23 май 2019 г.

МАННА небесна и МАМЯ

МАННА небесна и МАМЯ
В библията има разказ, как от небето Бог изсипал няколко самуна хляб на прегладнелите и изтощени съмишленици на Моисей. Те го кръстили "манна", а за това, че паднал от небето, го кръстили “манна небесна”. Оттогава има израз “като манна небесна”, който се употребява в случаите на неочакван късмет, благоволение на съдбата или чудо. 

В руския език се е запазила връзката с “манна”-та от Библията в думите при-манка, об-манивать, при-манить - (примамка, да измамя, да примамя), докато в българския език -н- е преминало в -м- и така се е загубил смисъла на думите, чийто корен е “манна”.
Очевидно приманка (бълг. примамка) изначава “при манната” - или по-скоро нещо, което да те заблуди, че е храна "от Бога". Макар че, за рибите, това си е точно храна, спусната им "от Бога".

ПОĖ - ПОЕМА 
Сред българите в Бесарабия (Южна Украйна), предимно в село Чушмелии край езерото Ялпуг, Болградски район, думата “пея, пее” се изговаря и така - поé, с ударението на -е-. Ако не винаги - то поне в повечето случаи. В съвременния бълграски език думата поé (той, тя “поема” в минало свършено време) има съвсем друг смисъл - на хващане на нещо, поемаме го, някой му го е подал и той го е поел. 

Значението на “поé” за пеене ме наведе на мисълта дали няма връзка с думата поема (литературно произведение в рими). Защото и тя има двустранно значение - в зависимост от контекста на изречението, може да бъде разбрана и като поема, взима в ръце, приема при себе си. 

В нашия език сме заели от гръцкия език думите диле-ма, теоре-ма, фоне-ма, схе-ма, те-ма. Ако приемем смисъла на поé като пеене, което си е декламиране с мелодия, то поé-ма съвсем естествено можем да приемем за поетичната форма на песен. 
... И тъкмо реших да приключа с поéне-то, сипах си свежа мастика в едно юзче, и тъкмо да отпия и ... хоп!
Изскочи из зад храста - ама как можах да забравя тази звучна българска дума "песноПÓЙка", а в песента как се пее: "Песнопóйна чучулига ..."?
Ами да - песно пойна, песни пее, разбира се!
Следите остават.
А какво ще кажете - щом споменах поéне-то и веднага се сетих и за още една дума - запой. Сега някой ще каже, че бъркам - тук става въпрос за пиене. Пиене че има - има, ама как пиене без пеене. Като пийнем, та запо(е)м - и ето ти запой. Може и да не съм прав за запоя, но знам със сигурност, че думите пея и пия не са случайно толкова близки, та дори и поя.
Защо ли? Каква връзка може да има между пия и пея (освен запоя :)?
Ами такава:
Когато човек си взима въздух, той казва п-иииии (и вдишва дълбоко), а когато издишва - той пее или ... поé. Кажете поé - издишате нали? Издишате я!
А, хм, като казах запой, та се сетих за запояване и за припой. Същите тези хора сега ще кажат: - Ама тук пък каква връзка има - пеене и запояване. Имааа - и то каква!
Когато запояваме, какво правим? Свързваме два елемента заедно и неделимо, те стават едно цяло. А когато пеем, не правим ли същото? Не звързваме ли стиховете в едно цяло и мелодично тяло - песента.
Така де. А с какво ги свързаваме? Точно така - с прѝПЕВ или припéв, както ви се нрави!
Та така - човек трябва да се прибере дóма, да си налее кристална мастика, и думите пристигат - една по една, на опашка са се наредили.
И ти иде да запóеш...

ЛИСИЦА
Димата “лисица”, в някои стари руски книги се среща като “лыстица”. На руски лыстить означава да мамиш в ласкави слова, да лицемерничиш, да ласкаеш. Очевидно лисица (лысти-ца) е характеристика, дадена на това животно, заради методите му на лов. Ласкателка е тя и в народните приказки, вярно - ласкателка-изманица. 

ПОМЕН и ПОМНИ 
Думата помнѝ на руски е “помени”. В българският език казваме помен, на събитие, в което честваме, поминаме някого, който не е сред живите вече. Също така спомен-аваме някого с добро или с лошо в разговорите си. 

...

Ще продължа с любимите ми извадки от нашите възрожденски книги

Изрази от книгите на Петко Славейков:

Подструван от (подтикван, подкокоросван от) 

Ходжа Балкан - Великий Балкан 

Велико-Предславска столица 

Напустнати - напуснати
Тази дума е с изчезнало -т-, както при думата госТба, но лесна проверка за това може да се направи, когато се погледне на изразите “Пустия му, пустата му”, “Пусто да опустее”. Също така, в някои диалекти имаме “Пусти го!”, означаващо “Пусни го!”, а също така имаме “пустеят” - празни са, пустеещи (земи, къщи, села) 

...

Думи и изрази от книгата “Граматика”, в частта “Лексикон” (речник) на Неофит Рилски от 1852 г.: 

Женитва (съставена подобно на думите жът-ва, бит-ва, докато думите сватба, коситба, делба са с наставката -ба, а каквато днес знаем думата женит-ба) 

Аггел - ангел 

Чермно море 

Градудящите поколения - бъдещите поколения (грядущее в руския означава предстоящото, бъдещото) 

Многолетствие - дълголетие 

Домородно вино 

...

Извадки от книгата „Христоития“ (Благонравие - блг.) на Райно Попович от 1837 г.: 

Благонравие - поучение на добрите табихети (днес знаем тази турска дума като табиети) 

похвалби - хвалби 

твое Любородие - уважаеми 

прочитатели - читатели (а не почитатели) 

обрядѝ - украси (в руския думата наряд изначава носѝя) 

любоучителните - любознателните 

поучениета - поучения 

своетоси обхождение - своето поведение 

токму - само 

обучават се от мягких ногтей - обучават се от малки (когато са с още меки нокти) 

хоратáта - приказката (каквото казваш) 

хоратувал - говорил 

тии - те 

сами они образ подават - самите те дават пример 

присовокупих - прибавих, приложих 

затова ми са мни - затова ми се струва (мисля че) 

разумява - разбира 

всички - и черковники, и бялци, и учени и неучени (тук е интересно - очевидно бялци авторът нарича всички обикновени хора, миряните, защото черни са поповете) 

без погрешение - без да сбъркаме 

еваггелие - евангелие (Неофит Рилски съшо пише ангел така - аггел) 

ищат - искат 

отеческият наш език - нашият роден език 

глупавина - глупост 

тюкян - дюкян (в друга книга съм срещал дюгян) 

помалу - по-малко 

издание типарическо - печатно издание (от типография - печатница) 

Няма коментари: