрез нея? Същото!

Да се направи нов анализ на "гръцката" Илиада е продължително и трудно занимание и е непосилно за мен. Затова ще се огранича до цитираното по-горе начално изречение, като заменя само родовото име на главния герой и то ще стане: "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Беласки...".

Това означава, че Ахил е от град Бела или от широка Белаския. Той е предводител на "мир ми(г)дони" – мигдони, жители на същата територия. И накрая, както сочат някои исторически писмени източници: "Ахил и мирмидоните са българи" – белги или болги, беласки. Или ако искаме да затворим кръга с имената във времето и само за територията Македония, ще се получи следната последователност: белги или болги, беласки, мигдони, македони, българи.

Днес обаче, манипулаторите връщат колелото на историята назад, за да отделят жителите на съвременна Македония от българите, но спират само до българи, македони, а не продължават по-назад в историята, до мигдони, беласки, белги или болги, което означава отново българи.

Като стана въпрос за две от окончанията на мъжките родови имена на българите се сетих, че мога да проследя и движението на "славяните", чрез окончанията на родовите им имена, за да видим какво е положението днес.

Окончанията ОВ, ОВА и ЕВ, ЕВА, са от езика Бхаджа и са били окончания в родовите имената само на българите. Примери: Иванов, Иванова, Петров, Петрова, Митев, Митева, Гатев, Гатева. Друго българско окончание на родово име е ИН, ИНА. То се ползва само когато бащата на детето е неизвестен и получава за родово име името на майка си. Примери: Донкин, Донкина, Пенкин, Пенкина и др.

Окончанието СКИ, СКА, тръгва от Белаския > Македония, минава през България, Румъния, Украйна и стига до Полша. Гледай ти! Излиза, че руснакът Чертков е прав, като, "защитава идеята че траките са славяни и са се разселили още в ранното средновековие чак до Балтика, естествено и в Русия".

В Украйна и Румъния, СКИ претърпява леки промени. В Украйна говорната норма надделява и се налага и като писмена. Хмелнитски, Хмелнитска, се произнасят Хмелницки, Хмелницка и така остават, като "различни" окончания – ЦКИ, ЦКА. В Румъния, след налагането там на новия "румънски" език, който както казват бил вариант на латинския, СКИ става СКУ. В съвременния румънски език няма отделно окончание за родово име за жена. Използва се само едно, общо: Попеску, Петреску.

В западната част на Балканския полуостров, днес, основното окончание за родови славянски имена е ИЧ. Предполагам, че идва от хърватите. То е вариант на "индийското" окончание ДЖ, ДЖА, което е от езика Бхаджа. Примери: Радж, Сурадж. Същото окончание днес съществува и в английските имена. Стъридж, Фарадж, Асандж.

Поради незнание или така, на инат, в Сърбия и Македония, за да се различават колкото може повече от нас, си добавят техните окончания след нашето – за да ги заличат. Да не си помисли някой, че имат нещо обща с нас. В Македония Иванов, Иванова и Петров, Петрова стават: Иван+ов+ски, Иван+ов+ска, Петр+ов+ски, Петр+ов+ска. В Събрия няма отделно окончание за женско родово име. Използва се само едно, общо: Иван+ов+ич, Петр+ов+ич. Да са живи и здрави. И едните и другите. Братя сме. Младостта и желанията понякога объркват човека, но "като пораснат ще им дойде ума в главата".

За имената на албаните, не мога да кажа нищо, но за народовото им име имам сериозно съмнение – дали не е ал(б)ани. Аланите и албаните са живели едновременно с нас на Кавказ И едните и другите са имали държава там, редом с нас. По късно албаните идват тук заедно с нас, с хуните, а аланите изчезват. Моето сериозно съмнение е, че става въпрос за един и същ народ и държава, но названията са от два различни езика.

Западните славяни, чехите и словаците имат различни окончания. Едно от характерните за тях е КА: Паненка, Прохазка. Не знам как е попаднало там, но в българския език това окончание се използва само в женските имена. Първообразът му е от езика Бхаджа – КХА и е атрибут на жената. Затова се добавя към имената само на жени: Дона > Донкха > Донка, Пена > Пенкха > Пенка.

За руснаците не остана собствено окончание. Затова пък ползват всички споменати до тук.

· Иванов, Иванова, Петров, Петрова.
· Чайковски, Чайковска, Жукавски, Жуковска.
· Иванович, Петрович, Илич, Ростропович.
· Глинка.
· Разин, Рогозин.

За имената няма граници. С времето и с движението на хора, се разбъркват и имената. В някаква степен всеки от славянските народи ползва окончания в родовите си имена и от другите славяни.

Добре би било, след промените, Източният славянски блок, заедно с Унгария и Албания, да се беше обособил като отделен икономически, политически, финансов и военен съюз. (Може би такава беше идеята "Европа на две скорости".) Но, без Русия. Защото, както казват, понякога размерът имал значение. Това щеше да си е панславизъм в действие. Да, ама не. Защото всички славяни днес са меко казано силно ошашавени, което ще рече, разделени, разграничени и противопоставени. Ако забелязвате, последните думи са все в страдателин залог, което означава, че ще си страдаме на воля, ама, всеки поотделно.

Но окончанието СКИ не е първично, а е вариант на СКА – окончание за народово определение, предимно за държава. Но днес, когато гледаме по телевизията международни спортни състезания, върху екипите на поляците обикновено пише POLSKA. По същия начин наричат държавата си и хърватите Хърватска (държава). Ако слезем още по-на юг и се върнем във времето на беласките, правилното име на държавата им би трябвало да е Беласка. Така закономерно се подреждат; Столицата Бела. държавата Беласка и гражданите и, беласки. 

Същото окончание използваме и за Баска провинция, в Испания и Франция. Не е изключено в стари времена така да са наричали територията си баските – Баска. Но би могло да се предположи, че и в тези думи "случайно" е изпуснат звукът Л – Ба(л)ска, ба(л)ски.

В съвремието, окончанието СКА се използва масово от българите за много случаи в които трябва нещо да се определи народово; Руска мечка; Американска мечта; Българска работа; Македонска лудост. Но и хлебарска кооперация; лекарска намеса; химическа лаборатория. В някои случаи, С преминава в Ш. Чешка бира; човешка грешка; момчешка лудория.

По-горе в текста нарекох територията на беласките Белаския, по съвременен български маниер. Ще "разглобя" Белаския на съставните и части, за да видим какво ще се получи? Коренът е БЕЛ, а втората съставка АС. Вече писах, че на някой от древните балкански езици, към някои думи се добавя едно от окончанията: ас, ес, ис, ос или ус. В случая е АС. Кия, предполагам, че е съвременно окончание и поради това го оставям настрана. Без него ще остане думата Белас.

Днес гърците наричат държавата си Hellas и твърдят, че това название идва от името на античния герой от митологията (трябва да разбираш, гръцката история), Хелен. Но... ако заменим първата буква Х, с "омразното" Б във Hellas, ще се получи какво?... Истината – Bellas. Излиза, че голяма част от съвременните гърци са погърчени беласки. Някой обаче здраво ни будалка. И нас и тях.

**********************

Какво се случва в България след освобождението? При учредяването на новата ни държава, освободителите ни налагат няколко нови, но важни промени, свързани с мирогледа и държавността. Преместват столицата, от мястото където заседава Учредителното народно събрание – старата столица Търново, в малко селище в шоплука, наследник на някогашната Сердика. Държавническите, политическите подбуди са, за да е по-далече от поробителката Турция. Но скрития замисъл на Русия беше, да бъде по-близо до Сърбия. Защо? Това се разбра по време на Съединението. Тогава руският император нареди на сръбския крал Милан, да си изпие кафето в София.

Другото важно нещо е, че по две причини не върнаха името на стара Сердика.

· Първо, защото Сердика е била фактор в Християнството, което вече е забравено и не трябва да се припомня, за да нямат българите – траките претенции в Християнството.

· Поставиха на новата българска столица мъдрото гръцко име София – атрибут от Християнството, за да се знае, че българите са пад гръцко духовно и културно... да го наречем влияние.

· Освен това, имената Сердика или Средец, означават, че градът е в средата на българското землище. За това пък... шшшт, дума да не става. Сакън, да не се разчуй. 

· Но работата в тази посока не спира никога и след десети ноември, по някакви неясни причини, избирателно някои селища в страната бяха преименувани. Така Грудово стана Средец. Защо ли? Защото името Средец вече ще е заето, ако в главите на българите се пръкнат еретични мисли, относно името на София.

· Мирогледово и държавническо преименуване след освобождението също беше, да се смени турското, поробителското име на планината Балкан, с авторитетното "древно" име – Стара планина.

· На новата ни държава беше поставено името България, а ние бяхме преименувани за последен път, в българи. Откъде се появи това Ъ. От средновековието до възраждането, в нашата книжнина винаги сме се записвали болгари и болгалскому народу.

Преди няколко години, Институтът по български език към БАН реши да сложи ред в изписването на българските названия с латински букви. Свърши каквото свърши, но името на държавата не посмя да промени на Balgaria. Така било вече установено в международен план. Че кой го установи? Пак англоезичните. Ако пазителите на българския език бяха поправили името на държавата, сега на влизане у нас, на митниците щеше да пише Балгария, Balgaria, а не Bulgaria – Говедарница.

Зради всчко това Вазов написа: "Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека...". "О, Шипка!...", остана самотен величав спомен за нашата борба. Затова всяка година, през август, хиляди се стичат на върха, за да преклонят глава пред подвига на истинските българи.

Точна заради тях – заради истинските българи нашите врагове работят хиляди години упорито, неуморно и последователно буквално за да ни затрият. Но тъй като това начинание не е лесно за изпълнение, те използват различни похвати от тихия фронт, а когато е възможно едновременно с тях и горещата или студената война. Причина за това е и описаното в Библията, където БАЛ (Баал, Ваал) е лошият бог, а Йехова добрият. Но Йехова е върховен бог и на юдеи и на християни и чрез Библията им заповядва: "Да нямате друг бог, освен мене!". А Библията не е само история на юдеите и откровенията на пророците им, но и програма, която осъществяват. По тази причина името на бог БАЛ и споменът за него трябва да изчезнат от лицето на земята. Заради името си трябва да изчезнат и българите или поне само като име.

Да видим още какво са натворили нашите врагове с БАЛ и защо мнозина българи вече се срамуват да се наричат българи. Понятията по-долу започват със звука Б или думата БАЛ и ще бъдат преведени от Бхаджа в най-общ смисъл, с първичното им значение и след "преработката" им.

БАЛКХАР – Състои се от две думи БАЛ+КХАР и е човек, който познава, пази и отстоява Българският мироглед Балкхара. Как стана така, че днес онова малко паразитче, щъкащо из козината на някои животни получи точно това име, не знам? Но заради него, никой повече не смее да се нарече балкхар – въшльо. Само украинците и руснаците, по инерция понякога ни наричат балхари.

БАЛАБХУР – Състои се от две думи БАЛА+БХУР. БАЛА, означава пълен кръговрат на Закона и в частност, завършена физическа система – Земята. БХУР ни казва, че всичко върху земната повърхност е "изтекло" от земното ядро. В Индия БХУР лока, означава Земята. Но днес цялата дума се произнася баламурник и винаги означава само едно – ГЛУПАК.

БАЛАМА – Означава, че при пълния кръговрат на Закона – БАЛА, се е проявило химическото поле – МА. Но днес балама, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

БАЛАКХ – Означава, че при пълния кръговрат на Закона – БАЛА, се изявява и творческата мощ – КХ. Но у нас балък винаги означава само едно – ГЛУПАК.

Тази дума се използва и като име или прозвище на човек. Такова е родовото име на известния германски футболист Михаел Балак. Такова е и родовото име на известния български футболист Класимир Балъков. Всеки българин знае какво означава то, но тъй като човекът прави името, а не името човека, Красимир Балъков е достоен и уважаван човек.

КХАРАБАЛАКХ – Състои се от две думи КХАРА+БАЛАКХ. КХАРА означава император, императорски. Но днес така е наречена вид шаранова риба – карабалък. Когато някой човек бива наричан карабалък, винаги означава само едно – ГЛУПАК. Същото, като да го нарекат шаран.

От КХАРАБАЛАКХ произлиза и думата калабалък – множество, сган.

БАЛСАРА – Състои се от две думи БАЛ+САРА. Означава, че по време на кръговрата – БАЛ, газовата плътност на полето, атмосферата – СА, се променя, преобразява – РА. От това САРА е името на библейската съпруга на Абрахам – Сара. Но днес балсара, винаги означава – ГЛУПАК, немарливец. В Индия има такова име, Balsara.

БХУДАЛА – Означава, че Законът – Б осъществява възможностите – Х, уплътнява ги – У и ги е поляризирал – ДА, през време на четвъртия период от кръговрата, когато времето тече в права посока, а пространството се разширява – ЛА. Но днес будала, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

БХУНАКХ – Означава, че Законът – Б осъществява възможностите – Х, уплътнява ги – У и ги установява – НА, чрез творческата мощ – КХ. Но днес бунак, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

Към горните думи, съдържащи Б или БАЛ, може да се прибави и името на великият пълководец от Картаген – КХАНИБАЛ. В Картаген върховен бог е бил бог БАЛ. Днес КХАНИБАЛ е станало нарицателното канибал.

Това са само някакви си девет омърсени думи – "нищо работа". Но... Кой образован българин ще ги приеме за български и ще иска да ги използва или да си премълчи когато го нарекат с някоя от тях. Кой ще обърне внимание въобще на думата БАЛ и ще иска да има нещо общо с нея, камо ли пък да я издигне като свое свято знаме.

Аз наричам този похват "отрязване на пъпната връв" – изтриване на паметта и подмяна на съзнанието, така, че детето вече никога да не припознае и приеме своята родна, истинска майка като такава. А чрез допълнителни целенасочени похвати приложени от враговете, да я намрази и може така да се случи, че да я убие като вещица с камъни на площада, какъвто е бил обичаят в стари времена. След това ни оставят на автопилот, като във вица за българите в ада – "Елементарно, Уотсън".

Същото е сполетяло и нашето народово име ури, известно ни от средновековието от имената на сродните племена: хайландури, ванандури, котрагури, утигури, оногондури и др. Някой може да възрази, че ури е само граматическо окончание от някакъв език, а не нашето народово име. Отговорът е, че същият похват е приложен и с нашето мирогледово име: Купи булгар, Кучи булгар, Оногхонтор булгар, Чдар булгар. Понеже е известно какво означава булгар, изразите не са изписани слято, като една дума, а две отделни думи, както е правилно. Да приложим и този похват в думите с народовото ни име: Хайланд Ури, Вананд Ури, Котраг Ури, Утиг Ури, Оногонд Ури и др. Това вече, е друго нещо.

Да си припомним, че ури означава и змии, а змията е считана за едно от най-мъдрите животни. Но мъдростта им е само в символиката, а в живата те са си проклетия. Заради отровата. И от нея започва другата митология, че между човеците живеят ужасни рептилии с човешки образ.

Надявам се, че от статията става ясно за какво иде реч. Но и от много други публикации, с по тенденциозно и крайно съдържание се разбира общият подтик на тази хилядолетна кампания – ако някога се разбере кои са тези рептилии с човешки образ, тогава непременно и незабавно трябва да си получат заслуженото. Ама ха... Е, как тогава някой ще поиска да си признае че е горд наследник на УРИте? Ако все пак го направи, първото което му се отговаря, е: "От Ванкувър да Мисури, пълно с чукундури!".

Но от статията от връзката по-горе се разбира, че в Индия има още едно название за змии. "В Индия се разказва за нага – рептилски същества, които живеят под земята, но често прекарват време с хората. В някои индийски текстове се споменава и племе, наречено сарпа – рептилско общество със змиеподобни носове и крака на гущери."

Моля, да обърнете внимание на името на племето "сарпа". Тази дума я има и в латинския език и също означава змии. (Що ще таз латинска дума в Индия?) От там е преминала и в някои от романските езици. При нея се е приложило правилото при което КХ преминава в С, а после в Ш. Така КХАРпа (харпия) става сарпа, а после шарпа. Но има и още нещо като правило, което се проявява в езиците при движението им от изток но запад – преминаване на А в Е. Примери: Бал > Бел, ава > аве, мар > мер и др. Същото се случва и с думата сарпа. В множествено число тя става серпи и шерпи. Шерпите са останали в Непал, а серпите са дошли тук, на Балканския полуостров, където римляните превеждат нашето народово име от УРИ на серпи. И така са ни наричали. Но са знаели и нашето мирогледово име – българи.

Девизът на Рим е: "Разделяй и владей!". А най-лесно е да разделиш един народ, когато има две имена. Римляните, а по-късно и гърците, винаги са се стремили да откъснат части от нашия народ и непременно да ги превърнат в наши смъртни врагове. А това е най-лесно, защото всеки предател се стреми да ликвидира предадения, за да си замине с него и сведението за самото предателство. Това е едни вид пречистване, защото предателите във всички времена и земи са считани за долни и мерзки. Включително и от тези в чиято полза са направили предателството. 

В по-голямата част от страната ни, там където властта на българския елит е била силна, са ни наричали българи. Но в северозападните български покрайнини и северно от Дунава, тенденциозно са ни наричали предимно серпи. Заработват и други похвати от тихия манипулативен фронт и... Ето ти нов народ – сърби и нова държава Сърбия. Честито! Официално това се случва през 1217 година, след като Василий ІІ, през 1214 година е победил Самуил. А в 1218 България пада окончателно под Бизантийска власт. От тогава Сърбия, като държава е била използвана винаги за да ни забива нож в гърба. Един от последните примери е по време на Съединението. (Доколкото знам в Германия също има малка славянска общност, която се нарича сарби.)

Но такива са правилата на играта. Когато те повалят и видиш, че някои са се затичали към теб, не си мисли че всички искат да ти помогнат да се изправиш. Мнозина бързат към теб за да си изтрият обувките. Така че, по-добре не падай.

Оказа се обаче, че названието серпи не е изчезнало, а се е използвало дори и през деветнадесети век. Виж: http://bghistoryanalysis.blogspot.bg/2011/12/1861.html

Второто разделение, което враговете ни извършват с българския народ е мирогледово. По време на турското робство, значителна част от българите доброволно приемат исляма или биват "потурчвани" насила. Такива са помаците, торбешите и бошняците. И те, в подходящ момент биват употребени като наши смъртни врагове. Най-яркият пример за това е Баташкото клане.

Третото разделение на българския народ бе осъществено от "Великите сили". В края на 1861 година, от обединените Балахия – Влахия и Молдова, на север от Дунава е сглобена измислената държава Румъния. Дотогава там са били българи. Говорели са български език и са пишели на кирилица, но им беше натресен и измисленият "румънски език", както и хилядолетна история от времето на Рим и цезарите. И отново, Честито! И остава... познайте какво... В междусъюзническата война ни забиха ножа в гърба.

Но създаването на Румъния има и още едно, може би по-важно предназначение – да се вбие като разделителен езиков клин, заедно с Унгария и Австрия, между южните и северните и източни, така наречени "славяни".

Цялото така наречено "славянство" заедно с Румъния, Унгария и Албания са продукт на българския мироглед и усилия. Те са българската цивилизация в Европа. Затова Източна Европа е различна от Западната. Но. Има едно голямо но. Ние сме орали и сели, а други жънат.

Както казва народът "Луд, умора няма" и гаврата с българите продължава. В началото на двадесети век, въпреки становището на тогавашните съветски учени за българската народност на населението във Волжска България, болшевиките административно и подмениха името на Татарстан. Така българите там изчезнаха – станаха татари.

И в нашата мила Родина – България, след девети септември, същите хора, от Коминтерна, бяха на път да решат въпроса с един замах. Бяха решили от българския народ да се обособят няколко нации – добруджанска, тракийска и македонска. Съответно и да се ситуират техни държави. Така повече нямаше да има България и българи и да се споменава БАЛ. Хората от Коминтерна искаха с един куршум да ударят два заека. Бяха решили също, България да стане югославска република. И двата плана са били задействани, като се е започнало с македонската нация, тъй като част от нея си е била вече в Югославия още след първата световна война – след Ньойския диктат.

Известният "македонизъм", подклаждан от православната ос Атина, Белград, Москва, не престава да работи и след края на Югославия. Дори днес придоби особено уродлив и кичозен вид. Заради антибългарската си насоченост, в държавата Македония на инат придобиха и свой хилядолетен македонски език и история от времето на Александър. Въпросът с Македония не е окончателно решен, но въпреки това, се работи вече и за петото разделение. То е новият "тракидонизъм" – "копи-пейст" вариант на македонизма.

За някои съвременни наши сънародници, нищо от написаното в тази книга не е истина, не само защото е различно от твърденията на историческата наука, но главно защото според тях, никакви българи, никога не са съществували и от никъде не са идвали. Според тях българите винаги са си били тук, на Балканския полуостров и са известните от историята, "така наречени" от гърците траки. С две думи те твърдят, че "българите са траки!".

Някои наричат тези труженици "тракедонисти", като подобие на "македонисти" и аз мисля, че имат право. Защото по този начин, те на практика работят за осъществяване на втората част от решението на хората от Коминтерна, за създаване на македонска, тракийска и добруджанска народности и създаване на съответните им държави. Първата част от това решение беше осъществена блестящо и днес в Македония името "българин" е забранено. Следва Тракия и по въпроса се работи.

Тракедонистите се позовават на факта, че в стари текстове се споменават българи на Балканския полуостров преди идването на Аспарух. В по-голямата част от споменаванията, "българи" винаги е второ, съпътстващо име към името на племето. Примерно: мизи – българи, пеони – българи, мирмидони – българи, Мизия – България. Също както оногондури – българи, котрагури – българи. За да стане по-ясна картинката по въпроса, можем да обобщим всички известни сведения и мнения относно българите и траките само до двете имена и да ги съпоставим по няколко показателя.

БЪЛГАРИТЕ
· съществуват няколко хиляди години
· на различни места в Евразия 
· и са много племена с различни народови имена
· освен с народовите си имена, са се самонаричали и са наричани и с името на общностната си мирогледова принадлежност – българи
· основават много държави, по различно време и на различни места
· наричали са държавите си с общностното си мирогледово име – България и така са били известни
· никога, никъде, никое от българските племена не се е самонаричало и не е било наричано траки

ТРАКИТЕ
· съществуват няколко хиляди години
· на Балканския полуостров
· и са много племена с различни народови имена
· освен с народовите си имена не са се самонаричали, а са наричани от гърците с общностното име траки
· основават няколко "държави", по различно време, на Балканския полуостров
· наричали са държавите си с народовото си име и така са били известни
· по различно време, на Балканския полуостров, някои от тракийските племена, освен с народовото си и с гръцкото им общностно име траки, са наричани и българи

От сравнението на тези показатели може да се направят няколко извода:

· българите са мобилни – траките, не
· българите са държавотворци – траките, не съвсем
· българите държат повече на общностното си мирогледово име, отколкото на народовото – траките, не са се самонаричали траки
· от тези сравнения се вижда, че името българи е по-значимо от името траки

Но все пак, какви са причините за ранното споменаване на българи на Балканския полуостров? Мисля, че причините за това са две и вече ги описах.

1. Преди н.е. – най-древният от известните народи на Балканския полуостров – белгите, болгите, беласките, които гърците наричат траки.
2. След н.е. – атиловите хуни.

В наши дни, в световен мащаб се задава опасност от нов вид "расизъм". Науката опозна човека и отвътре и разгада причините за нашите телесни различия – множество мутации на малък брой гени от наследствената верига. Учените правят ДНК тестове на различни места по света на по-малки или по-големи групи от хора от различни народности. Резултатите, в повече от случаите се използват за строго научни цели – изучаване на телесната еволюция на човека, на генетичните му мутации и историческите преселения. Но някой хора и групи вече се опитват да ги използват за тясно националистични цели, за да докажат своя произход от исторически значими народи или цивилизации. Така се тръгва по пътя на безпочвено противопоставяне на човешки и обществени цели и желания против природните, а чрез тях и на противопоставяне на една народност срещу друга.

Установяването на принадлежността на даден човек, чрез личния ДНК профил, към определена хаплогрупа означава единствено, че неговото тяло принадлежи към определената група биологични мутанти, а не към определена народност или цивилизация, защото те са продукт на душата и ума – следствие от различията в мирогледа, а не от различията и особеностите на телата.

**********************

В този луд свят ще оцелее народът, който има най-дългата пъпна връв!Какво ли е искал да каже мъдрият дядо на Хасим: "... но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.” "Ще поживеем, ще видим". Но и това вече не е сигурно. Казват, че някой бил казал, че: "Бъдещето не принадлежи на всички!". Не звучи добре. Никак. Дори е трагично и унизително. Но, това е положението. Точно както го е казал поетът: "Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват е епична..." 

Днес враговете нагло ни втълпяват, че не е имало и турско робство, а нещо друго. За българите, думите власт и робство са равнозначни, с малка разлика. Власт е когато българи властват над българи, а робство е когато чужденци властват над българи. Независимо дали чуждата власт е политическа, финансова, икономическа, военна, религиозна, идеологическа или някаква друга – тя за нас винаги е робство. А какво е дереджето ни днес?

Заради цялата тази историческа бъркотия, названието прабългари за нас е нещо далечно и неясно, а съвременното българи – безродно и бездуховно. Днес ние сме хора и държава само с нова култура и история, правени, писани и направлявани отвън. Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се управляват отвън. Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън. Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се управлява отвън. Едва сега разбирам, защо на старите сребърни монети от царско време пише: “Бог, да пази България”.

Троянският кон не е погубил само Троя, а и много други народи. Но там където е имало българи е възкръсвал неизменно и от бездънната му утроба са се пръквали безброй фаустовци – отцеругатели и предатели. Чрез тях, тихо и неусетно нашите врагове направиха така, че ние днес да порицаваме и мразим всичко свято за нашите деди, за което те са давали дори живота си, за да го отстояват. Днес враговете успяха да ни приобщят здраво и необратимо към своите "ценности", така, че да възхваляваме мирогледа им, методите им, бита им, подлостта и мерзостта им, приложени против нашите деди, а сега и срещу нас. Направиха ни неволни предатели и родоотстъпници. Същите, които преди сто години ни нарязаха като баница и ни раздадоха на съседите за "Бог да прасти България!". 

Гласът на Паисий още ечи:"О, неразумний...", но няма кой да го чуе. Поради липсата днес на Български мироглед, нашата знаеща и незнаеща нищо по въпроса интелигенция, поставена на автопилот, налива вода в чуждата воденица и със завидно старание ни примъква и пробутва, отново, все по-близо и по-близо към "светлото бъдеще". Само че там май не е толкова светло. Така мисля, заради "прехода" и дори го написах във Фейсбук. Ще го напиша и тук.

"Кратка нова българска история (може и истерия).

Обединихме се. Стара и Нова Европа. Ура! И се сбъдна китайската прокоба: "да живеем в интересни времена". Покориха ни и днес отново е време разделно за нас. 
Дойде уж цивилизованият Запад и ни насмете още по-на изток, в ориента. Дойде уж демокрацията, пък редът изчезна и се възцари анархията. Мечтаехме западно благоденствие, пък обедняхме съвсем. Уповавахме се на западната мъдрост, пък ни рекоха.

– Я да поиграем на "Изуй гащи".
И стана тя една... Голям срам! Позор! Исторически... Ама хак ни е! Врът насам, врът натам и накрая: "Хай да вий честито членството"! Нямаше ли кой да види че то там членове много и само нас чакат. И от Европейския съюз, и от НАТО, и от Съединените щати, и "вся остальная сволач"... И сега, какво? Назад – ох, напред – въх! Значи пак ляво – дясно.

– Аааааа, не щем повече да я играем тази игра, рекохме ний!
– Ми тогава – предложиха онези от Запада – да поиграем на карти.
– Дадено – отговорихме самодоволно ние, зер белота...ехеееей!

Само че, пак нещо не сме доразбрали. Картите вече били (раз)дадени и в световен мащаб се играели нови, различни либерално-демократични, религиозни и всякакви други игри(чки), във всички сфери на обществото и обикновено ние – българите закономерно трябвало винаги да губим. Стана тя пак, каквато стана и сега "...от нийде надежда взорът не види...".

Ако искаме да променим тази орисия, трябва да се научим да играем и което е още по-важно, да (раз)даваме картите. Поне у нас. В противен случай, скоро може да се наложи да напуснем турнира и да освободим мястото си на историческата маса за някой друг играч (тарикат). Тогава нашите близки и далечни, стари и нови приятели ще ни по(о)тупат за последно "приятелски" по рамото и съчувствено ще ни изпратят с древната мъдрост: "Кьорав карти не играе!"


Източник: http://minaloto.simplesite.com/433539321