18 май 2020 г.

ИВАН БОГОРОВ КРИТИКУВА ЕЗИКА НА ХРИСТО ДАНОВ, СЛАВЕЙКОВ И КАРАВЕЛОВ

В 1869 година Иван Богоров издава своята книжица "Упѫтване за българскый езыкъ", в която помества някои критични езикови бележки към съдържанието на наскоро излезлия "Летоструй" на Христо Г. Данов.
Критиката на Богоров е основно към начина, по който Данов и помощниците му словообразуват нови думи в нашия език и че често се вижда влиянието на руския език.
През 1870 г. Богоров издава и "второ упѫтване", което той нарича "Друго" (означаващо в тогавашния ни език "второ"), а през 1872 г. излиза и "Третье упѫтване ...".
В тези издания той посочва подобно влияние в учебниците и на Йоаким Груев и Каравелов и в езика на Славейков.
Тук съм подбрал някои примери, в които първо е думата от тези автори (неправилна и ненужна, според Богоров), а след това предложението на Богоров.
Според Богоров, в много от случаите ние сме си имали българска дума и не е било нужно да се словообразува нова, която нямало да бъде разбрана от младия ученик, а често дори смисълът на думите, в новата им форма, се видоизменял.
Ето:

Спор - кавга (спор на български е берекет, спори му)

Идущата неделя - правилно е горня неделя

Окончателен - кон е кон (да се оконча - да стана кон)

Намерен съм, имам намерение - да не съм загубен, та съм намерен!

Урок - правилно е ука (ако има ука, има и наука)

Ъгъл - правилно е кът (кътник, скътам). Оттам триъгълник трябва да е трикътник

Многократен - кратим означава свършихме, правилно е многопътен

Природа - правилно е естество

Стойност - стоя прав, той стои, правилно е чинене, струване или врядност

Намерение - означава намиране, правилно е мисъл, намислих

Цел - правилно е помисъл

Лихва - правилно е добивка (давам пари с добивка)

Чеиз - правилно е връхнина (т.е. надбавка)

Човеколюбец - правилно е човеколибец (либе, либя, либов)

Древна история - подразбира се дървена, правилно е вехта, едновремешна история

Опитна физика - опитна може да бъде жена, правилно е физика, основана на опит

Поместил статия във вестника - помествам означава отмествам (камък, за да видя какво има отдолу)

Предал писмо - предава предателя, правилно е подал писмото

Книга за четене - чет на български е брой, правилно е книга за прочитане

Удивих ся - ще рече станах див, правилно е почудих ся

Щастие - правилното на български е чест (честит да му е, честити родители с такова дете)

Занимавам - правилно е залягам на (уроците, с които нине са залягаме)

Носят - носят кокошките, правилно е занасят

Отпечатан - отпечатва се запечатан съд, правилно е напечатан

Настояще и бъдеще - стои човек прав, правилно е нинешно и бъдно

Понятие, говор, възраждане, разисквания - поредните руски думи в езика ни

Любезен -правилно е мил

Учител - правилното е училник, училница (както е от будя - будилник, от светя - светилник), учителка е с наставка -ка, която в българския е за неудошевени предмети (бъркалка, писалка, тетрадка). Докато ако е училник, училница, ще е както е съветник, съветница, даскал, даскалица

Печално - правилно е нажалено, наскърбено

Остров - правилно е средорек

Островитяни - правилно средноморци, както са беломорци, загорци

Залив - това е когато се залива нещо, правилно е разлив
(Тук аз не съм съгласен - морето залива ниска част от сушата)

Огнеметна планина (за вулкана) - не мете огъня, правилно е огнедишаща

Планинци - правилно е загорци

Прелагателно - правилно е прилагаемо, както е изкопаемо

Съкращение - означава свършене на български (крáти се - умря), правилно е скъсение

Ягоди - правилно за множ. число е да казваме ягодие, както казваме гроздие (по съвр. - ягоде, грозде)

Съмнителен - означава на съмване, правилно е гузен

Клон от науката - правилно е дял от науката

Художества - правилно е занаяти

Важност - правилно е значителност

Строго - правилно е върло

Разисквания - правилно е предиряния

Снабдиха - правилно е снабавиха

Послужиха - правилно е спомогнаха

Число - правилно е брой (оттам неправилно казваме ед.ч./мн.ч. вместо да казваме един брой и много броеве)

Сложни лихви - правилно е съставни добавки/добивки

Ръководител - правилно е упътник

Точност - правилно е тъкмост

Задача - правилно е зададка

Решен (е проблема) - правилно е намерен или развързан (е проблема)

Зависи - правилно е теглиса или стои в

Изобиловат (днес - изобилстват) - правилно е има ги спорно

Задна мисъл - правилно е скрита или престорена мисъл

Награда - правилно е мезда

Величина - правилно е големина

Възпитание, което прилича на руската дума питание - правилно е отхрана

Второ - правилно е "друго" (първо, друго, трето ...), оттам и два друг, другар - втора твоя същност, такава като твоята

Отечество - счита се, че щом от калугер става калугерство, а от поп става поп(пап)ство, то и от църковен отец става отечество. Но ние не казваме на баща си отец, затова правилното е бащиния или татковина

Принудени - правилно е понудени

Дружество - правилно е другарство или другарщина, защото коренът не е руското друг (което на български значи друг-един или втори), а е българската дума другар. Защото на руски думата дружество означава познанство, но не и другарство

Читалище и училище - не са скроено според българската традиция от думите чета и уча. В българската традиция, местата, в които нещо се прави, завършват на -ица или -ище (тепавица, ковачница, воденица, кръщилница, касапница, берберница). читалище трябва да е четница, читалница, а училище - училница или познатото от гръцкия език школо

Съотечественици - правилно е едноземци

Напредък - правилно е преднина

Устав - правилно е наредба или само нарéда

Отчет произлиза от отчитам, което на български е значело отделям - правилно е даване на сметка, годишна сметка

Имаме два глагола - броя и чета, а от тях - брой и чет

Обявявам - правилно е известявам или обаждам

Младежи - правилно е момци, думи с -еж накрая са думи от действия (кроеж, вървеж)

Нагон - правилно е подтик

Количество - правилно е колчавина. И днес казваме "- Я го виж колчав е голям!"

Точка - правилно е край. Както е по-ясно "четирите края на света", отколкото "четирите точки на света"

Наказвам - правилно е глобявам

Опровергавам - правилно е оборвам

Изпълнявам - правилно е извършвам

Доказвам - правилно е довеждам (до ..)

Имот - правилно е имане (правилно е с ударение на която и да е от гласните)

Чувствам - правилно е усещам

Беден - правилно е сиромах, немотен

Получавам - правилно е приемам

Нужда - правилно е неволя (аз съм в неволя за пари) - "съм в неволя", а не "имам нужда от"

Част - правилно е дял

Великолепен - правилно е прехубав, многоприличен

Горчива съдба - идва от пряк превод от руското "горькая судьба". Но съдба на български означава съдене между две страни. Горчива може да е гостбата. Правилно е да се каже зла чест или лоша чест, както и добра чест.

Светла луна изгрява - в българския език има ясен месец изгрява. Луната винаги е тъмна - когато е засенчена. Покаже ли се бялото, значи изгрява месецът. Луничките затова са наречени така, защото са тъмни кръгчета по кожата. А бемките (от турски бенга) сме наричали луна. Когато има луннно затъмнение, народът казва залуни се месеца, т.е. - затъмни се.

Земеделие (от руския глагол делать - правя) - правилно е орачество

Полюс на Земята - правилно е краище на Земята

Заразителна, заразна - правилно е прилепчива

Сведения - правилно е познания

Ръководство - правилно е упътване

Двата пола - правилно е двата рода, защото казваме, че той е роднина по мъжкия род или по женския род

Внимание - правилно е вникване

11 май 2020 г.

АВТЕНТИЧНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ от нашите първи писатели

Раковски, Автобиография от 1866 г.

Усъдба - осъждане
Драговолно - доброволно
Ни ти пакъ - нито пък
Ухрабри - да му даде смелост
Вхожда - влиза (иначе казваме вход, входящ)
Истиннаго любителя отечества - истински обичащия отечеството си
Храборно победил маджарите - храбро победил аджарите
Дюген - дюкян
Домородство - род, фамилия, родá
Домородствено име - фамилно име
Папазоолу - фамилия Попов(ич) по турски маниер
Знамянит - знаменит
Минко, отпосле призван Михаил - преименувал се на, наречен
Търговщиня - търговия
Съдружил ся - събрал се, сдружил се
Жеруня - Жеравна (жерунянин - жеравнец)
Котил - Котел (котлѣни - котленци)
Ускок - хайдутин
Ярило - женска забава, смях и песни (в Котел)
Скачат бесчинно - скачат всеки за себе си
Кукури - кукери
Кокавица жена - луда жена, без разсъдък
Куков ден - ървият понеделник от великите пости

1876 - НАРОДНОСТЪ - български всеобщ вестникъ

Пронумеранти - абонати, подписници
Догади - досети
Самоказвани - сами наричащи се, хвалещи се
Никой не обърна слух на това - никой не го чу
Странни вестници - чуждестрани вестници
Убойно поле - бойно поле
Започетото - започналото
Безоръжени - безоръжни, невъоръжени
Производ - резултат
Очеятелно положение - окаяно положение
Обръжени незадоволници - възстаници

1868 - ФИЗИКА - учебник, преведен от Йоаким Груев

Остая какъвто си е бил напред - остава, какъвто си е бил по-рано
Трошко тяло - чупливо тяло
Докрай различни - съвсем различни
Шющеци - клетки (от атоми)
Съглядано е - наблюдавано е
Жилавина - еластичност
Шюпливина - шупливост
Средобежна сила - центробежна сила
Отчто - поради какво, защо
Изново - наново
Легко, полегка, поолегкне - леко, полека, поолекне
Околчесто - кръгло

1850 - Записки за България и българите - Любен Каравелов

Чегато - сякаш, гачели, каточе
Храстеци - храсталаци
Тахтабити - дървени буболечки, дървеници
Няколко стотини - няколко стотин
Образ - лице
Краставо село - Кръстевич
Кътърки - пуканки
Гургувица - гургулица
Чекма - издаден клюкарник на къща, от който се гледа в три страни
Пленички - плитки (на коса)
Наустъ - наизуст
Хамлии - амулети, муски
Другояче този човек бе добър - иначе този човек бе добър
Каракурухчия - сиренар
Мадраджия - маслар
Мокани - сръбски овни
Рудаци - нашенско-балкански овни
Агъл - стан на влашки овчари със семействата им
Бял мъж - ястие, приготвяно от овчарите от прясно сирене, масло, брашно и захар
Бегликчия - човек, изкупил правото да събира данъка беглик (десятъка) - първите, най-едрите, откупуват от султана цели окръзи и ги препродават на по-дребни бегликчии, които ги препродават на още по-дребни.
Точено, зелник - баница
Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане симата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото в къщо очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.
Рутища - дрехи, облекло

1865 - Различны познанiя за ученици - Иван Богоров

Полус - полюс (пол-ос)
Раздалеч - разсояние
Северни валяк - северното полукълбо
Предявяват - показват, виждат, педставят
Мъгляви звезди - мъглявини
Попова слама - Млечния път
Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)
Земный валякъ - земното кълбо
Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)
Звездоброеци - астрономи
Понудява ни - кара ни, принуждава ни
Създавника - Създателя
Трескавица - светкавица
Гърмел - гръмотевица
Гръмовити отводи - гръмоотводи
Завчасъ - за миг, мигновено
Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще
Да ся благодари ней - благодарение на нея
Съобщи - съедини
Не им румнува - не им хрумва
Невтонъ - Нютон
Ручак - ядене (три яденета на ден, например)
Предел - край (от кой край си, например)
Отистина - наистина
Трезни - трезви
Велят - казват, разправят
Мочат - пикаят

1902 - Старото българско население в Североизточна България от Любомир Милетич

Се сторила - станала
Негибнати - непипнати
Мачорок - котарак
Следния - следващия (Районът бил слабо населен, но на следния - XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)
Отнайнапред - в началото
Сгажда - съвпада
Понякъде - някъде
Подирните - последните
Памучена прежда
Най-много свет се издигал - най-много са се изселили
Срещат се само низ Дунавската област - само из ...
До неотколе - до неотдавна
Скриище - скривалище
Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар - да пристигна в ...
Изеднáчили - уеднаквили
Подпълен - по-пълен, цялостен
Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия - починал на преклонна възраст
Разочаруван - разочарован
Стари особности - стари обичаи
Цитувах тоя откъслек - цитирах този откъс
Неотколе - неотдавна
Тръгна самси да търси вода - тръгна сам, самичък

1892 - Жива Старина том 3 Семейния живот на народа - Димитър Маринов

При първа прилука - при първият сгоден случай
Има такава узречица - има такава приказка (в смисъла на поговорка)
Такожде - също така
Я ми повражай, бабо - я ми погледай (предскажи), бабо.
Бях предначертал - бях планирал
Така изгледва - така изглежда
Едноимци - едноименници, адаши
Епитират го с укорителен епитет
Подéвка - по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още
Преженвание - по-малка сестра да се омъжи преди кака си
Вредна мома - оправна, къщовница
Невредна мома - неуредна, смотана, лоша къщница
Повече нещо - още нещо
Кити косата си с китки и гужда венец
Узаóдслънце - по залез
Приказките дóтрая немат - разговорите нямат свършване
Посяване - сеитба
Мрътвина - усойно място
Влáка - род, фамилия
До трети повой - до трето коляно
Скопчано с - съпроводено с
Продължават да се разговарят
Кът в стаята - ъгъл на стаята
Дарь, дарьта - зестра, зестрата
т. iе. - т. е. (тоест)
Лаутаръ - цигуларин
Отъмне - отнеме
Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници - без дар и гладни няма да си тръгнат)
Шопур - илей за водата на зидана чешма
От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха
Жените настáяли чекат - жените чакат прави наоколо
Унукиня - внучка
Сщателно - щателно
Тегóтна сватба - богата сватба
Оруглица - сватбено знаме
Гужда - поставя
Гуди - слага
Махла - махала
Чърга - черга
Глеженетье - глезаните
Русскiйатъ езыкъ - руският език
Деньтъ и нощьта - денят и нощта
Истыя - същия
Токмо - също

Разказът на войводата Генчо Къргов в Бесарабия

По пътищата нямаше джан-ждин - джан-джун
Не учи се да захецуваш хората - не се учи да заемаш от хората нещо, купи си
Портите отдавна бяха махнати от мястото им - мн.ч.
Ти го речи, наредих си къщата както трябва - с две думи, тоест
Сутрин рано, в зорив
Почнаха да ни посещават неканени гости, гости ни от клин, ни от ръкав.
Беше ми се потърсило - бях се погнусил
Захере - зоб за добитъка
Съгледатай - съгледвач


Избрани творби - Михалаки Георгиев

Бадихава спомен не става

Та си вършете поштено занаята

Издигна се една виелица, една сприя; да
речеш, че целата земля се търси!

Он би, би, па малакса та падна! - Взе че падна

Добър си, братко, ама добро нема да видиш! Кой год е правил добро, хаир не е видел.

Той не е нито висок, нито нисък; нито кървен (дебел), нито сух; нито сърдит, нито весел.

Сиромашия — зла неволия

Той беше човек сух, повечко жълт, отколкото черноманест на лице.

Мина се коджамити време - мина доста време
---------

Скоро-печатница - модерна печатница - през 1904 г.

Бързотискна печатница - през 1880 г.

“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859

“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.

Бьрзо-потисникъ - печатар (по Богоров)

Издател-стопанъ и отговорник на изданието

Извѣстник гражданский - вестник за гражданите

Особна притурка към вестника - специална притурка

“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско - издава се в Руссе

Изустно упражнение - устно упражнение (Блъсков - 1873 г.)

Всесветската парижска изложба - Парижкото изложение

Предисторично и предхристиянско доба - Предисторично и предхристиянско време

Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)

Смешна позорищна игра в 5 действия - Д. Войников - Смешна сценична(театрална) пиеса

Учитель рухчушкiй - русенски учител - през 1850 г.

Водитель за взаимны тѣ училища - от Савва Доброплодный през 1852 г. - Ръководство за взаимните училища

Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ - от Д. Душянов през 1872 г.

Баснословие - митология

Свѣштовъ - Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)

Злочинства - злодейства

Библиотеката съдържала пряко 40 тома - библиотеката съдържала над 40 тома