УСПЕНИЕ НА СВЕТАТА БОГОРОДИЦА

УСПЕНИЕ

Тази дума срещаме в съчетание с Богородица, например - Успение Богородично. Интересното е, че тя изразява акта на естествена смърт на светец. Вероятно първоначално се е изговаряла като усопение. В руския език, думата усопший означава починал човек. Усопший произлиза от засыпать, спать, тоест - засипан, спящ. А точно това правят с мъртвеца - засипват го. В религиозната литература смъртта на светците е описана, като сън. Те почиват, тоест спят със своите отци, бащи. Затова е останал изразът почина или той почива в гроба си. 

ПОТЕРЯ

По време на турското робство потеря сме наричали отряд от османлии, пратени да търсят и заловят престъпник. Такава потеря е търсила и Васил Левски, а той се е изхитрявал да разговаря с тях и дори да се движи известно време с потерята. Тоест отрядът има задачата да НАМЕРИ, да ОТКРИЕ държавен престъпник. Думата потеря на руски значи загуба. Думата потери, в смисъла на загуби, присъства и в нашата възрожденска литература.

ЦАРЕВИЦА

Дълго време царевицата е била известна в Европа като турско жито. Причина за объркването, изглежда, е било това, че първото ѝ наименование е Turcicum fromentum, дадено от френският ботаник Жан Рюел през 1536 г. В Италия името е станало greno turco, във Франция - blé de Turque, в Германия - Turkisher Weizen, а в Русия тя влязла направо с турското си име кукуруз. В самата Турция пък понякога я наричали румско (т. е. християнско) жито. Има и друго обяснение за тази езикова бъркотия - през XVI век в Германия било модно всичко ново и чуждо да се нарича турско. В България етимологията на думата царевица (от цар) внушава усещане за благородния образ на това зърно в съзнанието на българските селяни. Изглежда, заради големината на зърната, са я смятали за нещо, като царско жито - Царéвица, царе-вица

ДРАГАН

Името означава дракон, който на английски се пише така - dragon. Пряка връзка с това има името на княз Влад Дракула, чийто баща е бил Драгул. За това надълго съм писал в друг свой пост - ВЛАДО ДРАГУЛОВ или ВЛАДО СОПАТА?

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

Беспечность на руски означава безотговорност. Да живееш безпечно означавало да не знаеш пёкла. Пёкла означава ад, грижи, мъки. Значи да живееш безпечно, означавало да нямаш никакви грижи и задължения. В такъв случай обезпечението е мярка срещу евентуалната безотговорност на някого - човек, получил заем, например. О-безпечение е съставена по същия начин, като думата о-сигуряване и по смисъл е идентична.
На сръбски безопасност се нарича безбедност. Без-бед-ност, това е живот без беди, без опасности. Ако вземем този пример, може да приемем, че без-печ-ност може да означава "състояние без печка", тоест бедност, безотговорност за своето съществувание, за своето бъдеще. В отговор на което може и да е обяснението на думата обезпечение.

УДОВОЛСТВИЕ, ДОВОЛЕН, ДОВОЛСТВО, ПРОДОВОЛСТВО

Достатъчно е "толкова, колкото трябва". В руския език думата довольно означава достатъчно. Когато ти е достатъчно, толкова, колкото ти трябва - ти си доволен. Про-довол-ствие означава продуктово доволство (тоест запасяване). У-довол-ствие означава, че си при-доволството си от нещо. За-довол-ството е форма на удоволствието и разглежда чистата удовлетвореност. Удоволствие може да получим, без да имаме някаква конкретна практическа нужда. Зрителите останаха доволни от спектакъла. Доволен съм от себе си.

ПОД И ПОДЪЛ

Низък, под нивото (на морала). Подът е под нас, а подлостта е под моралните норми в човешките взаимоотношения. Подразбира, подем, подход, подлизурство, подвикване са думи, в които участва представката под-.

ПОГАНЕЦ

Поганец са наричали човек с друга вяра, друговерец. Така сме казвали ние за турците, а и те за нас. В руския език е останала формата изпоганить, което означава да развалиш, да преиначиш, да разрушиш, чрез промяна в смисъла. Това показва по друг начин, че отново става въпрос за инакомислие, друго разбиране за нещата. За друга гледна точка към света.

КРАСЕН И ПРЕКРАСЕН

Думата красен e означавала красив. Висшата степен на тази дума е пре-красен. Главният площад на Москва ние знаем под името "Червеният площад" или Красная площадь на руски, което по-рано е означавало просто Красив площад. Тоест значението му се е променило на червен, но се е запазило името му от времената, когато червеният цвят е бил царския цвят. Сега някой може да мисли, че площадът е червен, защото Кремъл е червен, но това не е така. През целия си период в царско време Кремъл е бил боядисван в традиционния бял цвят, макар да е построен от червени тухли. След Втората световна война Кремъл e реставриран и е боядисан в червено едва през 1947 г., защото Сталин решил, че така ще отговаря на социалистическата идея. Името на площада е останало непроменено, защото междувременно думата красный, вече е означавала червен, докато думата краска е запазила значението си на  боя. Куриозното тук е и това, че стените на Кремъл са червените, докато площадът си е със сиви павета и въобще не е бил никога червен. От друга страна Кремълските стени и кули винаги са били боядисвани, а е можело просто да се оставят с цвета на тухлите и толкова. 

ПЪЛЧИЩА, ОПЪЛЧЕНИЕ И ПОЛК

Пълчища са огромно количество вóини, без особено определен войскови порядък. Пълчища казваме и на огромни рояци насекоми или други твари. А когато ПЪЛЧищата на врага нахлуят в чужди земите, местното население сформира дружини, които да се оПЪЛЧат на врага, наричани опълчение. Когато населението се опълчи, то се оПОЛЧва, тоест - сформират се войскови подразделения, полкове. Полк, знаем, че е войсково формирование, състоящо се от 900-2000 войника, включващо щаб и няколко батальона. Всички картини, описващи огромното количество войници в една войска, показват полковете, формиращи определени правоъгълници от хора на бойното поле. Такъв е бил войсковият строй в късното средновековие или при Наполеоновата войска, например. Този термин е останал в руския език и в думата полка, който означава поставка, етажерка. На нея по същия начин, както в строя при войниците, нареждаме различни предмети - книги, чаши или шампоани.

МИРЯНИ

Етимологията на тази дума е интересна. Монасите са наречени така, защото са моно, сами, усамотени. Думата монастир е производна от монах.
Всичко извън манастирските стени са наричали мир. Когато монасите са излизали от манастира, те казват, че излизат "в мира", при миряните - жителите извън манастирските земи. Това са просто мирни жители, посещаващи местната църква.