КАКВО Е ЗНАЧЕЛО „ЦЕЛУВАМ“
Думата „целувам“ и свързаните с нея думи, като „целувка“ (а не обратното), имат старинен корен „цял“. Някога хората, когато са се срещнели, са си пожелавали един на друг да бъдат живи и здрави, но също така да останат „цели“ - т.е. „поЗДРАВявали са се и са се ЦЕЛували. Тогава е било проблем човек да остане ЦЯЛ през целия си живот - случвало се е да загуби ръка, крак, ухо или някоя друга част в трудния си живот: войни, тежки преходи, срещи с диви животни. И това никак не е смешно - тогава такава е била жестоката реалност.
Това е причината да са си желаели един на друг да са цели - целували са се. Впрочем, ние днес също стигнахме до мечтата да оЦЕЛеем като народ, като разбираме оцеляването метафорично.
Ритуалът на размяната на благопожелания при среща и други добри случаи, очевидно е бил съпроводен с това, което днес наричаме „целувка“ - докосване с устни. Ритуалът на докосване с устни се е свързал с пожеланието „бъди цял“ и е поел името му.
Думата „целувам“ е възникнала още преди славянските народи да се отдалечат езиково един от друг. При някои от тях днес тя е заменена от друга дума, но се открива в по-стари текстове. През 18 век например хърватският поет Андрия Качич-Миошич е посветил една дълга песен на българския цар Самуил, който се сдобил със зет - княз Йоан Владимир - по романтичен начин: първо го пленил, но дъщеря му се влюбила в пленника и Самуил го приел за зет.
Този момент е описан така:
Da je komu pogledati bilo
Samuela, kralja bulgarskoga,
kako svoga zeta celivaše,
celivaše i blagoslivljaše...
Т. е. „да можеше някой да види САМУИЛ, КРАЛЯ БЪЛГАРСКИ, как целуваше своя зет, целуваше и благославяше...“. Както се вижда от текста, и тук е използван глагол, съвсем близък и звуково до българския „целувам“ - целиваше.
Дали в Скопие ще има и паметник на големия поет Андрия Качич-Миошич - до паметника на българския цар Самуил, възпят от него? Дано, дано.... ама надали.
Целув-ка, милув-ка, раздув-ка, нощув-ка, преструв-ка.
А.М. и Р.М. В ЧАСОВОТО ВРЕМЕ
Колко от нас са наясно с първопричината?
Ако се тръгне оттам, всичко си идва на местата. Западното отбелязване на времето, часовете идва от разбирането за време на източните народи. На Запад то е пренесено от евреите, тъй като те основно са търгували по "пътя на коприната" с Изтока. А то дели денонощието на два дяла, като делител е полунощ "midnight" и съответно пладне "meridiem", С "meridiem" на картите отбелязват географската посока ЮГ.
А.М.
Означава часовете след полунощ и затова те са тези, от първата половина на денонощието (започващо в полунощ) - сутрещните до обед.
P.M.
Означава часовете преди полунощ и това са часовете от втората половина на денонощието (завършващо в полунощ) - следобедните и вечерните.
Например 11:30 АМ означава, че от полунощ са минали 11 часа и половина.
А 5:30 РМ означава, че от обед (пладне) за минали 5 часа и половина.
Най-главните християнски служби започват именно в полунощ. И това е тази първопричина, за която говорих в първото изречение.
ПЧЕЛА
В старобългарският език думата се е изписвала бчела, бьчела, бъчела, защото бучи, жужи. Това вероятно идва от бръмчило, още повече, че и на английски думата за насекомото наподобява звука, издаван от пчелата - bee, на немски - biene, на френски - abielle и на испански - la abeja. Съкратила се до б-чела, думата постепенно е придобила вида п-чела, заради потъмняване пред “ч” на звука “б”, преминал в “п”. Думата бъчела и бик имат пряка родствена връзка - и двете животни бучат, реват, жужат.
Пчелинът, съответно, се е наричал бъчелин, а думата бъчва вероятно има някакво сходство, за което не зная.
НАИЗУСТ
НАученото ИЗлиза из(от) УСТата.
Но думата наизуст в миналото не е имала точно това значение, което ѝ придаваме днес. Днес наизустяваме текстове, които след като сме прочели, да можем да възпроизведем, без да ползваме първоизточника.
В миналото наизуст е означавало знания, поначало предавани от уста на уста - майката на дъщеря си, бащата на сина си, майсторът на чирака. Тези знания са предавани ИЗ УСТА и затова е трябвало да бъдат НА ИЗ УСТ-явани, защото това знание не е било записвано, а и не е имало откъде да бъде прочетено. Майстор Колю Фичев е известен с титлата УСТА Колю Фичето, което е означавало точно същото - предаване на знания чрез говора. По-късно са се появили учебниците и знанието вече е можело да се прочете. Впрочем уста е била дума само в множествено число. Такава е била и думата “врата”.
МОСТ от помость
Думата “мост” е остатък от по-дългото “помость”, което е означавало начин, който да ни ПОМОГне да преминем реката. Това съоръжение е имало най-различни форми, според възможностите на хората да го построят. Понякога е било само колове, набити в дъното, а на тях е можело да са наковавали дъски за преминаване. Мостовете във вида, в които ги знаем, са измислени по-късно.
ИМЕТО НА ПЛОВДИВ
Средновековното име на Пловдив е Пълдин-Плодин, пряко е назован като Плодника.
Ето откъс от стара песен:
"Рано рани Добър Юнак (из убава Цариграда), обяд му би в Дрянополе, а пладнина - в град Плодника, икиндия - в град София...".
Записвачът Лило Ралев изрично е посочил, че Плодника е Пловдив. Посочените варианти образуват локална версия на общоразпространената "слънцето е юнака", поради което и посоката на движение е от изток към запад - Цариград-Адрианопол-Пловдив-София-Кратово.
ПОЧЕРК
На руски черкать означава драскам. Едно време се е пишело с перо, затова са се появили думи “очерк”, “почерк”, “черта” и “подчертаване”.
ПУЛОВЕР
Идва от pull over, което означава дърпай нагоре.
ЗЛОБОДНЕВЕН И ЗЛОБОДНЕВНОСТ
Злоба в миналото е било грижа. Останалото си го обяснете сами.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ
Руската дума “довлет” в миналото е означавала “да се справиш сам”, “да свършиш нещо със собствени сили”. Останалото е ясно.
ТАКСИМЕТЪР
Думата “таксѝ” е разговорна на думата “таксиметър”. Тя, от своя страна, е неправилно изтълкувана от термина в руския език “таксимотор”. Той пък, в руския език, е придобил разпространение също неправилно. След въвеждането на понятието автомобил, в Съветския съюз придобила популярност думата мотор, със значение на автомобил, а оттам и “таксимотор”. Съчетанието такса и метър също може да обяснява думата “таксиметър”, но аз не съм срещал в западните езици такова словосъчетание.
ДРЕВНОСТ
В руския език думата ”дре́вний” е заимствана от старобългарски и има същата основа, като думата дърво. Прилагателното древний означава “изработен от дърво” и в старобългарския е придобил още едно значение “давний” - отдавнашен.
Старославянската древьнь, drevьnь означава много стар, от много отдавна. Самата дума отдавна е “от-давно”, като “давно” означава старо, минало време.
В руския език са се запазили и производните издревле, древность, които са “из дереве” (от дърво) и дерево-ност.
КУКУВИЦА
Смята се, че кукувицата е самка-готованка, тоест - сещаме се само за женска. Но нали някой трябва да свърши ... мъжката работа? Факт е обаче, че кука само мъжкия, женската може само да кли-ка. В езика ни не съществува дума за мъжката кукувица - думата е само в женски род. Вълкът има вълчица, бикът има крава, овенът - овца и т.н.
Подобно на кукувица днес нямаме дума за мъжкия на къртицата, змията, кукумявката, пора, щъркела (те пък са само в м. р.), чаплата, жабата (макар да има жабок) и много, много други. Лисицата (макар да срещаме понякога думата лисик). Кокошка (има петел, но няма кокош), както и ако има петел - няма петелка. Заекът има зайкиня, но в нашия език не е популярна. У нас думата е зайка - мама зайка.