Усъдба - осъждане
Драговолно - доброволно
Ни ти пакъ - нито пък
Ухрабри - да му даде смелост
Вхожда - влиза (иначе казваме вход, входящ)
Истиннаго любителя отечества - истински обичащия отечеството си
Храборно победил маджарите - храбро победил аджарите
Дюген - дюкян
Домородство - род, фамилия, родá
Домородствено име - фамилно име
Папазоолу - фамилия Попов(ич) по турски маниер
Знамянит - знаменит
Минко, отпосле призван Михаил - преименувал се на, наречен
Търговщиня - търговия
Съдружил ся - събрал се, сдружил се
Жеруня - Жеравна (жерунянин - жеравнец)
Котил - Котел (котлѣни - котленци)
Ускок - хайдутин
Ярило - женска забава, смях и песни (в Котел)
Скачат бесчинно - скачат всеки за себе си
Кукури - кукери
Кокавица жена - луда жена, без разсъдък
Куков ден - ървият понеделник от великите пости
1876 - НАРОДНОСТЪ - български всеобщ вестникъ
Пронумеранти - абонати, подписници
Догади - досети
Самоказвани - сами наричащи се, хвалещи се
Никой не обърна слух на това - никой не го чу
Странни вестници - чуждестрани вестници
Убойно поле - бойно поле
Започетото - започналото
Безоръжени - безоръжни, невъоръжени
Производ - резултат
Очеятелно положение - окаяно положение
Обръжени незадоволници - възстаници
1868 - ФИЗИКА - учебник, преведен от Йоаким Груев
Остая какъвто си е бил напред - остава, какъвто си е бил по-рано
Трошко тяло - чупливо тяло
Докрай различни - съвсем различни
Шющеци - клетки (от атоми)
Съглядано е - наблюдавано е
Жилавина - еластичност
Шюпливина - шупливост
Средобежна сила - центробежна сила
Отчто - поради какво, защо
Изново - наново
Легко, полегка, поолегкне - леко, полека, поолекне
Околчесто - кръгло
1850 - Записки за България и българите - Любен Каравелов
Чегато - сякаш, гачели, каточе
Храстеци - храсталаци
Тахтабити - дървени буболечки, дървеници
Няколко стотини - няколко стотин
Образ - лице
Краставо село - Кръстевич
Кътърки - пуканки
Гургувица - гургулица
Чекма - издаден клюкарник на къща, от който се гледа в три страни
Пленички - плитки (на коса)
Наустъ - наизуст
Хамлии - амулети, муски
Другояче този човек бе добър - иначе този човек бе добър
Каракурухчия - сиренар
Мадраджия - маслар
Мокани - сръбски овни
Рудаци - нашенско-балкански овни
Агъл - стан на влашки овчари със семействата им
Бял мъж - ястие, приготвяно от овчарите от прясно сирене, масло, брашно и захар
Бегликчия - човек, изкупил правото да събира данъка беглик (десятъка) - първите, най-едрите, откупуват от султана цели окръзи и ги препродават на по-дребни бегликчии, които ги препродават на още по-дребни.
Точено, зелник - баница
Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане симата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото в къщо очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.
Рутища - дрехи, облекло
1865 - Различны познанiя за ученици - Иван Богоров
Раздалеч - разсояние
Северни валяк - северното полукълбо
Предявяват - показват, виждат, педставят
Мъгляви звезди - мъглявини
Попова слама - Млечния път
Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)
Земный валякъ - земното кълбо
Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)
Звездоброеци - астрономи
Понудява ни - кара ни, принуждава ни
Създавника - Създателя
Трескавица - светкавица
Гърмел - гръмотевица
Гръмовити отводи - гръмоотводи
Завчасъ - за миг, мигновено
Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще
Да ся благодари ней - благодарение на нея
Съобщи - съедини
Не им румнува - не им хрумва
Невтонъ - Нютон
Ручак - ядене (три яденета на ден, например)
Предел - край (от кой край си, например)
Отистина - наистина
Трезни - трезви
Велят - казват, разправят
Мочат - пикаят
1902 - Старото българско население в Североизточна България от Любомир Милетич
Се сторила - станала
Негибнати - непипнати
Мачорок - котарак
Следния - следващия (Районът бил слабо населен, но на следния - XVI век, вече е имало няколко големи града. Л. Милетич)
Отнайнапред - в началото
Сгажда - съвпада
Понякъде - някъде
Подирните - последните
Памучена прежда
Най-много свет се издигал - най-много са се изселили
Срещат се само низ Дунавската област - само из ...
До неотколе - до неотдавна
Скриище - скривалище
Същата вечер трябваше да се намеря в Османпазар - да пристигна в ...
Изеднáчили - уеднаквили
Подпълен - по-пълен, цялостен
Преставил са я пълен с дни на 1866 Декемврия - починал на преклонна възраст
Разочаруван - разочарован
Стари особности - стари обичаи
Цитувах тоя откъслек - цитирах този откъс
Неотколе - неотдавна
Тръгна самси да търси вода - тръгна сам, самичък
1892 - Жива Старина том 3 Семейния живот на народа - Димитър Маринов
При първа прилука - при първият сгоден случай
Има такава узречица - има такава приказка (в смисъла на поговорка)
Такожде - също така
Я ми повражай, бабо - я ми погледай (предскажи), бабо.
Бях предначертал - бях планирал
Така изгледва - така изглежда
Едноимци - едноименници, адаши
Епитират го с укорителен епитет
Подéвка - по-малката сестра от две и повече сестри, девойка, която не се “момее” още
Преженвание - по-малка сестра да се омъжи преди кака си
Вредна мома - оправна, къщовница
Невредна мома - неуредна, смотана, лоша къщница
Повече нещо - още нещо
Кити косата си с китки и гужда венец
Узаóдслънце - по залез
Приказките дóтрая немат - разговорите нямат свършване
Посяване - сеитба
Мрътвина - усойно място
Влáка - род, фамилия
До трети повой - до трето коляно
Скопчано с - съпроводено с
Продължават да се разговарят
Кът в стаята - ъгъл на стаята
Дарь, дарьта - зестра, зестрата
т. iе. - т. е. (тоест)
Лаутаръ - цигуларин
Отъмне - отнеме
Дарове за роднините на момата и други ситници (ситници - без дар и гладни няма да си тръгнат)
Шопур - илей за водата на зидана чешма
От еди коя си къща имат годка (желание) да я вземат за снаха
Жените настáяли чекат - жените чакат прави наоколо
Унукиня - внучка
Сщателно - щателно
Тегóтна сватба - богата сватба
Оруглица - сватбено знаме
Гужда - поставя
Гуди - слага
Махла - махала
Чърга - черга
Глеженетье - глезаните
Русскiйатъ езыкъ - руският език
Деньтъ и нощьта - денят и нощта
Истыя - същия
Токмо - също
Разказът на войводата Генчо Къргов в Бесарабия
По пътищата нямаше джан-ждин - джан-джун
Не учи се да захецуваш хората - не се учи да заемаш от хората нещо, купи си
Портите отдавна бяха махнати от мястото им - мн.ч.
Ти го речи, наредих си къщата както трябва - с две думи, тоест
Сутрин рано, в зорив
Почнаха да ни посещават неканени гости, гости ни от клин, ни от ръкав.
Беше ми се потърсило - бях се погнусил
Захере - зоб за добитъка
Съгледатай - съгледвач
Избрани творби - Михалаки Георгиев
Бадихава спомен не става
Та си вършете поштено занаята
Издигна се една виелица, една сприя; да
речеш, че целата земля се търси!
Он би, би, па малакса та падна! - Взе че падна
Добър си, братко, ама добро нема да видиш! Кой год е правил добро, хаир не е видел.
Той не е нито висок, нито нисък; нито кървен (дебел), нито сух; нито сърдит, нито весел.
Сиромашия — зла неволия
Той беше човек сух, повечко жълт, отколкото черноманест на лице.
Мина се коджамити време - мина доста време
---------
Скоро-печатница - модерна печатница - през 1904 г.
Бързотискна печатница - през 1880 г.
“Смѣсна китка’ на Петко Славейков 1859
“Книговище за прочитане” на Иван Богоров 1874 г.
Бьрзо-потисникъ - печатар (по Богоров)
Издател-стопанъ и отговорник на изданието
Извѣстник гражданский - вестник за гражданите
Особна притурка към вестника - специална притурка
“Жива старина” Етнографическо (фолклорно) изучвание (списание) На Видинско, Кулско, Бѣлоградчишко, Ломско, Берковско, Орѣховско и Вратчанско - издава се в Руссе
Изустно упражнение - устно упражнение (Блъсков - 1873 г.)
Всесветската парижска изложба - Парижкото изложение
Предисторично и предхристиянско доба - Предисторично и предхристиянско време
Бъднийтъ вечеръ на Коледа (Бобеков 1871 г.)
Смешна позорищна игра в 5 действия - Д. Войников - Смешна сценична(театрална) пиеса
Учитель рухчушкiй - русенски учител - през 1850 г.
Водитель за взаимны тѣ училища - от Савва Доброплодный през 1852 г. - Ръководство за взаимните училища
Вапсаны-ты яйца по Великъ-денъ - от Д. Душянов през 1872 г.
Баснословие - митология
Свѣштовъ - Свищов (според употребата на Ѣ градът трябва да се е наричал Свещов или Свящов)
Злочинства - злодейства
Библиотеката съдържала пряко 40 тома - библиотеката съдържала над 40 тома
Няма коментари:
Публикуване на коментар