20 април 2018 г.

ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ

Днес ще поразсъждавам върху имената на нашите български големи и по-малки градове и населени места. В свои по-ранни публикации съм споменавал за някои от тях, а тук просто ще пренеса написаното оттам.
Ще пиша, за който град си помисля и няма да ги подреждам по някаква система.
И така - започваме.

ВАРНА
Знаем от историята, че градът е носел името Одесос в средните векове. Това име е гръцко. Не зная какво означава, но и днес има град Одеса, който по-рано се е наричал Одесос и името вероятно е свързано с морето или с пристанище.
Нашият Одесос е създаден, както е бил обичаят, при вливането на река в морето. Тази река се е казвала Варна. Името ѝ е било дадено заради белите варови води, които тя е вливала в морето. А белотата им е идвала от белите варовити брегове край днешна Девня, които тя е отмивала по течението си. В по-късен етап, когато градът от гръцка крайбрежна колония е станал част от Българската държава, е приел и новото си име по името на реката.

СТАРА ЗАГОРА
В средновекоивето с името Загория (Zagora) са наричали земите “отвъд планините”, за(д)горие, тогава сме използвали думата гора, когато сме казвали планина. Областта, която се намирала между източните склонове на Хемус (днешна Стара планина) и днешния Бургаски залив е носела името Загорие и често е била разменна монета между византийските императори и българските владетели. Тази област за византиската държава е била зад планинския масив, който сега наричаме Странджа и Сакар планина и затова носи това име. Известни са и други места на Балканите с това име, като понятието е било същото.

Превземането на Боруй от Лала Шахин.
През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. В турските документи той е вписан като Загра и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което понякога чужденците назовават България. Споменава се „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас.

В книгата „Болгарския грамоты” от 1845 г., издадена в Одеса в полза на Габровското училище, Васил Априлов дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища, Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български.

Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града: 
“Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис - Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”. Според Априлов, за да го различат от новото загорие, жителите му го наричали Мелта. 
По-нататък Васил Априлов пише:
“Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.

В своята книга от 1835 г. ”Краткое политическое землеописание” Милош Обренович описва българските земи и градове и на 13 страница е поместил кратко описание и на Стара Загора.

ГАБРОВО
Името на Габрово, първо е било Габърово, заради това, че се намирало в район с много гори от габър.

СМОЛЯН
В средните векове се споменава за живеещите в планината Рудопа племе смолени, смоляни. Те са се наричали така заради това, че всички ги знаели, че предлагат по пазарите смола и медни продукти. Добивът на смола е бил важен за икономиката и военното дело. А този, който е сред малкото, които я добиват е нормално да бъде наричан и така, особено ако слиза от планината. 

СЛИВЕН
Градът е на стратегическо място в подстъпите на Балкана. Той е стоял на пътя за Мизия, както са наричали района на днешна Северна България. През града са се стичали множество малки реки и пълноводни потоци, които са се сливали в едно и са се вливали в река Тунджа недалеч от града. Затова по турско градът се е наричал Сливно, турците са го наричали Сливна.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Една от версиите за името на нашата стара престолнина е, че той се е образувал от три поселения - на трите хълма, които по-късно приемат имената Царевец, Трапезица и Света гора. Когато някъде се е създавало ново поселение, преди да му дадат име, всички го наричали ново село или новия град. За поселенията край река Етър, както се е наричала река Янтра тогава, са казвали Трите нови града, а оттам Триновград, Търновград. 

ПЛЕВЕН
Старото име на града по турско е Плевна, Плевня, което обяснява и името на града - център на развит селскостопански район.

КЮСТЕНДИЛ
В писмените извори от Средновековието градът е известен под името Велбъжд, което произлиза от старобългарското название за „камила“. И днес камила на руски е верблюд.

МЕЛНИК
Градът е известен с необичайно красивите си светли и ронливи скали, от които се е добивал строителен материал, който е служел за спояване и свързване на камъните при сторителство на крепости и къщи. Местата за добиване са наричали мелни или мелници, където е била смилана скалната ронлива маса.

ФИЛИПОПОЛИС
Пловдив го пропускам, защото повечето имена са известни, като един от тях, Тримонциум, буквално е означавал Трихълмие.

ЯМБОЛ
През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.

СОПОТ
Името му, също както и това на Сопот в Полша, произлиза от старата славянска дума за извор. Ако сте посещавали града на Вазов преди 30-ина години, помните повсеместните вади с балканска вода и множеството чешми в града. В двора на вазовата къща също шуртеше изворна вода по тънки, извиващи се вадички. От тази дума за извор произлиза и думата поток.

КЛИСУРА
Ясно е защо - заради силностеснените скали, изровени от буйните планински реки, над които и днес минава подбалканското шосе, от мостовете на което правят “бънджи” скокове.

РАЗЛОГ
Градът се намира в подножието на прохода, който разделя Рилския масив от Пиринския. Разложена е планината на това място.

ВЕЛИНГРАД
Старото име на града е било просто Баня, както често безименно са кръщавали много от местата с минерални извори. Чак по време на социализма, дават на града името на Вела Пеева, загинала в околността партизанка. Днес вероятно не връщат старото име на града, защото населени места с името Баня има не едно в България.

ВРАЦА
Град Враца носи името на прохода Вратцáта. Там е била и крепоста Вратица. Това не е умалително име на врата, а е думата “вратища”, променена вероятно от гръцкия изговор. По подобен начин гърците са променили и имената на Белащица (гръц. Беласица), Дебръщица (гръц. Дебрасица) и въобще - от “..щица” на “..сица”.

НИКОПОЛ
През 1059 г. получава името Никопол (Нѝко полис – град на победа), но би могло да е видоизменено от Ниско поле, Нископол, защото градът е разположен в ниското край вливането на река Осъм и голяма част от стария град е върху наносите край Дунава, а не на високия бряг.

СВИЩОВ ИЛИ СИЩОВ
По-рано, преди Освобождението, град Свищов се е наричал Сищов. Това се потвърждава от споменаването му в много от книгите на български възрожденци от 19 век. Как след това се е добавила буквата “в” не зная.
ДОБРИЧ
Градът носи името на болярина Добротица, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1385 г.

ВИДИН
Предното име на града е било Бдин. То е било дадено на важния укрепени пункт на завоя на река Дунав, заради неговото предназначение да бди за вражески войски по реката.

ТЪРГОВИЩЕ
Селището за първи път се споменава в данъчния регистър на Османската империя от 1573 година, с името Ески Джумая (Стар Петък). През 1658 година става административен център. Процъфтявали са занаяти и търговия, скоро след това града станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Днешното си име той добива заради това, че е център на търговията в района, тържище.

ТУТРАКАН
В средните векове там е имало феодален владетел, който са наричали Тмутаракан, видоизменено от Тумен-таркан. Това е владетелска титла сред азиатските татари, на които нашите Асеневци разрешили да пазят северните граници на Второто българско царство.

БАЛЧИК
Видоизменено от Белчик, бели скали

ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Турците наричали нашата старопрестолнина Ески Стамболук, означаващо Стар Истанбул. Това е така, защото на тях е било известно от местното население, че е бил наша славна столица в миналото. Остава да гадаем какво означава тогава за османлиите думата Стамбул - просто столица или нещо друго. Защото столицата на Османската империя винаги е носела завареното име Константинопол. И макар да са го наричали по свой маниер Константиние, този град става Истанбул едва при създаването на новата Турска република пред 1923 г. Единствено в българския и в руския език името на Турската столица се изговаря с “м” - Истамбул на български и Стамбул на руски.

СОФИЯ
Катедралната църква Света София в древния илирийски град Сердика в Средиземна Дакия, е постоена през 313 г. от Константин Велики - първият християнски император на Империята. Тя е издигната над гроба на любимата му дъщеря София. Надгробната плоча е от син камък и е зазидана така, че да гледа в посока на родното място на императора - древния илирийски град Ниш. Нашата столица е избрана именно заради срединното си положение на Балканския полуостров. Именно заради това тя е носела имената СРЕД-ЕЦ и СЕРДИ-КА. 

СВИЛЕН ГРАД
След Освобождението този град е станал център на добива на коприна, която тогава наричали свила.

ПЕТРИЧ
На гръцки скала е петра. Имената Петра, Петка, Петрана, Петко са давани, за да расте здраво детето, защото в миналото детската смъртност е била висока. Знаем, че в района Рупите се издига голям скален масив. Ванга е твърдяла, че това е застинал вулкан. Та оттам и името на близкото селище.

САМОКОВ
В района на този град се е добивала желязна руда. Майсторите на металообработването са ползвали самокови, задвижвани от водата, като воденица. Самоковците, самоковлиите са дали и името на града.

БАНКЯ
Означавало малка баня, бан-кя, защото големите бани са били в София.

КОСТЕНЕЦ и КОСТИНБРОД
И двата града са на главния път на войските, които в средните векове са нападали или са се отбранявали, оттегляли и са срещали смърта си. До Костенец се намира известният проход Траянови врата или Железни врата, където са положили костите си стотици хиляди български и византийски войни през многовековната ни история. Хората от района и до ден днешен, при обработване на земта, се натъкват на кости на хора и коне, на части от оръжие и амуниции.

ПАЗАРДЖИК
По рано градът е наричан Татар Пазар-джик - малък пазар на татарите, които били заселени по тези земи.

ШУМЕН
Градъ в миналото е носел името Шумла, заради огромните горски масиви, сред които се е намирал. Българското име за гора едно време е било шума, шумлак, а гора сме казвали на планина. В по-късни времена на партизаните са казвали подигравателно шумкари.

ЗЛАТОГРАД и РУДОЗЕМ
За тях няма какво да обяснявам, достатъчно е да спомена, че заради големите рудни находища, днешната Родопа планина е наричана РУДО-па.

Подобни, ненуждаещи се от обяснение, са имената на населените места ОРЕШАК, ТОПОЛОВО, БРЕЗОВО, АРДА, НОВИ ХАН, РОЗИНО, ОБЗОР, ДЪЛГОПОЛ, ГРОЗДЬОВО, ЧИФЛИК, ВЪЧЛИДОЛ, ПЕТ МОГИЛИ, КУЛА и много други.

А КОТЕЛ е просто нашето име на казана, която е турска дума. Градът така се е и наричал преди Освобождението - Казан. Подобен е произходът и на друг наш град - Казанлък.

ОБРОЧИЩЕ
Този град край Варна е бил място на езическо оброчище - свещено място за провеждане на обряди.

ДРАГОМÁНИН
В миналото това е бил мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представлява техните интереси и искания пред работодателя. Той се е пазарял с чорбаджията за надницата, той е уговарял колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижел се е за всичко. Разбира се, като драгоманин, той взимал по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар.

ПАВЛИКЕНИ
Градът носи името на павликяните, които са били секта на християнска основа, които са почитали моралните закони на апостол Павел и са били гонени, както Богомилите, от официалната църква. За да се защитят, те приемат католическо изповедание през годините на Османското владичество.

ПАНАГЮРИЩЕ
Градът е бил образуван от три махали, в празните поляни, между които се е събирал местния пазар всяка седмица. А веднъж годишно, напролет, се е организирал и голям събор, който на гръцки наричали панагир. Мястото на неговото провеждане наричали панагирището.

ШИПКА И ШИПЦА
Село Шипка, днес вече град, приема името си поради това, че населението му развъжда маслодайна роза, която едно време наричали шипца. Сегашното име на храста шипка е останал от тогава - той е сходен с растението на маслодайната роза.
Село Шипка е дало името на прохода - Шипченски. Познатият днес връх с Паметника на Свободата е Свети Никола, а не връх Шипка, както често го наричат.

МЪГЛИЖ
Когато 1454 г. туските орди на султан Мохамед, войска над 500 000 души, обсадили Филипопол, дошло до слуха му, че в Туловското поле се крие българска войска в горите наоколо. Тогава Казанлък още не е съществувал. Той изпраща Арап Юсуф с 15 000 души да избият когото намерят.
Войската отива там и намира манастира Свети Николай. Разтурват го, като избиват всички калугери и мирно население, което се е било скрило там. Минали през село Турия и го разорили. След това влезли в полето на Тулово.
Там войска нямало, а мирно население се криело по горите от очакваните зверства. Легендата разказва, че всички се молели на Господа да им дари пощада. По едно време полето се настлало с мъгла, която не дала на турците да ги намерят. Тя дори помогнала на местните да избият част от тях, а останалите помислили, че ги нападат и се избили един друг в мъглата. Не останал ни един жив турчин, твърди легендата.
Народът, удивен от това знамение, се заселил около манастира и построил град, като го нарекъл Мглишъ, та това име той носи и до днес.

КРИЧИМ И КРЕСНА
Кричим произлиза от старобългарската дума за глагола кричам, крещя, от която произлиза и аналога в съществителна форма крчмъ с означение за страноприемница, кръчма, таверна. Очевидно, както Асеновград, така и други селища в подстъпите към планината са предлагали гостоприемство на отсядащите там пътници, в резултат на добре развитото винарство по топлите северни склонове на Родопите.
За подобна словесна приемственост говори и сръбският речник на Вук Караджич. След реформата в българския книжовен език думата крчмъ не е останала. Като такава тя се е запазила в множество варианти в сръбския език, както показва и самия източник на Караджич - крчмлене, крчмити, крчмар, крчмаричин, крчмарица.
Удивително е, че старобълграската дума крчмъ не произлиза от старобългарската кркм (сега разговорно казваме къркам), която значи пия, лоча (пиянствам, смуча), а от друга старобългарска дума, която също добре обрисува същността на кръчмата - от глагола цркм (цирикам) и в още по-ясна степен от глагола крещя с неговата стара форма, запазена и до днес в руския език крчм (на руски кричать), което означава крещя, викам силно.
Това в най-добра степен задоволява етимологията на името на град Кричим и отговаря на действителостта. В града и до ден днешен буйната планинска река Въча, спускайки се стръмно към равнината, издава чутовен грохот, подобен на викане. Тъкмо на това място се е намирало и древното селище, където оглушителното спускане на реката е било най-забележителната му характеристика.
Днес ние, съвременните българи, толкова много сме се отдалечили от старобългарския език, че не можем да си обясним или разграничим, коя дума от нашия език е с български корени и коя - с чужди. Така например, ние дори не знаем как би звучал един наш средновековен надпис в неговото естествено произношение, освен ако не ни го прочете и обясни експерт по старобългарски език.
В руският език, обаче, старобългарските форми са съвсем живи и до днес, така че името на град Кричим в широката му форма е част от спрежението на грагола кричать в сегашно време първо лице множествено число (тоест кричѝм) и вероятно е аналог на кратката форма на старобългарския глагол крчм (крѝчам), от който вероятно произлиза името на друга българска дума - кръчма. 
Според сръбско-латинския тълковен речник на Вук Караджич, думите крчмене и кръчмити са за означение на места, в които се продава и консумира само вино. 
Подобна е и аналогията с македонската река Треска, протичаща в клисурата Матка, чието име отново е етимологично свързано с глагола трескам, шумя. 
Аналогична етимология има селището Грóхотно, също разположено на буйната река Въча и произлизащо от българската дума грохот - тътен.
Аналогия между името на град Кричим съществува и с името на град Кресна в Кресненското дефиле - от крещене, викане, бучене.
Удивително точно е съхранено името на село Кричим в запис от турски документ от 1695 година за извънредния данък "авариз". В него името на селището е изписано като






Накрая ми се иска да завърша с едни от най-страните имена на населени места, чийто произход не знам, но винаги са ме развеселявали.

ПОДАЙВА, ШАБЛА, СУНГУРЛАРЕ, МЕРИЧЛЕРИ, САТОВЧА, СИМИТЛИ, СЛОКОЩИЦА, ТРЪН, СВЕТОВРАЧЕНЕ, ВОЛУяК, ПЕТЪРЧ, ВРАЧЕШ, МЕЗДРА, ДЖУЛЮНИЦА, КОЗЛОДУЙ, ТЕТЕВЕН И ЕТРОПОЛЕ

19 април 2018 г.

ПОМЕТЕНО И ПОМЕТНАЛА

Всички знаем, че един от начините едър хищник да маркира територията си, е като оставя своите изпражнения по края на своите “владения”. По този начин той я маркира, за да знае всеки натрапник, че тук не е желан.

За разлика от хищниците, обаче, другите обитатели на този район, които са потенциалните им жертви, чрез своите изпражнения издават своето присъствие.

При домашните животни такива проблеми няма, те се хранят в обора или ако пасат навън, то това е по ливадите, далеч (поне на теория) от опасни хищници. Домашните свине серат, където живеят (простете за израза). Кравите и те, но поне е на открито и на голяма територия. Техните “пити” за два дена изсъхват на жегата и могат да бъдат събрани за тор.

Защо започнах с тези уводни думи?
За да обясня защо казваме метла, метем и пометено, както и да обясня защо казват, че една жена е пометнала, когато изгуби преждевеременно плода си.

В руския език на купчинка изпражнения, било в гората, било в обора, казват помёт (памьот). Тази дума е съставена от “по” и “мьот”. Мьот идва от -метка, означаваща отбелязване, маркиране, трасиране, а по- означава, че е разпръснато по земята. Самата дима “метка” пък идва от метать, мятам. Хищните животни маркират така “земята” си, с по-мет, а в стопанството така се осигурява силна тор за земеделски нужди. Когато сухите или неизсъхналите изпражнения на домашните животни са събрани, се казва, че е по-мете-но, а когато всичко е почистено, е съвсем из-мете-но. Тоест събран е помьота.

Не знам как се е говорело в старобългарския език. Вероятно думата не е била достойна за споменаване в църковните писмени източници, които са и без това толкова оскъдни днес, и затова не я знаем. Но думите метла, мета, пометено и изметено са останали. Както и думите смет, сметка, наметало.

Относно думата, с която се нарича процесът на преждевременна и нежелана загуба на плода на жената. Кзваме, че тя е пометнала, а в разговорната реч процесът се нарича помятане. Предполагам, че самото действие на изхвърляне на ненужния вече плод, е наподобявал изхвърлянето на ненужното след хранене. Колкото и да е деликатно всичко това, и да причинява мяка на всяка жена, няма спор, че се касае за ненужни на нашето тяло материи, от които то се освобождава.

Наскоро четох книга, в която обясняваха произхода на шевиците по нашите национални костюми. И че всичко е тръгнало още от времената, когато хората са покривали телата си с особени татуировки, които те са смятали, че ги предпазват от лошите сили. Тези хора тогава са почитали и богиня Фрея - символ на плодородието и плодовитостта на жената. Терминът фертилност - плодовитост на жената, казват че е приел името на богинята в себе си. Оттам е била и думата ферма - очевидно защото и в нея се отглеждат и плодят домашните животни, които сме нарекли добит-ък. За това писах в предна публикация.

ЗАКЛИНАНИЕ
Вклиняване, вбиване в енергетиката на човека, на определени наричания и пожелания, които да променят съдбата му към добро. Е, поне в повечето случаи.

РЕЧ И РЕКА
От незапомнени времена хората са се установявали край течаща вода - река или езеро (но обикновено там, където в него се стича река). Ако реката е по-голяма, родовете, намерили пристанище за своите хора, обикновено са жили от една племенна общност и са говорели един език. Знаем, че в миналото, когато са искали да нарекат хора от едно племе, народ, са казвали, че те са един език. Думата език дори е била синоним на племе, народ.

Та както език е означавало народ, така от думата река се е образувала думата реч. Това е означавало, че всички поселения по тази река говорят (“реци” по старобългарски) един език, речта им е една. Оттам идва и израза “какво рече?” Освен това, всички сме чували определението, че речта може да се излива, да се “лее като вода”, като река.

-ЛИЯ ИЛИ -ЧИЯ
Накрая ще добава и една дума, която нашият просветител отец Паисий е използвал в своята История словеноболгарская - то е написал думата “занаятлия”, която днес знаем, като занаятчия, с Л вместо Ч. Тази дума днес се е видоизменила, но друга дума - кибрит-лия - си е останала с такова завършване. Със същото окончание са и думите барутлия, табиетлия, мераклия, куражлия, но пък си имаме майтапчия, даракчия и дори бостанджия.

11 април 2018 г.

БЕР, БЪРЛОГА И гуБЕРния

Думите боярин, барин, и западното барон означават земевладелец. Те произлизат от думата, с която наричат мечката различните народи на север. Старото руско име е било Бьояррин (Звьояррин), трансформирало се на БЕР на запад от река Висла. Тази част от гората, “принадлежаща” на една мечка се наричала беярна, а владетелят ѝ губояр-ин, което формирало титлата губернатор, а оттам гуБЕРния.

Защото друго руско название на мечката е губьоярин. Понякога се трансформирало в губарь и губер. А спомнете си сега на какво приличат нашите губери, от чеиза на нашите баби.


В западните езици, думата за мечка се е свила до бер или берн.

В славянските езици, двойното “р” може да се трансформира в едно “л” - поради трудността на много хора да изговарят “р”, че и двойно. Така бьояррин се е трансформирал на бойялин, болярин и даже на боил.

В страните от Западна Европа, думата за землевладение се е трансформирала до простото “бург”. Бург е територията на владение или управление на един господар и също произлиза от думата бер (мечка). Този земевладелец са наричали бургамистър.
С времето имената на много от главните укрепени градове-центрове на тези владения, са прибавили към името си наставката -бург. От думата за мечка произлиза името на град Берн, столицата на Швейцария и на Берлин (Мечи град), столицата на Германия. Чували сме и за О-берн-хаузен (тоест дома на мечката). В Германия има дори град Бернбург (владение на мечката). Има и Бернкастел (меча крепост). Този град, за мое щастие, съм посещавал трикратно, защото е много красив.

Думата бърлога е съчетание от думите бер (мечка) и думата леговище. Фамилията на композитора Берлиоз е също с корен мечка. Такова е и името на полярния изследовател Витус Беринг (бяла мечка) - витус е witus (white на англ.).

В Русия, човек, който властва над няколко губернии наричали генерал-губернатор или воевода. На Запад, такъв човек, властващ над няколко барона се нарича граф. А ако тези губернии са още повече, то този човек се наричал маркиз и дори херцог. Обединител на всички тези родствени съюзи се явява кралят, но не царят. Крал и цар са разни по смисъл думи.
Царят е наместника на Бога на земята, а кралят, а по-точно кралете, са наместници на царя на определена територия. А император е съвършения повелител, но съвсем не цар. Но това е за друга тема.
А от титлата княз се е образувала и титлата кайзер, те са еднокоренни думи.

А сега да поговорим малко за човешкото тяло.
На всички тела на животни, но най-вече на човешкото тяло има определен набор линии, всяка от които има определено име и номер (по-скоро степен). Всички линии са в 12 групи, а всяка от тях съдържа 12 линии.

Всеки номер линии от всяка група имат сходни или еднокоренни наименования.

Например:
Седмата линия, сгъвката на последната фаланга на пръстите на ръката се е наричала мазок, мазка. Оттам идват думите мазане, мазило, мазка, мозайка, че дори и масло (от мазло). Всички седми линии във всички групи са имали сходни названия. Оттам идва и нашата дума мазол. Мазоли са се получавали по пръстите на ръцете и на краката също. Последната сгъвка на пръстите на краката също е седма линия.
А края на всички пръсти на ръката се наричат “печатка”.

Друг пример:
На лицето на мъжа минават три линии на окосмяване.
Първата линия минава под долната устна и се наричала “ласка”. Тя е трета линия на тялото.

Втората линия на окосмяване на лицето минава под гънката на шията, издига се над ушите и отново пада и минава по врата отзад там, където свърша косата. Тази граница на косата се е наричала “каска”. Това е единадесетата линия на тялото. Неслучайно така са кръстили тази военна амуниция за предпазване от куршуми. Тя покрива главата точно по този начин, а каишката ѝ минава точно под брадата, стегната по гънката на шията.

Третата линия на окосмяване на лицето започва над челото там, където започва косата, преминава отстрани по бакенбардите и слиза над мустака, под носа. Тази граница се е наричала “маска”. Тази е седмата линия на тялото, но в района на главата. Виждате как тази седма линия, има сходно име с тази на пръстите. Там е мазка или мазок, а тук маска. Достатъчно е да скрием чертите на лицето си с изкуствена маска, и то става неузнаваемо. Защото в този участък на лицето, маската, се намират най-характерните черти за един лик - очите и носа.

Окосмяването на лицето между трета и седма линии, тоест от под носа до под устните, се наричало усъй, сега това наричаме мУС-так. Това окосмение от трета до седма линия, но острани на главата се наричали “баки” или баки барадой (страните на брадата), а оттам бакинбарди. Когато един мъж с брада, мустаци и бакенбарди, нахлупил голяма шапка с козина, сложел и маска, то напълно наподобявал мечка, вълк или друг силен звяр.

В Русия такава маска наричали с думата за мечка - медвед. Такава маска, четена наобратно, е формирала думата девдем, трансформирала се по-късно в говора на чужденците на диадема. Такава маска се е слагала в суровите студове на север. Тя предпазвала от силните снежни ветрове, а понякога била единствения начин да се придвижва човек. Често е била просто кора от бреза. Нея изработвали така, че при нужда да може да се отмята нагоре с повдигане. По-късно тази идея била приложена при бойните шлемове.
Тя приличала в голяма степен на маската на електрожениста днес. Та, повдигната нагоре над челото маска с времето приела името диадема.

Думата диадема означавала двустранна, двулицева. С времето маска, повдигната над главата, станала знак, украшение на главата или шапката. Такива маски в началото били носени и от жреците и шаманите на племето. Отвътре били украсявани с разни бои, а когато жрецът я свалял над лицето си, се “превръщал” в мечка или във вълк. Този жест на сваляне на маската е формирал и у нас израза “падна му пердето” или “свалиха всички маски”, в смисъла на превърнаха се на зверове, показаха истинската си същност, без притворство.

Тази диадема, в по-съвременни времена, украсявала шапките както на жените, така и на мъжете. При мъжете тя се е трансформирала до козирката на военните фуражки.

Осмата линия на тялото на човека е линията на гърдите, там където при мечката и други животни расте мека и нежна мъхеста козинка. Тази линия се наричала тайна, там е “слънчевия сплит” както днес я наричаме. У мечката това място силно се отличава от останалото нейно окосмяване и винаги е по-светло. В Русия са го наричали меха, тоест гърди, а на гърдите расте мех (мъх), тоест нежна козинка. Такъв мъх имаме и ние мъжете. И тъй като там са гърдите с които дишаме, затова и козените съоръжения, с които се разпалват огнищата се наричат мехове, тъй като и те се свиват и раздуват, дишат.
Мехове или мяхове са и кожените торби за вода, вино или мляко. Имал ги е всеки овчар, а и всеки камилар, бродейки из пустинята. От мех е и името Михаил.

Тук е мястото да обърна внимание на нещо интересно.

В средните векове българският или както днес го именуват - старобългарският език - се е говорел много по меко, звучал е много по-напевно, имал е леко извист вид. Такъв се е запазил той сред помаците в Родопа планина. Куриозно е, тъй като те са приели исляма, но именно в дълбините на планината, техният български говор (защото те са чисти българи) е останал недокоснат от влиянията на времето и продължителната чужда намеса. Моето предположение е, че нашият език е “затвърдял” по време на турското робство, поради твърдостта на езика на османците.

Сега, с разбирането ни от днешното време, този старобългарски език ни изглежда много по-близък с езика, на който говорят в пределите на Русия. Но това наистина е било така, ние сме били част от общото славянско море. Даже и този термин е кабинетен. Това са били множество племена и родове, с общ корен и сходен език. Всяко от тях се е именувало по името на реката, която е минавала през земите му. Или на планината, чието име са приели и с каквото име са ги знаели другите племена.

Всички на изток от река Висла са се разбирали добре, срещайки се по пазарищата и търговските средища. Нека не забравяме, че дори народът на Аспарух и неговите братя, са дошли от земите на голямата сарматска степ, където са живели не едно поколение.

Но да продължим.

Има такава особеност в нашия език. Съчетанието на буквите “н” и “и”, тоест “ни” може да се изговаря и като Ш, и като Х. Събрани заедно дори (НИ) - те изглеждат като Ш. Така се е и формирал този буквен знак - от сливането на буквените знаци Н и И. Например името Николай и производното му Никола, са се видоизменили в Кольо, Коло, поради изчезването на изговарянето на съчетанието НИ. Това лесно ще визуализирате за себе си, ако бързо кажете името Никола - то ще звучи като н’Кола. А ако го викаме да дойде при нас, ще му кажем н’Кольооо! Ако той трябва да ни чуе отдалеч, както е било често едно време, няма и да го изговаряме това пусто Ни- в началото, нали? Той няма и да го чуе.

При животните космите под носа или по носа са много чувствителни. Те ги ползват, за да се ориентират в околната среда или да разузнават наоколо, дори и когато ровят. При човека това не е така развито, но от думата усъй (или уси) се е формирала думата осезание. Тоест тя е приела това свойство от мУСтаците при животните, за да обясни чувствителността на нашите сетива. А по-горе бях пояснил, че линията на мустаците е седмата линия на тялото, в района на главата. А коя беше другата седма линия по ръцете - тази преди края на пръстите. А при човека пръстите са тези най-добри разузнавачи, когато очите са безсилни на тъмно например. Много от животните ровят дупки с муцуната си, там също е тъмно и единствено мустаците им дават нужната информация за ситуацията. Та такава е връзката с произхода на думата осезание.

А сега малко за палците, по-скоро за края на пръстите на ръката, а защо не и на краката.
Това са тези възглавнички, с които ние опипаме, докосваме, плъзгаме, усещаме повърхността. С тях разбираме дали е мокро или сухо, студено или горещо - с тях изследваме света. С краката усещаме дали е топла водата, дали е здрав леда или дали дъската може да ни издържи, за да минем напред.

Много думи за действия с тях започват с буквата Т. С тях Тропаме, Търкаме, Трием, Тупаме, Точка поставяме с тях. Сочим с пръст, когато показваме Там, посочваме някого, казвайки му Ти, Той, То или Тя. Тикаме с пръст в буркана с лютеница, с тях потъркваме брадата или челото си, провлачвайки замислено “Такааа”, с тях козируваме с “Тъй вярно”. Сочим надолу и командваме "Тук!" на кучето си.
С пръстите на краката Тъпчем, Тропаме, Тичаме. Титри казват на надписите към филмите, а това е дошло от начина, по който малките ученици следят с показалец текста по тетрадката, докато четат, сричайки го. Или когато им го чете учителката. Точно така и ние го четем, слушайки гласа на актьорите във филмите.

А усещанията на пръстите науката нарича как - тактилни!

Впрочем козируването е от времената, когато воините са отмятали предната “маска” на шлема си в знак на почит към командира си. Обърнете внимание по филмите - на запад козируват с длан, насочена напред, точно както стои ръката, когато е отметнала предната кокарда/маска на шлема.
А "козир" се нарича украсата над кокардата, а оттам е дошла и думата за това приветствие. Понякога там е прикрепяно перо или пищен букет от пера.
Когато маската на шлема (а по-късно козорката) се е сваляла пред очите, това е означавало, че рицарят е готов да се бие. Точно затова в игрите на карти, този, който е решен да продължи смело заявява “коз” - да, оттам идва и тази дума.

Всички сме виждали жеста, когато стане напечено, как героят навежда глава, а ако има шапка я хваща за козирката и я нахлупва ниско над очите. Това е жест, имитиращ застрашителното поведение на хищника, когато се готви за битка. В моменти на радост напротив. Мъжът отмята назад глава, а ако има шапка весело я килва назад към врата, с козирката открива цялото си лице и даже весело я захвърля настрани. Това е жест, останал още от времената на славни битки и рицарски двубои.

Думата кураж има пряка връзка с думите козирка, фуражка, коз и козер.

Думата копюра, пачката банкноти, призлиза от думата копие. Банкнотите са копия една на друга, нали?

С думата пиво, в древността са наричали всяка напитка, а не само бирата, както е днес.

10 април 2018 г.

АЛЧНОСТ, БЕЗОЧИЕ И БЛАГОГОВЕНИЕ

АЛЧЕН
Алч-ен означава гладен, тъй като “алч” е означавало глад.

БЕЗОЧИЕ
Това е неотстъпна молба, без срам, със "затворени очи". Поначало такива молби са били изговаряни с извърната глава или със сведени очи, тъй като на този, който ги изговаря, му е било неудобно да гледа събеседника си в очите. Разбираемо защо.
Но с времето безочието е станало толкова голямо, че безочливите хора вече те гледат право в очите. Тоест "безочие" е позагубило малко от смисъла си.

БИР И БИРНИК
Във Византия "бира" е било имущество, данък, опис на имущество или население. БИР-ник е бил държавния т служител, който е събирал данъка, дължим за имуществото по този опис (бир-ът).

БЕСЕДА
Това е лавка, място за седене. Когато хората седят, те разговарят помежду си - бесед-ват. Сходна с това е думата бесед-ка. На подобно значение се дължи произходът на името на стария хотел "Славянска беседа" в София.

ВЕСТНИК
Този, който принася вестите е "вест-ник". Благовестникът донася добри вести. Така са наричали и камбанния звън, призоваващ за служба в църквата.

БЛАГОГОВЕНИЕ
Означава благочестие, страх от Бога, дълбоко уважение. "Говение" е благочестив църковен обичай, състоящ се в това, че през които и да е пости, няколко дни преди да се причестиш в църквата, да избягваш прекомерното хранене, дори с разрешените при пост храни.
От санскрит, думата говение означава молитва с жертвоприношение.
Домашните животни се наричат добитък, но тези, които се принасят в жертва са говеда. Добит-ък са защото са отгледани с труд и грижа и са се умножили под грижите на стопанина си, добили са рожби при него - те са негов добив. А говеда са животните, които се принасят в жертва на говен(и)е.
В разговорният ни език и днес наричаме някои хора "добитък", но за тези, които са най-покварени, долни или противни, използваме думата говедо. Говедо е било такова животно от добитъка в едно стопанство, което е негодно за добив - често боледува, изродено е или не е способно да ражда здрави рожби.

ЖРЕБИЙ
Участ. В старите църковни книги има такава дума “благожребие”, означаваща добра участ.

БЛАГОРОДСТВО
Качества, поведение на човека, който е съгласен с понятията за чест и нравствено достойнство и ги прилага в делата си. Това поведе-ние в старобългарския език се е изричало като “благородствие”.

БЛИЗКО И БЛИЗНАК
В старобългарския език думата “близно” е означавала близко. “Близнец” е означавало едно от децата, родени заедно, а и защото са били близко едно до друго в утробата на майка си.

БЛЮСТИТЕЛ
В старобългарския език думата “блюсти” означавала наблюдение, наглеждане, съхранение, пазене. Оттам идва думата блюсти-тел. Наставката -тел означава тело - човекът, който го прави. Блюстител едно време е бил страж на караулна служба, но също така този, който е следял за изпълнението на задание или поръчка.

ОБОЖАНИЕ
Божащий е била старобългарската дума за този, който обожава, обожествява. А о-божест-вяването е самото о-божа-ние.

БУЛОНСКИ ЛЕС
Това е най-големият парк на Париж, 2.5 пъти по-голям от Сентръл парк в Ню Йорк и 3.3 пъти по-голям от Хайд парк в Лондон. Паркът “Булонски лес” се намира на запад от Париж и е разположен в една от големите извивки на река Сена.
Древнобългарската дума “болоние” означавала ниско място, ливада, често заливано от река, на което расте трева. А думата “болонь” е било пространството между два реда защитни валове, обкръжаващи средновековния град. И макар ние да казваме Булонски лес с “у”, той на френски се изписва така - le bois de Boulogne.

ВАЛЯ И ВАПА
Това са две напълно забравени старобългарски думи. Валя означава стойност, цена. Оттам идва и думата валута, преминала през западната value (стойност), която се е формирала от тази същата “валя” (т.е. стойност).
Думата “вапа” означавала боя. Днес е останала разговорната дума вапцам, навапцани.

ВДОВИЦА
Вдова, видовица произлиза от санскритската дума vidhava (vi-без и dhava-мъж). На латински е vidua, на пруски videva. Някъде е въдова, а у нас е преминала в характерното за нашия народ умалително двови-ца.

ВИТИЯ
Думата означава оратор. Оттам е произлязла думата витиеват, означаваща усукано, сложно и нееднозначно описание.

ВЛАГАЛИЩЕ
В старобългарския език думата е имала подобен, но леко изменен смисъл. Означавала е вместилище, торбичка.

ПОДХОДЯЩ И ПОДХОЖДА
В езическите времена всяко племе се е отъждествавяло с някое животно. На своите сетилища, хората са поставяли образи на своето животно (от камък или дърво), което днес науката нарича тотем. Танците, които са се играели от шамана, жреца или свещенослужителя на това място, са наподобявали поведението на свещеното животно. Тоест танкът е наподобявал, вървял по неговите стъпки, по хождал го е.

УХАЖВАНЕ
Сватбен танц у животните, демонстриран пред женската, като мъжкият я обхожда или ухажда.

4 април 2018 г.

ПОП, АРХИМАНДРИТ и другите

АРХИМАНДРИТ
От гръцки архимандрит, буквално означава "главен над всички мандри", което е главен пастир на овцете, тъй като mandra е кошара, овчарня. Той всъщност е началник на всички игумени, които са началници, е добре, духовни водачи на манастири. Всеки игумен е пастир на стадото, събрано в кошарата (мандрата), тъй като мандра е и място, оградено с ограда.


ПОП
Думата ПОП е абревиатура:

П – Прахъ
О – Отцевъ
П – Предавша

ПОП е този, който е предал паметта на своите деди, отритнал е тяхната вяра - отрекъл се е от всичко, което му е давал рода, в което са вярвали неговите хора. Затова народа е нарекъл с думата поп, тоест предател, всички християнски свещеници, независимо от ранга им.

В Русия тези, които са останали със старата си вяра, се наричат старообрядци, а за себе си казват, че живеят в “безпоповщина”, тоест без попове.

Обърнете внимание, че по време на покръстването, поповете са призовавали да приемеш новата вяра, не от безверие, а като се отречеш от досегашните стари боговете на рода и приемеш чужд бог, еврейски. Затова народът ги е нарекъл предатели с понятието “поп”.

НЕВЕДЕНИЕ
Произлиза от думата вода, водя - тоест както водата води сала. В неведение си, когато нямаш понятие накъде те водят делата или мислите ти. Или до какво ще те доведат.

НАЦИЯ
Нация (лат. natio – народ), а по нашему “наши” – общност от хора с единен език и народност, вяра, култура и традиции. В древността е било единствено: «наши» и «не наши».
И забележете:
на френски – le NATION [насьон].
на немски – di NATION [наци].
на английски – the NATION [нейшън].
Произнася се различно, но се пише еднакво.

И ако забравим за доста по-късно създадената латиница и напишем думата по старобългарски, ще получим – НАШ ОН. В Русия всички чужденци са ги наричали немци, тоест неми хора, не разбиращи езика на местните. В Росийската империя всички поканени чужденци са наричани немци. Чак след октомврийската революция през 1917, болшевиките вече нарекли немци само германците.

ГОСПОДИН
Произлиза от господ, тоест, властта му е от бога, неприкосновена. Господство идва оттам.

Викторианската епоха е епоха на ПОБЕДИ (Victory), на утвърждаване на Британската империя, а не заради кралица Виктория.

ТАЙНА
Tай-­на означава “на върха”. Какво има на върха е неизвестно, затова докато не го достигнеш, няма да узнаеш — тайна.

ПРАЗДНИК
Празник (от думата "празь" - през). Тоест това е "праг", през който се минава и започва новата работна седмица, новия месечен или годишен период.

ЕЗЕРО
Езеро, по-рано е било озеро, идва от озъртам се, което означавало оглеждам се.

ОЛЕ!
Когато днешните безгрижни испанци се провикват със своето “Оле!”, са забравили, че те повтарят призива към Аллах. Знаем, че те “х” не произнасят.


САРАЙ
Всеизвестно е, че столицата на тюркоезичен владетел са наричали Сарай. У нас тази дума е останала в смисъла на владетелски дворец. Произход от персийската дума sarāi, sarā, означаваща "дворец". Обърнете внимание - дворец, а не шатра. 
Всеизвестно е и друго - популярната титла Цезар на латински се пише Caesar, понякога и Kesar.
И двете думи, сарай и цезар, имат общ корен - цар. В линвистиката е известен фонетичния преход от “с” на “ц”. Тоест столицата е била ЦАР-ай, а владетелят цар, а не хан.

СОЛИДАРНОСТ
Това е дума, означаваща единомислие, съпричастност, съгласие. Тя произлиза от старата традиция да се поддържат роднини, съседи или просто съселяни, помагайки си, дарявайки си сол. Солта в миналото е била много, много ценна стока, и е била на изключително уважение. Само си представете как иначе може да се съхрани месото и другата храна за през зимните сурови месеци. Сега ни е лесно с хладилници и фризери. Да не говоря за по-топлите земи.
Обичаят да посрещаме с “хляб и сол” е показателен за това. Да си дарим сол помежду си ни прави единни и съпричастни. Това е символ на гостоприемство.
Както съм писал по-рано, думата солдат има същия произход - войн, на който са заплащали в дан (дать) със сол. Той, естествено, не си я носил в къщи, а просто е получвал за насъбраното еквивалентът ѝ в пари, когато му е трябвало или приключвал служба.

ПОСТЕЛНО БЕЛЬО
Постиламе покривка на масата, постиламе я и на тревата, бельото, което постиламе на спалнята, както и това, с което “обличаме” завивките си. Всички тези неща постиламе, но правилно е да ги поДстиламе. Защото те са под телата ни, приборите ни, храната ни.
В руския език има израз “нательное бельё”, което означава долно бельо, лично бельо. Нателно е ясно - бельо на тялото, а под(с)телно ще да е това под тялото ни, тоест спалното бельо. А самата дума бельо означава, че то винаги е било бяло, затова е бел-ьо. А е било бяло, защото се е изработвало от лен. Коприната държи хладно и е подходяща само за жаркото средиземноморско време и в арабските страни.
Думата по(д)стилам е производна на действието, което извършваме с под(с)телното си бельо или покривка.

23 март 2018 г.

СЕВЕР, ИЗТОК, ЗАПАД, ЮГ И ДВАТА БОСФОРА

СЕВЕР
От историческите хроники, в първи век от Христа Плиний Старши и Птоломей са писали за древното племе севéри, което живеело на северните склонове на Кавказката планина. После се разселили на запад по Меотидското езеро, тоест Азовско море. Не мога да твърдя със сигурност дали те са дали име на северната посоката на света или тяхното местоживеене е определило името, което са им дали хронистите. Мога само да кажа, че в древността посоките на света са носили други имена. Юг е бил полден, например. На латински пък са съвсем различни.

Според друга теория “север” е трансформираната дума Сибир-сивир-сивер-север.

ИЗТОК
Често хората бъркат и пишат думата със “с”, вместо със “з”. Понякога се спираме да си припомним, как са ни учили в училище. Но вместо да се опитваме да помним, е достатъчно да знаем произхода на думата и няма да грешим. А тя е породена от това, че от тази посока изгрява слънцето и започва деня. Тоест денят започва да тече. Излиза, че той оттам “изтича”. Светлината на деня изтича от тази посока, същото се казва и за звездния небосвод нощем. Тази дума се е запазила в автентичния си вид в руския език - изток казват на извор. При нас имаме думите източих и изтича (чийто корен не е тича, а точи). 

ЗАПАД
Там където слънцето, главен бог на всички древни народи по света, се скрива на хоризонта е посоката, където то пада, запада.

ЮГ
Реките, които текат на юг древните наричали черни реки. Моретата, в които те се вливали, също наричали черни морета. Едно време не всички морета имали постоянни имена. Те по-скоро били отбелязвани с прилагателни думи, като всеки народ си е давал свое име. Те и днес в голямата си част са прилагателни имена, но сега са възприети от всички народи. Нашето море така и си остана Черно.

Реките, които текат на север наричали бели реки. Те се вливали в бели морета. И днес много реки в горното си течение, се образуват от вливането на “бял” и “черен” приток. У нас имаме Бели Искър, Бели Вит, Бели Осъм и съответните им черни притоци. Тъй като повечето ни реки текат на север, не мога да твърдя, че притоците им са наречени заради посоката. Но определено единият е ляв, а другият десен.
В древността на лявата и дясната част на тялото също са давали това значение. Лявата, с нейните леви крайници, е била “бялата” страна, а дясната е била “черната”. С дясната се трудим, бием, храним - тя е горещата ни страна. А защо така са решили? Защото, когато посрещаме слънцето от изток, лявата ни страна е бялата, а дясната черната.

Южни морета са започнали да ги наричат, защото се намират в зони на силна слънчева жара, а дори и пустиня. “Юг” или “юга” е означавало засуха, мъгла или душно време. Думата тогава дори е била “угъ”. Оттогава е останала думата угар, означаваща изгоряла земя, почва. Южен вятър е бил този, които е носел засуха. По-рано южната посока са наричали с думата полден. Явно поради това, че в средата на деня слънцето се намира точно натам. Слънцето по обед стои на полден и храната, предназначена за ядене се наричала “южен”, трансформирала се в ужин. В руския език думата “ужин” днес означава вечеря. Тази трансформация се е получила поради това, че след хранене се работи трудно и постепенно са започнали да изместват обилното хранене след приключване на работата на полето - тоест вечер, запазвайки името на това хранене.

БОСФОР
В средните векове с гръцката дума боспор (босфор) са обозначавали проливите. Боспор са наричали два пролива - този от Азовско към Черно море при град Керч и този, от Черно към Мраморно море при Константинопол, който по-рано се е наричал Симплегатски пролив, а днес е просто Босфора.

Северния проток са наричали Босп(ф)ор Таврийски, а южният при Константинопол - Босп(ф)ор Тракийски. Тогава, към 3-4 век е съществувало Боспорското царство по източното крайбрежие на Евксински Понт, явно носещо името си от пролива.


ЧЕРНО МОРЕ И АЗОВСКО МОРЕ
Едно от ранните имена на Черно море е Аксенско море. Историята е такава. Имената, запазени до днес, са давани от византийските хронисти. Отначало то било опасно, защото било пълно с пиратстващи племена от север и те го наричали Понт Аксенос (Негостоприемно море). След време изтребили пиратстващите племена и нарекли морето вече Понт Евксенос, тоест Гостоприемно.

Заради това, че водите от Азовско море, което тогава било по-скоро силно заблатена територия, се влизавли в Черно море, те го наричали Палус Меотидис, което означавало “майката на Черно море”. По-късно името се променило на Меотидско езеро, а също така му казвали и Темеринда.

АМАЗОНКИТЕ
Западните брегове на Меотидското езеро, днешно Азовско море било заселено с племената на амазонките. Те били жени-воини, които не живеели с мъже. За да родят, преминавали веднъж годишно Кимерийския пролив и приемали мъжки ласки за една нощ, след което се прибирали обратно. След 9 месеца, събирали родилите се момчета, и ги пращали обратно на източния бряг при бащите им или ги убивали на място. Останалите момиченца обучавали за воюване.

По-късно част от амазонките все пак се заселили по източните брегове на Меотидското езеро, задомили се и се сдобили със съпрузи. Останалите, обаче имали ред завоевания по земите на днешна Грузия, Армения и Турция, та чак до земите на древна Троя, наричани тогава Трояда. По-късно там е бил град Илион. Държавата им там те нарекли Лидия и заемала западната половина на полуостров Мала Азия.

Предишното име на днешната река Дунав било Истер, а на днешната река Волга - Ра, Итил, а по-късно Булгар.

ИМПЕРСКИТЕ СТЕНИ
Император Адриан построил през 117-135 г. стена между горното течение на Дунав, та чак до Рейн, която да възпира племената от Север. Тази стена не е така известна, каквато е тази в Британия.
Третата известна стена е Траяновата, отвъд делтата на река Дунав, чиито останки днес наричат Траянови валове.
Четвъртата известна стена е Анастасиевата в Източна Тракия пред Константинопол, построена през 491-512 г. за удържане набезите на българите!
Да, българите - те са били на Балканите още в 5 век. Потърсете в нета и ще се уверите!

БАСНЯ И МИТ
Предишната българска дума за мит, в смисъла на древно предание с невероятно описание, била думата баснословие.

БИВШ
Думата буквално означава събития, които са се случили до някой момент. Има такъв израз - “Бывшия до потопа”, тоест случили се (били са) до Всемирния потоп. На село казват “бивало да се не врати”, което означава “има си хас да не се върне”.

СЪГЛАСИЕ
Думата е съставена така: съ-гласи-е и означава съвместно огласяване. “Согласили их различные мнения”, означава че са обединили своите мнения, с цел постигане на съгласие, на обща позиция по някакъв въпрос.

МАЛКО ЗА АЗБУКИТЕ
Самият Кирил Философ работил дълго време в един таен кръжок в манастир в Мала Азия, Кападокия, където дълго работил по създаването на глаголицата. В глаголическата азбука, в нейната знакова система, има запечатано по-широко знание за света: включително и представи за Космоса. В тази космогонична картина на мирозданието центърът е Бог. Но този таен кръжок неслучайно е таен, той привлича в своите занимания знания още от древни времена. А защо глаголица? Защото тогава са казвали, че човекът "глаголи" - тоест говори.

Глаголицата е свещена азбука и по онова време не са приемали тя да бъде за ежедневна употреба, за административните нужди. Ето защо тук се намесва Св. Климент Охридски, който взема главните букви от гръцката азбука и всъщност прави кирилицата.
А за тези звукове (огласи), които гърците нямат, добавил от глаголицата, като ги видоизменил така, че да са в единение с останалите.