КЪМ ИЗЕДНИКА - С ПРЕЗРЕНИЕ И ОМРАЗА

ИЗЕДНИК

Това е дума от тези, които сякаш са очевидни в своето значение. Но с някои от тях сме свикнали толкова, че не винаги може да се сетим веднага, а и някои са променили значението си до днес.

Думата «изедник» си е останала с почти същото значение и днес, макар понякога да се използва в не съвсем буквален израз.

На изток от Е-Я-товата езикова граница на България, тази дума би трябвало да се изговаря «изядник». Нищо чудно в стария български говор, тази дума да се е изговаряла даже «изиедник».

Това е така, защото тя означава точно това - човек, който изяжда всичко и на другите не оставя. Или, в преносен смисъл характеризираща човек, който живее на гърба на другите, без самият той да допринася за общото благоденствие.

Впоследствие, през турското робство, тази дума е станала синоним на всички, които живеят от честния труд на другите. Това са били не само турските бирници и башибозук, но и много наши чорбаджии-изедници, защото е имало много богати българи, които са милеели за народното просвещение и напредък.

Турците-насилници народът е мразил, но нашите чорбаджии-изедници са били презирани, а това е било още по-тежко наказание, защото е за човек от своите. За наш чорбаджия, думата «изедник» се е изговаряла с омраза и презрение.

Понякога изедник са казвали дори на някой нехранимайко от рода.

За думата нехранимайко няма какво да пояснявам.

След Освобождението изедници са станали селските бирници, кметове, а и местни депутати и партийни хрантутници.

За хрантутник също няма защо да пояснявам.

По-горе споменах две думи - омраза и презрение.

ПРЕЗРЕНИЕ

Знаем, че всички думи, започващи с представката пре-, означават, че действието идва и си отива, преминава през нещо или подминава. Такива думи са преминава, пренася, прекарва, превозва, престана, пресича, прекрачва.

Очевидно е, че пре-зрение е съставена с идеята да покаже, че ако презираш някого, то погледът ти преминава през него, сякаш този човек не съществува, сякаш не е тук до теб. Знаем, че презрението не винаги е свързано с омраза и дори по-скоро не е. Когато презираме някого, нашето отношение към този човек е равно на нула, такова е и уважението ни към него, та и омразата ни също. Когато се страхуваш или мразиш някого, някаква степен на уважение пред силата, коварството или нрава на другия, все пак съществува.

ОМРАЗА

Думата е съставена от представката «о-» и «мраз». Подобно на думите ограда, овластявам, определям, обругавам, об(в)ещавам, оклеветявам, думата омраза ни показва, че ние «обличаме» с някакво отношение определена личност и това наше отношение го «обгръща изцяло». Тъй като омразата е антипода на любовта, то можем да разберем, защо понякога о-щастливя-ваме някого, а другиго мраз-им, изпитваме о-мраз-а към него. Тази дума определя нашите напълно хладни, че чак «мразовити», чувства към този човек.

СЪСЕДИ

Съ-седѝ - съвместно седнали, стоящи един до друг хора.

МОЩИ

Винаги ми е било интересно откъде идва думата «мощи», когато става въпрос за нетленни останки на светец. Тя, разбира се, съществува само в множествено число. Мощ е и сила, а немощ - слабост. Тогава «мощи», би трябвало да подсказва «силите», с които са надарени останките на светеца ... Друг е въпросът дали това е вярно или е плод на внушение или самовнушение.

ВНУШЕНИЕ
Внесено в себе си "в ношение" е, носим го със себе си (убеждението).

УСПЕХ И ДОСПЕХИ

Като се замислим, какво ли общо може да има между думите «успех» и «доспех», освен това, че имат сходно звучене? Първата означава добре свършена работа или добро благосъстояние и положение в обществото, късмет и слава, а втората — защитно облекло на война.

И в действителност не е толкова просто.

Нека видим, думата «успех» е от словенските езици и има древни индоевропейски корени.

Съставена е от представката «у-» и корен «спех». Думата «спех» е имала много значения - «стремеж», «движение», «подготовка», «запасяване», «помагане», «принасяне на полза», «развитие», «узряване». А старинната приставка «у-» означава «близост към нещо или някого».

Заедно правят «у-спех» — близост към целта, достигане на резултата, получаване на признание. 

Думата «доспех» също е дума с представка - представката «до-» означаваща, подобно на предната, «приближаване към нещо или някого»! А също още «нужно за нещо или някого»

Така, например, е сформирана думата «до-верие» и означава «близко до вярата» или «необходимо за вярата».

Едно от по-горе посочените значения на старословенската дума «спех» е «помагане», «принасяне на полза».

А доспехи за какво се ползват? За защита, разбира се. Войните са ги ползвали, за да съхранят живота и здравето си, което вече води и до победа в боя.

И така, думите «успех» и «доспехи», колкото и да е странно, са родствени. Прародител и на двете е била думата «спех». И двете са образувани чрез добавяне на представка.