7 юли 2017 г.

ЗА САМООТВЕРЖЕНОСТТА И САМОЖЕРТВАТА


САМООТВЕРЖЕН И САМОЖЕРТВА
Самата дума самоотверженост също като саможертва - предполага жертва. Думата е руска и произлиза от “сам да се отвергаеш(жеш)”, тоест да се жертваш, а не отвържеш, както някои могат да си помислят. Затова ние имаме дума саможертва, която е резултатът от самоотвержеността на човека.

ЗАВЪРШВАМ
Не просто спирам да върша нещо, а достигам определен желан резултат, етап от работата, изпълнявам поставената ми задача. Достигам върха на желаното, за-върш-вам работата си. 

МИЛОСТИНЯ И ПУСТИНЯ
Шетня, суетня, мотня са все думи, изразяващи процес, но разбиращи се като съществителни. Подобно на тях са и милост-ня и пуст-ня. Вероятно поради трудността при изговаряне на три поредни съгласни “стн” се е добавило “и” - пуст-и-ня и милост-и-ня. Докато при суетня и други подобни съгласните са само две.

ЖРЕБИЙ
Зарът е наричан жребий, освен ако в този буквар не е използван само за онагледяване на думата.



ЕХИДЕН
Ехидна за казвали на змията. Сега тази дума носи едно мило животно, което е трудно да звържем с коварния смисъл на думата в нашата реч.
В речника за "ехиден" е казано така: лукав, коварен, подъл, престорен, злобен, язвителен, зъл, хитър, змийски, завистлив, жлъчен, перфиден, вероломен. Както виждаме - качества присъщи на змиите.



ЗВЕЗДОБРОЕЦ
Наричал се е звездозаконник.

КОЛЕСНИЦА
Колéсница, тоест - возило на колела.

КАТЕРИЦА
Катéрица, защото се катери по дърветата и чак после скача от дърво на дърво.

МОХАМЕДАНИН
Това е човек, който прави метани към или в чест на Мохамед - мохамет-метани-н. Метан-ът е специален жест с ръка, в знак на уважение и преклонение към някого, най-често турски или арабски владетел. На руски думата за мохамеданин е също толкова показателна - магометанин, тъй като Мохамед по руски е Магомет.

КАЧЕСТВО И КОЛИЧЕСТВО
Качество идва от как-чество, тоест - как е направено, колко добре е изработено.

Количество идва от кол(и)ко - коли-чество.

30 юни 2017 г.

ИЗВИНЕНИЕ ИЛИ ИЗ-ВИНЕ-ние

ОКРЪГ И ОБЛАСТ
В разговорния руски округа, окрайна, местност - територия без точни граници. Округа е с ударение на “у”. ОкрУга е територия, в която живеят познати фамилии, общност, община. Округа - това е фонът, на който се слуват различни събития с нейните обитатели. Едно населено място може да има няколко окрУги, подобно на нашите махали. Оттук е произлязла и думата окръг, а не защото териториите на окръзите са окръжности.
За област съм писал в по-ранен блог - означава “об власт”, тоест територия под властта на ...
Регион се появява сравнително скоро, защото всички други синоними са получили вече доста разностранни значения и е било необходимо да се употреби нова дума.

ПОДПИС ИЛИ ПОД-ПИС
Под - е твърде лична приставка. Под-пис означава, че под него е името на човека, който е удостоверил лично със своя знак над написаното си име своето съгласие с написаното в документа. А думата (не приставката) “под” се употребява в особен смисъл, в съчетание с други думи. Например под звуците на сватбения марш, под патронажа на президента, под бурни аплодисменти, всички за под властта му и други.
В руския език “под” се употребява в смисъла на СЪС или КЪМ - риба под соусом (риба със сос, макар, че тя действително е под него, залята е със соса), клип под музику (добавили са музика към клипа). За аплодисментите е ясно - звукът обикновено се простира над материята. Оттук смятам, че и думата подпис е съставена по същия начин. Името на човека е ПОД знака, написан от ръката на този човек - неговият подпис. И така - получава се, че името му е под писа(знака) му. 

ИЗВИНЕНИЕ ИЛИ ИЗ-ВИНЕ-ние
Думата, според мен е руска заемка в българския език. Едно време българите са казвали прощавай, “да ме прощаваш, ама...”, “простено да ти е”, искам прошка и т.н.
Думата извинение означава, че излизаш от вина, че си извън вината. На руски това звучи така - “из вины”, където “из” означава излизане, извън. Но тук има един тънък момент. Словосъчетанието “из вины” се превежда (излиза)“ОТ вината”, тоест излизам от вината си, тя отпада от мен и моята съвест, благодарение на прошката от страна на ощетения. В този смисъл ние сами не можем да се самоизвиним, както често правим. Можем единствено да помолим за прошка този, пред когото имаме вина.
В българския език думата “из” употребяваме за действия в дадено пространство, без да излизаме от него - шътам из апартамента, разхождам се из гората. Ако излезем от това пространство ние казваме “ОТ”, но от друга страна имаме думи излизам, изпращам, извършвам, измолвам, използвам, измервам и много, много други с приставка из-. Докато в руския език с “из” обозначават действието “излизане от”.
Така че, не можем да кажем, че извинение е “измолване на вина”, защото има точно обратен смисъл, нито че се “разхождаме из вината”, ако използваме “из” в смисъла, който придаваме в българския език.
Прошката е висша форма на благоволение. Извинението е служебна, премерена.
Казваме “прощавам ти от все сърце”, прошка от дъното на душата, прощавам искрено.
Но не можем така да кажем за извинението - извини ме от все сърце, извинявам те от дъното на душата си, извини ме искрено. Извиняваме премерено, претегляйки всички обстоятелства, съпоставяйки вината към желанието да бъде изкупена, или ако приемем решение, че инцидентът е приключен.
Дикато прощката може да бъде дадена за всичко свършено, а и за това, което е занапред. Прошката може да бъде дълъг и мъчителен процес, давана често в разрез с всички обстоятелства и независимо от огромната вина на просителя. Можем да кажем “аз отдавна съм ти простил”, но не можем “аз отдавна съм те извинил”. От друга страна “аз никога няма да ти простя” е почти проклятие, докато “аз никога няма да те извиня” е не толкова голяма заплаха.
И накрая, влизайки в църква, всеки набожен човек може да моли само за прошка, извинението си е светска работа. Защото грях към някого може да бъде непростително, но не и неизвинително.

Разликата между прошка и извинение е подобна на тази между клан и групировка. Кланът е сериозно нещо, закалено във времето, докато групировката е съставена според ситуацията - днес я има, но утре може да се разпадне.

ПОЗВОЛЕНИЕ И РАЗРЕШЕНИЕ
Да позволим е по скоро решение на лична съвест, на лична основа. Докато разрешението е произтичащо от някаква норма, закон или правило, написано или указано някъде, на което ние се позоваваме. Затова казваме “бих ти позволил, но не е разрешено” или “знаем, че не е разрешено, но ни позволете да минем”.

ПРЕДАНОСТ
Думата идва от прилагателното “прѝданный” означаващо, че си предаден във владение на някого, подчинен си му, при(е)даден си му. И от теб се очаква да си му преда(де)н, да си му верен в делата и думите си.

РИМУВАНЕ И РИТЪМ
Рима идва от думата риТма, защото еднаквите окончания на думите в стихотворните творби придават, сякаш, определен ритъм на речта. А и звучи карсиво.



29 юни 2017 г.

ИМЕНАТА НА ЗНАМЕНИТИТЕ ХОРА ОТ ДРЕВНОСТТА И РЕНЕСАНСА


ИМЕНАТА НА ЗНАМЕНИТИТЕ ХОРА ОТ ДРЕВНОСТТА И РЕНЕСАНСА
От древността са останали имената на Конфуции, Сенека, Архимед, Плиний, Херодот и много други. В тези времена не са съществували фамилии и хората са се обозначавали според родното си място, мястото, където са станали известни или дори според някоя своя особеност, привичка или характеристика на тялото или характера си.

В Италия са знаели майсторите-художници с малките им имена - Леонардo, Микеланджело, Рафаело. Някои от тях са имали и фамилни имена, а други, като Леонардо са посочили простичко селото, в което са родени.

От друга страна, на север, а и малко по-късно, художници като Рубенс, ВанДайк, Рембранд и много други са се подписвали с името и фамилията си.

А за Ван Гог някои смятат, че Ван е малкото му име, а то означава “от” кой род е. Тоест, той е от Гоговия род.
По същата причина сега в името на имейлите слагаме едно @, за да укажем в кой сървър е нашата електронна пощенска кутия.

От друга страна, царските особи често са носели много имена, но са останали в документите и в паметта на хората само с едно от тях. И тъй като често то се е повтаряло, са добавяли цифра след името. Понякога кралската особа е имала и прозвище след името си - Барбароса, Лъвското сърце. А понякога направо са ги наричали Велики и Великолепни - Екатерина II Велика, Карл Велики.

Много често ние не си даваме сметка за това, когато слушаме или изговаряме имената им, но само се опитайте да кажете скулптуoрът Буонароти (за Микеланджело), художникът Санти (за Рафаело) или художникът Дайк (без “ван”).

Само за великия Леонардо е все едно дали ще го наречем така или само ДаВинчи. Знаем го всякак.

Хаха - или художникът Гог?! Как ви звучи, а?







1 юни 2017 г.

22 СЪЩЕСТВИТЕЛНИ, КОИТО ПЪРВО СА БИЛИ ФАМИЛИИ


Има думи, които често употребяваме, за повечето от които не знаем, че някога са били и имена или фамилии на хора. 

Нека разгледаме няколко от тях.

1. ХУЛИГАН
Това е фамилия на ирландско семейство, отличаващо се с буйния си нрав. Главен виновник за всички пакости бил младият Партик Хулиган, фамилията на когото постоянно висяла на дъската в полицейското управление. 




2. ШОВИНИЗЪМ
Произхожда от фамилията на наполеоновия войник Никола Шовен, който пламенно служил на Наполеон и Франция и имал навика да изразява любовта си към своята страна и нейната изключителност чрез патетични и простонародни речи. Фамилията означавала «плешивец» (сalvinus). 

3. САКСОФОН
Адолф Сакс представил своето изобретение като «мундщучен офиклеид». Този инстумен нарекъл “саксо-фон” приятел на изобретателя, композиторът Хектор Берлиоз в статия, посветена на изобретението, и думата веднага станала популярна. 


4. САНДВИЧ
Джон Монтегю IV граф Сандвич се занимавал с подготовката на околосветското пътешествие на Джеймс Кук, и, тъй като нямал време да се храни като подобава, измислил простият и удобен начин на храна между две филии хляб. 


5. БОЙКОТ
Капитан Чарлз Бойкот бил управител на имоти в Каунти Мейо, Ирландия, който се отнесъл несправедливо с наемателите си след слаби реколти през 1880 година. Въпреки молбите на много земеделци за понижение в цените на наемите с една четвърт, Бойкот им предложил да свали едва с 10 процента и нито стотинка повече. Безскрупулният хазяин изгонил тези, които не могат да платят, и останалите решили да му отвърнат с тотално неподчинение – спрели работа жътварите, конярите, прислугата – и всичко това преди автомобилите и електроуредите, ужас. На Чарлс Бойкот се наложило да наеме чужди работници за жътвата и платил за хиляда войници и полицаи, които да ги ескортират. Едва ли е успял да избие такива разходи.

6. ДЖАКУЗИ
Италианецът Кандидо Якуцци (Jacuzzi) изобретил “джакузито”. Той е най-вляво на снимката. Джакузи е неправилното «американско» произношение на неговата фамилия, което, така или иначе, трайно останало в езика на много народи. 


7. САЛАТА ОЛИВИЕ
Готвачът Люсиен Оливие известен като създател на рецептата за знаменитата салата Оливие (у нас тя е известна под името “руска салата”), която той така и не разкрил до самата си смърт. 




8. БЬОФ СТРОГАНОФ
Френският готвач на граф Александър Григориевич Строганов изобретил това ястие. По френски маниер, то звучи като bœuf Stroganoff, тоест «телешко по строгановски». 

9. ШАРЛАТАН-ИН
Слово шарлатан според легендата произлиза от името на френския доктор Шарл ЛаТен. Той провеждал безсмилени операции, обещавайки пълно оздравяване, и, получавайки парите, се скривал. А на нещастните пациенти им ставало още по-зле. 




10. ГАЛИМАЦИЯ
Френският лекар Галли Матие вярвал в лечебната сила на смеха. Той лекувал пациентите си със смях, разсмивайки ги с вицове и други “галимации”. 




11. ПАСКВИЛ
В Рим живеел един гражданин с остър език с фамилия Пасквино. Народът го обичал. Веднъж, недалеч от къщата на Пасквино поставили статуя, която народът нарекъл в негова чест. През нощта римляните облепяли статуята с листовки, в които рязко критикували своите управници. По-късно им излязло име “пасквил”-и.

12. БЛУТУУТ
Blue tooth — буквално «син зъб». Разработчиците нарекли тази технология в чест на краля на викингите Хараьд I Синезъбия (Harald Blåtand), който обединил Дания и Норвегия. 

13. ЮЛИ И АВГУСТ
Юли е наречен в чест на Юлий Цезар. Август — в чест на римския император Октавиан Август. 

14. МЕЦЕНАТ
Първият от известните благодетели и спомоществуватели се наричал Гай Цилний Меценат. 






15. СИЛУЕТ
Етиен де Силует бил контрольор на финансистите във Франция, но след неуспешен опит да проведе реформа, бил принуден да напусне поста си. Тогава той измислил метод да се развлича в къщи, като очертавал сянката на някой от своите гости на стената. Тази идея се харесвала на гостите му и така славата на Силует се разнесла по цяла Европа. 

16. МАНСАРДА
Архитект Франсуа Мансар първи се сетил да използва подпокривното пространство в сградите за жилищни или домакински нужди. От този момент жилищата разположени под покриви се наричат “Мансард”-и. 



17. КАРДИГАН
Кардиган (вид дълга жилетка). Генерал Джеймс Томас Браднел, седми наследник на графство Кардиган, изобретил тази така удобна дреха от гардероба на всеки.




18. ЛИНЧУВАНЕ
С „линчуване“ се означава всеки вид саморазправа от страна на тълпата, идва от по-старият израз „Законът на Линч“, и най-вероятно има връзка с американеца Уилям Линч, който около 1780 година организирал местни доброволци, които да поддържат реда по време на Революцията. Човекът най-вероятно имал добри намерения, но до ден днешен името му се свързва с несправедлив побой и нощни бесения.

19. МАВЗОЛЕЙ
Мавзол бил мощен персийски господар в днешна Западна Турция, който поръчал да построят за него и жена му специална гробница. Гробницата била наречена на негово име - мавзолей, и била такъв естетически шедьовър на елинската архитектура и изкуство, че била обявена за едно от Седемте чудеса на древния свят. Мавзол изглежда много обичал жена си, сигурно защото също така му била и сестра…

20. САДИЗЪМ
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад бил френски аристократ и писател, живял през втората половина на 18-ти век. Писал е новели, разкази, постановки и политически трактати, но най-известен става с еротичните си новели. В тях той описва странни сексуални фантазии, в които на преден план е насилието и няма правила.
Именно от там идва терминът садизъм в края на 19-ти век, използван от психолога Рихард фон Крафт-Ебинг, за да описва сексуалното удоволствие, произлизащо от болка и унижение.

21. ДЕЦИБЕЛ
Логаритмична единица, използвана за изразяване на отношението между двете стойности на физическа величина, обикновено се използва за измерване на интензитета на звука. Един децибел е една десета от бела, наречена е в чест на Александър Греъм Бел, известен шотландски учен, изобретател, инженер и новатор, който има заслуга за създаването на първия телефонен апарат.

22. КАЗАНОВА
Днес терминът Казанова се използва спрямо мъже, които проявяват, прекомерен интерес към жените. Значението му може да варира в зависимост от контекста, като се започне от прост развратник и се завърши с професионален прелъстител. Тази дума се е появила в нашата реч, благодарение на Джакомо Казанова, италиански авантюрист от 18 век и по съвместителство дворянин, който бил известен с безбройните си любовни похождения.

31 май 2017 г.

КЪДЕ Е БИЛА КУБРАТОВА БЪЛГАРИЯ, КОИ СА БИЛИ БЪЛГАРИТЕ и кои и какви са гърците и италианците

Наскоро четох в оригинал едно изследване, завършено и издадено в далечната 1908 година: Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните - Ганчо Цанов 1908

Мащабът на изследователския труд е огромен, а това означава, че изследването е започнало много, много по-рано.
В него се ДОКАЗВА, че Кубратова България не е била в района на Азовско море, както пише сега в учебниците по история, а по земите на Дакия и Панония, тоест на запад от Карпатите. Във византийските хроники, самите византийци пишат, че Коврат е умрял “на запад”.
На запад от Византия?!
И че с българи, германците са воювали още през 4-5 век. И че Аспарух е дошъл на Онгъла от степите на северното Причерноморие, но след като е бил изгонен на изток от земите на баща си от хуните.

Много, много интересно!

И всичко това цитирано в оригинал от византийските и германските хроники от онова и по-късно време! И от 1908 год. всичко това отива в архива и е забравено, неудобно - ненужно на науката.

Затова именно от Моравия са поканени Светите братя да преведат богослужебните книги на български, който тогава е бил т.н. старославянски или просто словенски език.
А азбуката, позната днес под името кирилица, е съставена от епископ Вулфила, Улфила или Орфила (живял около 310-383 г.) в Никопол векове преди братята от Солун да излязат със своята азбука - глаголицата, която не се е наложила във времето по нашите земи. За това писах по-рано в http://langkochev.blogspot.com/2016/12/blog-post_13.html

През разцвета на българската книжнина в Симеонова България приемат кирилицата на Вулфила и я утвърждават като държавна, и така е до днес, а глаголицата си остава само в Моравия и Хърватско.

Явно това е изгодно да ни се представя и като официална позиция на историческата “наука” е утвърдена версията на историята на нашия народ, която днес учим в училищата. Естествено такава я познавах и аз ... доскоро.

Крива работа е историята, всеки може да я пренапише, и то не съвсем и само от руските и съветските учени, както някои неистово твърдят, а по-скоро от австро-унгарските, каквито са били чехите Иречек и дядо му Шафарик - чешки евреи. Защото, ако се докаже това (макар че то всъщност е доказано отдавна, но се покрива) Унгария и Австрия трябва да си изгубят славното минало, а те са имали претенции и към Трансилвания и Влашко, които са били чисто български, като население и територии в средните векове.

Освен това се ДОКАЗВА, че Византия не е владеела Солун и дори Одрин по време на инвазията на Аспаруховите българи, и дори в по-ранни времена, и че цяла Македония е била населена от българи, наричани траки в гръцките източници.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО БЪЛГАРИ
В 4-6 век бургари са наричали наемната войска от "тракийци", която е служела в крепостите на Европа, защото били перфектни воини, несвързани родствено с местното население. Служили са в укрепен лагер-крепост, наричана "бург", а те затова са наричани бург-áри. Оттам идват окончанията на много европейски градове на -бург. Поради това, че не са им знаели племената, от които са били родом, а те на Балканите са били много, за удобство започнали да ги наричат с едно име - буграри, булгари, което в по-късен етап преминало на българи, поради по-твърдия говор на аспаруховия народ.
А прехода от буРгари към буЛгари е станал поради простия факт, че за да изговорим звука "р" ние трябва да нагласим речевия си апарат, като да кажем "л", но пропускайки въздух през езика си. Някои народи не могат да изговарят някои звуци и се е стигнало до по-лекото буЛгари. А второто "р" е вече след "а" и е по-лесно изговоримо. Опитайте.
Подобен преход от една буква в друга е добре известен факт в лингвистическата наука.

Та така с нашето име.

Подобно на името "траки" (северни), което гърците дали на племената, населявали земите на Балканския полуостров.
И едно много важно уточнение!
Гърците са населявали само тънката крайбрежна ивица на Балканите. Обособени в множество малки и по-големи селища (полиси), те търгували с местното население от вътрешността и разнасяли стоките си с кораби от един град на друг или в Константинопол. Гърци във вътрешните територии на полуострова не е имало, като трайно местно население. Имало е единични случаи на грък, служител при накой местен велможа или монаси в манастирите. Трябва ясно да се знае, че негръцко, тоест “тракийско”, е било цялото население на Балканския полуостров. Територия, заемана от множество племена, носещи името си от името на реката, край която са живеели или друг етноним. Племена като беси, струмяни, мизийци, келети, шкодриси, дардани, одриси, гети, даки, трибали, макромани и множество други.

Между другото, подобна е генетиката и на населението на северна Италия, преселенци от Северна Европа, предимно германски и дори скандинавски племена. Ако има останало нещо “италианско” на Ботуша, то то е по селата на юг.

Но да се върнем на Балканите.
Негръцки племена е имало и в Пелопонес, и в Тесалия и в цялата, тъй наречена “гръцка” Македония.
Как са изглеждали тези хора?
Ами погледнете която и да е "антична" "гръцка" статуя - така са изглеждали. Високи, снажни и с правилни пропорции, с бради и светли коси, здрави и силни. Всеки мускул - камък, както всеки камък е мускул! И жените също.
Да не си мислите, че всичките тези статуи са от дълбоката древност, показателно наречена АНТ-ичност (на тракийското племе анти). Така добре запазени и многобройни, като дори много от тях, намерени по местата си. А къде са всички постройки от следващите векове? От античността до късното средновековие ни делят едни 950 години - цели десет века!
Къде е всичко това, цялата тази култура десетвековна?

Всички тези народи са живеели уседнало и са търгували с гръцките крайбрежни колонии, защото така е било по-удобно. Защото по море стоката е пристигала много по-бързо, и сравнително безопасно, до местоназначението си. Солун е имал статута на свободен за търговия град, нещо като съвременните безмитни зони. Не е бил пряко подчинен на Византийската столица и много пъти е имал за управител българин. Това го пише в не една византийска хроника, но умишлено се крие от историческата наука.

И след всичко това, като се замисля, най-жалкото е, че всичките тези сведения сега имаме, благодарение на источници, написани от небългари. Това са били хора от вражески на България държави, които са били пристрастни в преценките си и в описанията на историческите събития. А колко по-различно щеше да е знанието ни за историческите събития, ако се бяха запазили нашите, българските, писмени паметници?

=====
И накрая, за пиперлива подправка, ще поместя няколко рисунки от атласа Civitates orbis terrarum, съставен и издаден от George Braun с рисунки на Franz Hogenberg в 1588 година.

В този атлас са представени, чрез рисунки, над 200 градове, предимно от Западна Европа. Интересното в случая са надписите на имената на градовете. Те са написани на латински, изкуствен език, съставен изключително за написване на официални светски документи и бумаги на църквата. По-късно езикът, станал универсален и наднационален, е бил приет и в науката за означаване на имена и процеси в биологията, ботаниката, медицината и физиката.

Та ... Вижте как са се изписвали тогава познатите ни днес градове, и колко добре това илюстрира пряката връзка със словенския език, който е бил в основата на повечето европейски езици, формирали се под влиянието и на латинския.

Амстердам - АмстелРедам

Антверпен

Бристол

Брюксел 

Кентърбъри - Canterbury

Кембридж - Cambridge

Кьолн

Единбург - направо райски град

Франкфурт

пак Франкфурт

Милано

Норич

Палермо

Париж - Лутеция

Регенсбург

Венеция

Уиндзор!!! А, въри се сети!

Ваймар

и пак Ваймар

26 май 2017 г.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ, ШАПКА ИЛИ КАПА

ВИШНА
Плодът на вишнята виси, виселица, вишница, вишна

БИЧ
Защото с него се бие, бия-ло.

ВЕСЛО
Поизлиза от везти (вóди), вез-ло.

ГЪБА
Произлиза от гъРба, тъй като шапката на гъбата е гърбата.

ЧОВЕК
Човека се отличава от останалите твари по това, че притежава дар слово. Оттук и названието словек (тоест словесник, словесна твар) се изменило в цловек, чловек и накрая человек. Съвременния български език, тази дума се е съкратила до човек.

ГО-ВОРЯ > WORD
Думите се предават, чрез говора. Говорейки, ние изказваме мисли, чрез думите. Думата, означаваща “дума” в романските езици се е образувала от "говор". Ако премахнем го- остава вор, воря. Можем да кажем, че говоренето е говор-ба, говор-ня. Оттам са word в английския, wort в немския, ord в датския, ort в шведския, voord в холанския. Латинската verbum, испанската verbo и френската verbe са се образували по същия начин.

ЧАС
Часът очевидно е една част от времевия цикъл.

ШАПКА ИЛИ КАПА
В не така далечното минало вместо шапка сме казвали капа. И досега са останали много лафове с думата “капа”, оттам е и думата кепе. А капа идва от корена кап, цап. Чували сме изразите “как го цапна (цапардоса) само!” или “цап-царап”. Цап (сцап, схап) означава да вземеш (отхапеш) от нещо, колкото ти побира дланта (устата). Тоест да го обхванеш и задържиш. Оттам и шапката - тя обхваща главата и се държи на нея без да пада. Затова на английски шапката е “cap”. 
Същия корен-заЦЕПка имат думите концепция, концерт, рецепция, рецепта, цепка, прицеп.

СЕМИНАРИЯ
Училището, в което се засаждат семената на учението.

КАРАМ СЕ
Наказвам, причинявайки болка с дървесна кора по чувствително място. Отглас на това е наказанието с пръчка или камшик. Впоследствие “карам” остава само със значението на словесно наказание, макар често да е съпроводено с бой.

СКРИЯ И СКРИВАМ
Крия също произхожда от кора. В ранни времена дървото и неговата кора първи са служили на човека да се скрива от стихиите. Произлизайки от к(о)р-ия - крия, покривам, накривам, скривам са думи, показващи действия с кората.

КРЪГ
Кръгът естествено се свързва с формата, която има кората, обгръщайки всяко дърво. И когато тя бъде свалена, нейната коръгла форма е естественото ѝ описание. КОРуг, както е в руския.

КРОТОСТ
Казваме, че някой е кротък, когато неговата енергия е ограничена, свита, нравът му е подтиснат, действията му умерени. Когато хвърлим в огъня някакъв предмет, той започва да се свива, да се гърчи, да се укратява, съкращава. В руският език е останала думата “корочится”. Тя не означава, че се укротява, а че се съкращава, гъне се и се свива. Оттам е призлязла думата кротък, укротява, но вече става дума за нрава на човек или животно.

СКРОМНОСТ
Думата също произлиза от кора. Когато човек е скромен, той е тих, вглъбен, често отнесен в мислите си, във вътрешния си мир. Свил се е в “кората си”.

ПРОСТО И ПРОСТОСЪРДЕЧИЕ
Някога с думата “просто” са се изразявали и ако са искали да нарекат нещо право. Казвали са “иди просто” в смисъла - продължавай направо по пътя пред очите ти прострян. С този корен са и думите прост, простота в нравствен смисъл. Просто и нравствена правота означават мисъл, лишена от лукавство и хитрост. Оттук с просто (в смисъла на право) сърце идва думата простосърдечие, простодушие. С тях се е подчертавала простотата (правотата) на душата. Докато, ако се е подчертавала простотата или праволинейността на ума, е означавало глупост. Но и в случаите, когато се е подчертавала глупостта, се е приемало, че човекът не е злоблив или лош.

25 май 2017 г.

ИВАН БОГОРОВ И НЕГОВИТЕ ДУМИ, КОИТО ПОЛЗВАМЕ ДНЕС





„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният карловец, учен-академик Иван Богоров. Посветено е на езикови въпроси и има мото „Докле езика живее, един народ не загива“.
Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с "изковани" лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. Много от тях
 се използват и днес във всекидневната ни реч.

· предимство
· предимствен
· обноски
· приемлив
· приемливост
· книжнина (литература)
· познавач
· чакалня
· дъждобран
· сегашно време
· минало (заминало, преминало) време
· редилник (вм. рус. правилник)
· правилник (автор)
· беляз (вм. рус. герб; картина)
· бивалица (история)
· книговище (библиотека)
· небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
· гостилня (хотел)
· гостилник (хотелиер)
· застан (станция, гара)
· денник (дневник, журнал)
· отсебен (специален)
· правачница (фр. фабрика, рус. завод)
· вестник
· вестникар
· часовник (сахат)
· четец (читател)
· пратеник
· многопътен (многократен)
· прочетник (рус. читател)
· еднопътен (еднократен)
· самосебен (собствен, специфичен, специален)
· земеопис (география)
· наговор (рус. заговор)
· крайка (точка, пункт)
· прязпол (профил)
· прѝлич (образец, модел)
· сподялба (причастие)
· биватно (съществително)
· обрезд (характер)
· белезач (художник, рисувач)
· брездеж (чертеж)
· брездач (чертожник)
· лъчитба (химия)
· присъщие (рус. „присъствие“)
· бивност (рус. „присъствие“)
· градство (политика)
· ветреник (газ)
· притурно име (прилагателно)
· свърз (съюз)
· свързник (съюзник)
· свръзка (копула)
· свръшка (окончание)
· четно име (числително име)
· кланица (касапница)
· плув (кораб)
· самосвет (фотография)
· самосветар (фотограф)
· държавство (политика)
· владалство (политика)
· питен, попитен, питатен (въпросителен)
· ставица (определителен член)
· словница (граматика)
· лѐкарство (медицина)
· искреник (електричество)
· гледобод (гледна точка)
· чудатен (удивителен)
· забележка
· самоплув (параход)
· провадилня (рус. посолство)
· провдничество (рус. посолство)
· средореч (рус. междуметие)
· вместоиме (рус. местоимение)
· запирка (рус. запетая)
· запиратен (рус. препинателен)
· дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
· почетлив (вм. рус. уважаем)
· тачлив (вм. рус. уважаем)
· тръпен (пасивен, страдателен)
· азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
· мини-брод (паспорт)
· пътулка (паспорт, тескере)
· зададка (рус. задача)
· училня (училище, школа)
· училник (учител)
· скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
· трикътник (днес: триъгълник)
· словник (текст)
· вършатен (действителен, деятелен)
· деен
· дейност
· деец
· бездеен
· бездейност
· съдейност
· сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
· отговорник (ответник)
· самораст (природа, натура)
· саморастен (природен, натурален, физически)
· разноски (харчове)
· пла̀тен (материален)
· тъкмост (точност)
· презръчница (заведение)
· самоуправа (автономия)
· стопанствен (притежателен)
· народоуправа (република)
· народосбор (парламент)
· преизповед (протест)
· преизповедник (протестант)
· преизповядам (протестирам)
· писмар (секретар)
· писачница (редакция)
· цветило (боя)
· каквина (качество)
· колчавина (количество)
· сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
· цветарник (саксия)
· основник (елемент)
· ставник (елемент)
· въгленик (въглерод)
· водиник (водород)
· кислиник (кислород)
· затривач (убиец)
· опорник (противник)
· обаждатно клонене (изявително наклонение)
· сговарятно клонене (условно наклонение)
· молач (вм. тъжител)
· лицевен (персонален)
· свърз (рус. съюз)
· придръжност (рус. зависимост)
· придръжен (рус. зависим)
· шестолик (куб)
· казало (рус. сказуемо)
· изведнъжен (внезапен)
· еднодружен (взаимен)
· сторник (фактор)
· словник (текст)
· равноденник (екватор)
· пладник (меридиан)
· поврътник (тропик)
· азар (егоист)
· азарски (егоистичен)
· едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
· бивалник,биваличник, биваличар (историк)
· непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)


Примери за народни думи, които Богоров препоръчва да ползваме, вместо чуждите.

· бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
· молба
· бележа (и в смисъл на „знача“)
· забелязвам, забележвам
· обичен
· смет (тур. „боклук“)
· бележка
· книжовен (рус. от гр. „грамотен“)
· гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“)
· сбъдник (който държи на своето)
· хром (тур. „куц“)
· вещ (знаещ)
· свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“)
· шатър (вместо турското „чадър“)
· шаторник (чергар, номад)
· окол (рус. „окръжност“)
· кът
· подпрег ( тур. колан)
· паличе, палерка (кибрит)
· пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“)
· отволявам (рус. удовлетворение)
· лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
· загуба
· пригледвам (рус."проверявам")
· слово (според народния език: слово = "буква", „текст“)
· словце (буква, буквичка)
· печалба
· верига (тур. синджир)
· почит
· валка (вм. „топка“, което е от тур.)
· бащиния (вм. „отечество“ ; защото „отец“ е "поп")
· мъзда (рус. „награда“)
· дарило (рус. „награда“)
· отрив (тур. „сапун“)
· поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз)
· ревне ми са (гр. харесва ми)
· честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
· чест (тур. късмет, рус, щастие)
· честитост (благополучие)
· кълка (бут)
· искатен (желателен)
· пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
· разкол (тур. мегдан, рус. площад)
· челяд (рус. семейство)
· челяден (рус. семеен)
· гадка (рус. задача, гр. проблема)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· вреднувам (струвам; важа)
· здравнина (сигурност)
· същин, същина (същност)
· брезня (лат. линия)
· брездя (чертая)
· брезда (черта, линия)
· пруст (салон)
· отдвор (зала, салон)
· став (част, член)
· свойщина (характерна черта, осoбеност)
· имовина (рус. имущество)
· валка (тур. топка)
· цветосвам (тур. боядисвам)
· отсек, отсека (рус. решение)
· почак (рус. срок)
· пределям (определям; ограничавам)
· слог (рус. граница)
· багрило, багрилка (тур. боя)
· шарило (тур. боя)
· кръстак, кръстаче (квадрат)
· животен (жизнен; общителен, любезен)
· наплата (спица)
· пречник (диаметър)
· връшник (свод)
· раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
· разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
· дохватка (рус. доказателство)
· износен, поносен (полезен)
· напреднина (успех, напредък)
· извръстен (превъзходен)
· едностаен, едностанен (постоянен)
· становит (масивен)
· бод (рус. точка, пункт)
· токо-речи (рус. почти)
· тач, тачене (рус. уважение)
· размет (разпределение; рус.разбор)
· разлог (план, схема; разположение)
· строй (тип, сорт)
· обръжвам (рус. въоръжавам)
· оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
· снабавям (рус. снабдявам, доставям)
· умовити похватности („интелектуални способности“)
· прекореча (рус. противореча)
· прекоречене (рус. противоречие)
· прекоречен (рус. противоречив)
· родлив (плодороден)
· разноска (тур. „харч“, рус. „разход“)
· чет (число)
· стопаня, стопанявам (притежавам)
· отсебвам (рус.обособявам)
· възвара (рус.брожение)
· показ (пример; образец)
· приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
· вишен (рус. висш)
· глед (рус. зрение)
· самострел (арбалет)
· чуене (рус. звучене)
· звънтлив (рус. звучен)
· отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
· можен (възможен)
· можност (възможност)
· неможност (невъзможност)
· зарнувам (излъчвам лъчи)
· яра (рус. „зарево“)
· зара (лъч)
· заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
· замощност (възможност)
· вреден (рус. способен)
· вредност (рус. способност)
· пазухник (тур. джоб)
· връст (рус. възраст)
· пора (вм. рус. възраст)
· ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = "уроки")
· почак (рус. „срок“)
· чудовен (рус. „удивителен“)
· непрекъснат (вм. рус. „непреривен“)
· ред (рус. „състояние“)
· заемувач (кредитор)
· на̀ред (правило)
· видовен (видим)
· бележит
· залог
· лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“)
· обтока (тур."гайтан")
· подплата (тур. „хастар“)
· целина (вм. рус. „материк“)
· наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = "идея, понятие, концепция, представа")
· знатен, знаятен (знаещ, вещ)
· дея (действам)
· разобаждам (съобщавам)
· дълг
· потъкмяване (договор)
· купило (рус. „покупка“)
· наречница (орисница)
· съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“)
· омисъл (съмнение; рус."подозрение")
· гузни ма (съмнявам се; рус."подозирам")
· отхрана (рус."възпитание")
· подадене (дарба, талант, качество)
· уреден (правилен; рус. „изряден“)
· уредба (система)
· запис
· диха (същество)
· стройник (посредник)
· сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“)
· отглашане (рус. „отзив“)
· стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“)
· надържане (твърдение)
· надържам (твърдя)
· увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

23 май 2017 г.

ЦЕЛИТЕЛ, КОРАБ И КОРИТО



ЦЕЛИТЕЛ
Това е човек, който чрез своите знания за тялото и билките, привежда тялото на болния в неговата цялостност - ЦЕЛи-ТЕЛо.

СЛУГА
Това е човек, дошъл "с луга" - от полето. В руския език думата луг означава поле, поляна, двор. Лужайка на руски означава полянка. И когато господаря, който си стои в дома, приеме някого на работа, той казва, че го е взел от полето. Често слугата е работел пак там - на полето.

НАБЛЮДАВАМ
Виждам като на блюдо.

ПЕЧКА И ОПЕКА
Опека е грижа, опекун е човек, който се грижи за някого. Слагаме блюдото в печката, за да се погрижи храната да стане за ядене. Тоест печката осъществява грижа за храната ни.


КОРА, КОРАБ И КОРИТО
Коритото за домакинството, а и лодките (кораб) в началото са били изработвани от кората на дървото. Така е било по-лесно и удобно. С цел по-голяма здравина и дълготрайност на употребата са преминали на дървения материал, но името е останало. От кора идват и думите коруба, корен, корона (по-ранно - крона), картон (КОРа ТОНка - а оттам КАРта, а от нея ХАРт-ия), кърма (на кораба), корк. Също така думите краб (вид рак, който има трърда коруба), карета и английската CAR са дошли от смисъла на короба (означаваща обем, загърнат в кора, по нашенски кутия), корпус (обем от кора, готов за пускане).

КРАТЪК И ДЪЛЪГ
И двете думи имат своята възка с думата КОРА.
За да се отдели, кората на дървото се срязва, чрез два среза - дълъг, надлъжен и кратък, къс. Дългият е бил по посока на ствола на дървото и се наричал длинний. А напречният се наричал по кората, КОРОткий, краткий, кратък и накрая е станал къс. От "кратък" са думите съкратявам, съкращавам (дроб), съкращавам път.

Сумата секира означава сечене на кора СЕ-КИРА, което на старобългарски се е пишело съкоура (съсича кората).

Думата кръв идва от съ-КРО-вица, като -вица идва от “вие се”, “тече в извивки” по тялото под КОЖата (отново от кора).


БРЕЗА
Дърво с бяла, резана кора.


ГРОЗ-ДАН
Името е съставено то две думи - "гроз" и "дан". Бог Гроза е бил бог на бурите, проливните дъждове. За да го омилостивят и да опазят реколтата, хората са принасяли дарове, плащали са дан. Често бурята е била съпътствана и с градушка. Може би на зърна от градушка приличат зърната на гроздето, та са го нарекли така? В съвремието е останал израза "грози го опасност", а в руския език думата "грозный" означава страшен. Оттам е прозвището на царя им Иван IV - Иван Грозни. 

СЛОВЕНИН ИЛИ СЛАВЯНИН
Аз лично съм стигнал до извода, че термина „славянин“ е езиков, а не етнически. Произхода на тази дума е от думата „слово“, затова имаме държавите СЛОВакия и СЛОВения. Т.е. славянин или словянин (словенин) е човек, който говори разбираем за нас език. Останалите за нас са били „немци“ – тоест „неми“ хора, говорещи на език, който ние не разбираме. Словенин е значавало също, че човекът е грамотен - може да чете и пише на нашия език. Думата "слово" не означавала само дума, но и език, реч и дори написан текст. Затова днес казваме "произнесе слово", тоест изрече или прочете своя мисъл пред останалите хора. В средновековните български писмени източници повсеместно се говори за братя слОвене, за слОвенски язик.