Продължение на част първа: http://langkochev.blogspot.bg/2016/12/blog-post_10.html
НОВОЕЗ В 1984 НА ОРУЕЛ
Джордж Оруел (1903-1950) в романа си “1984” разказва за новоез - особен език на тоталитарната държава Океания. В основата на новоез лежи английския език, чиято граматика и лексика са претърпели силни изменения.
Всяка дума от новоез може да се използва като глагол, съществително, прилагателно и наречие. Например няма дума thought - мисъл, а само думата think, която изпълнява функция и на име, и на глагол. Репертоарът от прилагателни е твърде оскъден: останали са само добър, силен, голям, черен и мек. Това не е толкова необичайно, тъй като в някои езици прилагателните са не повече от 20 думи. Значенията, които ние сме свикнали да определяме с прилагателни, в тези езици се определят от съществителни или глаголи. Така например, в езика игбо на който говорят 20 милиона души в Нигерия има само осем прилагателни: голям и малък, нов и стар, тъмен и светъл, добър и лош.
Но главната особенност на езика на Оруел е несъмнено лексиката. Тя се състои от три пласта: речник А, рченик В и речник С. В речник А влизат най-обикновените думи от бита, които са прости и изчистени от многозначност. Речник С съдържа технически термини, необходими само на специалистите. Но най-интересното е в речник В. Тук попадат сложните думи, специално конструирани за политически цели, например благомислие (goodthink). Речникът В трудно се превежда на съвременен английски - староез, например фразата Oldthinkers unbellyfeel Ingsoc в буквален превод означава “Старомислите не нутрят ангсоц”, а всъщност значи, че “Тези, чиито идеи са се формирали до Революцията, не възприемат с цялата си душа принципите на английския социализъм”. Названията на организациите се съкращават по социалистически образец, например Records Department (Отдел по документацията) се съкращава на Recdep (ДокО или ОДок). Изобилието на съкращения Оруел е взаимствал от езика на съветското време, когато съкращенията са имали неимоверно разпостранение. Впрочем, новоез едва ли може да се нарече език, това по-скоро е система.
ХОРУКОР И ПТИДЕПЕ НА ВАЦЛАВ ХАВЕЛ
Чешкият писател и обществен деец Вацлав Хавел (1936-2011) в 1965 г. пише пиесата “Меморандум”, в която неназвано учреждение за първи път преминава от обикновен човешки език на измислен такъв, наречен придепе, а след това - на език хорукор. В разработката на тези езици му е помагал неговия брат Иван, специалист в областта на информатиката.
Предназначението на езика птидепе е да се избегнат каквито и да е недоразбирания. Затова в него няма омоними, както и думи, които да си приличат или да са сходни по звучене. Основният принцип е всяка дума еднаква по дължина с друга да се различава от нея с поне 60%.
В езика хорукор пък, напротив, близките понятия се изразяват с възможно силно приличащи си една на друга думи.
Създаването на тези два езика би било невъзможно без разработките по теорията на информацията, с които се е занимавал Клод Шенон. Неговите екперименти показали, че носител на английския език е способен да възстанови 70% от липсващите букви в един текст. Това показва, че те са ненужни за смисъла на текста, тоест има излишък в езика. Всеки естествен език издържа баланса между икономичността (тя е изгодна за говорещия, но е неизгодна за слушателя, който рискува да се обърка в смисъла на казаното) и разточителността на езика (която е неизгодна за говорещия, защото ще се наложи да говори много, но е изгодна за слушателя, който ще разбере добре казаното). В птидепе излишъкът от думи е много над 70%, докато в хорукор е твърде нисък. Затова, съвсем закономерно, в края на пиесата, всички се отказват от тези два езика и се връщат към нормалния човешки език.
ЗВЕЗДНИЯТ ЕЗИК НА ВЕЛИМИР ХЛЕБНИКОВ
В своята поема “Зангези” Велимир Хлебников (1885-1922) използва звездния език, разработен след редица експерименти. Той описва езика така: Езикът е формирал два свята - този на гласните и този на съгласните. Гласните са алгебрични, това са величини и числа, а съгласните са късчета пространство.
Да разгледаме “звездните” съгласни, използвани в поемата:
В - значи въртене на една точка около друга (кръгово движение)
Л - спиране на падането и движение по плоскостта, напречна на падащата точка (лодка, летене)
Р - точка, пресичаща напречна площ
П - отделяне на две или повече точки от една плоскост (пламък, пара)
М - разбиване на обема на безкрайно малки частици
С - изход на две точки от една неподвижна (сияние, смърт, стоп)
К - среща на две точнки в една неподвижна
Х - две пресичащи се движения на точки
Ч - крива, опираща в преграда, незавършеност (част, черта)
З - отражение на лъча от огледалото, ъгълът на падане е равен на този на отражение (зрение, завихряне)
Г - движение на две точки по прав ъгъл
Вижда се, че в този език основна роля играе вида на отделната буква, докато в човешките езици от значение е думата. Макар че в китайския, това не е точно така.
НЕМСКИЯТ ЕЗИК НА ГЕРМАНИЯ
Всички ние смятаме, че немският език е съществувал толково дълго, колкото дълго е имало германци. Странно, но малко от нас знаят, че Германия като държава не е съществувала преди 1871 г. А само преди 30 години Германия беше и разделена на две части. Векове наред на територията на днешна Германия е имало царства на сродни, но все пак различни народи - баварци, тюринги, шваби, франки, сакси, алемани. Постепенно всяка от тези държавици изработва свой стандард за езика си - немски от Пражката канцелария, немски от Виенската канцелария, Немски от Саксонската канцелария.
В началото на Реформацията Мартин Лютер се заел с превод на библията на немски език. Той осъзнал, че за да е понятен еизка на превода, той трябва да ползва прост немски език, неподложен на латинско влияние. Наложило се е да избере кой от вариантите на немския език да ползва. Той посочва, че е ползвал немският от Саксонската канцелария, който не бил особено разпространен в този момент. Но именно заради библията, този вариант на немския език станал основен за по-голямата част от населението. В 1534 г. библията се отпечатала в над 100 000 ексемпляра.
Виждаме как създадената от Мартин Лютер изкуствена езикова система (средно немски, с вмъкване на диалектни думи там, където е необходимо), успешно съществува до ден днешен.
СОЛРЕСОЛ НА ЖАН-ФРАНСУА СЮДР
Завършилият консерватория притежател на музикален магазин Жан-Франсуа Сюдр (1787-1862) създал изкуствения език Солресол на базата на музикалните ноти. Ето как изглежда той:
Редо фаресими солдорела солсидо фасимире.
Моят черен котарак бяга бързо.
Ла солмисире солдосолдо ремисифа реми рефаредо.
Учителят бавно отваря твоя бележник.
Рефа солмисире солфамидо ларедола ла фаресими лафамидо.
Старият учител купува малко коте.
Ла ресолсолдо ладорела ресол рефасире ларедосол.
Дърводелецът продава бял шкаф.
Ла дофарела силами ла сисифадо.
Богаташът ненавижда адвоката.
Елементарният вид на изреченията ме навежда на мисълта да не пиша нищо повече за този език, но нека все пак да го спомена.
ВОЛАПЮК НА ЙОХАН ШЛЕЙЕР
Първи наистина международен език станал Волапюк на Йохан Шлейер (1831-1912). Той измислил да видоизмени английския език до неузнаваемост. Думата vol - това е английската world, pük - английската speak, а тяхното съчетаване - volapük, означава “световен език”. Буквата “а” между тях е указател за родителен падеж. В езика волапюк има само 4 падежа, подобно на немския език.
Ето пример (тук има повече падежни форми или греша?):
penob (аз пиша) - I write, I am writing
Äpenob (аз писах) - I was writing
epenob (аз написах) - I wrote, I have written
Ipenob (аз съм писал по-рано) - I had written
Openob (аз ще пиша) - I will write
Upenob (вече ще напиша) - I will have written
Езикът бързо набрал популярност в 1880-е години, но също толкова бързо я изгубил. Проблемът бил, че неговите привърженици се стремили да го усъвършенстват максимално и постоянно го променяли. Постепенно набирал популярност езикът от Италия Latino sine flexione и привържениците на волапюк ставали все по-малко. В 1931 г. езикът незадълго живнал благодарение на холандеца Ари де Йонг. Той публикувал обновена граматика и започнал да издава на волапюк вестник, който излизал 6 пъти в годината и просъществувал до 1963 г.
Още веднъж волапюк се съживил и придобил нов живот в ерата на компютрите - по-точно не самия език, а неговото име. Така започнали да наричат метода на транслитерация на кирилицата в латиница, подбирайки подобни на кирилските латински букви:
HanpuMep, Tova u3pe4eHue e 3anucaHo uMeHHo c To3u Metod.
ЕСПЕРАНТО НА ЛЮДВИК ЗАМЕНХОФ
В 1887 г. полският евреин окултист Людвиг Зáменхов (1859-1917) издава книга със заглавие “Международен език”. Тъй като това се случило в Русия, книгата била написана на руски език. Авторът се подписал под псевдоним д-р Есперанто, което на неговият език значело “Надяващ се”.
... В 1905 г. във френският град Булон-сюр-Мер се състоял първия конгрес на есперантистите, в който взели участие 688 човека от 20 страни. На него били сформулирани 16-те базови правила на езика и била изготвена Булонската декларация. В нея специално е указано, че Заменхоф се отказва официално от всякакви авторски права върху своето изобретение. През 2015 г. есперантистите наброяват вече 340 000 души.
LATINO SINE FLEXIONE
Разработката на есперанто на базата на латинския се оказало заразителна идея. Италианският математик Джузеппе Пеано (1858-1932) предложил изкуствен език, наречен Latino sine flexione - латински без окончание. Наистина, за всеки европеец, когато започне да изучава латински, е лесно да усвои лексиката на езика и много по-трудно да се справи с граматиката. Джузеппе постепенно започва да премахва граматиката в латинския - премахва падежите, премахва рода и накрая числото. Така той прави своя текст на латински все по-прост и лесен за усвояване. Така граматиката на Пеано започва да прилича все повече на китайската:
Me scribe. – Vos lege. – Cras me i ad Roma. – Cras me, postquam veni ad Roma, scribe ad te. – Heri me lege dum te scribe et antequam Petro veni. – Si te narra, nos audi. – Ut te vale.
“Аз пиша. Вие четете. Утре отивам в Рим. Утре аз, след като пристигна в Рим, ще ти пиша. Вчера четох, докато ти пишешел и преди да дойде Петър. Ако ти разказвап, ние слушаме. Бъди здрав!
МЕЖДУСЛОВJАНСКИ
Съществува и опит за общ славянски език, определящ думите на пропорционален принцип. Тъй като на руски говорят все пак огромното мнозинство от славянските народи, то повечето думи имат руски корен. Но от друга страна, той се изписва на латиница, за да се улеснят народите, които ползват латинските букви.
Ето как изглежда един текст на този език:
Medžuslovjanski jest język, ktory Slovjani iz råznyh narodov koristajųt, že bykom unikovali medžu sobojų. To jest možno, ibo slovjanske języki sųt shodna i srodna grupa. Znanje jednogo języka obyčno jest dostatočno, že by imělo sę priblizno pojmanje, o čem jest tekst na kakom-nebųď drugom slovjanskom języku. Črěz věki, Slovjani sųt naučili dogovarjati sę s svojimi sųsědami posrědstvom prostyh, improvizovanyh narěčij. Jednočasno, medžusobna shodnosť vsěh slovjanskih językov jest nadyhala językoznavcev i drugih k tvorjenju generičnogo slovjanskogo języka, råzumlivogo vsěm Slovjanam. Srěd nih nahodęt sę slavny starocŕkovnoslovjanski język iz 9. stolětja, kako i mnoge ine projekty, publikovane od 16. stolětja do dneś pod imenami kako «vseslovjanski», «medžuslovjanski», «novoslovjanski», «obćeslovjanski» ili prosto «slovjanski», vse osnovane na těhže prědpoloženjah, čto čini ih blizko identičnymi.
НЮНОРСК НА НОРВЕЖЦИТЕ
В 1814 г. Норвегия се освободила от Датско владичество, продължило над 400 г. Норвегия влязла в уния със Швеция, като страните останали независими, но ги управлявал един крал. Странно как го правят тези скандинавци!
Фактически, след освобождението норвежски език не е съществувал, като дотогавашният бил просто видоизменен датски. Учителят Кнуд Кнудсен (1812-1895) считал, че в основата на новия норвежски език трябва да легне диалектът на градската средна класа. В 1881 г. той издава речника “Норвежски и ненорвежски или забрана на чуждестранните думи”, в който предлага за норвежския еквивалентни думи от различни езици, основно латински, дори датски и южногермански. Държавният език riksmål през 1929 г. получил името bokmål (писмен език) и оттогава се ползва в Норвегия като основен, но не единствен литературен стандарт. Съществува и селски език, наречен landsmål, който през 1929 г. Наричат nynorsk (новонорвежски).
През 1959 г се опитали да приемат единен език за училищните учебници и го нарекли læreboknormalen (стандарт за учебници). И до ден днешен в Норвегия няма единен езиков стандарт.
ИВРИТ И ИДИШ НА ЕВРЕИТЕ
Древноеврейският език (иврит) е един от семитските езици, близък до арабския. Не може да се каже кога са престанали да го употребяват в ежедневната практика, но той останал като език на науката. В средновековието е имало много малко хора, които го знаели добре. Самият Мартин Лютер го е изучавал, за да може да преведе библията на немски.
По това време европейските евреи говорели на други езици - сефарадски и ладино на юг, идиш - по- на север. Идиш е бил германски диалект и води името си от jüdisch - еврейски. Той се разпространил из цяла Северна Европа.
В края на 19 век евреите постепенно започнали да се преселват в Палестина, където основен език бил арабският (Палестина тогава е била в Османската империя). Постепенно всички евреи започнали да общуват помежду си на иврит, който бил близък до арабския. Но за всички тях той не бил майчин език.
За разлика от сина на Елиезер Бен-Йехуда (1858-1922) - Бен-Цион, за когото той “станал” майчин, по-скоро бащин! Когато семейството емигрирало от Русия в Йерусалим, бащата на Бен-Цион се зарекъл да общува със сина си от малък на иврит и момчето не знаело друг език, освен него.
В 1948 г. на картата на света се появила новата държава Израел и редом с арабския, иврит станал вторият държавен език. В библейския иврит има 8000 думи, а ако включим и други текстове на иврит - думите стават 20 000. В съвременният иврит думите вече са над 100 000, включвайки чуждиците и новосъздадените.
МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК НА МАКЕДОНЦИТЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар