ЧАРОДЕЙНАТА НОЩ - ВСИ СВЕТИИ - УЕЛС И ШОТЛАНДИЯ

Докато ние честваме Деня на народните будители, католическият свят се весели на един от най-атрактивните си празници - "Вси светии". Разбира се, приоритетна е нашата светла българска дата, а не традиционните на Запад тиквени фенери. Но какво всъщност символизира този ден. Как особеният празник се е запазил, дали е култ към демоните, или е само невинно пресъздаване на стар езически ритуал?

Славянската традиция повелява от 21 до 27 октомври, наричан по-рано листопад, да се поминават нашите предци или е било Навья Седмица.

Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември се е провеждала Чародейната нощ на бог Велес (покровител на домашните животни и животновъдите) и богиня Мара (повелителката на онзи свят - Нави) - навечерието на деня на Вси Светии (тоест всички светци) по християнски обичай.

Сега ние честваме Деня на народните будители. Тоест Вси(чките) ни свет(ски) и (свети) личности от нашата история. Нашите Вси Светии.

Бог Велес, Волос е смятан за покровител на домашните животни и животновъдите, а също така родов покровител на западните славяни – Скотите. След като се преселили на британските острови, Скотите нарекли земята си Scotland (Скот-Ландия).

И тъй като били скотовъдци, скотите харесали западната част на британския остров, която била изключително подходяща за паша с тучните си обширни ливади. Нарекли я в чест на своя родов бог Wales (Уелс, т.е. Велес).

Самата дума "хелоуийн" произлиза от католическата църква. Първи ноември – Денят на всички светии е католически празник в чест на светците.

Но през V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът "Самхаин" - келтската Нова година. Историята разказва, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Хората са вярвали, че това е единствената надежда за живот след смъртта. Келтите казват, че всички закони на пространството и времето спират да действат по това време на годината и позволяват на духовете да се смесят с живите.

Хората обаче не позволяват на духовете да се вселят в телата им и затова вечерта на 31 октомври гасят огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличат се като вампири и шумно обикалят от къща на къща, за да изплашат призраците, които искат да обладаят телата им.

Според една друга версия за това че гасили огъня пред домовете си е желанието на тези племена да запалят огъня от общ източник, от Огъня на Друидите, който се е намирал в Средна Ирландия, близо до Исинач.

Някои легенди разказват, че келтите са изгаряли на клада хора, обладани от духове, за да дадат урок на призраците. Римляните възприемат келтските обичаи, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва човешки същества.

Празникът "Вси светии" е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. Смята се, че традиционната фраза "номер или лакомство" не идва от ирландските келти, а от европейския празник за душата, който се е отбелязвал през ХIХ в.

На 2 ноември – Деня на всяка душа – древните християни обикаляли от село в село, за да молят за "парче за душата" – хляб със стафиди. По традиция най-много се давало на просяците, които обещавали да споменат в молитвите си с добра дума покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, че мъртвите остават в преддверието на ада след смъртта и че молитвите им помагат да намерят пътя към рая.

Обичаят да се издълбава тиква с очи, уста и нос по всяка вероятност идва от ирландската култура. Легендата разказва, че човек на име Джак, пияница и гуляйджия, измамил Сатаната, като го накарал да се качи на едно дърво. Джак издълбал кръст върху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона, че ако никога повече не го предизвиква, ще го пусне от дървото. Според народните поверия след като Джак умрял не бил допуснат нито в рая, защото бил много лош, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго.

Доста време ирландците дълбаели репи, но емигрантите им в Америка стигнали до извода, че тиквите са по-големи и по-удобни. Затова в Съединените щати и досега се използват тикви, в които се поставя свещ.
Глупави легенди, подобни на тази, битуват векове сред простолюдието. Те, дори и съчинени така, че да ни накарат да извлечем някаква поука, са изключително банални. Вечните детски страшилки на католическия свят, които все надничат в гробовете на хората, вместо да ни карат да се радваме на света, в който живеем.