Тискарница - печатница
Подканихме са - наканихме се
Понудихме - принудихме
Недостижна - недостъпна
Щем са зарадваме - ще се зарадваме
Мезда - полза
Честит - щастлив
Злочестен - нещастен
Равнописание - правопис
Ще кажем на късо - ще кажем накратко
И, каквото са види, ... - и, както се вижда, ...
Проводи - изпрати
Зачялото на думата - началото на думата
Всред - във
Ставница, ставица или прилóг на думата - член(уване) на думата - идат от тъй, тая и тое (той, тя и то)
Прилог към дума - представка към дума
Местоиме - местоимение
Кратено - късо
Насетне думата - след думата
Сетнишно време - бъдеще време
Приусоянак - самодива
Пълг, пългарин, българин - тоест орач
Слова - букви
Голямо слово - главна буква
Мъжък, женсък - мъжки, женски
Общите свойщини - общите свойства, качества
Чет - брой (или ед.ч./мн. ч. - в граматиката)
Мъжък, женсък и среден род на думите
Еинствен и множествен чет - единствено и множествено число (на думите)
Исток, Запад, Север, Юг, но и Рай и Ад (тоест - долу и горе)
По той прилич също и ... - по същия начин и ...
Прилагателно е това, което показва каквината на нещата
Каквинá - качество, свойство, характеристика, същност
Гужда - спряга, наглася, приспособява, съответства, отговаря на (в който род е съществителното, в същия род се гужда и прилагателното)
Възклицание “виждъ!” - тоест днешното “виж!”
Подлежаще - подлог (в изречението)
Темниуга - теменуга (цвете)
Латина - латинка (цвете)
Сявга - винаги, всякога
“Господи, помилуй ма.”
Главните късове на предложението - съставните части на изречението
Тежко и мъчено - тежко и мъчно
Напусто - напразно
Пропинаше - проклинаше
А ето как Иван Андреов Богоров нарича препинателните знаци:
Капка - знакът точка
Две капки - знакът двоеточие
Капка с кривичка - знакът ;
Пытна бележка - знакът ?
(руската дума “пытки” означава мъчения, изтезания с цел извличане на сведения. Тоест - питат измъчвания). Тук "бележка" има смисъла на "белязка".
Чюдобна бележка - знакът !
Преградки - знакът ()
Криволички - знакът “ ”
Късичка пръчеца - знакът тире
-----------------------------------------------------
Изрази и изречения:
Тези книги не могат да ни слугуват за нищо - тези книги не могат да ни послужат за нищо
Думи, които народът приемал за турски, са си чисто български: занаят (от зная), ищах (от ища), амар (от слама), мараз (от мраз)
Преминаване на съществително от мъжки в женски род, поради подмяна на -я с -ка:
Пядь - педя, вонь - воня, вечерь - вечеря, мышь - мышка, коть - котка, гъсь - гъска
В своята книга от 1848 година Иван Богоров дава едно важно обяснение за думи, които звучат като да са от женски род, но са все пак в мъжки род:
Бояджи-ят е станал бояджия
Чобаджи-ят е станал чорбаджия
Барутли-ят е станал барутлия
Механджи-ят в станал механджия
Балканджи-ят е станал балканджия
Всички тези думи завършват на гласна и затова не може да се членуват с -ът. При изговор те пак ще се чуят като -ят. Затова звучат като от женски род, но се считат за мъжки.
Вероятно подобна трансформация е претърпяла и думата баща (звучи като женска, но е от м.р.). Може би е трансформирана от бащ-ът, баш-тът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар