Наскоро забелязах у един мой приятел някаква промяна.
Той обича да говори, обича да има публика.
В интерес на истината, много знае.
Умее и да убеждава.
Каква беше изненадата ми един ден, когато за 10 минути употреби четири пъти "уау” - при това, не като възклицание, а като прилагателно.
И четирите пъти вместо прилагателно.
Например:
“Отиваме там, а мястото е ... уау!”
или
“Този човек е направо “уау”!
Вярно, че забелязах, че жена му уау-каше преди това, но явно и той го е прихванал от нея. Най-странното за мен бе това, че той употребяваше тази чужда форма на възклицание, като заместител на думи-прилагателни. Такива като възхитителен, изумителен, невероятен, красив, великолепен, стъписан съм и други подобни.
Добре знаем от речта на американците, откъдето тази зараза дойде, че те изпозлват “уау”-то тогава, когато искат да изразят силното си впечатление, възхитата си, но не “намират думи”. А те за много неща не могат да намерят думи. Но на тях им е простено - толкова са им възможностите.
Но моят приятел - този колос на речевото разнообразие!?
Явно и тази американска привичка ще е една от неговите речеви екс(кре)перименти. Дано, както е дошла, така и да си замине.
Няма коментари:
Публикуване на коментар