23 май 2017 г.

ЦЕЛИТЕЛ, КОРАБ И КОРИТО



ЦЕЛИТЕЛ
Това е човек, който чрез своите знания за тялото и билките, привежда тялото на болния в неговата цялостност - ЦЕЛи-ТЕЛо.

СЛУГА
Това е човек, дошъл "с луга" - от полето. В руския език думата луг означава поле, поляна, двор. Лужайка на руски означава полянка. И когато господаря, който си стои в дома, приеме някого на работа, той казва, че го е взел от полето. Често слугата е работел пак там - на полето.

НАБЛЮДАВАМ
Виждам като на блюдо.

ПЕЧКА И ОПЕКА
Опека е грижа, опекун е човек, който се грижи за някого. Слагаме блюдото в печката, за да се погрижи храната да стане за ядене. Тоест печката осъществява грижа за храната ни.


КОРА, КОРАБ И КОРИТО
Коритото за домакинството, а и лодките (кораб) в началото са били изработвани от кората на дървото. Така е било по-лесно и удобно. С цел по-голяма здравина и дълготрайност на употребата са преминали на дървения материал, но името е останало. От кора идват и думите коруба, корен, корона (по-ранно - крона), картон (КОРа ТОНка - а оттам КАРта, а от нея ХАРт-ия), кърма (на кораба), корк. Също така думите краб (вид рак, който има трърда коруба), карета и английската CAR са дошли от смисъла на короба (означаваща обем, загърнат в кора, по нашенски кутия), корпус (обем от кора, готов за пускане).

КРАТЪК И ДЪЛЪГ
И двете думи имат своята възка с думата КОРА.
За да се отдели, кората на дървото се срязва, чрез два среза - дълъг, надлъжен и кратък, къс. Дългият е бил по посока на ствола на дървото и се наричал длинний. А напречният се наричал по кората, КОРОткий, краткий, кратък и накрая е станал къс. От "кратък" са думите съкратявам, съкращавам (дроб), съкращавам път.

Сумата секира означава сечене на кора СЕ-КИРА, което на старобългарски се е пишело съкоура (съсича кората).

Думата кръв идва от съ-КРО-вица, като -вица идва от “вие се”, “тече в извивки” по тялото под КОЖата (отново от кора).


БРЕЗА
Дърво с бяла, резана кора.


ГРОЗ-ДАН
Името е съставено то две думи - "гроз" и "дан". Бог Гроза е бил бог на бурите, проливните дъждове. За да го омилостивят и да опазят реколтата, хората са принасяли дарове, плащали са дан. Често бурята е била съпътствана и с градушка. Може би на зърна от градушка приличат зърната на гроздето, та са го нарекли така? В съвремието е останал израза "грози го опасност", а в руския език думата "грозный" означава страшен. Оттам е прозвището на царя им Иван IV - Иван Грозни. 

СЛОВЕНИН ИЛИ СЛАВЯНИН
Аз лично съм стигнал до извода, че термина „славянин“ е езиков, а не етнически. Произхода на тази дума е от думата „слово“, затова имаме държавите СЛОВакия и СЛОВения. Т.е. славянин или словянин (словенин) е човек, който говори разбираем за нас език. Останалите за нас са били „немци“ – тоест „неми“ хора, говорещи на език, който ние не разбираме. Словенин е значавало също, че човекът е грамотен - може да чете и пише на нашия език. Думата "слово" не означавала само дума, но и език, реч и дори написан текст. Затова днес казваме "произнесе слово", тоест изрече или прочете своя мисъл пред останалите хора. В средновековните български писмени източници повсеместно се говори за братя слОвене, за слОвенски язик.

1 коментар:

Пламен Кочев каза...

Да, мне тоже было странно. Если беспечный означает нищий, то когда позаботятся о нём, тоест опекают - то он уже становится О-беспеченныйм. ... наверно.