ИМЕНАТА НА ОХРИД, ЕВРОПА, МЪГЛИЖ И СТАРА ПЛАНИНА

ОХРЍДА И ПРЕСПА

Старото име на Охрид е Преспа. После, когато става престолен град го преименуват на Охрѝда. А едноименното днес Охридско езеро се е казвало Лихнидон. Хората и тогава са казвали Охрѝдското езеро Лихнидон (Лихнида). Старото име на града е било Лихнидос - "Град на Светлината". Само 15 дни от цялата година в Охрид не грее слънце. Родно място на император Юстиниан I, който първо му дал име Прима Юстиниана. Старословенското име на езерото било Бѣло езеро - гръцкото Лихнидон означавало именно свѣтло езеро.

Колекция от стари снимки на Охрида

с крепостта и езерото

ЦЪРКОВНО-СЛОВЕ(Ѣ)НСКИ КНИГИ НА СТАРО-БЪЛГАРСКИ

През 863 г. Кирил и Методи проповядват и превеждат на старо-български църковните книги на моравските българи, които се наричали словѣни (словени) - такова им било самоназванието. Другите ги наричали словене. Тези преведени книги станали популярни под името "църковно-словѣнски книги".

Русите на княз Владимир, при своето покръстване през 1050 година (190 години след нашето), са приели старо-българските книги, наричайки ги църковно-славянски, по традиция от моравските словѣни. Само че, те прочели буквата ѣ като "я".

Сърбите на жупан Неман приемат през 1130 година католическата вяра, но през 1190 г. неговият син Сръбския архиепископ Сава покръства народа си в православната вяра - 330 години след нас. В тези дни те са слушали в своите църкви служение на старо-български език, четен от кирило-методиевите църковно-словѣнски книги.

ИМЕТО НА МЪГЛИЖ

Когато 1454 г. туските орди на султан Мохамед, войска над 500 000 души, обсадили Филипопол, дошло до слуха му, че в Туловското поле се крие българска войска в горите наоколо. Тогава Казанлък още не е съществувал. Той изпраща Арап Юсуф с 15 000 души да избият когото намерят.

Войската отива там и намира манастира Свети Николай. Разтурват го, като избиват всички калугери и мирно население, което се е било скрило там. Минали през село Турия и го разорили. След това влезли в полето на Тулово.
Там войска нямало, а мирно население се криело по горите от очакваните зверства. Легендата разказва, че всички се молели на Господа да им дари пощада. По едно време полето се настлало с мъгла, която не дала на турците да ги намерят. Тя дори помогнала на местните да избият част от тях, а останалите помислили, че ги нападат и се избили един друг в мъглата. Не останал ни един жив турчин, твърди легендата.

Народът, удивен от това знамение, се заселил около манастира и построил град, като го нарекъл Мглишъ, та  това име той носи и до днес.

ЕВРОС И ЕВРОПА

Река Марица, която в миналото нариали Еврос, дала името си на област Европа, която се простира от полето край Одрин до Бяло море. Реката минава през нея в долното си течение. Област Европа е съседна на област Рудопа, чието име носят днешните планини Родопи. Дори по-известното име на река Марица, Хеброс, лесно може да се трансформира в Еврос (Hevros-Evro-Euro). Началното H лесно отпада по начина, по който не се чете и в името Hellas - Елада.

Имената на двете области (Евро-па и Рудо-па) подсказва, че наставката -па има някакво значение при образуването на геогравските имена. Областта Македония също се е простирала в средните векове до адрианополските земи.

ЕНИЧАРИ

В немска хроника се споменава, че Селим, след като окончателно разорил и покорил българските земи, събрал и отвел в Одрин колкото млади момчета и девойки намерил. Там той ги потурчил и ги нареклъл “ени чаре”, което значело нови чираци, нови ученици. Юношите, които били около 32 500 въвел във военното дело, а девойките раздал на своите сановници да правят с тях каквото пожелаят.

МЕХАНА

Наричали ги „мейхане“ (от персийски میخانه мей – вино, а хане – дом), а славянизирана думата станала „механа“ при българи, сърби и бошнаци.

БАЛКАНА И СТАРА ПЛАНИНА

В своята книга от 1841 "Денница болгарского ново-образования", Васил Априлов описва повечето големи възрожденски градове от двете страни на днешна Стара планина. За всеки от тях уточнява, че се намира в подножието на Балкана. Когато описва Калофер, той също споменава, че се намира в подножието на Балкана и че река Тунджа го разделя на две части. За реката обяснява, че тя извира на 6.5 км от връх, наречен Стара планина.

Това разграничаване на Балкан от Стара планина ме навежда на мисълта, че Стара планина тогава са наричали само Централен Балкан. При това вероятно само тази част, където се намира днешен връх Ботев, явно най-старата планина в масива Балкан.

Този връх през турското робство са наричали Юмрук чал.

Нужно е да обясня, че в миналото планина са казвали на всяко по-голямо възвишение в един планински масив. Например днешна Рила едно време са описвали като сбор от много планини, сред които дори е имало Рилска пустиня. Там, където е бил отшелник Иван Рилски. Това е била незалесена пуста област от скали и храсти.
По-долу в книгата си Априлов пише, че брат му го водил като малък в Москва - столичния град на Московията.
Официалната историческа наука твърди, че Москва е била столица на Русия до 1716 г. Новата столица се мести в Санкт-Петербург при Петър Първи и е столица вече на Росийската империя. Москва става столица отново с указ на народния комисариат през 1918 г.

Интересно ми е защо Васил Априлов, човек високообразован, живеещ над 20 години в Одеса, ще счита Москва за столица? Обърнете внимание, това е било преди войната с Наполеон, за която съм писал, че е водена заедно с Романовската династия за завладяване на Москва - тогавашната столица на Московското царство.

ХАРА и ХАРАКТЕР

Едно време всички мъже са носили пояс, навит около кръста. Върху него е можело да има кожен колан, но той е бил нужен, за да се носи на него оръжие - втъкнато или висящо. Но това е друга тема.

Всеки мъж си имал собствен пояс, друг нямал право да го носи, защото поясът вече е притежавал енергетиката на собственика си. Там, където е бил пояса се намира чакра, или зона, която се нарича “хара”.
Оттам идва думата характер. Знаем, че характерът - това са психологическите качества на човека, влияещи на неговия живот. В руския език, поради тази причина (хара-та), с думата живот те наричат корема. Вероятно поради тази причина е съставена и думата “животно”, тъй като ние смятаме, че за животните е характерно единствено да са сити и да се размножават. Ние дори наричаме някои хора животни, подчертавайки по този начин, че са лишени от съвест, морал или възпитание - характеристики, присъщи само за хората. Думата харакири също указва на областта на корема, където самурая забива меча си при ритуалното самоубийство.

ШИПКА И ШИПЦА

Село Шипка, днес вече град, приема името си поради това, че населението му е развъждало маслодайна роза, която едно време наричали шипца или шипец (според Каравелов).

Ето какво пише Георги Раковски в своята книга "Показалец Чяст първа" - Одеса, 1859:

Сегашното име на храста шипка е останал от тогава - той е сходен с растението на маслодайната роза.

Село Шипка е дало името на прохода - шипченски. Познатият днес връх с паметника е Свети Никола, а не връх Шипка, както често го наричат.

СВИЩОВ ИЛИ СИЩОВ
По-рано, преди Освобождението, град Свищов се е наричал Сищов. Това се потвърждава от споменаването му в много от книгите на български възрожденци от 19 век.

Как се е появило "в"-то не ми е ясно.

ГАБЪРОВО
А пък името на Габрово, първо е Габърово, заради това, че се намирало в район с много гори от габър.

ЗА КАШКАВАЛА, ЕТЪРВИТЕ И ВАСИЛ АПРИЛОВ

КАШКАВАЛ

Сиренето КАЧОКАВАЛО, което се прави от наследниците на Алцековите българи в селата около град Бояно, на север от Неапол, е съставено от две думи “качо” и “кавало”. Кавало означава кон, а качо означава, че меховете на сиренето са се премятали на гърба на коня. Местните овчари са преработвали млякото още на пасбището, наливали са го в специални торбички, които КАЧвали на гърба на добичето и завързвали отгоре, свързвали са ги по две и са ги премятали през гърба на коня.

Така те са ги транспортирали до селото, където са ги увесяли на специална стойка да узряват. Тоест, качокавало буквално е означавало “на гърба на коня”, качено на коня. Тази дума е неразбираема за италианците, докато сиренето качокавало е много популярно в селата Кампобасо, Изерния, Кастропиняно, Петрароя, Фрозолоне и Матезе около град Бояно.

ЕТЪРВИ

Скоро попаднах на един руски сериал - Оторвы. В превод означаваше етърви. Замислих се и ми стана много интересно. Запознатите с роднинските взаимоотношения знаят, че етърви са съпругите на двама или повече братя - те самите помежду си са етърви. Руската дума оторвать означава да откъсна, а оторвано означава откъснато (листо например). Помислих си дали така не са нарекли и тези жени, защото са се откъснали от своите семейства?

Знаем, че в миналото всяка мома, след като се омъжи, обикновено се премества в дома на мъжа си и става част от неговото семейство. Когато в него заживеят още една или повече съпруги на синовете в това семейство (а те едно време са били многодетни), положението на тези жени става особено - те са сродни в това, че са откъснати от своите родители, от своите семейства. Тоест те са “откъснатите”, оторва-ните - етървите.

Неслучайно, когато някой успее да заблуди своите преследвачи и те го изгубят, казваме “успя да се отърве” или пък казваме “отърва се от тази работа”. А тези, които са изпуснали някого са го “изтървали”, дори ако самите ние изпуснем нещо сме го изтървали.

Хаха - из-етървили сме го.

ЛЕСНО ИЛИ ЛЕСТНО

В руския език думата лесть означава ласкателство. Руската думата лестно, обаче, има същия смисъл, какъвто и в българския език - лесно, лесен начин. Тоест лестно е начин, чрез ласкателство да постигнеш определен резултат. Това определено е по-лесния начин, за разлика от другите, за които са нужни повече усилия. Имаме и друга дума - леко, но тя показва степента на тежест на действието, докато лесно характеризира начина за облекчаването му. В руския език думата за стълба е лест-ница - начин за по-леко изкачване.

РЕНТАБИЛЕН

Рентабилно здание в миналото са казвали на сграда, построена с цел да бъде отдавана под наем, да носи рента, да е рента-билно. Bill на английски е плащане, а прибыль на руски е печалба. Очевидно е, че едно здание или дейност са рента-билни тогава, когато носят доход (до-ход, тоест дохождат, идват парите). По подобен начин са съставени думите изо-билно и ста-билно.

СЪРЕВНОВАТЕЛ И ПОВЕСТВОВАТЕЛ

В една своя книга от 1847 г., Васил Априлов нарича всички тези възрожденци, които пишат книги или осъществяват просветителска деятелност съревнователи. Стори ми се странно, защото аз съревнованието го свързвам по-скоро с други видове дейности. Вярно, може да се помисли, че той е имал предвид своеобразната надпревара на всички тези, които се стремяли да напишат още една и още една книга, за да наситят българските училища и читалища с образователна литература.

Но от друга страна, може да е имал нещо съвсем друго с този израз. Ако разгледаме думата, тя е съставена така: съ-ревнова-тел. Аз разбирам, че Априлов е писал за хора, които ревностно, с огромно желание работят, дерзаят в общото просветно дело (затова са съ-). Завършва с -тел, защото така завършват много думи, характеризиращи извърши-тел, дея-тел. Такива са думи също са повествовател и дори предател и ваятел.

Искам да остана още малко на тема Васил Априлов и да изложа няколко интересни изрази от неговите книги, които вероятно са били и в неговата реч, характерна за образования българин от онова време - преди 170 години.

Представям ви тук няколко думи, излезли от употреба от книгата му “Мисли за сегашното българско образование” от 1847 г.

Част от тези думи и изрази са се запазили все още по българските села, в речта на старите хора.

Ето:

исто - също

синча - всички

почеха - започнаха

подир - след, след това

словесност - писменост

требува - трябва

тогашни - тогавашен

однакож - еднакво

содаржават - съдържат

обрати - обърна

толкоже - толкова

чини - прави, извършва

ученост - наука

рие - рови

от една година на друга - година след година

противорече - противоречи

отвещава - смята, уверен е

разпуща - разнася

ищат - искат

произноша - произнася

имате погрешка - грешите

владичествова - властва

помежду - между

ище - търси

и тии - и те

по вънка - навън

суетен - напразен

пожали - съжали

по напред - повече (напред във времето)

прение - спор

разгласат - обявяват

да согласи - да обедини

видеся - се видя

развърне - разгърне

толко - само

късове - парчета

сиреч - тоест

упоменува - споменава

предполагяваме - предполагаме

следственно - следователно

погрешка - грешка

особно - особено

секодневно - ежедневно

поместни - местни

притуря - добавя

лани - миналата година

неразумително - неразбираемо

заблагоразсъдихме - счетохме за добре

веки - вече

безпрестрастно - безпристрастно

произрека - изкажа

сопотец - жител на Сопот

не особно - не само

ище - иска

плата - заплата

применува - сменя

високи науци - висши науки

потреба - нужда

нито петата част ще похарчат, отколкото ще похарчат в чужбина

(ще похарчат само една една пета от това, което биха похарчили в чужбина)

тогис - тогава

излезова - излиза

удошевлен - въодушевен

сваршова - завършва

сям там - тук там

когато тии почтат някого с писмо - когато почетат (уважат) някого с писмо (писмото явно е било вид почит към някого, оттам и почитание, тоест зачитане)

истейят си - своят

содержава - съдържа

приветство - поздрав

монеди - монети

грецка надпис - надпис на гръцки

юношество - младежи

детинско - детско

книжица - книжка

испытайте - попитайте

салть хорты - само (празни) приказки 

утруждавам - моля

да е образован, то е да знае писмо - тоест, да знае да пише

СВЕТА ТРОЙЦА или ТРÓИЦА

ТРОЙЦА

В миналото са изписвали термина “Света Троица” с й - Света Тройца. Не знам защо е било така, но се сещам за думите тройка или Трой (за Троя).

Освен това, тройнственото понятие се забелязва навред по света. То съставлява всички наши философски разбирания, заложено е в основата на всичко около нас: 

Например символът еврейска звезда е зороастърска звезда. Той е съставен от символите за горе и долу или за добро и лошо, висше и низше, Ин-Ян.
  

Кръстът също има разделение - стълб, ляв и десен клон.

Тази троичност се изразява и в много други аспекти:

черно-сиво-бяло

лош-среден-добър

светло-сумрак-тъмно

мокро-влажно-сухо

студено-топло-горещо

високо-средно-ниско

над-при-под

ляво-тук-дясно

минало-настояще-бъдеще

насам-средно-натам

от-при-към

Слънце-Земя-Луна

вода-суша-небе

риби-животни-птици

баща-майка-дете

солено-сладко-кисело(горчиво) - тук са малко повечко

корен-ствол-клони

любов-безразличие-омраза

тихо-нормално-шумно

детство-зряла възраст-старост

аз-ти-той

... сигурно ще се сетите и за още такива.

КАРИЕРА И КАРИЕРА

Знаем, че “кариера” е рудник, в който се добиват полезни изкопаеми, но на открито. А на закрито те се добиват в мина. Общото и при двата метода е само това, че се копае надолу към земните недра, надълбоко.

Знаем също, че думата “кариера” се употребява и в смисъла на ръст в служебното положение. Именно служебно, защото кариера един свободен творец или пък бизнесмен не прави - те правят просто изкуство или бизнес.

Само дето кариерният ръст се подразбира като растеж нагоре, по етажите на властта или управлението, за разлика от рудодобива. Но че се добиват богатства - тук има много общо. Кариерният ръст, макар и плод на служебни интриги, все пак е открития метод - кариерния. Закритите методи са характерни за криминалните сфери.

Тук етимология не съм разглеждал, защото думата е чуждица, но да поразсъждавам ми бе интересно.

Има думи, които разглеждат един процес в неговата цялостност. Той бива завършен и всеобхватен. За целта в началото на думата се поставя

ПРЕДСТАВКАТА ОБ-.

Такива думи са ОБмислям, ОБрамчвам, ОБигравам, ОБор, ОБобщавам. ОБрязвам, ОБгръщам, ОБменям, ОБстоятелство, ОБругавам, ОБличам, ОБлизвам, ОБуславям (поставям условие, ставам причина за нещо).

Още това са думите ОБлепям, ОБмазвам, ОБложка, ОБслужвам, ОБхождам, ОБлайвам, ОБземам. Думата обагрям, макар да започва с “об”, има малко по-различен състав - о-багрям. Такава е и думата о-приличавам.

ПРЕДСТАВКАТА СЪ-

Съ-ществуват много думи, съ-ставени от представката съ- и дума след нея. В много от случаите това е съчетание на дума, предшествана от съединението със, които споследствие са се обединили в една дума. Вместо “със” в 19 век се е пишело само “съ” и затова при сливането са се получили по-долните думи.

Ето няколко примера:

Съсловие - със слово (деятелност с общо име, слово), съзнание - със знание, състав - със став(я). По-рано тези думи са се пишели така - съ словие, съ знание, съ став(ление).

Думата съ-вместен означава, че нещо се прави заедно с другите. На руски думата “вместе” означава “заедно” и идва от “в месте” - на това място. Затова на български би могло да се преведе и като съ-заедно.

Представката съ- може да се разгледа така: съ-вместен или наобратно - вместе със, което е “заедно със”.

По този начин са изградени думите съгражданин, съвещание, съдружие, съвест, сътрудничество, съпруг, съмнение, съвършен, съпоставяне. При всички тях може да се каже “заедно със ... и думата след това”

В своите книги Георги Раковски през далечната 1865 г. употребява съединението “с”, изписвайки го “съ”, което днес се е видоизменило на “със” пред думи, започващи с буквите “с” или “з”.

Интересното е, че за нас е много по-лесно да изговаряме “съ”, отколкото днешното “със”. Опитайте да произнесете словосъчетанията “със знание, вместо старото съ знание, със света, вместо старото съ света. Или със себе си, сместо предишното съ себе си, както и със звание, вместо предишното съ звание. Усещате ли колко по-трудно се изговаря ”със”, вместо “съ” - налага се да забавим и да направим лека пауза, при произнасянето на двете съгласни “с” и “с” една след друга. Не зная защо днес се счита за правилно “със” пред дума, започваща със “с” или “з”, вместо да е сотавено старото "съ".

Ето няколко примера за думи, с първа буква “с” или “з”:

Съ звание, съ свой, съ сигурност, съ служебен, съ затвор, съ случай, съ значителен, съ средства, съ земята.

А следващите три примера са дори в съчетание със самите себе си - съ съгласие, съ съвместни, съ смесен. Самите думи съгласие, съвместен и смесен съ-държат в себе си представката съ-.

ДЛЪЖНОСТ

Положение на човека (обществено или трудово), в което той е длъжен да върши нещо, има определени задължения към някаква деятелност.

ВОДОРОД

Водо раждащ газ

ДОСТАТЪЧНО

На сръбски думата за достатъчно е “доста”. Това е още по-близо до първоизточника, който е в състава на думата “до-сита”. Тоест до насищане, до ситост.

ЗВЕЗДА

ЗВЕ (СВЕ) - светлина, ЗДА (ЗДО) - небе, покрив. Означава “светлината на небето”, светлини по покрива на света, покров.

НЕБОСКЛОН

Често на звездното небе казват поетично небосклон. Думата е съставена от небо и склон. Небо в миналото са казвали на небето, а склон какво е?

Знаем, че по склона се спускаме, но преди това трябва да се изкачим. Точно така се виждат небесните тела - както денем, така и нощем. Те първо се изкачват от изток и после се спускат на запад.

Думата склон би могла да идва от словосъчетанието “с клона”, което означава “от клона”, падане например. Само разсъждавам, не съм сигурен за това.