ЕЗИКЪТ НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ И НЕОФИТ РИЛСКИ

Посъбрах малко думи и изрази от езика, с който пише Любен Каравелов в своя "СОКОЛ - Сборник на разни списания за прочитане" от 1875 г.

Ето по-интересните от тях:

Слънечен кръг

Тие измишляле отделна фигура

Един език има цели хиляди думи

Знакове, които виражават отделни думи

Финикиянски народ

Холандезите

Старовременните вавилоняне и ассирияне

На тие картини е изображено сичко подпълно (изцяло)

Записвали са различни господарствени разпореждания, числото на женидбите, рожденията, разпределенията на даноците и други.

Понятно само на филологите

В сегашно време българската литература, като речи (кажи-речи), не съществува - тя едвам захваща своето съществуване.

Книжевно предание

Са определява

Господственият организъм в България

Не са могле да не подточат (повлияят) развитието на народа

Това стремление са появлява още в ...

Черкова и черковен ред

България не била още подпълно (изцяло) покръстена

Захванале да се наричат царйове

С многоценни камъни

Всичките тези патриархи

Появили се множество богословски труди

Сплитат му похвали

Неговите произведения подпадат под един общ характер

Този списък от книги принадлежи на 14-то столетие

Приказница - повествование

И други произведения от средне-вековите повести

Ерес, донесена от всичките вероятности, от павликяните

Затулила - засенчила

Богомилството се е разпространяло

Ягки корени

Отръченни книги - отлъчени книги

Зелейни книги - лекарствени книги

33 години е възрастът на Исуса Христа

Тези две предания са всеместни в България

Врач, врачар и врачка се занимават с врачевания

Умрялият без християнско покаяние остава „в навех“, тоест „мъртвецът на гробищата", велзевул, нежив.

Господарството - царството

Седмолетно - седемгодишно

........................................

В своята “Българска граматика” Неофит Рилски също има интересни изрази и думи, които превежда или обяснява на читателя:

Юрдечка - патица, шатица (от штаюсь)

Лествица - стълба

Ножница - каниа

Гвоздей (гвоздъ) - ексерат, паламат, пирон

Зид - дувар, стена

Дано - ега, булаки

Прозорец - пенджера

Вретище - чувал

Маша - дилаф

Саджак - перустия

Оджак - комин

Оузда - гем

Подрумиче - лайкучка

Оглав(ник) - юлар

Капуни - терезии

Мастило - мурикеп

Каламар - дибит

Кожух - кюрк

Зърцала - очила, наочила, гьозлуци

Ракла - дулап, йоклук

Плет - чит

Любеница - карпус

каун - пепон (тоест пъпеш)

Папуци - чехли

Ботуши - чизми

Ливада - чаир

Одръ (одър) - креват (кервет)

Ковчег - съндък (сендук)

Котел (медник) - бакър

Пужол, пъжок, пължик (плужек) - охлюв, мелчо, рожко, шелянгоз

Боб - бакла

Ремень, ремник - каиш

Тейко - тате, татко

Вар - киреч

Глупав - аджамия

Елен - рогач

Въглен, въглища - кюмур

Огнило, огниво - чакмак

Разсоль-пресол - армеа

Свърдел - бургия

Топор - балтак, секира, брадва, балтия, наджак

Зевгар - чифт

Книга - хартия

Стъкло - сърча

Ключарка, ключелка - брава

Катанец - кофар

Ключ - анахтар

Стол - скемле

Свешник-светилник - шамдан

Ръжен - шиш

Колак - самун

Коло-колело-търкало - текерлек

Трапеза - софра

Колар - арабаджия

Рало - демалуг

Гумно - харман

Павти, чапрази - петала

Плоча - петало

Марули, салата - бардокви

Обяд - ручок

Заговездни - поклади, запошка

Пикралиди - попадии

Шев - дикиш

Чувам - бардим

Говорим - хоратим, хортувам, сборувам, вревим, беседим

Обедувам - ручам

Вардим - чувам

Псувам - попържвам

Върло - стръвно

Скоро - бърже, чъвръсто

Зачетем - сварим (в смисъл на видим, заварим)

Женат нивата - жънат нивата

Не щем - некем, нечем, некю, нища

Блажим - мърсим

Дорде - докле, докад

Камен - какмак, камик

Разбой - стан

Змия - замя

Човек - чиляк

Тича - търчи

Вещи - неща

Крак - нога

Тутакси - абие

Подир - потора (оттам “потеря”)

Това-онова - туй-онуй

Риза - кошуля

Баня - хамам

Отмятам - отбелязвам

Негли - дори

Сетнина - бъдеще

Американин - американец

Европеанен - европеец

Трявненин - трявненец, трявналия

По - след

Горнéц - гърне

Долг - борч

Знаменование - значение, смисъл

Еваггелие - евангелие

Оксиа - ударение върху буква от думата

Лехи - поляци

Подлóг - смисъл

Пишемият език - посменият език

Токмо - освен

Негли - както и, също така

Начертават - изписват

Научувам се - научавам се

Облесним - облегчим

Приискрен - уместен

.......................................

СЪВСЕМ И ИЗОБЩО СА СИНОНИМИ

Да, знаем това - но защо е така?

Защото съвсем е от “со(изо) всем”, а изобщо е от “из общо (изо общо-то)”. И двете показват, че се (из)лиза от общото или всички.

Тази “изо”, означаваща “извън това, допълнително” се е съхранила в руския език. Там казват “изо всех сил”, което в превод означава “с всички сили”. Смисълът е, че за да постигнеш задачата (да изплуваш, да оцелееш и т.н.), ти трябва да впрегнеш всички свои сили и дори да намериш още “извън тях” в помощ.

КЪЛНА СЕ, КЛЕТВА
“Кълна се” произлиза от “кленуся - кланя(м) се”. Когато се кълнем (във вярност), ние го правим коленопреклонно пред царя/краля, пред годеницата си, пред учителя си. Когато са посвещавали в рицарство, полагащият клетва за вярност е коленичвал и на рамото му са допирали меч. Знаем го от филмите.

Когато посичат главата на наказан със смърт, той също е коленичил, с глава положена на одъра. Затова самото посичане е заколване, заколяване - за-коленяване. Затова казваме клети за нещастни хора, които ги е сполетяла някаква мъка. Те са “клети”, защото са изпаднали "на колене" от тежкия товар или в молба за пощада.

В своя книга на Илия Йовчев от Сливен споменава през 1900 г:

"... а в някои от колибите се чуваха писаци на детца."

Ето как е звучала думата деца преди да се съкрати до днешния вариант. А това обяснява и нейната етимология.

Точно така казваме - перца, крилца, златца, стъкълца, агънца, ролца и т.н. Странното е, че всички тези думи са се запазили в този си вид, докато детца е изгубила своето потъмняло "т".

ДЪЛГ

Дълг произлиза от дължина на срока за неговото изплащане (дълго време се изплаща, дълг е)

...............................

Омоними - многозначност (полосимея) на думата

ХОРА - хóра и хорá

ПЕЩЕРА - пещерá и град Пéщера

СПОРИ - спóри (глагол) и спорѝ (му работата), мн. ч. на спóра 

ВАРНА -варна (прилагателно - варов разтвор, варна каша) и град Варна

КОСИ - косѝ (мн,ч. на косата) и косѝ (глагол), не се косѝ (не се притеснявай)

КОСА - косá (по главата) и косá (за косене на трева)

КОЛИ - колѝ и кóли (глагол - той коли прасе)

ДУМА - дума и дума (глагол) - тя му дума

ПЪТ - път и път (много пъти)

ВИДЯ- видя и видя (мин. св. вр.)

МЪТИ - мъти водата и мъти яйцата

РАЗХОДИ - рáзходи (в пари) и разхóди (глагол)

ПАРИ - пáри и парѝ

ГОЛ - гол (във футбола) и гол (човек без дрехи)

СИТО - сито дете, сито за пресяване