ЗА ИЗМЯНАТА И ИЗНЕВЯРАТА

ОБРЯД

Думата е съставена от “об” и “ред”, което е обязателен, задължителен ред. Знаем, че всеки обряд има задължителен брой и последователност на действията, който трябва да се извършат. Затова е и наречен така.

КРЪЖОК, КЛУБ И КРЪГ

В моето детство имаше силно развита система от клубове по интереси, наричани кръжоци. Думата се е запазила и до днес, но не е така популярна. Тя идва от руския и там се изговаря като “кружóк”, което означава малък кръг. Голям круг и малък кружок. Сега такива кръжоци са много редки. Тази дума се замени с думата клуб. Тя пък идва от английския и се пише club, а се изговаря “клъб”. А клъб всъщност е кълб - от кълбо, което си е направо кръг. И всичко си идва на мястото. А защо е кръжок? Защото малък кръг от хора се събират по определени интереси, за да се обучават или дискутират.

СОЛТА И СЛЪНЦЕТО

Солта води името си от метода на добиването ѝ - изпаряване на морска вода под палещите лъчи на слънцето. А то (слънцето) в много езици се нарича сол или солей. Та така.

ДЕЛНИК И ПРАЗНИК

Самите думи подсказват, че деня, в който се работи и има да се вършат много дела е делник. А когато денят е почивен, празен от работа е празник.

ИЗМЯНА И ИЗНЕВЯРА

Думите, с представка из- обикновено означават, че даденото действие е из-вършено. Такива са из-мяна, из-невяра, из-горя, из-пъди, из-рече, из-въртя и много други. Особеното в думата изневяра е това, че след представката има дума, съставена от две думи - "не" и "вяра". Тоест, извършена е "невярна", неправилна постъпка спрямо някого, против доверието на партньора.

СЛОЖНА РАБОТА

Думата сложна има връзка с реда или подредбата. В руския език в думата сложилось означава “наредило се е”. Например казваме “работата се нареди” или “така се наредиха нещата, че” и други. Виждаме, че е сложно тогава, когато нещата или обстоятелствата трябва да се наредят по определен, съвсем нелесен начин. Сложно казваме и тогава, когато не е лесно да обясним, защо трябва да следваме определен ред в обяснението си. На руски направо се казва “Так сложились обстоятелства, что ...”, което в превод е “Така се стекоха обстоятелствата, че ...”.

ПОКРОВ, ПОКРОВИТЕЛСТВО И ПОКРИВ

В народния календар на източните славяни Покров ден се отбелязва на 1 октомври (14-и по стар стил). По народна традиция на този ден са изпращали есента и са посрещали зимата. Обикновено тогава първият сняг е покривал земята, а на север, зад полярния кръг е настъпвала полярната нощ. В тези дни на юг са приключвали работите на полето и са прибирали добитъка на закрито и топло, а в къщи са запалвали печките. Настъпвало времето на сватбения период. 

Поради това в селския бит с покров са свързвали покриването на булката с покривало от бял плат. Християнската църква си е присвоила и този празник, обявявайки го за свой и наричайки го Покров Богородичен, което не е далеч от истината.

На практика, Богородица, която е олицетворявала космоса, небесния свод, обсипан със звезди, покривала земята с бяла снежна пелена.

А защо небесния свод е Богородица? Ами защото там се е раждало слънцето, главния бог във всички предхристиянски религиозни вярвания. След като полярната нощ (без слънце на небосклона 5 месеца) приключи, Богородица (небесния свод) отново е раждала Слънцето - носител на живот на земята.

Традицията идва директно от предхристиянските времена, когато главният бог е бил слънцето, което поддържа живота на нашата планета. А когато то се “ражда” всеки ден рано сутрин, на небосвода изтляват последните звезди.

Този небосвод е и реалната Богородица, там "се ражда" слънцето, затова е и такава традицията. Църквата празнува “Покров Пресвятой Богородицей”, който е един от най-големите православни празници. Службата се провежда нощем. Покров е звездният небосвод, покриващ ни всяка вечер.

Освен това, обърнете внимание, колко често амвонът на църквата (подкуполната ѝ част отвътре) е със стенопис на Христос, на фона на обсипано със звезди нощно небе.

Затова по християнска традиция, всички църкви, които са посветени на Богородицата, имат куполи в тъмносин цвят, обсипани със златни звезди.

Освен това, не ви ли е направило впечатление, че олтарите на всички християнски храмове са ориентирани на изток? И защо всички мусюлмани се молят, коленичейки на изток?

Ако погледнем реално, на изток днешният Йерусалим е едвали не само за хората от Сахара. За всички хора от Европа той е на югоизток, а за Русия си е направо на юг.

Да не говорим за мусюлманският свят, за който свещената им Мека е на юг, а не на изток. За половината от мусюлманите Мека е дори на запад.

Всичко това навежда на мисълта, че това е остатък от култа към слънцето, като основен бог в древността, на което са се прекланяли на изток, при изгрев.

Защото, съгласете се, слънцето изгрява на изток за всички.

Покровител са наричали човек, под чието “бащино крило” са изпращали младежи да учат, с чиито пари са строели храмове и други добри дела. Той е покривал тези разходи, защитавал е, накривайки с грижа, доброто дело. Покров-ител-ствал го е.

А покрив - то е ясно защо.

РЕЧ, НАРЕЧИЕ И ДИАЛЕКТ

Знаем, че в древността селищата са били създавани основно край реките и езерата. За живеещите покрай реките, особено пълноводните, е било удобно и да се придвижват по тях, ползвайки ги за естествен път между населените места. Реч идва от езика (тук имам предвид и човешкия говор, но и човешкия орган език), който се лее (като река) от устата. Да не забравим и думата руч-ей, където водата сякаш ни говори. На-реч-ие е обща особеност в езика на населението от даден народ, живеещо по протежението на една река. Диалект е дума, употребявана в науката, заимствана от гръцкия, където dialektos осначава беседа, език, наречие.

РЪСТ И ВЪЗРАСТ

В българският език думата ръст е от мъжки род, но думата въз-раст е в женски. Това е така, въпреки, че са с общ корен. В руския език и двете думи правилно са в мъжки род. По подобен начин и думата вечер си е сменила рода. Докато "ден" е в мъжки род, "вечер" е в женски, а по-рано е била и тя в мъжки род. И отново в руския език и двете думи са в мъжки род. 

От край време, та и до днес, ние си пожелаваме добЪр ден, както и добЪр вечер, макар думата вечер да е в женски род. Също така се е сменило и ударението, което правилно е било на звука Ъ, а не както днес - на О. 

Тук посъбрах думи от българския език, които и в английския имат сходен състав и звучене, защото са с общ корен. Разбира се, няма да уточнявам кой език от кого ги е приел.

Много - many

Малък - small

Мъж - man

Аз - I (ай)

Мен - me (казваме “мен МЕ ...”)

Не - no

Ден - day

Слънце - sun (це)

Луна - moon (мун)

Дом - home (хоум)

Майка - mother

Баща - father

Сестра - sister

Брат - brother

Хълм - hill

Път - path

Сол - salt

Вода - water (УОТъ)

Вал - wall

Вълк - wolf

Обръщам внимание, че това са все основни за един език думи, които не може да са взаимствани от друг, защото всеки език ги има.