АЛЧНОСТ, БЕЗОЧИЕ И БЛАГОГОВЕНИЕ

АЛЧЕН

Алч-ен означава гладен, тъй като “алч” е означавало глад.

БЕЗОЧИЕ

Това е неотстъпна молба, без срам, със "затворени очи". Поначало такива молби са били изговаряни с извърната глава или със сведени очи, тъй като на този, който ги изговаря, му е било неудобно да гледа събеседника си в очите. Разбираемо защо.

Но с времето безочието е станало толкова голямо, че безочливите хора вече те гледат право в очите. Тоест "безочие" е позагубило малко от смисъла си.

БИР И БИРНИК

Във Византия "бира" е било имущество, данък, опис на имущество или население. БИР-ник е бил държавният служител, който е събирал данъка, дължим за имуществото по този опис (бир-ът).

БЕСЕДА

Това е лавка, място за седене. Когато хората седят, те разговарят помежду си - бесед-ват. Сходна с това е думата бесед-ка. На подобно значение се дължи произходът на името на стария хотел "Славянска беседа" в София.

ВЕСТНИК

Този, който принася вестите е "вест-ник". Благовестникът донасял добри вести - така са наричали и камбанния звън, призоваващ за служба в църквата.

БЛАГОГОВЕНИЕ

Означава благочестие, страх от Бога, дълбоко уважение. "Говение" е благочестив църковен обичай, състоящ се в това, че през които и да е пости, няколко дни преди да се причестиш в църквата, да избягваш прекомерното хранене, дори с разрешените при пост храни.

От санскрит, думата говение означава молитва с жертвоприношение.

Домашните животни се наричат добитък, но тези, които се принасят в жертва са говеда. Добит-ък са защото са отгледани с труд и грижа и са се умножили под грижите на стопанина си, добили са рожби при него - те са негов добив. А говеда са животните, които се принасят в жертва на говен(и)е.

В разговорният ни език и днес наричаме някои хора "добитък", но за тези, които са най-покварени, долни или противни, използваме думата говедо. Говедо е било такова животно от добитъка в едно стопанство, което е негодно за добив - често боледува, изродено е или не е способно да ражда здрави рожби.

ЖРЕБИЙ

Участ. В старите църковни книги има такава дума “благожребие”, означаваща добра участ.

БЛАГОРОДСТВО

Качества, поведение на човека, който е съгласен с понятията за чест и нравствено достойнство и ги прилага в делата си. Това повед-ние в старобългарския език се е изричало като “благородствие”.

БЛИЗКО И БЛИЗНАК

В старобългарския език думата “близно” е означавала близко. “Близнец” е означавало едно от децата, родени заедно, а и защото са били близко едно до друго в утробата на майка си.

БЛЮСТИТЕЛ

В старобългарския език думата “блюсти” означавала наблюдение, наглеждане, съхранение, пазене. Оттам идва думата блюсти-тел. Наставката -тел означава тело - човекът, който го прави. Блюстител едно време е бил страж на караулна служба, но също така този, който е следял за изпълнението на задание или поръчка.

ОБОЖАНИЕ

Божащий е била старобългарската дума за този, който обожава, обожествява. А о-божест-вяването е самото о-божа-ние.

БУЛОНСКИ ЛЕС

Това е най-големият парк на Париж, 2.5 пъти по-голям от Сентръл парк в Ню Йорк и 3.3 пъти по-голям от Хайд парк в Лондон. Паркът “Булонски лес” се намира на запад от Париж и е разположен в една от големите извивки на река Сена.

Древнобългарската дума “болоние” означавала ниско място, ливада, често заливано от река, на което расте трева. А думата “болонь” е било пространството между два реда защитни валове, обкръжаващи средновековния град. И макар ние да казваме Булонски лес с “у”, той на френски се изписва така - le bois de Boulogne.

ВАЛЯ И ВАПА

Това са две напълно забравени старобългарски думи. Валя означава стойност, цена. Оттам идва и думата валута, преминала през западната value (стойност), която се е формирала от тази същата “валя” (т.е. стойност).

Думата “вапа” означавала боя. Днес е останали разговорните думи вапцам и навапцани.

ВДОВИЦА

Вдова, видовица произлиза от санскритската дума vidhava (vi-без и dhava-мъж). На латински е vidua, на пруски videva. Някъде е въдова, а у нас е преминала в характерното за нашия народ умалително двови-ца.

ВИТИЯ

Думата означава оратор. Оттам е произлязла думата витиевато, означаваща усукано, сложно и нееднозначно описание.

ВЛАГАЛИЩЕ

В старобългарския език думата е имала подобен, но леко изменен смисъл. Означавала е вместилище, торбичка. Както и думата сношение, която тогава е обозначавала всякакво отношения, съвместни дейности и дори допирни точки в мненията.

ПОДХОДЯЩ И ПОДХОЖДА

В езическите времена всяко племе се е отъждествавяло с някое животно. На своите сетилища, хората са поставяли образи на своето животно (от камък или дърво), което днес науката нарича тотем. Танците, които са се играели от шамана, жреца или свещенослужителя на това място, са наподобявали поведението на свещеното животно. Тоест танцът го е наподобявал, вървял е "по неговите стъпки", по-хождал го е.

УХАЖВАНЕ

Сватбен танц у животните, демонстриран пред женската, като мъжкият я обхожда или у(б)хажда.

ПОСТ И ПОСТОВИ

Думата пост и производните от нея - пости, постене, постна храна, означава Пълно Очистване на Собственото Тяло - П.О.С.Т.

А идентичната дума пост, в смисъла на постови, постовак идва от войник, ПОСТавен да следи за врага, да пази имущество или боеприпаси.