ИВАН БОГОРОВ КРИТИКУВА ЕЗИКА НА ХРИСТО ДАНОВ, СЛАВЕЙКОВ И КАРАВЕЛОВ

В 1869 година Иван Богоров издава своята книжица "Упѫтване за българскый езыкъ", в която помества някои критични езикови бележки към съдържанието на наскоро излезлия "Летоструй" на Христо Г. Данов.

Критиката на Богоров е основно към начина, по който Данов и помощниците му словообразуват нови думи в нашия език и че често се вижда влиянието на руския език.

През 1870 г. Богоров издава и "второ упѫтване", което той нарича "Друго" (означаващо в тогавашния ни език "второ"), а през 1872 г. излиза и "Третье упѫтване ...".

В тези издания той посочва подобно влияние в учебниците и на Йоаким Груев и Каравелов и в езика на Славейков.

Тук съм подбрал някои примери, в които първо е думата от тези автори (неправилна и ненужна, според Богоров), а след това предложението на Богоров.

Според Богоров, в много от случаите ние сме си имали българска дума и не е било нужно да се словообразува нова, която нямало да бъде разбрана от младия ученик, а често дори смисълът на думите, в новата им форма, се видоизменял.

Ето:

Спор - кавга (спор на български е берекет, спори му)

Идущата неделя - правилно е горня неделя

Окончателен - кон е кон (да се оконча - да стана кон)

Намерен съм, имам намерение - да не съм загубен, та съм намерен!

Урок - правилно е ука (ако има ука, има и наука)

Ъгъл - правилно е кът (кътник, скътам). Оттам триъгълник трябва да е трикътник

Многократен - кратим означава свършихме, правилно е многопътен

Природа - правилно е естество

Стойност - стоя прав, той стои, правилно е чинене, струване или врядност

Намерение - означава намиране, правилно е мисъл, намислих

Цел - правилно е помисъл

Лихва - правилно е добивка (давам пари с добивка)

Чеиз - правилно е връхнина (т.е. надбавка)

Човеколюбец - правилно е човеколибец (либе, либя, либов)

Древна история - подразбира се дървена, правилно е вехта, едновремешна история

Опитна физика - опитна може да бъде жена, правилно е физика, основана на опит

Поместил статия във вестника - помествам означава отмествам (камък, за да видя какво има отдолу)

Предал писмо - предава предателя, правилно е подал писмото

Книга за четене - чет на български е брой, правилно е книга за прочитане

Удивих ся - ще рече станах див, правилно е почудих ся

Щастие - правилното на български е чест (честит да му е, честити родители с такова дете)

Занимавам - правилно е залягам на (уроците, с които нине са залягаме)

Носят - носят кокошките, правилно е занасят

Отпечатан - отпечатва се запечатан съд, правилно е напечатан

Настояще и бъдеще - стои човек прав, правилно е нинешно и бъдно

Понятие, говор, възраждане, разисквания - поредните руски думи в езика ни

Любезен -правилно е мил

Учител - правилното е училник, училница (както е от будя - будилник, от светя - светилник), учителка е с наставка -ка, която в българския е за неудошевени предмети (бъркалка, писалка, тетрадка). Докато ако е училник, училница, ще е както е съветник, съветница, даскал, даскалица

Печално - правилно е нажалено, наскърбено

Остров - правилно е средорек

Островитяни - правилно средноморци, както са беломорци, загорци

Залив - това е когато се залива нещо, правилно е разлив
(Тук аз не съм съгласен - морето залива ниска част от сушата)

Огнеметна планина (за вулкана) - не мете огъня, правилно е огнедишаща

Планинци - правилно е загорци

Прелагателно - правилно е прилагаемо, както е изкопаемо

Съкращение - означава свършене на български (крáти се - умря), правилно е скъсение

Ягоди - правилно за множ. число е да казваме ягодие, както казваме гроздие (по съвр. - ягоде, грозде)

Съмнителен - означава на съмване, правилно е гузен

Клон от науката - правилно е дял от науката

Художества - правилно е занаяти

Важност - правилно е значителност

Строго - правилно е върло

Разисквания - правилно е предиряния

Снабдиха - правилно е снабавиха

Послужиха - правилно е спомогнаха

Число - правилно е брой (оттам неправилно казваме ед.ч./мн.ч. вместо да казваме един брой и много броеве)

Сложни лихви - правилно е съставни добавки/добивки

Ръководител - правилно е упътник

Точност - правилно е тъкмост

Задача - правилно е зададка

Решен (е проблема) - правилно е намерен или развързан (е проблема)

Зависи - правилно е теглиса или стои в

Изобиловат (днес - изобилстват) - правилно е има ги спорно

Задна мисъл - правилно е скрита или престорена мисъл

Награда - правилно е мезда

Величина - правилно е големина

Възпитание, което прилича на руската дума питание - правилно е отхрана

Второ - правилно е "друго" (първо, друго, трето ...), оттам и два друг, другар - втора твоя същност, такава като твоята

Отечество - счита се, че щом от калугер става калугерство, а от поп става поп(пап)ство, то и от църковен отец става отечество. Но ние не казваме на баща си отец, затова правилното е бащиния или татковина

Принудени - правилно е понудени

Дружество - правилно е другарство или другарщина, защото коренът не е руското друг (което на български значи друг-един или втори), а е българската дума другар. Защото на руски думата дружество означава познанство, но не и другарство

Читалище и училище - не са скроено според българската традиция от думите чета и уча. В българската традиция, местата, в които нещо се прави, завършват на -ица или -ище (тепавица, ковачница, воденица, кръщилница, касапница, берберница). читалище трябва да е четница, читалница, а училище - училница или познатото от гръцкия език школо

Съотечественици - правилно е едноземци

Напредък - правилно е преднина

Устав - правилно е наредба или само нарéда

Отчет произлиза от отчитам, което на български е значело отделям - правилно е даване на сметка, годишна сметка

Имаме два глагола - броя и чета, а от тях - брой и чет

Обявявам - правилно е известявам или обаждам

Младежи - правилно е момци, думи с -еж накрая са думи от действия (кроеж, вървеж)

Нагон - правилно е подтик

Количество - правилно е колчавина. И днес казваме "- Я го виж колчав е голям!"

Точка - правилно е край. Както е по-ясно "четирите края на света", отколкото "четирите точки на света"

Наказвам - правилно е глобявам

Опровергавам - правилно е оборвам

Изпълнявам - правилно е извършвам

Доказвам - правилно е довеждам (до ..)

Имот - правилно е имане (правилно е с ударение на която и да е от гласните)

Чувствам - правилно е усещам

Беден - правилно е сиромах, немотен

Получавам - правилно е приемам

Нужда - правилно е неволя (аз съм в неволя за пари) - "съм в неволя", а не "имам нужда от"

Част - правилно е дял

Великолепен - правилно е прехубав, многоприличен

Горчива съдба - идва от пряк превод от руското "горькая судьба". Но съдба на български означава съдене между две страни. Горчива може да е гостбата. Правилно е да се каже зла чест или лоша чест, както и добра чест.

Светла луна изгрява - в българския език има ясен месец изгрява. Луната винаги е тъмна - когато е засенчена. Покаже ли се бялото, значи изгрява месецът. Луничките затова са наречени така, защото са тъмни кръгчета по кожата. А бемките (от турски бенга) сме наричали луна. Когато има луннно затъмнение, народът казва залуни се месеца, т.е. - затъмни се.

Земеделие (от руския глагол делать - правя) - правилно е орачество

Полюс на Земята - правилно е краище на Земята

Заразителна, заразна - правилно е прилепчива

Сведения - правилно е познания

Ръководство - правилно е упътване

Двата пола - правилно е двата рода, защото казваме, че той е роднина по мъжкия род или по женския род

Внимание - правилно е вникване