21 февруари 2018 г.

ЗА КАШКАВАЛА, ЕТЪРВИТЕ И ВАСИЛ АПРИЛОВ

КАШКАВАЛ
Сиренето КАЧОКАВАЛО, което се прави от наследниците на Алцековите българи в селата около град Бояно, на север от Неапол, е съставено от две думи “качо” и “кавало”. Кавало означава кон, а качо означава, че меховете на сиренето са се премятали на гърба на коня. Местните овчари са преработвали млякото още на пасбището, наливали са го в специални торбички, които КАЧвали на гърба на добичето и завързвали отгоре, свързвали са ги по две и са ги премятали през гърба на коня.
Така те са ги транспортирали до селото, където са ги увесяли на специална стойка да узряват. Тоест, качокавало буквално е означавало “на гърба на коня”, качено на коня. Тази дума е неразбираема за италианците, докато сиренето качокавало е много популярно в селата Кампобасо, Изерния, Кастропиняно, Петрароя, Фрозолоне и Матезе около град Бояно.

ЕТЪРВИ
Скоро попаднах на един руски сериал - Оторвы. В превод означаваше етърви. Замислих се и ми стана много интересно. Запознатите с роднинските взаимоотношения знаят, че етърви са съпругите на двама или повече братя - те самите помежду си са етърви. Руската дума оторвать означава да откъсна, а оторвано означава откъснато (листо например). Помислих си дали така не са нарекли и тези жени, защото са се откъснали от своите семейства?
Знаем, че в миналото всяка мома, след като се омъжи, обикновено се премества в дома на мъжа си и става част от неговото семейство. Когато в него заживеят още една или повече съпруги на синовете в това семейство (а те едно време са били многодетни), положението на тези жени става особено - те са сродни в това, че са откъснати от своите родители, от своите семейства. Тоест те са “откъснатите”, оторва-ните - етървите.

Неслучайно, когато някой успее да заблуди своите преследвачи и те го изгубят, казваме “успя да се отърве” или пък казваме “отърва се от тази работа”. А тези, които са изпуснали някого са го “изтървали”, дори ако самите ние изпуснем нещо сме го изтървали.
Хаха - из-етървили сме го.

ЛЕСНО ИЛИ ЛЕСТНО
В руския език думата лесть означава ласкателство. Руската думата лестно, обаче, има същия смисъл, какъвто и в българския език - лесно, лесен начин. Тоест лестно е начин, чрез ласкателство да постигнеш определен резултат. Това определено е по-лесния начин, за разлика от другите, за които са нужни повече усилия. Имаме и друга дума - леко, но тя показва степента на тежест на действието, докато лесно характеризира начина за облекчаването му. В руския език думата за стълба е лест-ница - начин за по-леко изкачване.

РЕНТАБИЛЕН
Рентабилно здание в миналото са казвали на сграда, построена с цел да бъде отдавана под наем, да носи рента, да е рента-билно. Bill на английски е плащане, а прибыль на руски е печалба. Очевидно е, че едно здание или дейност са рента-билни тогава, когато носят доход (до-ход, тоест дохождат, идват парите). По подобен начин са съставени думите изо-билно и ста-билно.

СЪРЕВНОВАТЕЛ И ПОВЕСТВОВАТЕЛ
В една своя книга от 1847 г., Васил Априлов нарича всички тези възрожденци, които пишат книги или осъществяват просветителска деятелност съревнователи. Стори ми се странно, защото аз съревнованието го свързвам по-скоро с други видове дейности. Вярно, може да се помисли, че той е имал предвид своеобразната надпревара на всички тези, които се стремяли да напишат още една и още една книга, за да наситят българските училища и читалища с образователна литература.
Но от друга страна, може да е имал нещо съвсем друго с този израз. Ако разгледаме думата, тя е съставена така: съ-ревнова-тел. Аз разбирам, че Априлов е писал за хора, които ревностно, с огромно желание работят, дерзаят в общото просветно дело (затова са съ-). Завършва с -тел, защото така завършват много думи, характеризиращи извърши-тел, дея-тел. Такива са думи също са повествовател и дори предател и ваятел.

Искам да остана още малко на тема Васил Априлов и да изложа няколко интересни изрази от неговите книги, които вероятно са били и в неговата реч, характерна за образования българин от онова време - преди 170 години.


Представям ви тук няколко думи, излезли от употреба от книгата му “Мисли за сегашното българско образование” от 1847 г.

Част от тези думи и изрази са се запазили все още по българските села, в речта на старите хора.



Ето:

исто - също

синча - всички

почеха - започнаха

подир - след, след това

словесност - писменост

требува - трябва

тогашни - тогавашен

однакож - еднакво

содаржават - съдържат

обрати - обърна

толкоже - толкова

чини - прави, извършва

ученост - наука

рие - рови

от една година на друга - година след година

противорече - противоречи

отвещава - смята, уверен е

разпуща - разнася

ищат - искат

произноша - произнася

имате погрешка - грешите

владичествова - властва

помежду - между

ище - търси

и тии - и те

по вънка - навън

суетен - напразен

пожали - съжали

по напред - повече (напред във времето)

прение - спор

разгласат - обявяват

да согласи - да обедини

видеся - се видя

развърне - разгърне

толко - само

късове - парчета

сиреч - тоест

упоменува - споменава

предполагяваме - предполагаме

следственно - следователно

погрешка - грешка

особно - особено

секодневно - ежедневно

поместни - местни

притуря - добавя

лани - миналата година

неразумително - неразбираемо

заблагоразсъдихме - счетохме за добре

веки - вече

безпрестрастно - безпристрастно

произрека - изкажа

сопотец - жител на Сопот

не особно - не само

ище - иска

плата - заплата

применува - сменя

високи науци - висши науки

потреба - нужда

нито петата част ще похарчат, отколкото ще похарчат в чужбина

(ще похарчат само една една пета от това, което биха похарчили в чужбина)

тогис - тогава

излезова - излиза

удошевлен - въодушевен

сваршова - завършва

сям там - тук там

когато тии почтат някого с писмо - когато почетат (уважат) някого с писмо (писмото явно е било вид почит към някого, оттам и почитание, тоест зачитане)

истейят си - своят

содержава - съдържа

приветство - поздрав

монеди - монети

грецка надпис - надпис на гръцки

юношество - младежи

детинско - детско

книжица - книжка

испытайте - попитайте

салть хорты - само (празни) приказки 

утруждавам - моля

да е образован, то е да знае писмо - тоест, да знае да пише



Няма коментари: