НОВА КОЛЕКЦИЯ ДУМИ И ИЗРАЗИ ОТ НАШИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ

Продължавам да си водя бележки, докато чета старите книги на нашите възрожденски писатели. И докато някои превеждат Вазов на съвременен български, аз продължавам да публикувам думи и изрази от един забравен вече среднобългарски, предлагайки обяснение, според контекста. На някои изрази предлагам съвременен прочит, а някои дори не се нуждаят от такъв.

Ето новите ми находки!

Раковски, Автобиография от 1866 г.

Усъдба - осъждане

Драговолно - доброволно

Ни ти пакъ - нито пък

Ухрабри - да му даде смелост

Вхожда - влиза (иначе казваме вход, входящ)

Истиннаго любителя отечества - истински обичащия отечеството си

Храборно победил маджарите - храбро победил маджарите

Дюген - дюкян

Домородство - род, фамилия, родá

Домородствено име - фамилно име

Папазоолу - фамилия Попов(ич) по турски маниер

Знамянит - знаменит

Минко, отпосле призван Михаил - преименувал се на, наречен

Търговщиня - търговия

Съдружил ся - събрал се, сдружил се

Жеруня - Жеравна (жерунянин - жеравнец)

Котил - Котел (котлѣни - котленци)

Ускок - хайдутин

Ярило - женска забава, смях и песни (в Котел)

Скачат бесчинно - скачат всеки за себе си

Кукури - кукери

Кокавица жена - луда жена, без разсъдък

Куков ден - първият понеделник от великите пости

1876 - "НАРОДНОСТЪ" - български всеобщ вестникъ

Пронумеранти - абонати, подписници

Догади - досети

Самоказвани - сами наричащи се, хвалещи се

Никой не обърна слух на това - никой не го чу

Странни вестници - чуждестрани вестници

Убойно поле - бойно поле

Започетото - започналото

Безоръжени - безоръжни, невъоръжени

Производ - резултат

Очеятелно положение - окаяно положение

Обръжени незадоволници - въоръжени възстаници

1868 - ФИЗИКА - учебник, преведен от Йоаким Груев

Остая какъвто си е бил напред - остава, какъвто си е бил по-рано

Трошко тяло - чупливо тяло

Докрай различни - съвсем различни

Шющеци - клетки (от атоми)

Съглядано е - наблюдавано е

Жилавина - еластичност

Шюпливина - шупливост

Средобежна сила - центробежна сила

Отчто - поради какво, защо

Изново - наново

Легко, полегка, поолегкне - леко, полека, поолекне

Околчесто - кръгло

Вдълбочено - вдлъбнато

1850 - Записки за България и българите - Любен Каравелов

Чегато - сякаш, гачели, каточе

Храстеци - храсталаци

Тахтабити - дървесни буболечки, дървеници

Няколко стотини - няколко стотин

Образ - лице

Краставо село - село Кръстевич

Кътърки - пуканки

Гургувица - гургулица

Чекма - издаден клюкарник на къща, от който се гледа в три страни

Пленички - плитки (на коса)

Наустъ - наизуст

Хамлии - амулети, муски

Другояче този човек бе добър - иначе този човек бе добър

Каракурухчия - сиренар

Мадраджия - маслар

Мокани - сръбски овни

Рудаци - нашенско-балкански овни

Агъл - стан на влашки овчари със семействата им

Бял мъж - ястие, приготвяно от овчарите от прясно сирене, масло, брашно и захар

Бегликчия - човек, изкупил правото да събира данъка беглик (десятъка) - първите, най-едрите, откупуват от султана цели окръзи и ги препродават на по-дребни бегликчии, които ги препродават на още по-дребни.

Точено, зелник - баница

Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане сумата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото домашните им в къщи очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.

Рутища - дрехи, облекло

1865 - Различны познанiя за ученици - Иван Богоров

Полус - полюс (пол-ос), всеки край на оста на Земята

Раздалеч - разсояние

Северни валяк - северното полукълбо

Предявяват - показват, виждат, педставят

Мъгляви звезди - мъглявини

Попова слама - Млечният път

Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)

Земный валякъ - земното кълбо

Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)

Звездоброеци - астрономи

Понудява ни - кара ни, принуждава ни

Създавника - Създателят

Трескавица - светкавица

Гърмел - гръмотевица

Гръмовити отводи - гръмоотводи

Завчасъ - за миг, мигновено

Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще

Да ся благодари ней - благодарение на нея

Съобщѝ - съедини

Не им румнува - не им хрумва

Невтонъ - Нютон

Ручак - ядене (три яденета на ден, например)

Предел - край (от кой край си, например)

Отистина - наистина

Трезни - трезви

Велят - казват, разправят

Мочат - пикаят

1902 - Старото българско население в Североизточна България от Любомир Милетич

Се сторила - станала

Негибнати - непипнати

Мачорок - котарак

Следния - следващия (Районът бил слабо населен, но на следния - XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)

Отнайнапред - в началото

Сгажда - съвпада

Понякъде - някъде

Подирните - последните

Памучена прежда

Най-много свет се издигал - най-много са се изселили

Срещат се само низ Дунавската област - само из ...

До неотколе - до неотдавна

Скриище - скривалище

Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар - да пристигна в ...

Изеднáчили - уеднаквили

Подпълен - по-пълен, цялостен

Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия - починал на преклонна възраст

Разочаруван - разочарован

Стари особности - стари обичаи

Цитувах тоя откъслек - цитирах този откъс

Неотколе - неотдавна

Тръгна самси да търси вода - тръгна сам, самичък

1892 - Жива Старина том 3 Семейния живот на народа - Димитър Маринов

При първа прилука - при първият сгоден случай

Има такава узречица - има такава приказка (в смисъла на поговорка)

Такожде - също така

Я ми повражай, бабо - я ми погледай (предскажи), бабо

Бях предначертал - бях планирал

Така изгледва - така изглежда

Едноимци - едноименници, адаши

Епитират го с укорителен епитет - укоряват го

Подéвка - по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още

Преженвание - по-малка сестра да се омъжи преди кака си

Вредна мома - оправна, къщовница

Невредна мома - неуредна, смотана, лоша къщница

Повече нещо - още нещо

Кити косата си с китки и гужда венец - кичи китки в косата си и слага венец

Узаóдслънце - по залез

Приказките дóтрая немат - разговорите нямат свършване

Посяване - сеитба

Мрътвина - усойно място

влáка - род, фамилия

До трети повой - до трето коляно

Скопчано с - съпроводено с

Продължават да се разговарят

Кът в стаята - ъгъл на стаята

Дарь, дарьта - зестра, зестрата

т. iе. - т. е. (тоест)

Каутаръ, цигуларин - цигулар

Отъмне - отнеме

Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници - без дар и гладни няма да си тръгнат)

шопур - илей за водата на зидана чешма

От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха

Жените настáяли чекат - жените чакат прави наоколо

Унукиня - внучка

Сщателно - щателно

Тегóтна сватба - богата сватба

Оруглица - сватбено знаме

Гужда - поставя

Гуди - слага

Махла - махала

Чърга - черга

Глеженетье - глезаните

Русскiйатъ езыкъ - руският език

Деньтъ и нощьта - денят и нощта

Истыя - същия

Токмо - също

Предисторично и предхристиянско доба - Доисторическо и предхристиянско време

Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)

Смешна позорищна игра в 5 действия - Д. Войников - Смешна сценична(театрална) пиеса

Учитель рухчушкiй - русенски учител - през 1850 г.

Водитель за взаимны тѣ училища - от Савва Доброплодный през 1852 г. - Ръководство за взаимните училища

Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ - от Д. Душянов през 1872 г.

Баснословие - митология

Свѣштовъ - Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)

Злочинства - злодейства

Библиотеката съдържала пряко 40 тома - библиотеката съдържала над 40 тома

Скоро-печатница - модерна печатница - през 1904 г.

Бързотискна печатница - през 1880 г.

“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859

“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.

Бьрзо-потисникъ - печатар (по Богоров)

Издател-стопанъ и отговорник на изданието

Извѣстник гражданский - вестник за гражданите

Особна притурка към вестника - специална притурка

“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско - издава се в Руссе

Изустно упражнение - устно упражнение (Блъсков - 1873 г.)

Всесветската парижска изложба - Световното изложение в Париж

Разказът на войводата Генчо Къргов в Бесарабия

По пътищата нямаше джан-ждин - джан-джун

Не учи се да захецуваш хората - не се учи да заемаш от хората нещо, купи си

Портите отдавна бяха махнати от мястото им - порта е в мн.ч.

Ти го речи, наредих си къщата както трябва - с две думи, тоест

Сутрин рано, в зорив - сутрин рано, на зазоряване

Почнаха да ни посещават неканени гости, гости ни от клин, ни от ръкав.

Беше ми се потърсило - бях се погнусил

Захере - зоб, храна за добитъка

Съгледатай - съгледвач

ЗА ИЗМЯНАТА И ИЗНЕВЯРАТА

ОБРЯД

Думата е съставена от “об” и “ред”, което е обязателен, задължителен ред. Знаем, че всеки обряд има задължителен брой и последователност на действията, който трябва да се извършат. Затова е и наречен така.

КРЪЖОК, КЛУБ И КРЪГ

В моето детство имаше силно развита система от клубове по интереси, наричани кръжоци. Думата се е запазила и до днес, но не е така популярна. Тя идва от руския и там се изговаря като “кружóк”, което означава малък кръг. Голям круг и малък кружок. Сега такива кръжоци са много редки. Тази дума се замени с думата клуб. Тя пък идва от английския и се пише club, а се изговаря “клъб”. А клъб всъщност е кълб - от кълбо, което си е направо кръг. И всичко си идва на мястото. А защо е кръжок? Защото малък кръг от хора се събират по определени интереси, за да се обучават или дискутират.

СОЛТА И СЛЪНЦЕТО

Солта води името си от метода на добиването ѝ - изпаряване на морска вода под палещите лъчи на слънцето. А то (слънцето) в много езици се нарича сол или солей. Та така.

ДЕЛНИК И ПРАЗНИК

Самите думи подсказват, че деня, в който се работи и има да се вършат много дела е делник. А когато денят е почивен, празен от работа е празник.

ИЗМЯНА И ИЗНЕВЯРА

Думите, с представка из- обикновено означават, че даденото действие е из-вършено. Такива са из-мяна, из-невяра, из-горя, из-пъди, из-рече, из-въртя и много други. Особеното в думата изневяра е това, че след представката има дума, съставена от две думи - "не" и "вяра". Тоест, извършена е "невярна", неправилна постъпка спрямо някого, против доверието на партньора.

СЛОЖНА РАБОТА

Думата сложна има връзка с реда или подредбата. В руския език в думата сложилось означава “наредило се е”. Например казваме “работата се нареди” или “така се наредиха нещата, че” и други. Виждаме, че е сложно тогава, когато нещата или обстоятелствата трябва да се наредят по определен, съвсем нелесен начин. Сложно казваме и тогава, когато не е лесно да обясним, защо трябва да следваме определен ред в обяснението си. На руски направо се казва “Так сложились обстоятелства, что ...”, което в превод е “Така се стекоха обстоятелствата, че ...”.

ПОКРОВ, ПОКРОВИТЕЛСТВО И ПОКРИВ

В народния календар на източните славяни Покров ден се отбелязва на 1 октомври (14-и по стар стил). По народна традиция на този ден са изпращали есента и са посрещали зимата. Обикновено тогава първият сняг е покривал земята, а на север, зад полярния кръг е настъпвала полярната нощ. В тези дни на юг са приключвали работите на полето и са прибирали добитъка на закрито и топло, а в къщи са запалвали печките. Настъпвало времето на сватбения период. 

Поради това в селския бит с покров са свързвали покриването на булката с покривало от бял плат. Християнската църква си е присвоила и този празник, обявявайки го за свой и наричайки го Покров Богородичен, което не е далеч от истината.

На практика, Богородица, която е олицетворявала космоса, небесния свод, обсипан със звезди, покривала земята с бяла снежна пелена.

А защо небесния свод е Богородица? Ами защото там се е раждало слънцето, главния бог във всички предхристиянски религиозни вярвания. След като полярната нощ (без слънце на небосклона 5 месеца) приключи, Богородица (небесния свод) отново е раждала Слънцето - носител на живот на земята.

Традицията идва директно от предхристиянските времена, когато главният бог е бил слънцето, което поддържа живота на нашата планета. А когато то се “ражда” всеки ден рано сутрин, на небосвода изтляват последните звезди.

Този небосвод е и реалната Богородица, там "се ражда" слънцето, затова е и такава традицията. Църквата празнува “Покров Пресвятой Богородицей”, който е един от най-големите православни празници. Службата се провежда нощем. Покров е звездният небосвод, покриващ ни всяка вечер.

Освен това, обърнете внимание, колко често амвонът на църквата (подкуполната ѝ част отвътре) е със стенопис на Христос, на фона на обсипано със звезди нощно небе.

Затова по християнска традиция, всички църкви, които са посветени на Богородицата, имат куполи в тъмносин цвят, обсипани със златни звезди.

Освен това, не ви ли е направило впечатление, че олтарите на всички християнски храмове са ориентирани на изток? И защо всички мусюлмани се молят, коленичейки на изток?

Ако погледнем реално, на изток днешният Йерусалим е едвали не само за хората от Сахара. За всички хора от Европа той е на югоизток, а за Русия си е направо на юг.

Да не говорим за мусюлманският свят, за който свещената им Мека е на юг, а не на изток. За половината от мусюлманите Мека е дори на запад.

Всичко това навежда на мисълта, че това е остатък от култа към слънцето, като основен бог в древността, на което са се прекланяли на изток, при изгрев.

Защото, съгласете се, слънцето изгрява на изток за всички.

Покровител са наричали човек, под чието “бащино крило” са изпращали младежи да учат, с чиито пари са строели храмове и други добри дела. Той е покривал тези разходи, защитавал е, накривайки с грижа, доброто дело. Покров-ител-ствал го е.

А покрив - то е ясно защо.

РЕЧ, НАРЕЧИЕ И ДИАЛЕКТ

Знаем, че в древността селищата са били създавани основно край реките и езерата. За живеещите покрай реките, особено пълноводните, е било удобно и да се придвижват по тях, ползвайки ги за естествен път между населените места. Реч идва от езика (тук имам предвид и човешкия говор, но и човешкия орган език), който се лее (като река) от устата. Да не забравим и думата руч-ей, където водата сякаш ни говори. На-реч-ие е обща особеност в езика на населението от даден народ, живеещо по протежението на една река. Диалект е дума, употребявана в науката, заимствана от гръцкия, където dialektos осначава беседа, език, наречие.

РЪСТ И ВЪЗРАСТ

В българският език думата ръст е от мъжки род, но думата въз-раст е в женски. Това е така, въпреки, че са с общ корен. В руския език и двете думи правилно са в мъжки род. По подобен начин и думата вечер си е сменила рода. Докато "ден" е в мъжки род, "вечер" е в женски, а по-рано е била и тя в мъжки род. И отново в руския език и двете думи са в мъжки род. 

От край време, та и до днес, ние си пожелаваме добЪр ден, както и добЪр вечер, макар думата вечер да е в женски род. Също така се е сменило и ударението, което правилно е било на звука Ъ, а не както днес - на О. 

Тук посъбрах думи от българския език, които и в английския имат сходен състав и звучене, защото са с общ корен. Разбира се, няма да уточнявам кой език от кого ги е приел.

Много - many

Малък - small

Мъж - man

Аз - I (ай)

Мен - me (казваме “мен МЕ ...”)

Не - no

Ден - day

Слънце - sun (це)

Луна - moon (мун)

Дом - home (хоум)

Майка - mother

Баща - father

Сестра - sister

Брат - brother

Хълм - hill

Път - path

Сол - salt

Вода - water (УОТъ)

Вал - wall

Вълк - wolf

Обръщам внимание, че това са все основни за един език думи, които не може да са взаимствани от друг, защото всеки език ги има.

ИНТЕРЕСНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ от "Първичка българска Словница" от Иван Богоров - 1848 г.

Тискарница - печатница

Подканихме са - наканихме се

Понудихме - принудихме

Недостижна - недостъпна

Щем са зарадваме - ще се зарадваме

Мезда - полза

Честит - щастлив

Злочестен - нещастен

Равнописание - правопис

Ще кажем на късо - ще кажем накратко

И, каквото са види, ... - и, както се вижда, ...

Проводи - изпрати

Зачялото на думата - началото на думата

Всред - във

Ставница, ставица или прилóг на думата - член(уване) на думата - идат от тъй, тая и тое (той, тя и то)

Прилог към дума - представка към дума

Местоиме - местоимение

Кратено - късо

Насетне думата - след думата

Сетнишно време - бъдеще време

Приусоянак - самодива

Пълг, пългарин, българин - тоест орач

Слова - букви

Голямо слово - главна буква

Мъжък, женсък - мъжки, женски

Общите свойщини - общите свойства, качества

Чет - брой (или ед.ч./мн. ч. - в граматиката)

Мъжък, женсък и среден род на думите

Еинствен и множествен чет - единствено и множествено число (на думите)

Исток, Запад, Север, Юг, но и Рай и Ад (тоест - долу и горе)

По той прилич също и ... - по същия начин и ...

Прилагателно е това, което показва каквината на нещата

Каквинá - качество, свойство, характеристика, същност

Гужда - спряга, наглася, приспособява, съответства, отговаря на (в който род е съществителното, в същия род се гужда и прилагателното)

Възклицание “виждъ!” - тоест днешното “виж!”

Подлежаще - подлог (в изречението)

Темниуга - теменуга (цвете)

Латина - латинка (цвете)

Сявга - винаги, всякога

“Господи, помилуй ма.”

Главните късове на предложението - съставните части на изречението

Тежко и мъчено - тежко и мъчно

Напусто - напразно

Пропинаше - проклинаше

А ето как Иван Андреов Богоров нарича препинателните знаци:

Капка - знакът точка

Две капки - знакът двоеточие

Капка с кривичка - знакът ;

Пытна бележка - знакът ?

(руската дума “пытки” означава мъчения, изтезания с цел извличане на сведения. Тоест - питат измъчвания). Тук "бележка" има смисъла на "белязка".

Чюдобна бележка - знакът !

Преградки - знакът ()

Криволички - знакът “ ”

Късичка пръчеца - знакът тире

-----------------------------------------------------

Изрази и изречения:

Тези книги не могат да ни слугуват за нищо - тези книги не могат да ни послужат за нищо

Думи, които народът приемал за турски, са си чисто български: занаят (от зная), ищах (от ища), амар (от слама), мараз (от мраз)

Преминаване на съществително от мъжки в женски род, поради подмяна на -я с -ка:

Пядь - педя, вонь - воня, вечерь - вечеря, мышь - мышка, коть - котка, гъсь - гъска

В своята книга от 1848 година Иван Богоров дава едно важно обяснение за думи, които звучат като да са от женски род, но са все пак в мъжки род:

Бояджи-ят е станал бояджия

Чобаджи-ят е станал чорбаджия

Барутли-ят е станал барутлия

Механджи-ят в станал механджия

Балканджи-ят е станал балканджия

Всички тези думи завършват на гласна и затова не може да се членуват с -ът. При изговор те пак ще се чуят като -ят. Затова звучат като от женски род, но се считат за мъжки.

Вероятно подобна трансформация е претърпяла и думата баща (звучи като женска, но е от м.р.). Може би е трансформирана от бащ-ът, баш-тът.

ИНТЕРЕСНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ от "Книжици" на Коне Самарджиев от 1889 г.

През 1889 г. Коне Самарджиев издава своята "Книжици за прочит с белетрическо, техническо, научно и забавно съдържание". В колекцията си имам и още една негова "Книжици" от 1891 г.

В тях той помества наши и преведени разкази и кратки историйки, изпозвайки един много интересен, не толкова литературен, колкото разговорен български език, изпъстрен с архаични думи и изрази, които събрах в тази публикация:

Драма - грама

Мунасъб - подходящ

Премени се - облече се

Проводи - изпрати

Уморявание - уморяване

Разместява - размества

Да ти ся драги, кога ги гледаш!

Бакаллък - работа в бакалница

В село от търговия рядък е видел прокопсия - малко хора са имали успех от търговия в село

Рядък слуга можеше да вземе от него пари - рядко някой слуга можеше да вземе от него пари

Бакалска магаза - магазин, бакалия

Ихтибар - уважение

Дюгян - дюкян

Работи за него в дюгяня тъкмо 13 години - цели 13 години.

Знае се навярно само това, че ... - знае се със сигурност само това, че ...

Варкат се - натискат се

Метан - поклон

Терезия - везни

Дамазлък - най-доброто животно за разплод

Урадисва - не приляга, неподходящо

Водата шипи като негасена вар и пуща пашкулчета (мехурчета)

И ще отговаряш за тези думи, безсрамнико ни едни! - безсрамнико неден

Гюбре - животинска тор

Зимбил - мрежеста торба

Дамла - сърдечен или мозъчен удар

Лочка - локва

Камень - камък

Напръстук - напръстник (за шиене)

Поминаваше добре - живееше добре, преживяваше добре

Тръзен - търсен

Начъртателна геометрия - чертане

Учебен предмет “Държание тефтери” - счетоводство

Сермия - капитал (“Човекът терзѝя не иска сермѝя. Трябва му само една ножица, игла и напръстник.” Терзия е шивач, а сермия - капитал)

Орало - рало

Микеланджело на 15 години изваява на играчка един образ - извайва лесно, като на игра ...

Лаврентий великолепний - Лоренцо великолепни

Намържди - намръщи

Рътове - хребети

Гатурва - събаря, катурва

Оттеглюва - претегля

Таку-речи - току-речи

В сред селото - насред селото

Вечно-димящи се кумина

Спрегатния добитък

Цял звод кучета и три десетки свине и прасци.

Зачервени от студ и от здравие

Час на час се обръщаше към вратнищата на двора

Като че ли не хае за това нещо

Напомнюваха на старците

Наклала Недка седенка пред чичови си вратници

Мълкнаха и мълкни!

Клонете на дърветата като че са унѝзени с бисери - нанизани с бисери

Върголи се - търкулна се

Осталите - останалите (устал, уморен = изостанал)

Гладница са това. Когато вълците са гладница, налитат като бесни.

Зарад любимото си куче са вмъкнал на гадовете в зъбите - Сборил се с вълците, за да спаси кучето си.

Светли гълабави очи

Цялото село вече знаеше, че даскала честѝ на извора - че често идва на извора

Искаше му се да го посъди (да го нахока)

Чузденец

Изначало - отначало

Свеняваше - смущаваше

Иванов се обеща на Тодора, че ще му дойде веднъж в село нагосте.

Сичките селени - всички селяни

Шпирт - спирт

Спечелил имание - напечелил пари

Даскала отбира от дълбоки книги - много начетен

След църковния отпуск хората се разотидоха

Опанджак - ямурлук

Мъглата се по разнесе, но все още неможеше да се вижда хубаво.

Не ти отбирам, Тодоре - Не те разбирам, Тодоре.

Петлите вече пеят на саминяло - на съмнало

Ела по мене - идвай след мен

Кърчмата 

Жените се кърстеха

Видяха го да лежи просторен на една постелка

Селените се разнесоха по къщите, потънали в скърб.

Разнесоха се приказки из село, че имало “Некърст”, нечист, и че той съсипал Тодор с бой.

Почнаха жените да лучкат, кой ли ще е той. А бабата, която го видяла, опорито мълчи.

Разговорът се въртеше около нощесната случка.

Никой вече не виждаше усмихката ѝ на лицето.

От едно на друго минуваха приказките скоро (бързо), весело, незабележено.

На распети Петък се бият (колят) свине у село.

Дядо Божил убоде едно бозайниче прасе за госта.

Отнаоколо са насядали и останалите.

Извиня се - извинява се

Дървено масло - зехтин

Пелинаш - пелин

Тартора на Пъкъла

Ароматната мерис

Милиони огнеове

Навожда - навежда

Околчеста поляна

Тейко - татко

Пеението

Стоящец - стоящ

Дивна вървеница

Големия камбан

Предместие - предградие

Нежели - отколкото

Усмихка - усмивка

Обещетение о-без-щете-ни

Остави тез тъжовни песни

Пострадалите в рудницата

Пестни - песни

Румените устници и къдрава косица

Приказски

Стотини - стотици

Колчем - когато

Говедото ни едно (ньедно)

Тя направи върху си усилие - тя положи усилие

Между това - междувременно

Мене не ми дохажда на ум - не се досещам

Валсира - играе валс

Мъжието - мъжкото множество

Некти - нокти

Ужасна скъпия - ужасна скъпотия

Ячмик - ечемик

Печалата - печалбата

Не беше излитък - не липсваше

Да се разговаря с ... - да разговаря с ...

Толкоз-толкоз не издирват - не придирят толкова

Донесе една пълна звана вино, която можеше взима около шестнадесет половници.

Вратата бяха растворени.

Прясна супия - Прясна супа

Жъртва - жертва

Татананикаха - тананикаха

Пустнаха - пуснаха

До часа са добре - досега са добре

Да не опатите същото, каквото са опатили преди вас.

Казваше старият овчар със самоуверение - казваше старият овчар с увереност.

Нъ нели си с нас, не ще те оставим.

Погледнаха на близското море

Подквас - мая

Спустна

Испустна

Истънтé - издрънча

Хрипна върху му - рипна върху него

Удряше гдето завърнеше

Лице нежано, ръце нежани

Вене - вехне (асоциация с венец - вехнец)

Сарай джамлия - дворец с много прозорци (дали и джамия не е оттук?)

Воля аз него, та него - искам го, само него искам

Госпожата, като държеше в ръцете си телеграммата мислящец, попита мъжа си - госпожата, като държеше в ръцете си телеграмата, замислена попита мъжа си

Виждаещец - виждайки

Произвождат едно стечение от подвижно население - предизвикват стълпотворение

Подгужда охота за ядение - предивзиква глад

Зинджир - синджир

Гасада - засада

Непара ми се вярва - никак не ми се вярва

Това е, което ще видим! - Ще видим, ще видим ние!

Каприция - каприз, претенция

Мършест - мършав, слаб

Местността общо земена е прекрасна - местността, общо взето, е прекрасна

Речище - русло на река

Хайде, колата чакат!

Колегътъ му

Вратца, вратчанец

Селени - селяни

Обръжени - въоръжени