Днес е Разпети петък - най-страстния ден от „Страстната седмица“. Тук не става въпрос за страсти в съвременния смисъл на думата, а за страдание. Коренът на думата е страдам, което вероятно идва от страсти в древния ѝ смисъл.
Мъсълта ми, обаче, е за друго.
В първия ден от следващата седмица всички православни се поздравяват с „Христос воскресе! - Воистина воскресе!“.
Винаги ме е впечатлявала тази старовремска форма. Приемал съм, че така е по старобългарски език, предаван от църковните книги.
Руските богослови са нарекли българския език, на който са написани първите църковни книги в новопокръстена Русь*, църковно-славянски език.
* името Россия още не е съществувало - то е дадено по късно на Империята на Романови.
Руските богослови са нарекли българския език, на който са написани първите църковни книги в новопокръстена Русь*, църковно-славянски език.
* името Россия още не е съществувало - то е дадено по късно на Империята на Романови.
Това е политически акт и той не отговаря на истината. Нашите църковни книги, дошли в Русь от Старопрестолен Търноград, са написани на църковен български език - нещо като литературния ни език днес, който се различава от разговорния.
Замислих се. Защо да казваме воСкресе (със С, а не със З), след като в същите наши книги има думи воЗвести, воЗнесение, та дори и воЗстание. Представката воз- нали означава издигане над ..., нещо повече от ..., победа над ...? Защо ще има думи с воз-, а воскресе не е със „з“?
Помислих, че това е влияние от руския език - вторично влияние. Вторично е, защото първо ние сме повлияли за формирането на руския църковен, а впоследствие и литературен език, а после той връща това влияние върху нашия език, който се формира през Възраждането в 19 век. Имаме много такива думи в нашия език.
За целта се порових в старите книги.
Намерих „Новый Заветъ Господа Нашего Iисуса Хрiста“ от Неофит Рилски, издаден в 1840 г. В нея авторът изписва думата така - воскресение. При това нееднократно. В книгата са представени четирите канонични евангелиета на Матей, Марко, Лука и Йоан. Навсякъде думата е изписана воскресе или воскресение.
Реших, че явно така е отдавна. Знам, обаче, че Неофит Рилски е автор на няколко учебника за новосъздаващите се български училища. И, макар да не е руски възпитаник, знам, че за съставянето им е ползвал изключително руска научна литература. Реших, че може да има рускоезично влияние, което по това време е широко разпространено - та ние сме нямали формиран литературен език още.
Реших да погледна в по-ранни книги.
Зачетох се в „Четириевангелие на цар Иван Александър“, писано от монах Симон в 1356 г.
В него също се описва живота на Исус в т. нар. Нов завет. На мястото със сцената на посещението на гробницата от Мария Магдалина и „другата Мария“ чета как ангелът, който седял на ложето на липсващото тяло на Исус им казва, да не се боят и да не го търсят сред умрелите, защото той ВЪСТА това утро. И им повелява да идат и да ВЪЗвестят на останалите, че той ВЪСТА от мъртвите. Не вОста - а именно ВЪСТА.
Оппаа!
Какво излиза? Излиза, че в 14 век българинът е казал, че Христос е въстал, а не въскръснал. Защото, ако го беше написал, той щеше да напише думата по съвсем друг начин - въЗкръсТнал, тоест въз-кръст-нал. Това е българският начин. А влиянието от руския език е наредило да казваме воскресе.
Така мисля аз.
И затова предпочитам днешната литературна форма на поздрава: Христос възкръстна! - Наистина възкръстна!
И още нещо.
Почти всяка година по Великден се зараждат спорове как е правилно да се каже: Во истина, воистина, воистину или дори во истине. Защото, видите ли, имало спор: дали изразът е означавал въпроса „Наистина ли възкръстна?“ или означавало, че “за истината бил въкръстнал“.
А никой не се сеща да попита „А защо „воскресе“?
Защото има и такава българска картичка от 1915 г.
Защото има и такава българска картичка от 1915 г.
А истината е, че всеки, който научавал новината, недоверчиво е питал „Наистина ли е възкръстнал?“, на което му отговаряли: „Да, наистина“.
