26 май 2017 г.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ, ШАПКА ИЛИ КАПА

ВИШНА
Плодът на вишнята виси, виселица, вишница, вишна

БИЧ
Защото с него се бие, бия-ло.

ВЕСЛО
Поизлиза от везти (вóди), вез-ло.

ГЪБА
Произлиза от гъРба, тъй като шапката на гъбата е гърбата.

ЧОВЕК
Човека се отличава от останалите твари по това, че притежава дар слово. Оттук и названието словек (тоест словесник, словесна твар) се изменило в цловек, чловек и накрая человек. Съвременния български език, тази дума се е съкратила до човек.

ГО-ВОРЯ > WORD
Думите се предават, чрез говора. Говорейки, ние изказваме мисли, чрез думите. Думата, означаваща “дума” в романските езици се е образувала от "говор". Ако премахнем го- остава вор, воря. Можем да кажем, че говоренето е говор-ба, говор-ня. Оттам са word в английския, wort в немския, ord в датския, ort в шведския, voord в холанския. Латинската verbum, испанската verbo и френската verbe са се образували по същия начин.

ЧАС
Часът очевидно е една част от времевия цикъл.

ШАПКА ИЛИ КАПА
В не така далечното минало вместо шапка сме казвали капа. И досега са останали много лафове с думата “капа”, оттам е и думата кепе. А капа идва от корена кап, цап. Чували сме изразите “как го цапна (цапардоса) само!” или “цап-царап”. Цап (сцап, схап) означава да вземеш (отхапеш) от нещо, колкото ти побира дланта (устата). Тоест да го обхванеш и задържиш. Оттам и шапката - тя обхваща главата и се държи на нея без да пада. Затова на английски шапката е “cap”. 
Същия корен-заЦЕПка имат думите концепция, концерт, рецепция, рецепта, цепка, прицеп.

СЕМИНАРИЯ
Училището, в което се засаждат семената на учението.

КАРАМ СЕ
Наказвам, причинявайки болка с дървесна кора по чувствително място. Отглас на това е наказанието с пръчка или камшик. Впоследствие “карам” остава само със значението на словесно наказание, макар често да е съпроводено с бой.

СКРИЯ И СКРИВАМ
Крия също произхожда от кора. В ранни времена дървото и неговата кора първи са служили на човека да се скрива от стихиите. Произлизайки от к(о)р-ия - крия, покривам, накривам, скривам са думи, показващи действия с кората.

КРЪГ
Кръгът естествено се свързва с формата, която има кората, обгръщайки всяко дърво. И когато тя бъде свалена, нейната коръгла форма е естественото ѝ описание. 

КРОТОСТ
Казваме, че някой е кротък, когато неговата енергия е ограничена, свита, нравът му е подтиснат, действията му умерени. Когато хвърлим в огъня някакъв предмет, той започва да се свива, да се гърчи, да се укратява, съкращава. В руският език е останала думата “корочится”. Тя не означава, че се укротява, а че се съкращава, гъне се и се свива. Оттам е призлязла думата кротък, укротява, но вече става дума за нрава на човек или животно.

СКРОМНОСТ
Думата също произлиза от кора. Когато човек е скромен, той е тих, вглъбен, често отнесен в мислите си, във вътрешния си мир. Свил се е в “кората си”.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ
Някога с думата “просто” са се изразявали и ако са искали да нарекат нещо право. Казвали са “иди просто” в смисъла - продължавай направо по пътя пред очите ти прострян. С този корен са и думите прост, простота в нравствен смисъл. Просто и нравствена правота означават мисъл, лишена от лукавство и хитрост. Оттук с просто (в смисъла на право) сърце идва думата простосърдечие, простодушие. С тях се е подчертавала простотата (правотата) на душата. Докато, ако се е подчертавала простотата или праволинейността на ума, е означавало глупост. Но и в случаите, когато се е подчертавала глупостта, се е приемало, че човекът не е злоблив или лош.

25 май 2017 г.

ИВАН БОГОРОВ И НЕГОВИТЕ ДУМИ, КОИТО ПОЛЗВАМЕ ДНЕС





„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният карловец, учен-академик Иван Богоров. Посветено е на езикови въпроси и има мото „Докле езика живее, един народ не загива“.
Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с "изковани" лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. Много от тях
 се използват и днес във всекидневната ни реч.

· предимство
· предимствен
· обноски
· приемлив
· приемливост
· книжнина (литература)
· познавач
· чакалня
· дъждобран
· сегашно време
· минало (заминало, преминало) време
· редилник (вм. рус. правилник)
· правилник (автор)
· беляз (вм. рус. герб; картина)
· бивалица (история)
· книговище (библиотека)
· небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
· гостилня (хотел)
· гостилник (хотелиер)
· застан (станция, гара)
· денник (дневник, журнал)
· отсебен (специален)
· правачница (фр. фабрика, рус. завод)
· вестник
· вестникар
· часовник (сахат)
· четец (читател)
· пратеник
· многопътен (многократен)
· прочетник (рус. читател)
· еднопътен (еднократен)
· самосебен (собствен, специфичен, специален)
· земеопис (география)
· наговор (рус. заговор)
· крайка (точка, пункт)
· прязпол (профил)
· прѝлич (образец, модел)
· сподялба (причастие)
· биватно (съществително)
· обрезд (характер)
· белезач (художник, рисувач)
· брездеж (чертеж)
· брездач (чертожник)
· лъчитба (химия)
· присъщие (рус. „присъствие“)
· бивност (рус. „присъствие“)
· градство (политика)
· ветреник (газ)
· притурно име (прилагателно)
· свърз (съюз)
· свързник (съюзник)
· свръзка (копула)
· свръшка (окончание)
· четно име (числително име)
· кланица (касапница)
· плув (кораб)
· самосвет (фотография)
· самосветар (фотограф)
· държавство (политика)
· владалство (политика)
· питен, попитен, питатен (въпросителен)
· ставица (определителен член)
· словница (граматика)
· лѐкарство (медицина)
· искреник (електричество)
· гледобод (гледна точка)
· чудатен (удивителен)
· забележка
· самоплув (параход)
· провадилня (рус. посолство)
· провдничество (рус. посолство)
· средореч (рус. междуметие)
· вместоиме (рус. местоимение)
· запирка (рус. запетая)
· запиратен (рус. препинателен)
· дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
· почетлив (вм. рус. уважаем)
· тачлив (вм. рус. уважаем)
· тръпен (пасивен, страдателен)
· азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
· мини-брод (паспорт)
· пътулка (паспорт, тескере)
· зададка (рус. задача)
· училня (училище, школа)
· училник (учител)
· скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
· трикътник (днес: триъгълник)
· словник (текст)
· вършатен (действителен, деятелен)
· деен
· дейност
· деец
· бездеен
· бездейност
· съдейност
· сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
· отговорник (ответник)
· самораст (природа, натура)
· саморастен (природен, натурален, физически)
· разноски (харчове)
· пла̀тен (материален)
· тъкмост (точност)
· презръчница (заведение)
· самоуправа (автономия)
· стопанствен (притежателен)
· народоуправа (република)
· народосбор (парламент)
· преизповед (протест)
· преизповедник (протестант)
· преизповядам (протестирам)
· писмар (секретар)
· писачница (редакция)
· цветило (боя)
· каквина (качество)
· колчавина (количество)
· сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
· цветарник (саксия)
· основник (елемент)
· ставник (елемент)
· въгленик (въглерод)
· водиник (водород)
· кислиник (кислород)
· затривач (убиец)
· опорник (противник)
· обаждатно клонене (изявително наклонение)
· сговарятно клонене (условно наклонение)
· молач (вм. тъжител)
· лицевен (персонален)
· свърз (рус. съюз)
· придръжност (рус. зависимост)
· придръжен (рус. зависим)
· шестолик (куб)
· казало (рус. сказуемо)
· изведнъжен (внезапен)
· еднодружен (взаимен)
· сторник (фактор)
· словник (текст)
· равноденник (екватор)
· пладник (меридиан)
· поврътник (тропик)
· азар (егоист)
· азарски (егоистичен)
· едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
· бивалник,биваличник, биваличар (историк)
· непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)


Примери за народни думи, които Богоров препоръчва да ползваме, вместо чуждите.

· бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
· молба
· бележа (и в смисъл на „знача“)
· забелязвам, забележвам
· обичен
· смет (тур. „боклук“)
· бележка
· книжовен (рус. от гр. „грамотен“)
· гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“)
· сбъдник (който държи на своето)
· хром (тур. „куц“)
· вещ (знаещ)
· свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“)
· шатър (вместо турското „чадър“)
· шаторник (чергар, номад)
· окол (рус. „окръжност“)
· кът
· подпрег ( тур. колан)
· паличе, палерка (кибрит)
· пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“)
· отволявам (рус. удовлетворение)
· лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
· загуба
· пригледвам (рус."проверявам")
· слово (според народния език: слово = "буква", „текст“)
· словце (буква, буквичка)
· печалба
· верига (тур. синджир)
· почит
· валка (вм. „топка“, което е от тур.)
· бащиния (вм. „отечество“ ; защото „отец“ е "поп")
· мъзда (рус. „награда“)
· дарило (рус. „награда“)
· отрив (тур. „сапун“)
· поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз)
· ревне ми са (гр. харесва ми)
· честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
· чест (тур. късмет, рус, щастие)
· честитост (благополучие)
· кълка (бут)
· искатен (желателен)
· пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
· разкол (тур. мегдан, рус. площад)
· челяд (рус. семейство)
· челяден (рус. семеен)
· гадка (рус. задача, гр. проблема)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· вреднувам (струвам; важа)
· здравнина (сигурност)
· същин, същина (същност)
· брезня (лат. линия)
· брездя (чертая)
· брезда (черта, линия)
· пруст (салон)
· отдвор (зала, салон)
· став (част, член)
· свойщина (характерна черта, осoбеност)
· имовина (рус. имущество)
· валка (тур. топка)
· цветосвам (тур. боядисвам)
· отсек, отсека (рус. решение)
· почак (рус. срок)
· пределям (определям; ограничавам)
· слог (рус. граница)
· багрило, багрилка (тур. боя)
· шарило (тур. боя)
· кръстак, кръстаче (квадрат)
· животен (жизнен; общителен, любезен)
· наплата (спица)
· пречник (диаметър)
· връшник (свод)
· раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
· разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
· дохватка (рус. доказателство)
· износен, поносен (полезен)
· напреднина (успех, напредък)
· извръстен (превъзходен)
· едностаен, едностанен (постоянен)
· становит (масивен)
· бод (рус. точка, пункт)
· токо-речи (рус. почти)
· тач, тачене (рус. уважение)
· размет (разпределение; рус.разбор)
· разлог (план, схема; разположение)
· строй (тип, сорт)
· обръжвам (рус. въоръжавам)
· оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
· снабавям (рус. снабдявам, доставям)
· умовити похватности („интелектуални способности“)
· прекореча (рус. противореча)
· прекоречене (рус. противоречие)
· прекоречен (рус. противоречив)
· родлив (плодороден)
· разноска (тур. „харч“, рус. „разход“)
· чет (число)
· стопаня, стопанявам (притежавам)
· отсебвам (рус.обособявам)
· възвара (рус.брожение)
· показ (пример; образец)
· приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
· вишен (рус. висш)
· глед (рус. зрение)
· самострел (арбалет)
· чуене (рус. звучене)
· звънтлив (рус. звучен)
· отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
· можен (възможен)
· можност (възможност)
· неможност (невъзможност)
· зарнувам (излъчвам лъчи)
· яра (рус. „зарево“)
· зара (лъч)
· заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
· замощност (възможност)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· пазухник (тур. джоб)
· връст (рус. възраст)
· пора (вм. рус. възраст)
· ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = "уроки")
· почак (рус. „срок“)
· чудовен (рус. „удивителен“)
· непрекъснат (вм. рус. „непреривен“)
· ред (рус. „състояние“)
· заемувач (кредитор)
· на̀ред (правило)
· видовен (видим)
· бележит
· залог
· лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“)
· обтока (тур."гайтан")
· подплата (тур. „хастар“)
· целина (вм. рус. „материк“)
· наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = "идея, понятие, концепция, представа")
· знатен, знаятен (знаещ, вещ)
· дея (действам)
· разобаждам (съобщавам)
· дълг
· потъкмяване (договор)
· купило (рус. „покупка“)
· наречница (орисница)
· съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“)
· омисъл (съмнение; рус."подозрение")
· гузни ма (съмнявам се; рус."подозирам")
· отхрана (рус."възпитание")
· подадене (дарба, талант, качество)
· уреден (правилен; рус. „изряден“)
· уредба (система)
· запис
· диха (същество)
· стройник (посредник)
· сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“)
· отглашане (рус. „отзив“)
· стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“)
· надържане (твърдение)
· надържам (твърдя)
· увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

23 май 2017 г.

ЦЕЛИТЕЛ, КОРАБ И КОРИТО



ЦЕЛИТЕЛ
Това е човек, който чрез своите знания за тялото и билките, привежда тялото на болния в неговата цялостност - ЦЕЛи-ТЕЛо.

СЛУГА
Това е човек, дошъл "с луга" - от полето. В руския език думата луг означава поле, поляна, двор. Лужайка на руски означава полянка. И когато господаря, който си стои в дома, приеме някого на работа, той казва, че го е взел от полето. Често слугата е работел пак там - на полето.

НАБЛЮДАВАМ
Виждам като на блюдо.

ПЕЧКА И ОПЕКА
Опека е грижа, опекун е човек, който се грижи за някого. Слагаме блюдото в печката, за да се погрижи тя храната да добие вид за ядене. Тоест печката осъществява грижа за храната ни.


КОРА, КОРАБ И КОРИТО
Коритото за домакинството, а и лодките (кораб) в началото са били изработвани от кората на дървото. Така е било по-лесно и удобно. С цел по-голяма здравина и дълготрайност на употребата са преминали на дървения материал, но името е останало. От кора идват и думите коруба, корен, корона (по-ранно - крона), картон (КОРа ТОНка - а оттам КАРта, а от нея ХАРт-ия), кърма (на кораба), корк. Също така думите краб (вид рак, който има трърда коруба), карета и английската CAR са дошли от смисъла на короба (означаваща обем, загърнат в кора, по нашенски кутия), корпус (обем от кора, готов за пускане).

КРАТЪК И ДЪЛЪГ
И двете думи имат своята възка с думата КОРА.
За да се отдели, кората на дървото се срязва, чрез два среза - дълъг, надлъжен и кратък, къс. Дългият е бил по посока на ствола на дървото и се наричал длинний. А напречният се наричал по кората, КОРОткий, краткий, кратък и накрая е станал къс. От "кратък" са думите съкратявам, съкращавам (дроб), съкращавам път.

Сумата секира означава сечене на кора СЕ-КИРА, което на старобългарски се е пишело съкоура (съсича кората).

Думата кръв идва от съ-КРО-вица, като -вица идва от “вие се”, “тече в извивки” по тялото под КОЖата (отново от кора).


БРЕЗА
Дърво с бяла, резана кора.


ГРОЗ-ДАН
Името е съставено то две думи - "гроз" и "дан". Бог Гроза е бил бог на бурите, проливните дъждове. За да го омилостивят и да опазят реколтата, хората са принасяли дарове, плащали са дан. Често бурята е била съпътствана и с градушка. Може би на зърна от градушка приличат зърната на гроздето, та са го нарекли така? В съвремието е останал израза "грози го опасност", а в руския език думата "грозный" означава страшен. Оттам е прозвището на царя им Иван IV - Иван Грозни. 

СЛОВЕНИН ИЛИ СЛАВЯНИН
Аз лично съм стигнал до извода, че термина „славянин“ е езиков, а не етнически. Произхода на тази дума е от думата „слово“, затова имаме държавите СЛОВакия и СЛОВения. Т.е. славянин или словянин (словенин) е човек, който говори разбираем за нас език. Останалите за нас са били „немци“ – тоест „неми“ хора, говорещи на език, който ние не разбираме. Словенин е значавало също, че човекът е грамотен - може да чете и пише на нашия език. Думата "слово" не означавала само дума, но и език, реч и дори написан текст. Затова днес казваме "произнесе слово", тоест изрече или прочете своя мисъл пред останалите хора. В средновековните български писмени източници повсеместно се говори за братя слОвене, за слОвенски язик.

17 май 2017 г.

Тракийската теория на Цаня Гинчев от 1890 г.

Тракийската теория на Цаня Гинчев
събрано и написано от Иван Шишманов

Семето за болестта, която го повали нечайно в гроба, Гинчев си го спечели, като имах случай да спомена на друго място, в „Славянската беседа", на вестникарския банкет. Тоя банкет бе последната му радост, последното му приятно впечатление. Славянската беседа ­ бе последното място, гдето той се прости с живот, другари и мечти. Може би не е неуместно именно в Юбилейния сборник на Беседата, свързана тъй тясно с неговото име да изложа една негова теория, която бе го занимавала отдавна, с която може да се каже, той склопи очи и която ми завеща с изрична просба при сгоден случай да я публикувам.

„Великата хипотеза", която той наричаше истина и в която той вярваше чвръсто, както може да вярва само човек с огромна фантазия, заключава следните две положения:

1. Древните тракийски племена, които според Херодота образували подир индийците най­-многобройния народ на света и които са прями преходници на славяните на Балканския полуостров, не са измрели. Те живеят и днес още между нас.

2. Траките са славяни. Те са дали на нашия език особната аналитична форма, която го отличава от другите славянски езици, а в това число и от старобългарския.
Българският език е единствения аналитичен език сред славянските езици, които са синтетични. Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема, докато строго аналитичните - само една морфема на дума.


Eзикът на Кирила и Методия не е трако­славянски, а специално български - бугарски. Бугари, така нарича Гинчев ония славяни, които са се заселили по­-късно на Балканския полуостров върху землищата на „туканите" (автохтонните) тракославяни, с които са се смесили. Бугари — от реката Буг, гдето е била първобитната им люлка. 



Тия свои тези Гинчев облича в няколко по-­общи разсъждения за преселението на народите. Eто и самата му „тракийска теория", както ми и е изложил в две писма от 6 декември 1890, г. и от 8 юли 1891 г. Някои малки бележки към неговите мисли ще си позволя да направя към края.



Търново, 6 декември 1890 г.




"Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.

Недей се чуди!
Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа.
Славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена. Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него. След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.
Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища.
Как ти се чини? В доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-­силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по ­на север, както учениците отблъскват от собата (печката) по-­слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите. Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, не върви ли все по тоя закон?

Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-­напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата - неговото отечество е топлината и светлината. Екваторът! Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина?
Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили да напусне някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай -­ своето бащино огнище, гдето животворящото слънце, неговият детински бог, му е давало всичко? Всичко, що му е било трябвало за неговия поетически­детински живот. Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината.
Не се спира то!
Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката му сила. Това е борба на злото с доброто, на черния бог "студа" с "топлината". 

Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа. Направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния - защото ще е уравновесена. И стремлението на славяните и борбата на нашите пре­предеди е вървяла по тоя закон - да се върнат пак в отечеството на своите пра­отци, от гдето силата на по-­силните ги е изгонила или по­-добре ­ избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед.
Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. 

Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-­непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хорáта, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, му се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна.
Като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове. Джигани се зоват те в народа и работата им ­ - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя ­ "работя тежка работа". Като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най­после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета.
Аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо.

Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, а после не?!
Това нашето е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят в своята пота за увеличение на своите гниещи нации. За дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки. Тъй е било и тъй върви и до днес...
Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус. Ний трябва това да го разберем - това е борба за живот и за смърт.
Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра. Ако бяха тия траки , днешните българи ново­пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици?

Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско­славянски. Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия.

Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите и великорусите ­ средньото най-южно и най-­развито звено.

Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго. Защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука?

Не е ли било същото, както това е станало и най-­после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница ­ Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нема нищо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега.
Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили думите.
Кучья (рус. кутья), жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни - венците в устата (рус. десни). Падежите, глаголът кликам, бобонките на черницата -­ агуди, (по руски ягоди) и много други. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н.? Това не показва ли пак, че оная теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена от някои византийски шовинисти диванета-летописци?

На българите ­ старите ­ язикът им се изгубил!
На завоевателите езикът се изгубил!?

Дали си името пълно ­за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм? Ами че този, който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика -­ и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като по-вече и по-­цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето.
Това първото -­ тракийското е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (бугари), на него е и преведено Светото писание. Ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари са говорили тъй, както и русите.
Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите бугари като паднали, и язикът им взел да пада. Взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т.

Който е бил учен, той е разбирал книжовния език - бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото. Ето туй е то "изгубванието" на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик. Напротив - тука славянския (българския) се е изгубил и се е отракизирал или утракил."

Търново, 8 юли 1891 г.

------------------------------------
„Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!
Потомците на Ситалка са живи!
Когато Велизарий е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия, толкоз много са биле. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи - другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес). То е най-голямото на Балканския полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света. Били са се с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите. Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците - траки (северни), докато им дойде помощ от братята им българи-­славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците.

Тогава взеха да бележат в историите си, че дошли славяни или по-­добре - траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на българският черковен ни въпрос. Реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?
Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската.
И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция. Както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-­диво от това възрение не може и да бъде.
Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи -­ римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени, между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват - и си стоят и днес с дрехите си и с езика си!
Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?

Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов - народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критико-­историци и археолози".

Преди всичко идеята, че траките не са изтребени окончателно, че те живеят още, е идея, която се споделя от всички по­сериозни историци и траколози. "Немислимо би било - казва и Томашек, който е най­-личният сега живущ познавач на тракийските племена и диалекти - такъв един голям и важен народ като тракийският да загине съвсем безследно." 
Херодот нарича траките най-­големия народ на света подир индийците и такъв един грамаден народ да не е оставил и най­малко следа? - се пита с изумление и Гинчев. 

От тракийското произхождение на днешните българи Гинчев обяснява и някои по­-специални български езикови явления -­ особено послеставния член и отсъствието на старите флективни окончания при имената. Незапознат с ­новите изследвания в областта на историята на нашия език, той предполага, че тракославяните са си говорили почти така, както си говорим и днес, а тъй нареченият черковнославянски (старобългарски) език със синтетичните граматични форми е северно славянско наречие - наречие на завоевателите българи или бугари. 

В много отношения изкуственият език на Кирила и Методия се основава на едно наречие, което няма защо да се предполага, че е било общобългарско. Историята на всички книжовни езици ни учи, че и в случая с нашия по-­стар книжовен език, за основа трябва да е взето някое отделно наречие, покрай което са съществували вероятно много други, доволно различни от него диалекти и може би по-­близо стоящи до сегашните наши наречия, отколкото онова, което е послужило за превеждането на свещенното писание. 

Люлката на човешкия род не може да бъде ледният Север. Това е абсурдно. Тая люлка трябва да се търси в топлите страни по Екватора. Оттук по-­силни раси са избутали известните нам европейски племена към север, отгдето те постоянно се стремят да се завърнат в топлото си отечество. И тук Гинчев не е сам. Той се среща с някои по-­нови антрополози, които смятат арийците за видоизменение на една особена европейска предисторическа раса, наречена средиземна, която е оцеляла и до днес и към която принадлежат и семитите. Тая раса се отличава с тесния си череп, като същите арийци, само че е чернокоса и черноока. Русата коса и бялата кожа арийците са получили после под влиянието на северния влажен климат.

Тогава няма да се питаме какви следи са оставили романизираните или нероманизираните траки в нашия етнически състав (при всичко, че изследването на тоя въпрос е от ­голяма важност за нас, тъй като то е тясно свързано и с изследването на цял един много важен период от нашата история ­- основанието на Второто българско царство, в което румъните са взели, каквото ще да се говори, значително участие) а ще се питаме въобще - какво влияние са оказали върху нашия народен тип, върху нашата култура, нашите обичаи, нашия език всички тия многобройни племена, които в историческо време са били в сношение с нас. 

За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по­-подробни известия за траките намираме у Херодота и Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24­-годишно изгнание в Тракия.
Херодот забелязва: „Ако би се управлявал тоя народ по волята на едного, ако да би бил въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-­силният народ". Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна.

Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изеднъж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда, освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали."

За траките не се знае нищо, но е твърде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони, да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-­дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните) и др. народи, които са се населили на балканския полуостров от Север".
"Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време".

Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на българския език в своята „Сравнителна морфология на славянските езици":
"Когато славяните в VI столетие се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им - българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е загубил по-­голямата част от склонението.

Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите.

Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода 19-20-и век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране мнението на изследователите на местния български изворов материал.


11 май 2017 г.

РУДО-ПА И ЕВРО-ПА


РУДО-ПА И ЕВРО-ПА
Името на планината Родопи, която незнайно защо се пише в множествено число е Рудопа. Съставена е от думата руда и приставката -па. 
По това време името Европа е носела областта на изток от Одрин, обхващаща района на Странджа. По същия начин е съставена Евро-па - евро е означавало изток. Такова е името и на източният вятър в гръцката митология – Евър. А за местните жители на източния бряг на Средиземно море, хората на библейския Абрахам (Аврам) са евреи – хора от изток, защото идват от Самар (Шумер), от град Ур.

Опа, означава планина, а Европа – Източна планина. Странджа наистина е най-източната планина на Балканския полуостров.

Истинската дума е еур, еуро и Еуропа, но както много думи от съвременния български език са преминали през гръцки, така и еур, еуро и Еуропа са станали евр, евро и Европа. Но в някои страни от Западна Европа са запазени в оригиналния си вид. И днес, когато Централната Европейска банка ни предложи, на нашите бъдещи евро банкноти да се изписва ЕУРО, ние с похвално чувство на родолюбие се преборихме, там да пише древногръцкия вариант ЕВРО, а не древнобългарския ЕУРО.

Това е Животът – незнаещите губят, а знаещите печелят.


КОСТЕНЕЦ БИЛ КОСТЕВО ПОЛЕ
Заради множеството битки, провеждани на неговите земи при преминаването на прохода Траянови врата или Момин проход.

БОГ-ат
Богатият е като бог за бедния, понеже го облагодетелства. Затова българите наричат имотния човек богат, което значи богоподобен. Думата “богат” е съставена по същия начин, като думите рогат, брадат, космат, чепат, стегнат, свят и много други.

ПРОМИШЛЕНИЕ И ПРОВИДЕНИЕ
Промишление означавало “с мисълта на, по идея на”. Думата “промишленост” явно дължи произхода си на думата “промишление”. Промишленост е деятелност с промишление - с идеи, обмислено и с добро водене на сметките.
По подобен начин е съставена думата провидение, означаваща обмислено и изтълкувано видение.

ПЕРÉ и БЪРЗА
Когато видим някой да бърза, понякога казваме:
- Гледай, как перé напред.
Така казваме и за бърза кола. Е, поне доскоро казвахме, сега тази дума се поизгуби.
Това винаги означава, че си пред останалите, вървиш по-напред от тях. В руския е останала старата българска форма перéд, означаваща отпред, както и думата впрерёд. Оттам и идва думата перé, в смисъла на бърза пред останалите.

БРИТ И ВРИТВА
Абрит [Abritys] е старото име на днешният град Разград.
Очевидна е връзката със старобългарската дума брит - бръснач. Абрит е обръснат, обезлесен хълм. На руски се е запазила думата бритва, означаваща самобръсначка.

СТАРА ЛИ Е СТАРА ПЛАНИНА
В средновековното българите са наричали Стара планина твърде показателно - Матoрне горьi (или Майчини планини). Че то иначе, какво да ѝ е старото на една планина. Всяка планина е стара, по-стара от което и да е племе човешко. Явно тази планина е стара, защото е майчин дом на българското племе, негова прародина. Нея затова наричаме и БАЛ(БЪЛ)кан.

СВЕЩЕНИК
В своя “Летопис и родословие” поп Йовчо Попниколов пише така:
”... Георгий пък се затвори в манастир близо до София и стана безвещен...”
Щом, след като се “затвориш” монах, ставаш БЕЗ-вещен, то какво ли може да означава “свещеник”? Не е ли този служител на бога, който притежава вещи и не се е обрекъл на монашество, строг аскетизъм и “без-вещие”? Тоест той вече е “С-веще-ник”.


БУРГАРИЯ И НЕСТИНАРСТВОТО
Бургари [Burgari] за били войници от особен вид военен гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е., в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това няма нищо нелогично, просто "особен вид военен гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече. Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria. Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на европейското "бург", "бургарий". Оттук може да стигнем до извода, че Бургария означава земя с много крепости. То така е и било.
Единственото селище, в което до днес се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари".

КОМИТ И КМЕТ
Знаем за думата комита - предводител на въоръжена група възстаници или разбойници, зависи от обстоятелствата. Но в средните векове титлата комит е означавала феодал. Например синовете на комит Никола - Давид, Моисей, Аарон и САМУИЛ са наричани от ромейските историци комитопули. От думата комит, след многовековна трансформация се е образувала думата кмет. Дори и днес в някои странджански села кмет изговарят така - комет.

СРЕДЕЦ И ТРИАДИЦА
Сердица е старото име на днешна София. Градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сряда е средният ден от седмицата (дори в унгарския език съществува заемка от българския език за този ден, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda"). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец. Старото изговаряне на думата сърце е сердце. Такова то се е запазило в съвременния руски език.

ВИТОША И ШОПИТЕ
Скопи [Skopios] е "тракийското" име на Витоша. Тя наподобява купа сено и вероятно затова са я наричали така. Оттам идва и името на местното население - шопи. Близо до днешно Скопие имало древни поселения Скопи и Скупи, с корен думата “скуп” - задруга, община, скупище, сбор. Подобна е думата “скупщина”, означаваща събрание в някои славянски езици.

ЕДИН НЯКОЙ СИ
Това е пъроначалния вид на трансформиралата се по-късно фраза еди-кой си или еди-някой си. Означавала е точно това - някой си един.

7 май 2017 г.

ХЕРО.ДОТ.КОМ

МАЗЛО И МАСЛО
Думата масло произхожда от понятието за вещество за мазане - мазало, мазло и оттам - масло. Тази дума е съставена по същия начин, както от везане се образува везмо, а от четене - четиво.

СТРАННОПРИЕМНИЦА
Знаем от българската литература, че странноприемници са наричали крайпътни заведения, предшественици на днешните мотели. В тях са отсядали както редовни пътници (търговци, военни, куриери), познати на съдържателя на заведението, така и хора, които той е виждал за първи, а може би и за последен път. Но не затова, че те били странни заведението се нарича странноприемница, а за това, че на такива хора са казвали странници. Обикновено са питали новонастанилия се от коя страна (на пътя) идва и накъде отива. Обикновено странноприемниците (наричани и ханове) са се разполагали ако не на кръстопът, то поне на сливането на два пътя. И е било естествено да попитат странника за посоката от която е дошъл и страните, които е посетил. За закотвените от труда и немотията местни хора, разказите за далечни и интересни земи са били голямо представление. Казвали са - той е ходил по странство, обиколил е много земи - а не защото е странен.

ХЕРОДОТ ИЛИ ХЕРО.ДОТ.КОМ
Раковски пише за Херодот, като го изписва с името Иродот. Не знам защо така го е нарекъл, но ми напомня на еврейско име. Най-малкото - на описания в библията цар Ирод. От историят се знае, че живеещите по земите на днешна Гърция хора са преселници от Мала Азия и нямат нищо общо с древните елини, за чиито потомци сега се обявяват. Самите древни елини, кои са били и колко са били елини, е тема за друга публикация. Тук мисълта ми е за Иродот. Много е вероятно Раковски да е знаел нещо, което сега е забравено или се крие. Това, че сегашния гръцки народ е клон от семитските народи. Такива, каквито са арменците и грузинците. И наистина, къде са тези стройни мъже и жени, изобразени в статуите от древността? С правилни пропорции и модел за идеално тяло за художниците от Ренесанса.
В историите дошли от древността, в митовете и легендите, често са описвани тъй наречените “геройства” на този или онзи полубог - син на бог и землянка. На английски думата за герой е HERO. Много често в тези истории няма нищо героическо, а едни обикновени кражби или убийства. Нищо чудно заради изговарянето на името на Иродот, като Херодот да се е образувала и думата херой (герой по нашему) за персонажа, описван в отделната история. А героичното значение думата да е придобила този си смисъл в по-късен етап.
Представям си сайта, на който Иродот би публикувал историйките си - hero.dot.com!
Марк Улпий Ерми - финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян, тракиец по произход. Ерми (Ерми-ар) е стар български род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското му име Ерми). Ето какво казва Херодот (Иродот) за тракийския бог Ерми: "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми - река Ерма до град Трън.

СНАНСКРИТ ИЛИ САМЪСЪКРИТИ ЕЗИК
Георги Раковски в своите изследвания за българския език споменава връзката му със индийдкия санскрит, наричайко го самъсъкрити язик. Това ме навежда на мисълта за смисъла на думата санскрит - сам скрит език. Дали това има някакво по-специално значение, в смисъл че този език се “крие” с състава на много други езици? Или че е забравен, скрит за нас древен език, от който са произлезли всички индо-европейски езици?

ПОСРЕДСТВЕН И НЕПОСРЕДСТВЕН
Тези две думи ме накараха да се замисля. Знаем, че “посредствен” означава ниско, изначално ниво на знание, интелект, възможности или други качества у човека. Тоест тези качества са изявени слабо и са на много ниско ниво. Докато с думата “непосредствен” ние определяме човек, който е неприкрит, откровен, чието поведение е напълно естествено и отговаря на неговите мисли, без притворство или задни мисли. Но никак не означава, че той “не е посредствен”. В този случай аз не намирам пряка връзка между тези две думи, освен лекия нюанс, че непосредствен характер често имат и хора с посредствени възможности. Селският глупак обикновено е напълно непосредствен в своите постъпки и мисли. Странното в случая е, че охарактеризирайки го като “непосредствен”, ние сякаш казваме, че НЕ е посредствен, а това не е така.

ПОРОДА
Порода би могло да идва от това, че “по род” конете, например, се делят на няколко групи, наречени породи. Тоест думата по-рода просто указва от кой род от своята група е дадено животно. 

ГОРА И ГОРЕ-ДОЛУ
В старобългарския език думата гора е имала значението на хълм, възвишение и планина. Сегашния си смисъл тази дума в нашия език е придобила по-късно. Тогава за гора от дървета са използвали думите дъбрава, кория, ракитак, лес, кория, тоест думи - производни от вида дървета, които са съставлявали залесената област. А горски масив е означавало просто част от планината - било, връх, хълм. Затова имаме думи, като равногор, плоскогорие, означаващи не равна гора, а равна планинска поляна. Впоследствие, когато е започнал промишления добив на дървесина, а също така и последващото го заЛЕСяване, понятието горски масив е придобило смисъла на залесена с дървета територия - гора. В руския език старите понятия са се запазили в първоначалното им значение. Гора означава планина, а лес, дубрава означава гора.
В българския език значението на гора, в смисъла на планина, се е запазило в производни думи. Такива като наГОРЕ, очевидно означавайки изкачване, височина. Затова другата дума е наДОЛУ, очевидно имайки предвид слизане в долината. Както израза горе-долу и село Равногор над град Брацигово. Също така думата гордост е със същия корен, защото изначава нещо възвишено, а в някои случаи дори надменно (тук пък има представка над-).
Думата "гори" означава, че огънят се стреми да се издигне нагоре, а димът се издига високо в небето. "Грея" пък произлиза от "гори", защото греенето е резултат от горенето на огъня.

ПУСТИНЯ
Пустош, пусто място. Лишено, както от растителност, така и от животни. Е, както знаем от Дискавъри, почти лишено.

3 май 2017 г.

ОТГОВОРИ НА ВАШИ ВЪПРОСИ

В тази публикация очаквам да задавате въпроси в коментарната зона. Очаквам да ми пращате думи за тълкуване, да коментирате мои направени вече публикации и да пишете по темата.

С времето разбрах, че всяка една моя публикация е малко или много интересна за някого, но не дава възможност за обратна връзка. Макар че под всяка една има зона за коментар.
Очаквам да задавате въпроси и аз ще се опитам да разсъждавам за етимологията на думите в тях. Ще се опитам да намеря връзка с други думи или смисъл.

2 май 2017 г.

ФИРМИ И МАРКИ, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В НАРИЦАТЕЛНИ

шведска стомана
швейцарско ножче
швейцарска точност
гръцки маслини
холандско лале
френско сирене
италианско кафе
чешка бира
немско качество
английско време
ирландско уиски
шотландско уиски
руска водка
сибирски студ
смилянски боб
самоковски картофи
къртовки труд
цейлонски чай
бенгалски огън



Ксерокс
Йоника
Елка
Тик-так
Щилка
Милка
Спам
GSM
Найлон
Фойерверки
Роял
Швепс
Газирано
Аспирин
Аналгин
Тениска

ПОДБРАНИ МЪДРОСТИ

Имайки предвид глупостта на повечето хора, разпространената гледна точка за нещо е по-вероятно да бъде глупава, отколкото умна.

Девет от десет човека, променили мнението си,са сгрешили и втория път.

Гледната точка зависи от мястото, на което си седнал.

Ако искам нещо, то това е всичко да бъде по моему.

Например мъж и жена се развеждат - всеки е предпочел своята правота и е останал с нея.

Или жена, която казва на мъжа си да кара по-спокойно "че ще катастрофираме!". На нея всъщност не и трябва мъж, който да кара като костенурка, тъй като няма да се случи нищо такова, при което тя тържeствено да заяви:
- Виждаш ли, нали ти казах! - и да се лиши от този сладък миг да бъде права!

Не е задължително да успееш, но си длъжен да се оправдаеш! Тъй като, в действителност, причината ти е необходима, не да започнеш да действаш, а за да имаш повод за бездействие. И при това ще си прав.

Просто има две гледни точки - моята и погрешната!

Когато ми потрябва мнението ви, ще ви го кажа.

Приятелството - това е обща правота! Търсите повече приятели, които са готови да поддържат дружбата, тоест да сте прави заедно.

Не може да обичаш силно и да си запазиш достойнството. Любимата ми ме напусна. Сега няма кой да ми пречи да я обичам.

Има любов от пръв поглед, това е късмет. Но по-често има отегчение от пръв поглед.

Истинските любовници разголват душата на жената. Аз съм по-повърхностен и се задоволявам само с тялото.

Когато един мъж започне да не обръща внимание на жените, започва да не обръща внимание и на себе си.

Парите се изкарват трудно, а се харчат лесно. Ето защо не е рентабилно да се занимваме с изкарване на пари.

Може човек да поумнее, но трябва да знае, че го прави на своя отговорност.

Не можете да си представите колко ниско мнение имам за себе си и колко незаслужено е това мнение!

Най-непоправимите пороци са тези, от които изпадаме във възторг.

Семейният живот много прилича на посещение в китайски ресторант. Отначало дълго изучаваш менюто и избираш си нещо, което изглежда най-добре. А после със завист гледаш в чуждите чинии.

Неосъществените сексуални фантазии често водят до тежки последици, например до сватба.

Важно е какво правиш с другите! Това може да предизвика у тях силни чувства!
Хората вече не мислят, те изпитват чувства:
- Как се чувстваш?
- Не се чувствам добре.
- О, толкова съжалявам...
Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е,че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата,отколкото с мислите и идеите.
Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля, а не какво чувствам.

Внимавай с мислите,защото те се превръщат в думи.
Внимавай с думите,защото те се превръщат в действия
Внимавай с действията,защото те се превръщат в навици.
Внимавай с навиците,защото те оформят характера ти.
Внимавай с характера си,защото той определя твоята съдба.
Това, за което мислим,в това се превръщаме.

СМЕШЕН БЪЛГАРО-РУСКИ РЕЧНИК

В този "Смешен българо-руски речник" съм събрал много български думи, които са еднакви с руските, но имат съвсем друго значение. Ще започна с имената.

Българските Петя, Ваня, Дима са женски имена, а Галин, Людмил, Светлан и Нино в България са имена на мъже. Забавно.
В България умалителните имена на руските Наталия - Наташа, Наташка, на София - Софка, са отделни имена. Такива са още умалителните на Ана - Анка, на Любов - Люба, Любка.

Предложение на руски означава изречение.
Изток на руски означава извор.
Живот на руски означава стомах.
Табелка, руснакът разбира, като “Тази белка”.
Стол на руски е маса.
Гора на руски е възвишение, връх или дори планина.
Ягода на руски е ситен плод въобще.
Направо на руски е надясно.
Булка на руски е бял хляб.
Неделя на руски е седмица.
Под орехи руснакът разбира всички ядки, а за нас това са само ядките на “гръцкия орех”.
Яд на руски означава отрова.
Линейка на руски означава оразмерителна линийка.
Кака на руски означава лайно, както и думата кал.
Кур на руски е петел.
Майка на руски е тениска.
Страхотно на руски е страшно, страховито.
Закуска на руски означава мезе.
Козметичка на руски означава кутийка с козметичен набор.
Жена на руски означава съпруга.
Друг на руски означава приятел.
Под кафе руснакът разбира кафене.
Конец на руски означава край.
Пари на руски означава спор.
Стая на руски означава ято птици.
Пушка на руски означава оръдие.
Вече на руски означава народно събрание, както и думата “дума”.
Банка на руски означава буркан.
Грижа на руски означава херния.
Диня на руски означава пъпеш.
Мишка - на руски така наричат мило мечето.
Списание - на руски това е писоар.
Гаджета - в модерния руски “гаджет” е модерно електронно устройство.
Пролет на руски означава преминаване на самолет, а в разговорната реч - неуспех.
Мангал на руски означава скара за печене на месо.
Тормоз в руския език означава спирачка (при автомобила, например)
Бухал на руски се означава, че си се напил.
Пипа на руски значи пишлето на малкото момче.
На пути, на руски означава “на пътя”. По пути - по пътя. А Путин на нас звучи ... смешно.
Щека на руски означава буза.
Полка на руски означава рафт.
Ако руснак прочете нашето “скъпо“ по московски, като “скъпА”, за нас ще означава друго.
Калеко по руски се разбира смешно, като сакат човек.
Под баба, руснакът разбира жена. А тяхната баба е бабушка.
Затвор на руски означава патронник на оръжието.
Слово по руски е дума, но за нас е реч.
Баня за руснака означава, че се е изкъпал (взел е баня).
За руснака думата Козлодуй звучи неприлично, а Трифон Зарезан дори страшно.
Захар в Русия е от мъжки род, вечер - също (като ден).

В руския език с векове са се утвърдили някои думи, които имат нисша и висша форма на речта. Висшата форма на тези думи е останала от църковно-славянската литература, докато от разговорната реч са дошли нисшите форми. Тук ще дам няколко примера за това, като първо съм написал низшата форма и съм я написал с малки букви:
Дверь и ВРАТА.
Глаза и ОЧИ.
Див и ДИВЕН.
Дочь и ДЪЩЕ(ря).
Который и ИЖЕ.
Доктор и ЦЕЛИТЕЛ.
Награда и ДАР, ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ.
Рот и УСТА.
Тучи и ОБЛАКА.
Лоб и ЧЕЛО.
Мама и МАТЬ
Правая рука и ДЕСНИЦА.
Лошадь и КОНЬ.
Тоесть и СИРЕЧ.
Голова и ГЛАВА, в случая за кмет “Городская глава”. Руснаците казват голова, но двуглАвый, а не двуголовый.
Подобни примери са ярко доказателство, че старобългарската литература, която е пристигнала с първите християнски мисионери в Русия, е формирала литературни изразни форми, които са се запазили изключително в официалните документи. А местните разговорни форми са останали в ежедневната реч.
Тези примери помествам именно в публикацията си, наречена “Смешен българо-руски речник”, защото е смешен в смисъла, че някои оспорват българското влияние върху руския език и дори изказват противоположно мнение. От примерите се вижда, че всички “висши” форми са точно копие на българските думи.