БЪЛГАРСКИЯТ ТРИКОЛЬОР

Днес Българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира.
И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им.
Но нека първо да докажем, че този вид на знамето не е случайност. През целия период на Османското робство байраците на Българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от три цвята. 

Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята. Пръв Георги Раковски обръща внимание на това, какво трябва да бъде знамето на свободна България. Великия наш националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение казва, че Българското знаме задължително трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят.
Как стига той до този извод? Като се запознава със същността на своя народ и неговия произход.
Раковски, освен създател на национално-освободителното движение на българите, е и първият, който открива и прави опит да оповести сред българите, какъв е техния произход.
Пръв той говори за нашата принадлежност към цивилизованите народи на Изтока. Така, макар и леко хаотично и с някои заблуди и допуснати неточности Раковски, с малкото налична информация, успява да насочи историческата ни наука в правилна посока.
Която, за съжаление, не е следвана днес, след 150 години и хиляди намерени свидетелства - официалната теза в Българската историческа наука е по-далеч от истината, отколкото тогава.

"Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болг-ари" - Г. С. Раковски

Сега да видим, защо Раковски и стотиците български воеводи през Турското робство, избират точно тези три цвята.
Днес знаем, че по някакви незнайни причини "се смята", че цветовете на славянските народи са бяло, синьо и червено. От тези три цвята са съставени знамената на повечето славянски държави: Русия, Сърбия, Словакия и Чехия.
В същите цветове, обаче, e и флагът на Великобритания, а това трябва да означава нещо, нали?
Нашето знаме е различно. Дори и според знамето ние не сме славяни. Но ако не сме славяни, тогава към коя друга група индоевропейски народи спадаме?

Знамената на България, Иран, Таджикистан, Индия, Кюрдистан и Волжка България. Всички те в миналото са били земи, където се е развивала индо-иранската цивилизация. Именно поради тази причина, Раковски е желаел България да се възвърне към старото семейство и да ни постави там, където винаги сме били - цивилизационен лидер на света и горд представител на индо-иранските арийски народи.

И така, вече е ясно за кои народи е характерно знаме, като нашето. Сега да видим, наистина, какво символизира.

При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също - трите основни съсловия на обществото.

Бяло - духовенство, зелено - работници, червено - войници. Трите цвята са разположени хоризонтално - също не случайно. Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение. На първо място в българския флаг е поставен белият цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ, ние сме оставили червеното най-отдолу на нашето знаме. Интересно е, че по време на война, българското знаме се обръща наобратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.

И да не забравим флаговете на Унгария и Италия.

Тези земи пък са свързани с нас, българите, с това, че сме ги населили, пътувайки на запад по континента.

Например за Унгария.

Ще кажете какво пък имаме там.
А не ви ли е направило впечатление, че унгарците наричат себе си "мадьяр" или "маджари" както е известно у нас.
Държавата им е Унгария, а те не са унгарци, а маджари! Това има своите исторически корени, защото те са пристигнали от тундрата на Сибир, близо до долното течение на река Об, прекосявайки планинската верига Урал. Пристигнали са в земите на оногурите, които са били част от племената, към които са били и аспаруховите българи.
Тоест за маджарите, тези земи са били Оногурия. Те са се заселили в тях и са приели името на държавата си от оногурите, което е дошло до наши дни като ... Унгария. А как се пише тя на латиница? HUNgaro, нали?

А за Италия - за Италия дори няма какво да споменавам. Всички знаем къде са се заселили българите на Алцек.

А скоро ще стане известно и кои са били загадъчните етруски, от които римляните са възприели, всъщност наследили, своето държавно управление.

Народът белги или болги, е останал известен с името образувано по същия начин, според името на главния му град Бела – беласки, на гръцки Пела – пеласги.
Както вече писах, в определено историческо време, там превес взема народът мигдони, които по-късно стават македони и част от територията известна преди това като Белаския, започва да се нарича Македония.

По същия начин, с окончанието СКИ, освен беласки, са образувани и имената етруски, баски, а и на други народи. Според историческите сведения, етруските се преселват на Апенинския полуостров от средната част на Балканския полуостров - Северозападна България и Източна Сърбия и от района на Етрополе, където са живели трибалите. На мен не ми е известен древен град или местност - нито тук, нито там - от които етруските са получили името си, но не ми е известно и значението на имената Етър и Етро-поле.
...

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов - Стилияна от румънския град Браила. То е предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис "БЪЛГАРИЯ" в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

ОТКРИТИ ВРАТА И ПЪЛНИ УСТА

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало форма САМО в мн.ч. и никаква друга. Поради това прилагателното към врата СЪЩО е било в мн.ч. - например "закрити врата".

В последствие думата ”врата” е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към думите от ж.р.

Все пак, в някои словосъчетания се е съхранила старата характеристика, което обяснява израза ”закрити врата”. Това идва още от едно време, когато се приемало, че вратата може да има две крила (затова и “заКРИти”).

По-лесно бихме разбрали тази странна сега форма, ако приемем, че вратата има две крила. Крило е от среден род. И тогава казваме открити крила, както и открити врата. Това съчетание изглежда толкова странно днес. Както и не може да кажем едно врато. Формата е била само в множествено число - врата.

Има доста подобни примери: градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях е и Ботевото “... овчар го даде майка му, по чужди врата да ходи…”, проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Град Враца носи името на прохода Вратцáта. Там е била и крепоста Вратица. Това не е умалително име на врата, а е думата “вратища”, променена вероятно от гръцкия изговор. По подобен начин гърците са променили и имената на Белащица (гръц. Беласица), Дебръщица (гръц. Дебрасица) и въобще - от “..щица” на “..сица”.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език - уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на думата врата – до ж.р. ед.ч.

БАЛКАН
От къде идва името Балкан? Това име не е турско, а е простонародното название, с което българите са наричали най-важната си планина.

Една от теориите е, че идва от БЕЛ КАН - бела канара, бяла планина. Защо бяла? Ами защото снега се задържа по нея до късна пролет и при ясен ден се вижда като една бяла ивица даже от 80 км разстояние.

Жители от капанското село Дряновец, казвали на големите бели тикви балки. Що се отнася до по-древното име Химеон или Хемос то също има отношение към думата сняг. Името на Хималаите произлиза от същият корен - хима-зима има значение на сняг. Към тази поредица трябва да се добави и името Имеон. Значението е сняг, зима, като нейния най-древен вариант е бил хима.

Друга теория е от БАЛ, означаваща БИК (вол, bull на английски), и КАНА, означава величествен, всемогъщ, извисяващ се над всичко. 

Бал-ка̀на е тракийското име на Стара планина и буквално означавало величествен бик, полегнал огромен бик - вероятно така е изглеждала тази планина в очите на траките, сравнена с другите ниски планини и хълмове наоколо. Впоследствие думата Балка̀на освен название е придобила смисъл на планина.

Наскоро направих едно откритие за себе си.
Четох книга на Васил Априлов. В нея той описва градовете на север и на юг от Стара планина, в които вече има български училища. Това, разбира се са Габрово, Троян, Котел, Сливен, Карлово и други. За всички тях, в описанието за селището, неизменно споменава, че се намират в полите на Балкана.
Но, когато започва описанието за Калофер, споменава отново, че е в полите на Балкана и добавя - само на 8.5 км от Стара планина. Опааа!
Излиза, че в тогавашните понятия Стара планина е била само средната, най-висока част на Балкана. Дори може би е ставало въпрос за самия връх, днес Ботев, който аз знам, че са наричали Юмрук-чал. Защото едно време с думата "планина" са обозначавали всеки по-голям масив. Например днешната Рила планина, едно време е била съставена от множество планини. Тя дори е наричана рилска пустиня.

ХАН И КАН

Титлата КА̀НА си е чисто балка̀рско (българско) название, дошло от тракийския език, и ако има някаква близост с другата използвана от съседните ирански и тюркски народи титла – ХАН, това е титла, която не българите са взели от персийците, а обратно - персийците са заимствали българското КАНА и са го съкратили на CHAN - КАН или ХАН!

Докато думата ХАН е в мъжки род, титлата КАНА според окончанията в българския език е в женски род, както думата БАЩА, затова е неправилно от гледна точка на днешната българска граматика КАНА да се членува на КАНЪТ (не казваме БАЩЪТ, а БАЩАТА). Още повече че КАНЪТ винаги ще прилича на ХАНЪТ и още дълго ще ни причисляват към тюркските народи, каквито ние не сме. Правилното е КАНАТА, колкото и необичайно да ни звучи. Впоследствие титлата КАНА се обогатява на КАНА СЮ БИГИ (КАНА ОТ БОГА) – KANAΣYBIΓI или KANAΣYBHΓH, както е известно изписването на тази титла от гръцки. В българския език все още има следи от тракийската и българската дума КАНА и това е КАНСКИ: кански мъки, кански усилия, кански писък, кански рев и др. Смислово КАНСКИ означава неимоверно силно, мощно, нещо в най-висока възможна степен.

БАЩА

Баща идва от думите баш (главен) и ата - баща. Но не е турска, известно е прозвището на хан Кубрат, което е било Баща, Бащу - тоест бащицата.

Според мен думата "отец" също води към тракийския корен "ата", че и другата, използвана днес дума за баща - татко.