28 ноември 2016 г.

УСПЕНИЕ НА СВЕТАТА БОГОРОДИЦА


УСПЕНИЕ

Тази дума срещаме в съчетание с Богородица, например - Успение Богородично. Интересното е, че тя изразява акта на естествена смърт на светец. Вероятно първоначално се е изговаряла като усопение. В руския език, думата усопший означава починал човек. Усопший произлиза от засыпать, спать, тоест - засипан, спящ. А точно това правят с мъртвеца - засипват го. В религиозната литература смъртта на светците е описана, като сън. Те почиват, тоест спят със своите отци, бащи. Затова е останал изразът почина или той почива в гроба си. 



ПОТЕРЯ

По време на турското робство потеря сме наричали отряд от османлии, пратени да търсят и заловят престъпник. Такава потеря е търсила и Васил Левски, а той се е изхитрявал да разговаря с тях и дори да се движи известно време с потерята. Тоест отрядът има задачата да НАМЕРИ, да ОТКРИЕ държавен престъпник. Думата потеря на руски значи загуба. Думата потери, в смисъла на загуби, присъства и в нашата възрожденска литература.




ЦАРЕВИЦА

Дълго време царевицата е била известна в Европа като турско жито. Причина за объркването, изглежда, е било това, че първото ѝ наименование е Turcicum fromentum, дадено от френският ботаник Жан Рюел през 1536 г. В Италия името е станало greno turco, във Франция - blé de Turque, в Германия - Turkisher Weizen, а в Русия тя влязла направо с турското си име кукуруз. В самата Турция пък понякога я наричали румско (т. е. християнско) жито. Има и друго обяснение за тази езикова бъркотия - през XVI век в Германия било модно всичко ново и чуждо да се нарича турско. В България етимологията на думата царевица (от цар) внушава усещане за благородния образ на това зърно в съзнанието на българските селяни. Изглежда, заради големината на зърната, са я смятали за нещо, като царско жито - Царéвица, царе-вица



ДРАГАН
Името означава дракон, който на английски се пише така - dragon. Пряка връзка с това има името на княз Влад Дракула, чийто баща е бил Драгул. За това надълго съм писал в друг свой пост - ВЛАДО ДРАГУЛОВ или ВЛАДО СОПАТА?

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
Беспечность на руски означава безотговорност. Да живееш безпечно означавало да не знаеш пёкла. Пёкла означава ад, грижи, мъки. Значи да живееш безпечно, означавало да нямаш никакви грижи и задължения. В такъв случай обезпечението е мярка срещу евентуалната безотговорност на някого - човек, получил заем, например. О-безпечение е съставена по същия начин, като думата о-сигуряване и по смисъл е идентична.
На сръбски безопасност се нарича безбедност. Без-бед-ност, това е живот без беди, без опасности. Ако вземем този пример, може да приемем, че без-печ-ност може да означава "състояние без печка", тоест бедност, безотговорност за своето съществувание, за своето бъдеще. В отговор на което може и да е обяснението на думата обезпечение.

УДОВОЛСТВИЕ, ДОВОЛЕН, ДОВОЛСТВО, ПРОДОВОЛСТВО
Достатъчно е "толкова, колкото трябва". В руския език думата довольно означава достатъчно. Когато ти е достатъчно, толкова, колкото ти трябва - ти си доволен. Про-довол-ствие означава продуктово доволство (тоест запасяване). У-довол-ствие означава, че си при-доволството си от нещо. За-довол-ството е форма на удоволствието и разглежда чистата удовлетвореност. Удоволствие може да получим, без да имаме някаква конкретна практическа нужда. Зрителите останаха доволни от спектакъла. Доволен съм от себе си.

ПОД И ПОДЪЛ
Низък, под нивото (на морала). Подът е под нас, а подлостта е под моралните норми в човешките взаимоотношения. Подразбира, подем, подход, подлизурство, подвикване са думи, в които участва представката под-.

ПОГАНЕЦ
Поганец са наричали човек с друга вяра, друговерец. Така сме казвали ние за турците, а и те за нас. В руския език е останала формата изпоганить, което означава да развалиш, да преиначиш, да разрушиш, чрез промяна в смисъла. Това показва по друг начин, че отново става въпрос за инакомислие, друго разбиране за нещата. За друга гледна точка към света.

КРАСЕН И ПРЕКРАСЕН
Думата красен e означавала красив. Висшата степен на тази дума е пре-красен. Главният площад на Москва ние знаем под името "Червеният площад" или Красная площадь на руски, което по-рано е означавало просто Красив площад. Тоест значението му се е променило на червен, но се е запазило името му от времената, когато червеният цвят е бил царския цвят. Сега някой може да мисли, че площадът е червен, защото Кремъл е червен, но това не е така. През целия си период в царско време Кремъл е бил боядисван в традиционния бял цвят, макар да е построен от червени тухли. След Втората световна война Кремъл e реставриран и е боядисан в червено едва през 1947 г., защото Сталин решил, че така ще отговаря на социалистическата идея. Името на площада е останало непроменено, защото междувременно думата красный, вече е означавала червен, докато думата краска е запазила значението си на  боя. Куриозното тук е и това, че стените на Кремъл са червените, докато площадът си е със сиви павета и въобще не е бил никога червен. От друга страна Кремълските стени и кули винаги са били боядисвани, а е можело просто да се оставят с цвета на тухлите и толкова. 

ПЪЛЧИЩА, ОПЪЛЧЕНИЕ И ПОЛК
Пълчища са огромно количество вóини, без особено определен войскови порядък. Пълчища казваме и на огромни рояци насекоми или други твари. А когато ПЪЛЧищата на врага нахлуят в чужди земите, местното население сформира дружини, които да се оПЪЛЧат на врага, наричани опълчение. Когато населението се опълчи, то се оПОЛЧва, тоест - сформират се войскови подразделения, полкове. Полк, знаем, че е войсково формирование, състоящо се от 900-2000 войника, включващо щаб и няколко батальона. Всички картини, описващи огромното количество войници в една войска, показват полковете, формиращи определени правоъгълници от хора на бойното поле. Такъв е бил войсковият строй в късното средновековие или при Наполеоновата войска, например. Този термин е останал в руския език и в думата полка, който означава поставка, етажерка. На нея по същия начин, както в строя при войниците, нареждаме различни предмети - книги, чаши или шампоани.

МИРЯНИ
Етимологията на тази дума е интересна. Монасите са наречени така, защото са моно, сами, усамотени. Думата монастир е производна от монах.
Всичко извън манастирските стени са наричали мир. Когато монасите са излизали от манастира, те казват, че излизат "в мира", при миряните - жителите извън манастирските земи. Това са просто мирни жители, посещаващи местната църква.

18 ноември 2016 г.

КАКВО НИ КАЗВАТ АЗБУЧНИТЕ ИСТИНИ


АЗБУЧНИТЕ ИСТИНИ

Знаем, че първоначално всяка буква от словенската азбука е носела и фонетичен образ в себе си. Съвкупността от думите, чийто първоначален звук е изобразен с буквите от словенската азбука, предава съдържанието на Азбучното послание, което ние наричаме азбучни истини.


А това Послание се чете така:

Азъ буки веде. Глаголъ добро есте.
Живите зело, земля, и, иже како люди,
мыслите нашъ онъ покои.
Рцы слово твердо - укъ фъретъ херъ.
Цы, черве, шта ъра юсъ яти! 



В превод означава:

Аз знам буквите. Писмеността е достояние. Трудете се усърдно, земляни, както подобава на разумните хора и постигнете покой. Носете словото с убеждението, че това знание е дар Божи. Дерзайте, вниквайте, за да осветите същината (му)!


Друг превод казва така:

Православната азбука е първият учебник в съвременната цивилизация. Другите азбуки имат само обикновен набор от знаци. Прочитайки и разбирайки Азбучното послание, човекът овладява не само универсален метод за запазване на информацията, но и придобива способността да предава натрупаните знания - тоест, става Учител. За предаване на грамотността е достатъчно той да избере подходящия набор от знаци, изобразяващи началните звуци от буквите на Посланието - например, кирилица или глаголица. 

СТАРОСЛАВЯНСКОТО ИЗПИСВАНЕ НА БУКВАТА “Ч”
Тази буква се чете “червль”. На старославянски са наричали женската утроба чрéво, от което се ражда плода на любовта. Затова и самата буква изразява тази зона на тялото при жената.


МАТРИЦА
Думата произлиза смисъла на утробата на майката. В нея се сътворява и “отлива” новото копие на човека. Затова много от нас произнасят думата с ударение на първата сричка - мáтрица, както майка. Подобни са думите матрона, матрьошка, материя.

СВЕДЕНИЕ
Сведéние - донасяне (отгоре) на информация или знание, сближаване, свеждане до знанието ни

СПЪТНИК
съ-пътник

ДОБЪР ДЕН И ДОБЪР ВЕЧЕР
Всеки знае, че денят е от мъжки род, а вечерта - от женски. Но традиционно си пожелаваме добЪР вечер, поздравяваме се на БъднИ вечер, макар да знаем, че няма да е топлА ТАЗИ зимнА вечер. Оказва се, че в миналото думата вечер също е била от мъжки род. Така са се и поздравявали с “добър вечер”, както с “добър ден”. Но с времето, поради това, че е предстояла вечерЯ, на която единствено се е събирало цялото семейство, думата е преминала в женски род, но поздравът е останал непроменен. Празникът Бъдни вечер се е запазил заради това, че това му е името, но и заради Бъдника, който също е от мъжки род.


ВНИМАНИЕ
Въйнимать е руска дума и означава да извадя (нещо от някъде), а вынимание е изваждане навън. Очевидно е, че за да проявим внимание, някой трябва да ни посочи причината или опасността, за която да внимаваме. Тоест, да я извади и покаже пред нашето съзнание. Обикновено на табелите с ВНИМАНИЕ е посочена и причината за това да сме внимателни. Тя често е скрита или непозната за четящия и затова е извадена и посочена, като предупреждение. Думата внимание е съществително, защото има род, число и може да се членува. Каквато е и думата пристигане.

ПРИСТИГА, ПРИПАДА И ПРИПОВДИГА
Уникалният български език е велик с простотата си!
Използвайки представки и наставки, без да променяме основния корен, сме способни да създаваме нови думи дори днес.
Такива са думите с представката при-, за които е характерно това, че действието се осъществява на място, при обекта, в който то се случва.
При-стига означава, че някой идва към нас и когато стигне, той е при-стигнал.
При-пада означава, че човекът пада, оставайки на същото на място - при себе си, а не пада някъде надолу или някъде другаде.
При-повдига се нещо, което си остава пак там, но e малко повече повдигнато. Ако пък е приповдигнато настроение, то пак си остава наше настроение - при нас, но леко повишено.
Разбира се, може да се сетим и за още такива думи - прилепва, пристрастен, прикован, привързан, пристегнат, притеснен, прѝмерен, примирéн, прилежен, природен ... Чак се изненадах колко много думи си спомних.

ВИСША И НИЗША форма на речта
Известно е, че на Земята никога не е имало народ без религия. Хората винаги са знаели, че съществуват Висши същества, носители на разума, красотата, светлината, които водят човечеството по пътя на развитието. Помагат на всеки човек да разкрие най-добрите и възвисени негови качества. Именно за взаимодействие с тях е дарена на човека речта. Наричаме я точно така - дар слово. Езикът е начин да се предадат на хората Висшите съвети, Висшите знания, знанията за Вселената. Такива са, например, основните вселенски закони. Цялата история на езика е история на общуване с боговете. Има ли общуване - разцъфтяват човешките общества. Наруши ли се това общуване - настъпват времена на смутове и войни. А когато това общуване съвсем се прекъсне, настъпва разложение и смърт. Външните признаци на близката гибел на цивилизацията са бързо извращаване и разлагане на съзнанието и впоследствие - опростяването и постепенна загуба на дар слово.

За благополучието на човека е необходимо възпитание, т.е. храна за духа, висшето “Аз”, което може да се осъществи най-вече чрез чрез словото, а не само чрез езика. Езикът е канал за връзка с Йерархиите, за да се настроим за връзка с Висшия свят трябва да пребиваваме в тържественост.
Тържественото състояние се характеризира с пълна концентрация, напрегнато равновесие, съзнание, насочено към най-добрите и възвишени мисли и чувства - любов, разум, преданност, състрадание, достойнство, мъжество.
За да чуем Висшите сили е нужно да намерим висшето и в себе си, иначе с какво да се обърнем към тях? Знаем, че подобното се привлича с подобно, такъв е законът. Висшето стремление е безмълвно, но как да предадем на близките си това състояние, как да споделим своето радостно тържествуване?
Има нужните думи в езика.
И тук идва най-интересното. Това, което ме накара да напиша всичко дотук.

Още в 18 век, изтъкнатият руски учен енциклопедист Ломоносов е определил, че в руския език има определени думи, които отразяват това особено състояние на възторг и тържественост на духа. От една страна това е правилото важните думи да се изписват с главна буква - Космос, Бог, Земя, имената на държавите, градовете, реките, личните имена. Но от друга страна е намерил двойки думи в своя език, имащи едно и също значение, но едната отразява възторг и патос, а другата е за ежедневна употреба.

Такива думи са:
ВЕРУЮ и верю
ПРОСВЕЩАТЬ и просвечивать
ДНЕСЬ и сегодня
ЧУЖДЫЙ и чужой
НЕБЕСА и небо
ГЛАС и голос
ОЧИ и глаза
УСТА и рот
ЧЕЛО и лоб
УЧИЛИЩЕ и школа
СВЕТ и мир
СЛОВО и език.
ВЕЧЕРЯ и ужин
КРАДЕЦ и вор (прокрадываешся, крадёш, но воруеш)

С първата се изразява възторг и тържественост, ползват я в стихове, отразяват висок духовен патос. С вторате в руския език си служат да обозначат съответния орган или част от природата в ежедневната си реч.

Обърнете внимание, че всички думи за висша форма на речта в руския език са дословно същите, като в българския език. А думите от низшата форма на речта са характерни само за руския език.
Това е така, защото църковната литература, разпространила се в по руските земи след покръстването им, е донесена предимно от българската книжовна школа в Преслав. Ползваният в нея език е приет за изразяване на висшата форма в руския език, защото тя е била характерна за религиозните книжовни форми, за литургиите и молебените, за хвалебствените слова.
А думи за всекидневна употреба са тези от масовата форма на речта, каквато е съществувала вече в Русия.

По този начин, според мен, се разбира, че ние българите, сме дали на славянския свят не само писменост, но и най-доброто от словесната изразност на езика ни.

9 ноември 2016 г.

МОРАЛЪТ НА ХОРАТА ОТ "ВРЕМЕ ОНО"!

Помествам извадки от една изповед.

"Нямаше у нас кревати, но бе меко постлано. И там, на постелките, пълно с дечурлига. Много деца бог дава, но излишни няма. Щом на детенцето си е намерило място у майката, то и на белия свят ще му се намери местенце за него. Детенце се е родило — няма да се загуби, за него на белия свят всичко е приготвено: с какво да бъде напоено, с какво да бъде нахранено. Творецът щом е дал живот на детенцето, и неговата част от света е заделил.

Бабите и майката са си говорели с детето още преди раждането, пеейки му нежни приспивни песни. Детето привиквало към ласкавата реч. И не след дълго самото дете се настройвало към пеенето и само започвало да си бубука. "Едно дете не от храна расте то, а от ласки". "Обича коремчето мазане, а главичката гладене".
Гладили го по главичката и припявали:

Момченце още маленко,

момченце още славненко.

Скъпа детка - златна клонка!

Трепетни ръчички
към главичката опряни,
с две широки страни
сякаш крила прилепнали.

Скъпа детка - златна клонка!


Защо в стари времена са живеели толкова дълго? Защото старите са живеели с младите. За старците са се грижили, подлагали им, добре са ги хранили, лекували, и най-главното — с тях са се съобразявали, старите чувствали себе си нужни, съпричастни. В семейството те били нужни на всички и на всеки поотделно. “Един само дядото на бабата не е внук”.


Детето са възпитавали и в семейството, и в общината. Искаш да разбереш за детето на някого, питай хората. Ако нечие дете не се държи добре в селото, веднага ще кажат на родителите му: “Станке, твоят Иван не поздравява хората”. И тя ще го нагълчи едно хубаво.

Имало е жени, които, оставайки сами след смъртта на мъжа си, преставали да се грижат за себе си. Идеш при тях, а те питат: за обяд ли идваш или за вечеря?



А тези баби, които макар и самотни, си готвят и закуска, и обед, и вечеря - те живеят дълго.

Ако старец остане сам, за него се грижи цялото село. Ще кажат: “Пено, тази седмица ти ще ходиш за дядо Мирчо. И тя ще ходи у тях, всичко ще му почисти, ще го нахрани, напои, ще се погрижи за него, ще поговори с него и ще го успокои.
Ще помогне, ще подаде, ще го съжали. Ще минат седмици, ще се изредят и други жени от селото, отново ще дойде реда на Пена да отива, и ще каже тя на мъжа си: “Иване, дай да го вземем дядо Мирчо при нас, какво само да ходя при него, а?” И ще го вземат. И при своето голямо семейство ще го хранят и поят. Така е било.

Ако дете остане сирота се е събирала общината и са решавали на кого да го дадат. С това семейство може никак да не е розово положението, но ще го приемат, ще го изхранят, па ще го и изучат. За неродното ще се грижат повече от своите. "Сираче в къщи — щастие в дома".



А какво стана с нас сега? Защо сме станали такива ...?! Всичко имаме сега - и храна, и дрехи, и дом. И живеем не толкова зле. Но нито старците са ни притрябвали, нито излишни деца.


”Не се бой от смъртта, а от старостта”. "Щом дойде старостта, идва и слабостта". “Старият е като малкият — два пъти глупав” - ще кажат. Ако старецът капризничи, трябва да знаем, че не му е леко. Той не е бил винаги все такъв. “Колкото повече грехове през живота, толкова по-трудно се умира”.
”Старите не обиждайте - това е и вашата старост. Ние няма да сме на вашето място, но вие ще бъдете на нашето” - така са казвали. А ние, казвали, и по-зле ще ставаме! Ако няма с какво да помогнеш, кажи поне някоя мила дума. А ако старецът е груб с теб, прости му. Той не е с акъла си вече от старост и болести.

Уважението към майката и бащата е било безгранично. Казвали са: “Както Бог е за хората, така бащата е за децата”.
Бащата са уважавали и все пак “За бащата ще се отмолиш, но за майката ще трябва да се разплатиш”. “Обидил ли си баща си, с Бога може и да се договориш, но обидиш ли майка си - няма кой да те опрости”.


"Има много сълзи по света, но няма по-скъпи от майчините сълзи". Всичко лошо, което си сторил на майка си, не идва веднага при теб, първо се проявява в живота ти. Но тези обиди пак към теб ще се върнат един ден.
”Майчината ръка високо се вдига, но не бие силно”. “Майчината молитва от дъното на морето ще донесе”. “Майчиният гняв е като пролетния сняг - много натрупва, но бързо се топи”. “Поискай от жена си съвет, от тъщата привет, но няма по-мила от родната майчица”.
”Жената плаче — роса пада, сестрата плаче — ручей тече, а майка плаче ли — цяла река. Най-свещени и горещи са майчините сълзи”. “Който не почита родителите си и не се грижи за тях, после на божия съд даже няма и да го съдят”.
Мили мои, дори и да не са съвсем прави вашите родители, замълчете си, изстрадайте го, но не ги обиждайте. Никога.
Един син трийсет години гледал майка си. Грижел се за нея, старал се, и когато тя починала си помислил, че най-накрая се е разплатил за греховете си. В този момент зад него се появил ангел и му рекъл: “Никакви дългове не си разплатил ти. Помниш ли как падна от стълбата, а майка ти как те пое? Ти тогава не падна на земята и не се осакати, та цял живот сакат да ходиш. Само за този дълг си се разплатил”. ”Ако децата се грижеха така добре за своите родители, както родителите за децата си - светът никога няма да загине”.

Младата снаха отива за вода до кладенеца и моли за благословия свекървата. А ако не е попитала, свекървата строго ще я погледне и ще я попита: “А далече ли ходи?” Не пита “Къде?”, не е прието. Ако мъжът тръгне на лов или риболов и го попитат “къде”, по-добре да не отива никъде, така и няма да донесе улов. Ти далече ли ходи? За вода? Ела и налей.
Съпрузите не трябва да се карат пред хората, особено пред децата си. Свадите трябва да се измитат от къщата. Всичко в къщата се решава под нейния покрив, а между мъжа и жената - под завивката, защото макар и да се карат, в една ложе си лягат. Семействата са били по 18—20 човека, 5—6 снахи в къщата, да се карат не било допустимо.
Казвали "- Не разпалвай, а гаси, докато не се е разгоряло". Ако едната снаха са обидили, тя няма да разкаже на друга, сама ще го преживява. Или ще прошепне тихо на мъжа си. А мъдрият мъж няма веднага да се затича и да пита кой е обидил булката му. Представете си при толкова народ, как може да се намери виновен. Ще ѝ рече: “Нищо, потърпи, успокой се и това е. Нека лаят, себе си омотават”.

Веднъж дошла млада снаха в едно семейство. Старите снахи не я харесвали. Когато ѝ дойдел редът да готви, всяка от другите снахи сипвала по щипка сол в гозбата, защото не била достатъчно осолена. Младата снаха се разстроила - как така? А когато седнели на масата да вечерят вкупом мърморели, че е пресолена. Девойка вече със сълзи на очи. А старият свекър гледал, пъшкал и не издържал. Отишъл до долапа, взел солницата, цялата я изсипал в тенджерата и рекъл: “Всички солихте, а аз не бях солил още”.

Когато се женел син всички преживявали и гледали на сватовете. Казвали така: “взимаш дъщеря, гледай майката”. Защото разводите били забранени. Ако все пак за развода настоявал мъжа, отлъчвали цялото му семейство от общината, а ако жената - нейното семейство. Недай боже да се случи лоша жена, как ще живее с нея - “желязото ще го наковеш, но със зла жена няма оправия”. “По-добре на хляб и вода, отколкото със зла жена”.

Живеели едно време мъж и жена му. И добре са могли да си живеят, ако жената била разбрана. А тя - всичко на инат. Измъчил се мъжът. Той каже едно, а тя не - друго. Той каже насам, а тя - натам. Ни да я уговориш, ни да се разбереш с нея. Един ден се наложило да преминат през бурна река. Ни да я прескочиш, ни да я прегазиш. Мъжът бутнал през реката дърво. Преминал той и на жена си рекъл: върви направо, не гледай надолу, не се върти! Ще паднеш и ще потънеш! Ама тя, нали при нея е наобратно всичко. Въртяла се, клатила се - паднала и се удавила!
Заплакал мъжът, станало му жално за жената. Тръгнал да я търси нагоре по реката. Срещнали го ловци и го попитали защо плаче. Като разбрали, че търси тялото на жена си се зачудили, че е тръгнал нагоре, а не надолу - по течението. Не познавате жена ми, казал мъжа.

Не учи младото семейство или да им правиш забележка, да им се караш, пред хора. Ако видиш, че сина не се държи добре със снахата, извикай го отзад зад хамбара и там му мели на главата. “Жената за мъжа е другар, а не прислуга; родителите се грижат за дъщеря си до венчило, а мъжът ѝ — до края на живота си се грижи за нея”. “Щастлива е не тази, която е при баща си, а тази, която е при мъжа си”. И въобще, “по-добре с крак да се спънеш, отколкото с дума”. “Пази езика си в разговор, а сърцето си в гнева”. “Не е мъдрото това, което е говорено много пъти, а това, което е недоизказано”.


Така трябва да се живее. Всичко, което зная, мили мои, не аз съм го измислил, те ми го разказват. Ето, идвам у една баба, къщичката едвам се крепи. Мисля си: “Дали няма да я затрупа?”, а тя: “Аз, мила моя, добре си живея. Колибката, макар и малка, си е моя. Дъждът не ме мокри, слънцето не ме пече”. А аз ѝ казвам: “А как си със здравето, бабо?" "Днес - отговаря тя - е по-зле, отколкото беше вчера, но пък по-добре, отколкото ще бъде утре”. А аз: “Сама живееш, трябва да ти е тежко?” А тя: “А, не съм сама, с бога си живея”.
”Ако с някого си се скарал, грехът е на този, който не е простил”.
Ако почнат да осъждат някого — ставай и си ходи. И никого не слушай. Да съдиш, обсъждаш другите е грехота. С човека трябва внимателно. Главният съдия е друг, не ти. Мама винаги казваше: “Теб са те обидили — те на тебе зло, а ти на тях добро направи”. Докато бях млада, си мислех: а защо така? А когато порастнах, сама разбрах: ако отвърнеш на лошото с лошо - и ти такъв ставаш. Колкото повече се ядосваш, толкова повече ти се иска. Ще дойде и това време, когато за теб няма да се застъпят ни майка, ни баща, ни брат, ни сестра, ще се застъпят само твоите добри дела.
Трябва да се трудиш, както ти, така и децата ти трябва да се трудят. Малкия още за полата на майка си се държи, а вече вимето на кравата подръпва. Момчето още на малки годинки трябва да качиш на коня и да не се страхуваш, че ще се убие. Нека се чувства мъжле. Колко добре се живее, когато има на кого нещо да дадеш."

Хареса ми - та го споделих и аз.

8 ноември 2016 г.

КНЯЗ, СТОЛИЦА И ПРЕСТОЛЕН ГРАД

КНЯЗ, СТОЛИЦА И ПРЕСТОЛЕН ГРАД
В стари предхристиянски времена, представителите на отделните общини избирали помежду си управител, княз. Едно от задълженията на княза било да осигурява подслона и препитанието на представителите на общините, когато те са се събирали да решават важни за княжеството въпроси.
Когато князът ги е приемал е устройвал пир. Подреждала се е голяма дълга маса, богато отрупана с храна, на която са сядали всички, а управителя е бил в началото на късата ѝ страна.
Най-близо до княза са сядали най-приближените му хора. Те са били и най-високопоставените в обществото. Казвало се е, че той е “застлал масата”, наричана на север стол и го "хранел", буквално и символично. Затова градът на княза се е наричал престолен - градът при столá (при масата). Самата княжеска маса наричали “столѝца”, като постепенно тази дума се е пренесла в значението на княжеския град.


УЛИКА И УЛИЦА
За установяване вината на престъпника се търсят улики. Това означавало установяване на лика на престъпника или изваждане на доказателства за престъплението налице, тоест на показ, наяве.
Много често малките населени места са се застроявали около съществуващи вече пътища. Къщите са се нареждали покрай единствения преминаващ през селото път. Когато е започнало планираното строителство нареждали сградите с лице към пътя и така всяка от тях е гледала в лицето на отсрещната къща, от другата страна на улицата. Тоест тя е била "у лица"(срещу лицето) на другата къща. И когато всички къщи се нареждали с лице една към друга, пътят вече се е наричал у-лица.

ВКУПОМ И КОПНОТО ПРАВО
Вкупом, в копом, всички заедно, едновременно. Старата форма на правосъдие е копното право - всички неписани закони в човешките взаимоотношения, предавани от човек на човек.
Копата е било събранието на старейшините на родовете, което се е организирало за решаване на важни за общината въпроси. Впкупом да решат заедно ред проблеми. Оттам идва думата копа сено.

МОГЪЩ И МОЖЕЩ
На руски мога е могу. Затова думата могу-щие(могъщи) означава просто може-щи.

ГЛАСНОСТ
С глас нести, с глас да разнасям(нося) някаква вест навред.

СПРЕТНАТ
Думата идва от опрятать, което на руски значи почти същото - да подредиш, да почистиш. Иначе спрятать на руски означава да скрия.

Цитати:

Въпросните лица няма ли да се опретнат и да го свършат! Много опретнат сайт. По-добре да беше си го купил, готов и опретнат. Така, че да се опретнат да дават качественна продукция.

БРЕМЕ, ВРЕМЕ И ТЕГЛО
Думите бременност, беремя, бреме, ноша произлизат от глагола беру(взимам), колкото могат да поберат ръцете ми, колкото мога да нося. Тъй като това е било свързано и с тегло, думите имат и такова значение - за бреме. Денят на бременната жена е бил ТЕЖък, обременителен, оТЕГчителен. Бремето е тежест, нещо трудно. Затова и казват на бременната, че е трудна.

С някои забежки мога да направя връзка между думите бреме и време. На пръв поглед няма такава, но защо думите са толкова близки?
Запазили са се множество изрази, в които бреме(нно) се използва като определение за време или събитие. Например, колелото на каруцата, изкривило се от бремето на годините, тоест от товара, който е носело години наред. Или “взе на плещите си голямо бреме”, което ще носи години наред. Казват “тежки години, години на бреме, иго.” Често е използван изразът “Времето беше вече бременно с идеите за революция. Оставаха броени месеци до разпалването на въстанието.” Обременено съзнание.
В тези изрази се вижда, че много често времето, през което се носи бремето е определен, често неголям период. Дали това ще е родилката, дали ще е някоя революционна ситуация или неизплатен дълг, винаги става въпрос и за време. За тежките години на робство се използва изразът “години на тегло”, което също е свързано с бреме.
Не зная, но нещо ме гложди.

МЕХАНА
Виното, ракията, зехтинът, олиото, оцетът и всички течности се съхранявали в мехове, направени от овчи, волски, биволски или други кожи. В мехове се е разнасял и боров катран, като смазочно масло за колите с дървени оси. Сирене, масло, свинска мас, лой от говеда, кози и овце и други мазнини също се съхранявали и пренасяли само в мехове, което е било много по-изгодно и гарантирало чистотата на съхраняваните стоки. В евангелието е казано: „Не туряй ново вино в стари мехове, защото или виното се разваля, или меховете се спукват.” Ново вино – в нови мехове. Склад от мехове, пълни с вино, ракия, зехтин и други се наричало механа.

ЦИНЦАРИН И ЦЪНЦАРКА
В старо време напитките са се пиели с чаша, грънчарско изделие, но повече била употребявана кратунката вместо чаша. Механджията наричали цинцарин и това негово название се е предало и на кратунката, употребявана от него като мярка за продавани напитки. Малка, събираща до сто грама течност кратунка, се наричала цънцарка. Знаем израза “- Какъв си ми цинцарин.”, когато искаме да покажем на някого, че е скъперник и скръндза.

ПАЗАР И ПАНАИР
Думата „пазар” е турска и означава „сфера”, както и място на стокова размяна, а „панаир“ е гръцка дума - периодично функциониращ на определено място и в определено време от годината пазар. Първоначално тази дума се е изговаряла "панагир", откъдето е и името на град Панагюрище.

3 ноември 2016 г.

СВОБОДÁ ИЛИ СВОБÓДА, СЛОБÓДА


СВОБОДÁ ИЛИ СВОБÓДА, СЛОБÓДА
Много често чуваме думата свободá ударена като свобóда, с променено ударение на втората сричка, вместо на последната. Това объркване е дошло от руската литература, която е довела до нас и двете ударения. Но докато свобóда на руски означава същото като при нас, то руската дума сЛободá има друго значение. Да - с “л”. Така са наричали малко поселение с крепостни селяни, привързано към определен господар. Така са се наричали и обособени квартали в покрайнините на по-голям руски град, в които са живеели определена група занаятчии, търговци или просто чужденци. Това се е правело, за да бъдат държани под око, а и да им се взима лесно данъка. В тези слободѝ са се организирали големи пазари, често те са се ползвали с определена свободá на нравите и обичаите, които може да са се различавали от тези на останалото население. Именно поради това, че са се ползвали с определена свобода, тези слободѝ са внесли объркване в нашите понятия за свобода.

Думата "свобода" се е развила от праславянското svoboda, чиито наследници могат да се открият и в другите славянски езици (руски - свобода, сръбски - слобода, полски - swoboda и т.н.). Първата част на праславянската дума svob- произлиза от svojь ("свой"), а пък -da e наставка, която може да се срещнем например и в думата "ягода". Следователно може да се каже, че "свобода" означава "това да си бъдеш свой (а не на някого другиго)".

ТОК И ОБЕЗТОЧЕН
В терминологиите за реката има такива понятия като потóк, протóк, течение, втичане. Всички те имат общ корен ток, тече. Знаем също думите безотточен, втечнен имат също връзка с течност. В руския език се е запазила думата истóк, която означава извор. Извор на река или извор на знания. У нас тази дума се е запазила в това значение в думата за посоката на света Изток, откъдето се заражда деня(изтича светлината), а също така думата източник. Тази дума би трябвало да се изговаря така - изтóчник, заради корена на думата, който е ... ами да, ток!
От изток започва деня, хода на слънцето и свездоброя. Тоест изворът на всеки ден е на изток. Казваме “Денят проТЕЧе добре, изТЕЧе много време, изТОЧихме казана, нали?
Нашата дума извор произлиза от това, че често хората виждат как реката започва началото си от малък вир, из вира тече. И макар, ако се замислят ще се досетят, че този вир също се пълни от по-малък ручей, все пак думата е запазила този си вид. Впрочем, думата за извор на руски е роднѝк.
Понякога съм се замислял как е правилно да се казва - проток или пролив. Дори у нас думата протóк неправилно се изговаря с ударение на първото “о” - прóток, както и думата прóлив. В руския правилното ударение на втората сричка се е запазило и в двете думи.
Пролив явно има корен лее, лив. Такива са думите излива, прелива, прилив, отлив, разлив, слива(се), подлива. Вероятно всички тези думи се употребяват при преместването на голям обем течна маса, която се лее плавно. Докато думите с корен ток са за плитки, бързотечащи реки и ручеи. Така че, ток напълно оправдава името си, което в пълния си вид знаем като електрически ток, тоест течение на електрически сили по много тесен път. В съвременния руски език има такова понятие обезточен, когато цели райони са останали без електричество, което звучи напълно логично.

ГРАМОТА И ГРАМОТНОСТ
В миналото под грáмота, хората са разбирали писменост. Когато са казвали, че някой знае много езици, са казвали, че той е научил грáмотите на много народи. Тоест, че той е грáмотен. Тази дума е съставена по същия начин, като думата имотен. Този, който има имане е имотен. А този, който знае грáмоти е бил грáмотен. Както забелязвате обаче, ударението е било на първата сричка. У нас това се е променило именно заради думата имóтен, в която ударението е на втората сричка. Оттам - грамóтен. Но на удостоверенията за знания не казваме Грамóта, а Грамотá, а правилното ударение е Грáмота. И когато чуем някой да изговаря думата правилно, ние смятаме, че той греши.
Същата е ситуацията и с думата доходен. Ние я изговаряме дóходен, дóходност, а правилно е да казваме дохóден, дохóдност, защото произлизат от думата дохóд. Тя е съставена от корена ход(я) и представката до. Тоест доходът е благосъстоянието, което идва при нас, до-ходи от другите хора, чрез техните плащания. Подобно на нея трябва да са ударени и думите прохóд, изхóд, прехóд, захóд, обхóд, вхóд. Но само последните три са запазили правилното си ударение в нашия език.

ПРЕКЛОНЕНИЕ И ПРЕКЛОНЕН
Когато говорим за уважение към поколенията пред нас, ние споменаваме и думата преклонение. Когато говорим за стар човек, казваме, че той е на преклонна възраст. Но това не значи, че той толкова се е свил, наконил тялото си напред, че едвам ходи. Преклонната възраст е тази, на която човек е помъдрял, много е видял и преживял, натрупал е опит, който да предаде на поколенията след себе си. А тези поколения трябва да коленичат, да се преклонят пред мъдростта на годините му и да приемат завета на отиващия си от този свят. Тоест те трябва да се наклонят, да се кланят, да се наведат, както това е влязло в ритуала по посвещаването в рицарско звание. Подобен е и ритуалът по коронацията на царе и крале. Оттам са думите чинопоклонно, склонен(съм да), наклонен. Забелязвате връзката с думата клон, разклонен. Това е така, защото думата клон произлиза от същото значение на поколение след родоначалника - ствола на дървото.
Преклонение е буквално правене на поклон пред паметта на някого или пред неговото значение за поколенията.

СПОЛАЙ И ПОЛАЗОВДЕН
Има един интересен празник на 21 декември - Сполазване или Игнажден, Еднаж-ден. Този празник се е наричал също така Нова Година, Нов Ден, Млад Месец, Полаз или Полазовден. От него започват новогодишните празници, защото новата година е започнала. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година. Първият гостенин на 21 декември се нарича полезник, полязнuк, сполязник. Идва от българския глагол полазвам, на когото хипотетично се придава смисъла "посещавам някого за кратко време", тоест полазване е "краткотрайно посещение". Славянското "лаз, лез, лиз" има смисъл на движение, например "слизам, влизам, излизам, залезать (руски) означава слизам и т.н.", а представката "по-" придава краткотрайност на действието. Ролята на влезлия първи в този ден в нечий дом е че "да носи благоприятна предопределеност за посетената къща през новата година".
В някои краища на България, денят Полязник се нарича още СПОЛЯЗНИК. В основата на оригиналното название СПОЛЯЗНИК стоят старинните български думи "спорен, сполука, спори(ми), сполай, сполази (подобно на “помози бог”)", носещи смисъла "успешен, изгоден, благополучен, плодотворен". Например: "спорен труд", "спорна работа" значи успешна работа, "сполай ти" - пожелание за успехи и благоприятно бъдеще, за късмет.

Съществуването на изолиран ден в прабългарския календар е от ключово значение за неговата структура, вид и точност. Приемайки съществуването на ден-единак, остават 364 дни в годината, които могат да се разделят в четири групи с равен брой дни. От тук се прави изводът, че всяка група е имала по 91 дни, разделени в три месеца, два по 30 и един с 31 дни. На основа на данните от намерената в Плиска розета от бронз се счита, че прабългарите са групирали дните в недели, като всяка неделя е съдържала по седем дни свързани със седемте небесни светила – планети.

Розетата, открита край с. Якимово обаче, се състои от три концентрични кръга, като външният е разделен на 12 сегмента, отговарящи на календарните месеци. Средният кръг е разделен на четири равни сегмента по такъв начин, че всеки от тях вмества по три месеца от външния кръг. Тези сегменти може би отговарят на четирите равни сезона, всеки по 91 дни. Най-вътрешният кръг е изолиран, празен и вероятно символизира добавъчния "изолиран, единичен" 365-ти ден - единак, именно този Еднаж-ден. Като цяло, розетата от Якимово символизира Слънцето и подчертава слънчевия характер на календара.


В този си вид (4 х 91 + 1 дни), прабългарският слънчев календар не прилича нито на египетския и сродния му зороастрийски, нито на римския юлиянски календари. В българската етнография няма следи от добавъчните 5 дни, характерни за слънчевия календар от египетски тип, няма и спомен от честване на новата година около деня на пролетното равноденствие или деня на лятното слънцестоене. 

Българския предхристиянски празник е Бъдни вечер, който също се е чествал през нощта срещу 25 декември със запалване на отсечено дъбово дърво, наречено Бъдник. В българския празник също има обреден хляб - кръгла “баница (бъдница) с късмети” и коледари, които ходят от къща на къща. Ето как думата баница е достигнала и до днес. А е била кръгла, защото е трябвало да наподобява годишните кръгове на Бъдника. Затова говорим и за бъднини, в смисъла на предстоящите години и живот на поколенията след нас. За бъде-ще не е и нужно да пояснявам, то и така всичко ще-бъде ясно.
Разбрахме, че този отделен от всички останали дни в годината ден, в народните вярвания се обрисува като "изолиран ден-единак" Най-сериозното доказателство за съществуването на такъв ден е наличието на традиционния български празник, наречен Единак, Еднажден. Това е точно денят на зимното слънцестоене (21 срещу 22 декември). По-късно църквата, която се отнасяла враждебно към всички прояви на езичество, е християнизирала Еднажден, като ден на свети Игнат - Игнажден, но не е могла да изличи спомена за този ден.
И както от думата сполазник, е изчезнал звука “с”, заради трудността в изговаряне, така е станало и при много други наши думи.
Например от „сгодявам” произхождат думите „сгоденик” (опростено на годеник), сгоденица (опростено на годеница), „сгоденичество” (опростено на годеж) – ритуалът по обявяване на сгодяването между момата и момъка. От корена на глагола "спомням си" и суфикса "-ак" може да е образувана думата СПОМАК (човек, който си спомня дедите и вярата си), опростено до ПОМАК (название на българомохамеданин в България). Има се пред вид мохамеданин, който помни езика, музиката и част от обичаите на своите предци. Българомохамеданите в Източни Родопи са наричани с друго име - ахряни, което произлиза от старото име на гр. Кърджали - Ахрида. Така е изчезнало “с”-то и в популярното чирпанско име Таню, Танка - лично име, производно от Станю и Станка.

През 1888 г. Френското астрономическо общество организира конкурс за постоянен календар, спечелен от Густав Армелин. В проекта отново се използва 7 дневна седмица, но 52 на брой седмици са разделени на 4 тримесечия. Всяко тримисечие съдържа 13 седмици. Месеците имат различна продължителност. Първият от тримесечието е с 31 дни, а останалите с по 30. Ако началото на годината е в понеделник, то всички тримесечия започват в понеделник. За вторите и третите месеци началото винаги е съответно в четвъртък и в събота. При този календар повтаряемостта е по тримесечия. Оставащите един или два дни са извън системата, празнични. Разглежданият през 1954 г. проект е вариант на проекта на Армелин. Интересното е, че през 1947 г. в пещери край селището Кумран на брега на Мъртво море са открити текстове на староеврейски, които описват календар, подобен на този на Армелин. В необичайния за този географски район календар, някои виждат и „българска следа”.

Най-старият съхранен български календар е „Вечният календар”, създаден по идея на Отец Матей Преображенски (Миткалото) през 1870 г. и изографисан от тревненския зограф Венко върху една от стените на Българското народно взаимно училище в с. Михалци, Община Павликени.

Върху стената на читалището, построено под личния надзор на Отец Матей и назовано от него „Съединение”, тревненския зограф изписва „вечен календар” по чертеж, който Матей донася от Света гора. Фреската сега е пренесена в музея на град Павликени. Срещата с нея излъчва някакъв вид радиация – който го е видял, вече не оставя същият. Подобно нещо другаде засега не се среща по нашите земи.




Календарът започва неслучайно от годината на поругаването на старопрестолнината ни Търново от османския нашественик и завършва с 1940 година!  Дали това не е прозрение за следваща съществена дата от българската история?




Във всеки от четирите ъгъла на календара е изобразен по един от четирите възрастови периода на човешкия живот. Подобен на този календар има и на една от външните стени на църквата в Преображенския манастир край Търново. За щастие, него успях да видя много години назад, защото сега сградите са в окаяно състояние.


ЗДРАВ И ЧИТАВ, ЧЕТЕМ ПО ЧИТАНКА
Думите почит, почитание, разчитам, прочитам имат общ корен чета, броя. Зачита ме, тоест брои ме с останалите. Казваме, че четем, но чЕтем по чИтанка. Странно! Казваме също така безЧЕТ (в смисъла на безброй), ЧЕТник (в смисъла на РЕДови, РЕДник - един от останалите в отРЯДА).
Смисъла на читав е здрав, запазен, неповреден. Тоест когато нещо или някой е читав, то това значи, че можем да го смятаме за цял и съхранен. Това значи, че може да го сЧИТАМе годен за употреба, годен за работа - трудоспособен. Когато хората се записват за екскурзия или за друго начинание в група, казват: - Пиши ме и мен, бройте ме и мен. Виждате как писането е сврързано с броенето, със смятането. Когато Черноризец Храбър е писал в свето съчинение “За буквите“ пише: "Прежде убо словене не имяху книг, но чрътами и резями чьтяху и гадаху погани суще; крестивше же ся, римьскими и гръчьскими письмены нуждахуся писати - словеньска речь бе не устроена; и тако беша многа лета" - “Тъй като дотогава славяните, когато били езичници, нямали писмена, но читали и гадали с помощта на черти и резки. Когато са се покръстили са били принудени да пишат с римски и гръцки букви, които се оказали непригодни за слОвенския език. И така беше много години”. Тоест са четяли и смятали с черти и резки. Вероятно от черта е дошла и думата чета, а от “гадаху” - гадаене, тоест отгатване при смятането.

И, както по рано бях писал, слАвяни тогава не е имало. СлОвени са наричали хората, които са познавали писмения език (грамота), на който е трябвало да пишат и четат християнските религиозни книги.