МОРАЛЪТ НА ХОРАТА ОТ "ВРЕМЕ ОНО"!

Помествам извадки от една изповед.

"Нямаше у нас кревати, но бе меко постлано. И там, на постелките, пълно с дечурлига. Много деца бог дава, но излишни няма. Щом на детенцето си е намерило място у майката, то и на белия свят ще му се намери местенце за него. Детенце се е родило — няма да се загуби, за него на белия свят всичко е приготвено: с какво да бъде напоено, с какво да бъде нахранено. Творецът щом е дал живот на детенцето, и неговата част от света е заделил.

Бабите и майката са си говорели с детето още преди раждането, пеейки му нежни приспивни песни. Детето привиквало към ласкавата реч. И не след дълго самото дете се настройвало към пеенето и само започвало да си бубука. "Едно дете не от храна расте то, а от ласки". "Обича коремчето мазане, а главичката гладене".
Гладили го по главичката и припявали:

Момченце още маленко,
момченце още славненко.

Скъпа детка - златна клонка!

Трепетни ръчички
към главичката опряни,
с две широки страни
сякаш крила прилепнали.

Скъпа детка - златна клонка!

Защо в стари времена са живеели толкова дълго? Защото старите са живеели с младите. За старците са се грижили, подлагали им, добре са ги хранили, лекували, и най-главното — с тях са се съобразявали, старите чувствали себе си нужни, съпричастни. В семейството те били нужни на всички и на всеки поотделно. “Един само дядото на бабата не е внук”.

Детето са възпитавали и в семейството, и в общината. Искаш да разбереш за детето на някого, питай хората. Ако нечие дете не се държи добре в селото, веднага ще кажат на родителите му: “Станке, твоят Иван не поздравява хората”. И тя ще го нагълчи едно хубаво.

Имало е жени, които, оставайки сами след смъртта на мъжа си, преставали да се грижат за себе си. Идеш при тях, а те питат: за обяд ли идваш или за вечеря?



А тези баби, които макар и самотни, си готвят и закуска, и обед, и вечеря - те живеят дълго.

Ако старец остане сам, за него се грижи цялото село. Ще кажат: “Пено, тази седмица ти ще ходиш за дядо Мирчо. И тя ще ходи у тях, всичко ще му почисти, ще го нахрани, напои, ще се погрижи за него, ще поговори с него и ще го успокои.
Ще помогне, ще подаде, ще го съжали. Ще минат седмици, ще се изредят и други жени от селото, отново ще дойде реда на Пена да отива, и ще каже тя на мъжа си: “Иване, дай да го вземем дядо Мирчо при нас, какво само да ходя при него, а?” И ще го вземат. И при своето голямо семейство ще го хранят и поят. Така е било.

Ако дете остане сирота се е събирала общината и са решавали на кого да го дадат. С това семейство може никак да не е розово положението, но ще го приемат, ще го изхранят, па ще го и изучат. За неродното ще се грижат повече от своите. "Сираче в къщи — щастие в дома".



А какво стана с нас сега? Защо сме станали такива ...?! Всичко имаме сега - и храна, и дрехи, и дом. И живеем не толкова зле. Но нито старците са ни притрябвали, нито излишни деца.

”Не се бой от смъртта, а от старостта”. "Щом дойде старостта, идва и слабостта". “Старият е като малкият — два пъти глупав” - ще кажат. Ако старецът капризничи, трябва да знаем, че не му е леко. Той не е бил винаги все такъв. “Колкото повече грехове през живота, толкова по-трудно се умира”.
”Старите не обиждайте - това е и вашата старост. Ние няма да сме на вашето място, но вие ще бъдете на нашето” - така са казвали. А ние, казвали, и по-зле ще ставаме! Ако няма с какво да помогнеш, кажи поне някоя мила дума. А ако старецът е груб с теб, прости му. Той не е с акъла си вече от старост и болести.

Уважението към майката и бащата е било безгранично. Казвали са: “Както Бог е за хората, така бащата е за децата”.
Бащата са уважавали и все пак “За бащата ще се отмолиш, но за майката ще трябва да се разплатиш”. “Обидил ли си баща си, с Бога може и да се договориш, но обидиш ли майка си - няма кой да те опрости”.

"Има много сълзи по света, но няма по-скъпи от майчините сълзи". Всичко лошо, което си сторил на майка си, не идва веднага при теб, първо се проявява в живота ти. Но тези обиди пак към теб ще се върнат един ден.
”Майчината ръка високо се вдига, но не бие силно”. “Майчината молитва от дъното на морето ще донесе”. “Майчиният гняв е като пролетния сняг - много натрупва, но бързо се топи”. “Поискай от жена си съвет, от тъщата привет, но няма по-мила от родната майчица”.
”Жената плаче — роса пада, сестрата плаче — ручей тече, а майка плаче ли — цяла река. Най-свещени и горещи са майчините сълзи”. “Който не почита родителите си и не се грижи за тях, после на божия съд даже няма и да го съдят”.
Мили мои, дори и да не са съвсем прави вашите родители, замълчете си, изстрадайте го, но не ги обиждайте. Никога.
Един син трийсет години гледал майка си. Грижел се за нея, старал се, и когато тя починала си помислил, че най-накрая се е разплатил за греховете си. В този момент зад него се появил ангел и му рекъл: “Никакви дългове не си разплатил ти. Помниш ли как падна от стълбата, а майка ти как те пое? Ти тогава не падна на земята и не се осакати, та цял живот сакат да ходиш. Само за този дълг си се разплатил”. ”Ако децата се грижеха така добре за своите родители, както родителите за децата си - светът никога няма да загине”.

Младата снаха отива за вода до кладенеца и моли за благословия свекървата. А ако не е попитала, свекървата строго ще я погледне и ще я попита: “А далече ли ходи?” Не пита “Къде?”, не е прието. Ако мъжът тръгне на лов или риболов и го попитат “къде”, по-добре да не отива никъде, така и няма да донесе улов. Ти далече ли ходи? За вода? Ела и налей.
Съпрузите не трябва да се карат пред хората, особено пред децата си. Свадите трябва да се измитат от къщата. Всичко в къщата се решава под нейния покрив, а между мъжа и жената - под завивката, защото макар и да се карат, в една ложе си лягат. Семействата са били по 18—20 човека, 5—6 снахи в къщата, да се карат не било допустимо.
Казвали "- Не разпалвай, а гаси, докато не се е разгоряло". Ако едната снаха са обидили, тя няма да разкаже на друга, сама ще го преживява. Или ще прошепне тихо на мъжа си. А мъдрият мъж няма веднага да се затича и да пита кой е обидил булката му. Представете си при толкова народ, как може да се намери виновен. Ще ѝ рече: “Нищо, потърпи, успокой се и това е. Нека лаят, себе си омотават”.

Веднъж дошла млада снаха в едно семейство. Старите снахи не я харесвали. Когато ѝ дойдел редът да готви, всяка от другите снахи сипвала по щипка сол в гозбата, защото не била достатъчно осолена. Младата снаха се разстроила - как така? А когато седнели на масата да вечерят вкупом мърморели, че е пресолена. Девойка вече със сълзи на очи. А старият свекър гледал, пъшкал и не издържал. Отишъл до долапа, взел солницата, цялата я изсипал в тенджерата и рекъл: “Всички солихте, а аз не бях солил още”.

Когато се женел син всички преживявали и гледали на сватовете. Казвали така: “взимаш дъщеря, гледай майката”. Защото разводите били забранени. Ако все пак за развода настоявал мъжа, отлъчвали цялото му семейство от общината, а ако жената - нейното семейство. Недай боже да се случи лоша жена, как ще живее с нея - “желязото ще го наковеш, но със зла жена няма оправия”. “По-добре на хляб и вода, отколкото със зла жена”.

Живеели едно време мъж и жена му. И добре са могли да си живеят, ако жената била разбрана. А тя - всичко на инат. Измъчил се мъжът. Той каже едно, а тя не - друго. Той каже насам, а тя - натам. Ни да я уговориш, ни да се разбереш с нея. Един ден се наложило да преминат през бурна река. Ни да я прескочиш, ни да я прегазиш. Мъжът бутнал през реката дърво. Преминал той и на жена си рекъл: върви направо, не гледай надолу, не се върти! Ще паднеш и ще потънеш! Ама тя, нали при нея е наобратно всичко. Въртяла се, клатила се - паднала и се удавила!
Заплакал мъжът, станало му жално за жената. Тръгнал да я търси нагоре по реката. Срещнали го ловци и го попитали защо плаче. Като разбрали, че търси тялото на жена си се зачудили, че е тръгнал нагоре, а не надолу - по течението. Не познавате жена ми, казал мъжа.

Не учи младото семейство или да им правиш забележка, да им се караш, пред хора. Ако видиш, че сина не се държи добре със снахата, извикай го отзад зад хамбара и там му мели на главата. “Жената за мъжа е другар, а не прислуга; родителите се грижат за дъщеря си до венчило, а мъжът ѝ — до края на живота си се грижи за нея”. “Щастлива е не тази, която е при баща си, а тази, която е при мъжа си”. И въобще, “по-добре с крак да се спънеш, отколкото с дума”. “Пази езика си в разговор, а сърцето си в гнева”. “Не е мъдрото това, което е говорено много пъти, а това, което е недоизказано”.


Така трябва да се живее. Всичко, което зная, мили мои, не аз съм го измислил, те ми го разказват. Ето, идвам у една баба, къщичката едвам се крепи. Мисля си: “Дали няма да я затрупа?”, а тя: “Аз, мила моя, добре си живея. Колибката, макар и малка, си е моя. Дъждът не ме мокри, слънцето не ме пече”. А аз ѝ казвам: “А как си със здравето, бабо?" "Днес - отговаря тя - е по-зле, отколкото беше вчера, но пък по-добре, отколкото ще бъде утре”. А аз: “Сама живееш, трябва да ти е тежко?” А тя: “А, не съм сама, с бога си живея”.
”Ако с някого си се скарал, грехът е на този, който не е простил”.
Ако почнат да осъждат някого — ставай и си ходи. И никого не слушай. Да съдиш, обсъждаш другите е грехота. С човека трябва внимателно. Главният съдия е друг, не ти. Мама винаги казваше: “Теб са те обидили — те на тебе зло, а ти на тях добро направи”. Докато бях млада, си мислех: а защо така? А когато порастнах, сама разбрах: ако отвърнеш на лошото с лошо - и ти такъв ставаш. Колкото повече се ядосваш, толкова повече ти се иска. Ще дойде и това време, когато за теб няма да се застъпят ни майка, ни баща, ни брат, ни сестра, ще се застъпят само твоите добри дела.
Трябва да се трудиш, както ти, така и децата ти трябва да се трудят. Малкия още за полата на майка си се държи, а вече вимето на кравата подръпва. Момчето още на малки годинки трябва да качиш на коня и да не се страхуваш, че ще се убие. Нека се чувства мъжле. Колко добре се живее, когато има на кого нещо да дадеш."

Хареса ми - та го споделих и аз.