Стара Загора - Железник или Мелта?

СТАРА ЗАГОРА ИЛИ МЕЛТА

Превземането на Боруй от Лала Шахин. През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. В турските документи той е вписан като Загра-и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което чужденците назовават България. Споменава се „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас.

В книгата „Болгарския грамоты” от 1845 г., издадена в Одеса в полза на Габровското училище, Васил Априлов дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища, Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български.

Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града: Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис - Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”.

Според Априлов, за да го различат от новото загорие, жителите му го наричали Мелта. 

Нека припомня, че както писах по-рано - Загорие ромеите от Константинопол наричат равнинната област на днешна Бургаска област, чак до старозагорското поле. Думата идва от “задгорие”, означаващо зад планината. Знаем, че старата дума за планина е била гора. Този район е бил задгорие както за Българското царство (първото), така и за Константинопол, защото за тях то се е намирало зад планинския район на Сакар и Странджа.

По-нататък Васил Априлов пише:

“Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.

В своята книга от 1835 г. ”Краткое политическое землеописание” Милош Обренович описва българските земи и градове и на 13 страница е поместил кратко описание и на Стара Загора.

ХРАМ, ЦЪРКВА, СЪБОР И МАНАСТИР

Думата храм идва от руското хоромы - съоръжение, в което опявали покойника. Думите «похороны» и «храм» имат сходен набор от съгласни. Това не е случайно. Работата е там, че култовите съпръжения са се разделяли по типове, в съответствие с предназначението им и са имали определени архитектурни особености. Храм е там, където погребват, събор - където стават събирания, а в църквата принасят в жертва. Руската дума “церковь” означава буквално «Це Кровь», където «це» е не се е съхранила в съвременния руски език, но се е запазила в английския като «the».

Думата «монастир» също има собствено значение. Казваме монах, затова правилното е монастир. «Моно» означава «сам», а «стырь» е остаряла форма на думата «строй». Излиза, че «монастир» е «монострой». Монасите сами си сторят своята обител, отделно, далеч от селищата - затова е и «монострой». 

ДРАГОМÁНИН

В миналото това е бил мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представлява техните интереси и искания пред работодателя. Той се е пазарял с чорбаджията за надницата, той е уговарял колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижел се е за всичко. Разбира се, като драгоманин, той взимал по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар.

П. Мирчев пише:

“Идваха и селски девойки от по-далеко. Водеше ги драгоманин — довереник на родителите, който трябваше да ги пазари за слугини”.

Т. Икономов пише:

”Тези чети, които се спущат от планината в Тракия и Добруджа и там работят цели недели под открито небо за няколко гроша, под началството на един драгоманин”.

Драгоман по-късно е придобила и смисъла на преводач при дипломатическо представителство или консулство.

Ст. Дичев пише:

“Ще го [писмото] дадеш на драгоманина в руското консулство — за господина Найдена, да го препратят.”

Иван Вазов пише:

“Дебрянски беше тука турски чиновник — драгоманин при чужденците инженери”.

“Консулът казал на драгоманина: — Кажете на г-на валия, че ни са изпратени из Русия пари да раздадем на сиромашките фамилии в Търновско.

А В. Мутафчиева пише:

”Някога, след месеци, щеше да се чуди защо е постъпил тъй през този ден, откъде бе му хрумнало да се пише драгоманин на триста души бежанци, кой го беше накарал да свърже пътя си с техния”.
В столицата Константинопол драгоман казвали на преводача. Така твърди Стефан Герлах, който описва живота си там през 1574-77 г.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ, макар че трябва да е обратното

В семейството на Кирил и Методий били седем братя. При това Методий бил най-големият, а Константин (Кирил по монашески) - най-малкия. Константин си спечелил в Константинопол прозвището Философ, защото работел като уредник на библиотеката към храм Света София.