9 февруари 2018 г.

СВЕТА ТРОЙЦА ИЛИ ТРÓИЦА

ТРОЙЦА
В миналото са изписвали термина “Света троица” с й - Света тройца. Не знам защо е било така, но се сещам за думите тройка или Трой (за Троя).
Освен това, тройнственото понятие се забелязва навред по света. То съставлява всички наши философски разбирания, заложено е в основата на всичко около нас: 

Например символът еврейска звезда е зороастърска звезда. Той е съставен от символите за горе и долу или за добро и лошо, висше и низше, Ин-Ян.  
Кръстът също има разделение на стълб, ляв и десен клон.

Тази троичност се изразява и в много други аспекти:
черно-сиво-бяло
лош-среден-добър
светло-сумрак-тъмно
мокро-влажно-сухо
студено-нормално-топло
високо-среда-ниско
над-при-под
ляво-тук-дясно
минало-настояще-бъдеще
насам-тук-натам
от-при-към
Слънце-Земя-Луна
вода-суша-небе
риби-животни птици
баща-майка-дете
солено-сладко-кисело(горчиво) - тук са малко повечко
корен-ствол-клони
любов-безразличие-омраза
тихо-нормално-шумно
детство-зряла възраст-старост
аз-ти-той

... сигурно ще се сетите и за още такива.

КАРИЕРА И КАРИЕРА
Знаем, че “кариера” е рудник, в който се добиват полезни изкопаеми, но на открито. А на закрито те се добиват в мина. Общото и при двата метода е само това, че се копае надолу към земните недра, надълбоко.
Знаем също, че думата “кариера” се употребява и в смисъла на ръст в служебното положение. Именно служебно, защото кариера един свободен творец или пък бизнесмен не прави - те правят просто бизнес.
Само дето кариерният ръст се подразбира като растеж нагоре, по етажите на властта или управлението, за разлика от рудодобива. Но че се добиват богатства - тук има много общо. Кариерният ръст, макар и плод на служебни интриги, все пак е открития метод - кариерния. Закритите методи са характерни за криминалните сфери.
Тук етимология не съм разглеждал, защото думата е чуждица, но да поразсъждавам ми бе интересно.

Има думи, които разглеждат един процес в неговата цялостност. Той бива завършен и всеобхватен. За целта в началото на думата се поставя

ПРЕДСТАВКАТА ОБ-.
Такива думи са ОБмислям, ОБрамчвам, ОБигравам, ОБор, ОБобщавам. ОБрязвам, ОБгръщам, ОБменям, ОБстоятелство, ОБругавам, ОБличам, ОБлизвам, ОБуславям (поставям условие, ставам причина за нещо).

Още това са думите ОБлепям, ОБмазвам, ОБложка, ОБслужвам, ОБхождам, ОБлайвам, ОБземам. Думата обагрям, макар да започва с “об”, има малко по-различен състав - о-багрям. Такава е и думата о-приличавам.

ПРЕДСТАВКАТА СЪ-
Съ-ществуват много думи, съ-ставени от представката съ- и дума след нея. В много от случаите това е съчетание на дума, предшествана от съединението със, които споследствие са се обединили в една дума. Вместо “със” в 19 век се е пишело само “съ” и затова при сливането са се получили по-долните думи.

Ето няколко примера:
Съсловие - със слово (деятелност с общо име, слово), съзнание - със знание, състав - със став(я). По-рано тези дъми са се пишели така - съ словие, съ знание, съ став(ление).

Думата съ-вместен означава, че нещо се прави заедно с другите. На руски думата “вместе” означава “заедно” и идва от “в месте” - на това място. Затова на български би могло да се преведе като съ-заедно.
Представката съ- може да се разгледа така: съ-вместен или наобратно - вместе със, което е “заедно със”.
По този начин са изградени думите съгражданин, съвещание, съдружие, съвест, сътрудничество, съпруг, съмнение, съвършен, съпоставяне. При всички тях може да се каже “заедно със ... и думата след това”

В своите книги Георги Раковски през далечната 1865 г. употребява съединението “с”, изписвайки го “съ”, което днес се е видоизменило на “със” пред думи, започващи с буквите “с” или “з”.

Интересното е, че за нас е много по-лесно да изговаряме “съ”, отколкото днешното “със”. Опитайте да произнесете словосъчетанията “със знание, вместо старото съ знание, със света, вместо старото съ света. Или със себе си, сместо предишното съ себе си, както и със звание, вместо предишното съ звание. Усещате ли колко по-трудно се изговаря ”със”, вместо “съ” - налага се да забавим и да направим лека пауза, при произнасянето на двете съгласни “с” и “с” една след друга. Не зная защо днес се счита за правилно “със” пред дума, започваща със “с” или “з”.

Ето няколко примера за думи, с първа буква “с” или “з”:
Съ звание, съ свой, съ сигурност, съ служебен, съ затвор, съ случай, съ значителен, съ средства, съ земята.
А следващите три примера са дори в съчетание със самите себе си - съ съгласие, съ съвместни, съ смесен. Самите думи съгласие, съвместен и смесен съ-държат в себе си представката съ-.

ДЛЪЖНОСТ
Положение на човека (обществено или трудово), в което той е длъжен да върши нещо, има определени задължения към някаква деятелност.

ВОДОРОД
Водо раждащ газ

ДОСТАТЪЧНО
На сръбски думата за достатъчно е “доста”. Това е още по-близо до първоизточника, който е в състава на думата “до-сита”. Тоест до насищане, до ситост.

ЗВЕЗДА
ЗВЕ (СВЕ) - светлина, ЗДА (ЗДО) - небе, покрив. Означава “светлината на небето”, светлини по покрива на света, покров.

НЕБОСКЛОН
Често на звездното небе казват поетично небосклон. Думата е съставена от небо и склон. Небо в миналото са казвали на небето, а склон какво е?

Знаем, че по склона се спускаме, но преди това трябва да се изкачим. Точно така се виждат небесните тела - както денем, така и нощем. Те първо се изкачват от изток и после се спускат на запад.

Думата склон би могла да идва от словосъчетанието “с клона”, което означава “от клона”, падане например. Само разсъждавам, не съм сигурен за това.

25 януари 2018 г.

СТАРОБЪЛГАРСКИ ДУМИ

ПРОЗРАЧНОСТ
Раковски през 1867 г. в книгата си “Българските хайдути” пише:
”... штото конечната пропасть Византийскыа дьржявы можiаше ся iоште въ техъ времена прозрачи!”. В съвременнен прочит този текст казва, че Византия още в тези времена е могла ДА ВИДИ (да прозре) своето падение. Разбираме, че думата “прозрачи” Раковски е употребил в значението "да види предварително", да провиди (още тогава). Така ние разбираме, защо днес думата прозрение означава да “видиш” преди да се е случило нещо. Представката про- означава “през” и с нея започват думите провира, промушва, прохожда, проблесна, продума. Очевидно е как се е формирала думата про-зрач-ност. Тя е означавала, че зрението ни (ЗРАК) преминава през ПРЕ-градата и затова тя е прозрачна.

БЕЗДНА
Думата означава “без дъно”, без-дна. Морска дълбина без дъно - бездънна, бездна.

ВОПЪЛ
Во плач - с плач, през плач.

ВОНЯ
Идва от вонь, означаващо “в него” - во онь. Това е показвало, че миризмата идва от тялото, дори тогава, когато то се е разлагало - тогава се нарича смрад. А смрад идва от смърт.

ДЕБРИ
От дъбрава - дъбова гора

ЛОНДОН
Долонь означавало длан. Дон е било старата дума за река, формирала имената на реките Дон, Дунав, Днепър и Днестър. Долонь+дон - Лондон. Градът е на място, където реката се извива, във формата на длан.

ЗАБАВЛЕНИЕ
Думата буквално означава забавяне. Ако нещо ни доставя удоволствие, то ние не искаме то да свършва. Затова казваме, че се забав-ляваме.

ЗВАНИЕ
Думата идва от зов. Тоест звание е това, как зоват, призовават военния. Кой чин носи, с който се обръщат към него - зовят го. В сръбския език “кáко се зóвеш?” означава “как се казваш?”. Оттам идва думата ЗВЪ(О)НЕЦ - звънче, малка камбанка. Чрез звука си, звънецът призовава да му обърнеш внимание.
Старобългарската дума ЗВАТИ означава повикване по име, възклицание, и дори покана. Затова казваме призован, призван, призовка.

ИЗВЕСТНО
Думата в старобългарския език означава твърдо, точно, ясно. Очевидно такова значение тя има и днес - относно някое познание.
Руската дума ИЗВЕСТНЯК означава твърда скала, използвана масово за строежа на крепости и замъци.

ИЗТЯЗАТИ 
Старобългарска дума, означаваща обтягане. Пряка връзка има думата “изтезание”, прилагано в разпитите, като един от методите му е разтягане на тялото на мъченика.

КОЩУННИК
Старобългарска дума, означаваща шут, смешник. Съответно КОЩУННИЦА са наричали танцьорката, актрисата, което често е било едно и също. С навлизането на християнската религия е възникнала думата кощунство, в смисъла на нещо несериозно, смехотворно и дори опасно. Свещениците са характеризирали старите дохристиянски порядки, обряди и светилища с думата кощунство, в смисъла на нещо смехотворно и неразумно, неистинско.

ЛИКОВАНИЕ 
Това е старобългарска дума, означаваща многолюдно пеене, танц. ЛИК е било събрание на пеещи в храм, хор. Днес, когато хората ликуват, те играят и викат от възторг.

НЕИСТОВНО
Думата означава “с ожесточение”, с ярост. НЕИСТОВ е “излязъл от себе си” човек, афектиран, разярен. Коренът на тези думи е старобългарското "истъй", означаваща истински, съществуващ. Очевидно НЕ-ИСТ-ов означава, че човекът не е в нормално състояние, не е на себе си.

НЕЛЕП
Думата ЛЕП е означавала хубав, добър. Тя се е запазила и днес в западните Балкани - Лепа Брена. Очевидно е, че НЕ-ЛЕП ще е неприличен, безразсъден, срамен. Днес думата нелепо носи смисъла на неразумно, глупаво, неоснователно, напразно.

ОБАЯТЬ (ОБАИТ)
Старобългарска дума, означаваща да уговориш, да измамиш, да урочасаш. Тоест - обай-ваш някого, чрез заклинания, лош поглед или думи. Оттук произлиза думата обаятелен, очевидно носейки смисъла на лъжовен, измамен и затова омайващ.

ОБСТОЮ
Означава обсаждам, обкръжавам. Старобългарската ОБСТОЯТИ е означавала стоене в кръг, обкръжение. Днешната дума обстоятелство може да бъде разгледана в смисъла на нещата, които са наоколо. 

ОПЪЛЧЕНИЕ
Опълчение е съставена от о-полча-ване, тоест - събиране войска в полкове. Редовната войска вече е сформирана - в казарми или на фронта, а допълнително се ополчават само доброволци към нея. 

ОРАЛО И РАТАЙ
Орало се е наричало по-рано ралото, инструментът за оране. ОРАТАЙ са казвали на човека, който оре, орачът. Така се е формирала думата ратай, тъй като той в последствие е можело да бъде всякакъв работник, а не само орач.

ОТМЕТАТИСЯ
Старобългарска дума, означаваща отричане, непризнаване, отхвърляне, отпадане. Думата МЕТКА е означавала отбелязване, а отказвайки се от метката, това вече е от-мята-не.

ОТРÁСЛЯ
Старобългарска дума, означаваща филиз, нова, млада клонка - от-раст-нала на дървото.
Точно това значение има сформираната впоследствие дума отрасъл - нов клон в наука, производство, дейност.

ПАСХА (в превод от еврейски - преход, пощада)
Пасха е празник Възкресение Христово, като тържество, победа на живота над смъртта - тоест се явява преход и пощада. Самата пощада е вид преход.

ПОПРИЩЕ
Старобългарска дума, означаваща мярка за дължина, равна на хиляда крачки или дневен преход. В днешния си смисъл, думата също може да бъде разгледана, като житейски път, насока в развитието на човека.

ПОСЛЕДНИЙ
Старобългарска дума, означаваща изостанал, краен, окончателен. Последен е този, който върви ПО СЛЕДИте на тези, преди него.

ПРЕЛЕСТНО
Лъжливо, пленително, коварно. Идва от думата ЛЕСТИ, която означава да мамиш, чрез красиви думи, с цел заблуждение и заслепение на човека. 

ПРЕРЕКАНИЕ
Означава възмущение, противоречие, спор, упорство. Идва от старобългарската ПРЕРЕКАТИ, означаваща да прекословиш, да говориш пряко (против) някого, да го ПРЕ-късваш, когато говори (РЕЦИ). 

ПРИЧАСТИЕ
Думата означава участие, общение. Старобългарската ПРИЧАСТИТИСЯ е означавала да станеш участник, ПРИЧАСТНИК. Затова ПРИЧАСТЕН е този, който взима участие в нещо.

ПРОСТИ
Думата идва от ПРОСИТИ, означаваща да стоиш благоговейно, в очкаване на премъдростта божия. А не както днес - да просиш.

СЕЛО
Това е поле, обработена земя, там - където ще се сее. Селата са поСЕЛения, които са се образували, когато хората започват да се за-СЕЛ-ват близо до обработваната земя.

СНИЗХОДИТЕЛНОСТ
Думата означава “да слезеш по-ниско” до нивото на другия, да приемеш неговото ниво, неговото състояние, неговата бедност (материална или душевна).

СТОП
Старобългарската дума "стопа" е означавала стъпало, следа.

СУКОЛЕНО
Старобългарска дума, означаваща колянце в стеблото на растение, затова има растения - сукуленти.

ТАКОЖДЕ
Старобългарска дума, означаваща "то същото", равно, също така. Думата “тъждествен” идва от съкратеното такожде-ствен. А думата ТАЯЖДЕ е означавала тази същата.

18 януари 2018 г.

АВТОСЕРВИЗ ОЗНАЧАВА САМООБСЛУЖВАНЕ

Речника на българския майстор изобилства с терминология, за която той няма ни най-малка представа откъде е, а понякога - дори какво означава. За да съм честен, това е “терра инкогнита” за болшинството хора, включително и за мен. Ето защо реших да драсна няколко реда и за този особен феномен - чуждиците в нашия език.

Подтикнат да напиша тази публикация бях преди дни, когато ми попадна проект на табела за магазин за крепежни елементи, на която беше написано “лимбусни ключове”. Малко хора знаят, че правилната дума е "инбус".
Още по-малко хора пък имат представа, как е съставена тя и откъде идва. Как се пише правилно знаех от няколко години, но защо така е съставена си мислех, както се оказа, погрешно. Смятах, че думата е съставена от двете “ин” и “бус”, тоест че ключът се вкарва (на английски in) в главата на болта. Оказа се, че немска фирма Bauer&Schaurte през 30-те години на миналия век патентова този вид глава на болт и инструмента за нея. Inbus всъщност е абревиатура на името на патента (I)nnensechska(n)tschraube (B)auer (U)nd (S)chaurte, което в превод е "винт с вътрешен шестостен".
На френски този ключ DIN 911 се нарича "male" - "самец". Съответно, винтът със шестостенния шлиц за този ключ се нарича "femelle" - "самка". В Бельгия и Канада ключ DIN 911 също се нарича "male". Но на западно-швейцарския диалект на френския език той е "inbus".
Някои словотворци у нас са заменили Н с М, а освен това са добаили и Л в началото.

Друг интересен пример е думата "автосервиз"- такава табелка виси в Испания над продуктите в зеленчуковия магазин и означава това, което тази дума трябва да значи "самообслужване". Подбираш си сам продуктите, а плащаш на касата при изхода.
Ето как се е наместила тази дума "автосервис" в българския език. Вместо да използват подходящата дума за за автомобилна работилница (или ремонтилница), някой е взел само първата част от думата автомобил (automobile - самодвижещ се) и добавил сервиз (означавайки услугата по ремонта). Тоест взели са само "авто", която означава "само", без да продължат с "мобил". И нататък са се заредили производните "авторемонт", която означава "саморемонт" и "автосервиз", означаваща самообслужване. Забележете, никой не се е досетил да нарече ремонта на ЛОКОмотиви "локоремонт" или “локосервиз”, а обслужването на САМОлети - "самообслужване".

Друг интересен пример - паспорт. Думата "пассе" е преминава, а "порт"- врата. Паспорт дословно означава "преминаване през врата", за което си имаме дума - пропуск.

"Тюнинг" казваме, когато говорим за "настройка" и е съставена от корена "тюн" (tune) - мелодия. Отначало "тюнинг" техниците модерно са наричали настройката на радиоприемника за най-добро приемане на сигнала, който основно е бил мелодия. Постепенно думата намерила приложение и за други настройки, чрез които на принципа “проба, грешка” са намирали най-добрата стойност на някоя характеристика.

Затова е добре, не само от патриотично чувство, на даже просто от благоразумие, да даваме на новите понятия названия, съставени от наши думи. Много наши благозвучни думи са заменени постепенно с други - работилница със сервиз, представяне с презентация, събитие с евент(?!), откриване с премиера, намаление с промоция, шефство с куриране, проверка с одит, желание с претенция, състоя се (проведе се) със “се случи”, проект с дизайн, команда с екип. Уверен съм, че списъкът с примери може да бъде продължен с още много такива.

При това, замяната на български думи става не само с английски такива. Знаем, че след Освобождението, масово са навлезли думи от френския език. Един от популярните куриози е думата за нужник - клозет. В цивилизованите тоалетни на Запад, които са преставлявали цели салони за всякакви нужди, с огледала и дивани за оправяне на макияжа и тоалета, на вратата на нужника е имало надписи отвън на ръчката за вътрешното заключване. Когато влезел човек и се заключвал отвътре, отвън се показвал надпис “closet”, който означавал “заето”. Но нашите умници възприели думата буквално, че и я променили на колзет. А тоалетна сме се научили да казваме доста по-късно.

Много фирми, за адрес на електронната си пощенска кутия избират думата sales@***, смятайки, че означава “продажби”. У един французин, това може да предизвика недоумение, защото на френски "sales" означава "мръсни". А "sale" - "мръсен" е по-добре да не изписваме на визитката си, като длъжностна характеристика.

Много често за имена на фирми се използва думата "еstate", означаваща "лято" на италиански. Сякаш тази фирма търгува с плодове и зеленчуци или с пътешествия в топли страни. Но не, оказва се, че в нея се осъществяват сделки с недвижими имоти - те имали предвид английската "истейт".

Но и с английския нещата не стоят много по-добре. Какво се подразбира, например, от названието на фирмата "Поли Мейд"? Много девойки? Защото "мейд" означава "девойка" на английски, например "мермайд" е русалка. А тази фирма, оказва се, работи с метали и е твърде далеч от девойките.

Между другото, самата дума "фирма" на италиански означава "подпис" и отначало се подразбирало частна търговска къща, например "търговец Палавеев" или "Христев и синове". Свъременното, явно погрешно значение думата “фирма” получила заради неразбирането на нейното значение.

Затова нека да наричаме своята предприемаческа деятелност (бизнеса си) и електронния си адрес (имейла си) с благозвучни и разбираеми родни имена. Това може и да не е по-краткия начин, но поне няма да ни срами пред другоезичните народи, чиято граматика се опитваме да имитираме. Какво да се прави, нашият език е с 30 % по-дълъг от английския, например. 

Понякога нашата дума е по-кратка от чуждата.

Друг пример - "темпомат". Макар и не родна, думата е популярна в целия свят и има еднозначно и ясно значение. Но не, в каталога ще напишем английския израз - "круиз-контрол". Макар тази дума да не се позлва в другите романски езици, освен в английския и при това е по-дълга.

Борбата с езика на коренното население на една страна е важна крачка към победата на външните сили над него.
Страната се състои от народ, земята и езика му. Достатъчно е да се унищожи едно от тях, и страната я няма: или завоюваш нейната земя, или асимилираш народа ѝ, или унищожаваш езика. И обратно, съществуват исторически примери на създаване, с политически цели на страни, чрез отделяне на учатък земя, изкуствено създаване на език и внедряване на този език сред населението на тази земя.
Французите наричат размиването "ерозия" - размиването на нашето народно самосъзнание е прекият път към подчинението на народа ни и завладяването на нашите национални богатства.

Днес Европа е населена с емигранти.
А езикът ни? Той не страда ли от подобна “мигрантска” инвазия? Още по-страшно е - тази ерозия е вече в главите ни, по телевизионните екрани, гледа ни от компютърния екран и прозореца на автомобила, задминаваме я по магистралата.

С тези думи говорят с нас децата ни.

НАЦИЯ

НАЦИЯ
Отначало да разгледаме основата - какво означава нация?
Нация (лат. natio – народ), означава наши – общност от хора по вяра, език, култура, традиции.
Руната НАШЪ обозначава цял образ на рода. В миналото сме различавали хората просто: «наши» и «не наши», т.е. немци (не мы).

И забележете:
френското – le NATION [насьон].
германското – di NATION [нешн].
английското – the NATION [наци].
Произношението е различно, но се пише по един и също начин.
А ако се абстрахираме от по-късно измислената латиница и го напушем по нашенски се получава НАШ ОН. Тоест - наши хора, а има и не наши, те говорят на друг език, който за нас е чужд и немой (не мой). Затова в Русия са наричали всички чужденци немци, тоест неми хора, незнаещи техния език. Немци са наричали и французите, и шведите, и германците, и евреите, и холандците.
По-късно немци започнали да наричат само германците.

ОБРЯД И РИТУАЛ
Обряд е съвместно свещенодействие от хора или под ръководството на свещенослужител.
Думата “обряд” означава ”оба рядом” или “двама редом”. Тоест има обряд – когато има минимум двама човека и те са редом (за разлика от ритуала). Ритуал може да бъде извършван и от сам човек.

ГОСПОДИН
Господин идва от господ - тоест, неговата власт е от бога, тя е неприкосновена. Едно време са казвали “господство му”, когато са имали предвид неговата особа, казвали са и “негова милост”.
Английското mister е производно на древноанглийското magster (учител, наставник, мастър), идващо от латинското magister (учител). Немското der Herr е производно от древно-горно-немския her (побелял, стар, почтен). Романские обръщения senor, monsieur са наследници на латинското senior (старши). Точния превод на всички тези думи е: "уважаем", "почтен".
А в нашия език господин, казваме не от уважение, а заради власт.

ТАЙГА И УТАЙКА
Думата тайга означава свършване на пътя, т.е. «тайга» може да има в не голяма гора или в блато. “Тай” означавало таится “топи се”. Оттук у нас имаме думата утайка, онова което се е “стопило” на дъното на течност. А “га” в руския е означавало път, доро-га и идва от “гать”, което е било утъпкан път (в гора или блато), За гать съм писал в публикацията “ГАТАНКА И СЕГА - що е то?”. Други думи с “га” са нога (крак), талига. 

ВИКТОРИАНСКА ЕПОХА
Викторианската епоха е епоха на ПОБЕДИ, на утвърждаване на Британската империя, а не заради кралица Виктория.

ПОП – това е абревиатура
П – Прахъ
О – Отцевъ
П – Предавша
Тоест, ПОП е този, който е предал Паметта на своите деди, отринал е Вярата на своите Отци. Отринал е всичко, което е получавал в Рода и затова са го нарекли просто «ПОП» или «Предател». 
Забележете, поповете не са призовавали от безверие към вяра, а са призовавали да се отречеш от Родовите богове и да приемеш чужд бог. Затова ги нарекли «ПОПове» — предатели.

АРХИМАНДРИТ
Архимандрит (на гръцки archimandrites) означава буквално "главен над овцете", защото mandra ... е, знаем какво е.

НЕВЕДЕНИЕ
Произлиза от думата водя и означава, че не знаеш как да се държиш. На руски “вестѝ” означава “държание, поведение”. Когато човек е в неведение за нещо, той продължава да се държи по начин, който се различава от този, който щеше да е, ако знаеше за него. Затова имаме дума въведение, с което ни осведомяват за основната тема или въвеждане (в процеса на работа, например) - показват ни какво да правим и как да се държим.

ОЛЕ
Днес безгрижните испанци не знаят, че когато се провикват със своето “Оле”, те повтарят призива към Аллах. Това е останка от 7 вековното владичество на маврите на Иберийския полуостров.

МИРУВАМ
Излизам по мирá, ходя навън - обикалям навън. Преди 150 години Раковски пише за Иванко, че “... той избягал и нашел спасение при Византийцам, ведно с брата си Димитра, от де и после не е мирувал.” От този откъс разбираме, че да мируваш е означавало да излизаш, да обикаляш “по мирá” (по света). 
Затова днешното значение на “стой мирен” се различава коренно от тогавашниото, което е означавало “да не мируваш (да не излизаш)”, а не “да мируваш”, каквото е днес.

ПРЕДАНИЕ
Думата е съкратена от “попредание” - описание на това, което се е случило по-преди “по-преда-ние”.

ПОДБРАНО
През 1960 г. Раковски в своя книга пише “преди брано, удобрено учение, мъдро-словие или мисленик”. Този израз най-добре илюстрира откъде се е сформирала днешната дума подбрано. Така, както земеделеца запазва най-добрия си добив за семе за следващата сеитба, мъдростта на времето и опита е тази подборка от изпитани знания, която натрупва човешкия опит.

15 януари 2018 г.

СЕДЯНКИ, ГОДЕЖ И СВАТБА - КАК СА ГО ПРАВИЛИ ПРЕДИ 150 ГОДИНИ


Георги Раковски в своята книга “Показалец Чяст първа” Одеса, 1859 г. много увлекателно е описал обичаите и нравите на българите по негово време, а и “по старина”, както той се изразява, когато иска да каже “в миналото”.
Освен описание на земеделието и поминъка, къщите и облеклото на българите по селата, или селците, както той ги нарича, в книгата му има специална обширна част с обичаите на нашите предци.

Започвайки от седянките и тлаките, където момите и момците се залюбват, се преминава през обредите по сватосването, за да се стигне накрая до сватбата и венчавката. Не е пропуснал и добилите днес популярност ергенски партита, които явно се основават на древни традиции.
И така, лятото преваля, усилната целодневна работа на полето е привършила, реколтата е прибрана и идва времето на ласкавите топли вечери край огъня ...

СЕДЯНКА
На седянките се събират моми на открито място, извън дворовете и къщите, седнали около напаления огън. Всяка си е донесла нещо от къщи да работи и всички задружно подемат песен след песен. Момците идват с музика и задяват момите, канят ги на танц, разменят си китки. Момците може цяла нощ да обикалят седянките, ако са повече от една.

ТЛАКА 
Тлаката е събиране на моми, но вече не навън, а поканени в дома на някоя от момите, за да ѝ помогнат с някоя дейност - чистене на царевица, нижене на тютюн. Разликата от седянките е това, че се провеждат вече в дома, заради неподходящото време навън. Освен това тлаката се организира, за да се помогне в домакинството на стопаните, докато на седянките момите си работят свои си неща.
На тлаката момците отново идват с музиканти и може да посетят не една тлака, ако по селото са повече същата вечер. 
На тези събирания са се родили много любовни истории, затуптявали са диво много млади сърца. Много често именно в такива вечери, двама млади са се вричали в любов и се е заговаряло за женитба.
Тъй нареченото "напиване на водата" на младата мома е било ритуал, с който момъкът се е вричал в любов и е било знак за сватбени приготовления.

СВАТОСВАНЕ
Обичай, при който родителите на момъка изпращат в дома на харесаната мома, свои опитни роднини или доверени лица, наречени сватовници, които да поискат ръката на момата от нейните родители. Някъде ги наричат не сватовници, а дворници. Това вероятно идва от обичаи от времето, когато е имало българско царство и сватовници са изпращали владетели или техните боляри, което означавало, че ще въведат момата в двора на владетеля, ще я направят “дворна”, част от свитата.
Ако семейството на момата приеме поканата за сватосване (питайки или не детето си за нейното желание), то родителите му стават сватове с родителите на момъка. За отговор сватовниците може да се наложи да дойдат отново, а понякога и няколко пъти.

МЯНЕЖ
Обичай, при който роднини на момъка идват в семейството на момата, носейки пръстен, който момата приема и дарява с гривна избранника си. Тоест младите си меняват, разменят оброчни накити, в знак на уверение в обичта си и дадената дума.
ГОДЕЖ
Раковски описва годежа, като обряд, в който ролята на младите влюбени е незначителна. Обичай, при който родителите на момъка идват в дома на момата с музика и много ядене и пиене. Нататък обряда прилича в голяма степен на сделка, в която сватовете се сгодяват (не се сгодяват младите, а родителите им), погаждат се - тоест сватовете се разбират кой какви дарове (придани) ще даде, заедно със своето дете.
Следват ядене и танци, свирня и игри. Момците играят “хойся”, а момите “ръченица”.
Хойся-та Раковски описва като радостен български игровод, при който момците, играейки подвикват: - Хойса! Са!
Някой балканлии може, когато играят, да държат ножове, имитирайки бойна техника.
Ръченицата е танц, при който момите се държат една за друга с ръце на кръста, самостоятелно или вплетени заедно в хоровод. Затова той се нарича ръче-ница.

СВАТБА
Главни действащи лица са стар-сват и старо-сватица, кум и кумица, заложник, девер, бързоконци, свахи и зълви, без който сватбата не бива. Следват сродници, съседи и познати, които са сватбарите.
Стар-сватя и старосватицата са възрастни, зрели и опитни в тези дела хора, които се избират измежду роднините. Те следят за последователността и правилното провеждане на приготовленията и ритуалите, които предстоят.
Деверът е много важна фигура в сватбените ритуали. Той трябва да е неженен брат на младоженеца. Той в голяма степен отговаря за самите младоженци и особено за булката. Тази традиция идва от старо време, когато често се е ходело на война. Ако се случи, че съпругът не се завърне, за неговата съпруга остава да се грижи брат му (деверът), като тя става част от неговото семейство.
Сватбата по селата започва в четвъртък, като този ден се нарича венец или кравай. В него няма трапеза, а само веселба. Това е денят, в който се разменят уговорените при венчавката дарове от страна на младоженеца и придан, от страна на младоженката. Това става в дома на момата.
ЗАСЯВКИ
В петъчния ден се ходи в дома на момъка. Девици, сроднички и съседки участват в ритуала засявки. Деверът, закичен с китка и кърпа, придружен от музиканти, обикаля от врата на врата и кани съседи и роднини на засявки и на утрешната сватба.
Засявките е рируал, при който се отсява през три сита брашно, като първо в горното, а после и в долните се слагат пръстенът и гривната, разменени от младите при мянежа, менявката и се отсява през тях. Брашното се сипва постоянно от девера, а девици пеят песни. Ситата се държат от три момъка, първородни в семействата си и от три млади момичета, последни в семействата си - изтърсаци.
От пресятото брашно замесват и изпичат пита (меденик), намазват го с мед и го наричат на младите “да се обичат така, както пчелите меда” и черпят с него всички сватбари. Почерпката я носи заложника, а го следват други мъже с чаши вино и ги подават на почерпените. Чашите е задължително да са сребърни, често те се предават от поколение на поколение. Някои могат да са от 600 години.

Вечерта момъка кани всички свои приятели, с които е ергенувал “на хляб”, всъшност на ядене и пиене до зори. В това тържество, наречено раздялна вечеря, момците си избират един по-отракан за “кум” и той ръководи “ергенскто дружество” през цялата вечер. Той първи заиграва “хойса”-та.
Като се наядат и напият, заедно с музиката отиват около кладенеца и се черпят с вода и играят тропаница. Носят ведро с вода в къщата и си месят и пекат меденици, за които предварително им е подготвено всичко. Всичко, освен ръжена, с който да ги вадят от жарта. “Кума”, като най-юначен и смел, има задачата да ги изважда. И всичко това на пияна глава. Но така момците показват, че и сами могат да си “месят и пекат хляба”.

В петъчния ден в дома на момата няма почти нищо интересно. Всичко това у нея се случва в съботния ден - и засявките и девичината раздялна вечеря. На нея се прави същото, като на момковата, само дето момците се дерат с юнашки песни, докато момите напяват тъжни песни. И тъй като в съботния ден в дома на момъка нищо не се прави (всички до обяд изтрезняват) на моминския вечерник може и да наминат момците да развеселят компанията.

В съботния ден в дома на момъка се вари пуйка. Някъде я наричат мисирка - “мъсърка”, тоест индийска кокошка. Точно пуйка е тя и на санскрит - черна пуйка. Санскритската дума е запазена само в българския език. Гърците я наричат индийка кокошка, французите diunde и dindon, а италианците - dindio, чуждестранна кокошка. Англичаните я наричат turkeu (турска), руснаците - индейка. Сърбите - гюрка, будац, пуран, пурха. Турците - индийска кокошка. Но това показва, че тя наистина е донесена от Индия, където санскритът е бил стар език.

ВЕНЧИЛО
Деверът се грижи за булката да я качи на каруцата до църквата, както и да я поема от нея, когато пристигнат. Когато тържествата в църквата се пренесат в дома на младоженеца, младите венчани се усамотяват в предварително приготвена за целта спалня. Ако приготовленията и страстите по празника не са преуморили младите, то скоро деверът бива повикан на вратата от брат си, за да се увери, че булката е била девствена, изнасяйки ризата ѝ и показвайки му петното кръв по нея. Чак след това деверът отива при веселбата оттатък и тържествено възвестява радостната вест пред останалите гости.

Описанията в книгата на Раковски бяха за мен едно интересно пренасяне във времето, когато традициите са се спазвали ревностно и “не са били каквито са сега”. Спестил съм много подробности, като предадох само основната идея на всеки от етапите на създаване на българското семейство. Раковски накрая допълва, че той е предал само един от многото варианти, които съществували по българските земи. Днес ние знаем една малка част от тях или сме ги виждали в съвременните сватби в един синтезиран и огражданен вид.

Но четенето си струваше. Дано а е било интересно и на вас.

Накрая Раковски обяснява защо девер се нарича с тази дума. Идвало от думата дева, с която се наричала младата мома. Дев на санскрит означавало бог, а дева означавало божествена, свята. Това е било заради обстоятелството, че една девица носи божествената искра в утробата си, от която един ден ще зачене своето дете. И затова този, който се грижи основно за младата невеста по време на повечето ритуали, се нарича деве-р - от думата дева.

10 януари 2018 г.

САНСКРИТ ИЛИ САМ СКРИТ ЕЗИК

САНСКРИТ ИЛИ САМСКРИТ
В Хиндустан наричат този език саМскрит. Думата е съставена така сам-скрит-и, и означава свещен, таен, скрит от хората език. Нашият възрожденец и общественик Георги Раковски пише за това в “Българска старина” от 1865 г. Sanskrit го пишат на Запад. 

ДРУИДИ
Името на тези свещеници идва от думата дърво. Друв-иди, Дров-иди, древоведи. Те извършват своите обряди около стари вековни дървета, най-често дъб.

ПОЧИТ, ПОЧИТАЕМ
Раковски казва, че думата идва от това, че когато четем божиите книги, то те основно хвалят, възхваляват Бога. Те са писани за божествена възхвала. Тоест, ако си почитаем, значи те възхваляват, почитат те - значи си на по-чит.

НЕХАЕН
В миналото всяка българска къща е имала навес в предната част до входната врата, под който лете са се хранели и почивали - на хлад и на сянка. Това място са наричали “хаят” с ударение на “я”. Хаят е персийска дума и означава живот. В миналото имало поздрав “ни-хаете ли?”, което означавало “живи и здрави ли сте?” и е било вариант на днешното “Как сте?”. Означавало е, че стопаните нямат грижи, добре са. Оттам идва думата нехае, нехаен, което носи смисъла на безгрижен или незагрижен за живота си, здравето и благополучието си човек.

НЕКА И ХАЙДЕ
Думата хайде е съставена така ха-иде и е съкратена от израза “ха да идем!”.
Очевидно “ха” е употребено в смисъла на “нека” и е в повелителна, приканваща форма. Точно в такава повелителна форма е и думата хайде.
По същия начин казваме “ха да видим (сега)!” - дали оттам не идва думата "хава" в израза "Как е хавата?".

КАРАМ И КАРАМ
В българския език думата кара има няколко значения - когато хората се карат и когато принуждаваме. От значението на принуждаване е и значението за превозване (докарах стоката, карам колата), тоест принудително премествам предмет от едно място на друго.
Производни са думите накарам, откарам, прекарам, изкарам, вкарам, разкарам.
А значението, когато някой се кара, е дошло от значението на думата кáра - наказание, строго изискване. Кáра може да е дори божие наказание. Това значение се е запазило в руския език - там някого кáрают (наказват) и дори казнят (смътно наказание). Производни са думите наказание, наказателен, караница, скара (се). Когато хората се карат или ти се карат за нещо, отново има момент на принуда да накараме някого да направи или признае нещо, или пък да не го прави. 

Така че, когато се кáраеш, означава просто че наказваш, но устно. А защо -еш? Защото по този същия начин са съставени думите ваеш, шляеш, мотаеш, ругаеш, играеш и т.н.

ЗРЯЛ И ЗАРАН
Народът е казвал “у зарана” в смисъла на сутринта, когато зората идва, когато светлината се усилва и настъпва деня. Думата заран е съставена така за-ра (зора) и идва от по-разширеното за-йара-нта, където йара (яра) е светлина, блясък. Затова казваме ярък.

Когато един плод е узрял, това означава, че е поел максимално от светлината на слънцето и е развил всички свои полезни качества. Тоест той се е за-йара-ил, заярал, той е вече ЗРЯЛ. И както “у” заранта означава “по време на” сутинта, така и Узрял означава “по време на” (когато е) зрял плода - тогава трябва да се бере.

ПРА-
Думите прабаба или прадядо са съставени с представката пра-, която означава пре-, тоест преди. Така са съставени думите предание и предци (предни отци).

ОБИТАНИЕ
Човекът о-бита-ва определена площ, о-бито-вява я.

НОС
Из-носе-но, изнесено напред, издадено нещо. Знаем, че носът, освен като част от лицето, се употребява за стърчаща навътре във водата земя.

БИВОЛ
Думата означава голям вол буй-вол, бой-вол. Така казваме и на човека с висок ръст - че има “голям бой”. Може би и думата бойница да е значела, че е на високото или самата тя е висока, а не че от нея се е водел боя. Буен огън казваме на силен, но и висок огнен стълб. Висок и здраво закотвен е и морският буй, с когото отбелязват плитчини или определят навигацията по пристанищата.

ЛЕКАРСТВО
Думата е съставена от “лекар” и “-ство”, тоест - то е лéкарство, предназначено да лекува.

СВАТБА ново обяснение
Процесът на избиране на годеник, за обявената предварително за женене нечия дъщеря, на езика санскрит се е наричал swayambara - което означавало "да си избера мъжа". Думата има две съставки swayam и bara. Swayam означава свой, своят, а bara - бере, избира, взима. Оттук нашата дума сватба, която има смисъла на сваждане, сгляда.

ПЕРВАЗ
Думата перваз е турския вариант на старобългарското при-вяз, което е означавало нещо привязано, при-вързано към друго, каквото е первазът към прозореца.

РОДОПИ
Една от разновидностите на тази наша планина споменава Георги Раковски през 1865 г., като цитира старогръцки автори, които я наричат Родокоп.


ВЪЗТОРГ И ТРОГАТЕЛНО
Според мен, и двете думи са руски заемки. В руския език има дума “трогать”, превеждаща се като докосвам. В българския език имаме думите трогателен, трогнат, възторг. Всички те означават, че е докосната душата ни от нещо. Затова имаме разтрогнат брак, разтрогната сделка, трогателна сцена, в която ни се “къса сърцето”. Неслучайно казваме “трогна душата ни”, “изпълнен с възторг”.

СЪОБЩЕНИЕ
Цитат:
“За туй използвахме тъй наречените комшулуци, чрез които се съобщаваха помежду си дворовете.”

Значи хора са се съ-обща-вали, събирали са се в общност. Думата общувам означава “водя разговор с един или повече човека”, но най-вече поради това, че сме се събрали заедно в общност, а после и защото си говорим. Но хората си говорят, когато са в общност - те затова се и събират заедно, а не само за съвместна дейност.
А самата дума съобщение е едно сведение от многото съ-общава-ния помежду хората в една общност. Само огласено в общността, то се явява съобщение. 

ПОБЕДА
По-беда - сторил по-голяма беда на противника. Или повече беди си му причинил, по-беди-л си го.

УМ
У-мене, това, което е в главата ми. Оттам е дума умение (у-мен-и-е), у мене си е.

АЗ
Я-съм, яс, язи - мене, съм, съществувам.
Както казваме на много дървета ракита на едно място ракита-к, на много малина - малина-к, на много храсти - храстала-к, на много камъни - камъна-к, така се е получило от много хора (язи) - язи-к. Такова е било значението на думата “язик” в миналото - народ, племе. И тъй като различните народи са говорели по разному, думата язик е приела и това значение - да означава речта на определен народ.
По сходен начин са сформирани думите гръбнак, юнак, върбалак, пресняк, листак, веселяк, десняк и други.
От всички словенски езици, единствено в българския език изговаряме думата аз, яз от две букви. Всички други народи - чехи, сърби, поляци, руси - я изговарят само с “я”. На санскрит аs, означава “да бъда”.

ЯЛОВА
Има случаи, когато някоя жена (... или крава), която не може да зачене свои рожби, народа нарича ялова. Думата е съставена така я-лов-а. “Я” или просто ”а” е чатица за отрицание (по гръцки маниер) а лов означава, че не ѝ се ловят (зачеват) рожби, не лови семето на мъжкия. Отрицателното "а" го има в думи като анормален, алогичен и подобни.

ЗАРАТУСТРА
Тази дума се пише на латински Zarathustro. Думата на санскрит е Зарат и означава светъл (зора), а "-устро" е добавка, която прави думата да значи “светлейши”.