СВЕТА ТРОЙЦА или ТРÓИЦА

ТРОЙЦА

В миналото са изписвали термина “Света Троица” с й - Света Тройца. Не знам защо е било така, но се сещам за думите тройка или Трой (за Троя).

Освен това, тройнственото понятие се забелязва навред по света. То съставлява всички наши философски разбирания, заложено е в основата на всичко около нас: 

Например символът еврейска звезда е зороастърска звезда. Той е съставен от символите за горе и долу или за добро и лошо, висше и низше, Ин-Ян.
  

Кръстът също има разделение - стълб, ляв и десен клон.

Тази троичност се изразява и в много други аспекти:

черно-сиво-бяло

лош-среден-добър

светло-сумрак-тъмно

мокро-влажно-сухо

студено-топло-горещо

високо-средно-ниско

над-при-под

ляво-тук-дясно

минало-настояще-бъдеще

насам-средно-натам

от-при-към

Слънце-Земя-Луна

вода-суша-небе

риби-животни-птици

баща-майка-дете

солено-сладко-кисело(горчиво) - тук са малко повечко

корен-ствол-клони

любов-безразличие-омраза

тихо-нормално-шумно

детство-зряла възраст-старост

аз-ти-той

... сигурно ще се сетите и за още такива.

КАРИЕРА И КАРИЕРА

Знаем, че “кариера” е рудник, в който се добиват полезни изкопаеми, но на открито. А на закрито те се добиват в мина. Общото и при двата метода е само това, че се копае надолу към земните недра, надълбоко.

Знаем също, че думата “кариера” се употребява и в смисъла на ръст в служебното положение. Именно служебно, защото кариера един свободен творец или пък бизнесмен не прави - те правят просто изкуство или бизнес.

Само дето кариерният ръст се подразбира като растеж нагоре, по етажите на властта или управлението, за разлика от рудодобива. Но че се добиват богатства - тук има много общо. Кариерният ръст, макар и плод на служебни интриги, все пак е открития метод - кариерния. Закритите методи са характерни за криминалните сфери.

Тук етимология не съм разглеждал, защото думата е чуждица, но да поразсъждавам ми бе интересно.

Има думи, които разглеждат един процес в неговата цялостност. Той бива завършен и всеобхватен. За целта в началото на думата се поставя

ПРЕДСТАВКАТА ОБ-.

Такива думи са ОБмислям, ОБрамчвам, ОБигравам, ОБор, ОБобщавам. ОБрязвам, ОБгръщам, ОБменям, ОБстоятелство, ОБругавам, ОБличам, ОБлизвам, ОБуславям (поставям условие, ставам причина за нещо).

Още това са думите ОБлепям, ОБмазвам, ОБложка, ОБслужвам, ОБхождам, ОБлайвам, ОБземам. Думата обагрям, макар да започва с “об”, има малко по-различен състав - о-багрям. Такава е и думата о-приличавам.

ПРЕДСТАВКАТА СЪ-

Съ-ществуват много думи, съ-ставени от представката съ- и дума след нея. В много от случаите това е съчетание на дума, предшествана от съединението със, които споследствие са се обединили в една дума. Вместо “със” в 19 век се е пишело само “съ” и затова при сливането са се получили по-долните думи.

Ето няколко примера:

Съсловие - със слово (деятелност с общо име, слово), съзнание - със знание, състав - със став(я). По-рано тези думи са се пишели така - съ словие, съ знание, съ став(ление).

Думата съ-вместен означава, че нещо се прави заедно с другите. На руски думата “вместе” означава “заедно” и идва от “в месте” - на това място. Затова на български би могло да се преведе и като съ-заедно.

Представката съ- може да се разгледа така: съ-вместен или наобратно - вместе със, което е “заедно със”.

По този начин са изградени думите съгражданин, съвещание, съдружие, съвест, сътрудничество, съпруг, съмнение, съвършен, съпоставяне. При всички тях може да се каже “заедно със ... и думата след това”

В своите книги Георги Раковски през далечната 1865 г. употребява съединението “с”, изписвайки го “съ”, което днес се е видоизменило на “със” пред думи, започващи с буквите “с” или “з”.

Интересното е, че за нас е много по-лесно да изговаряме “съ”, отколкото днешното “със”. Опитайте да произнесете словосъчетанията “със знание, вместо старото съ знание, със света, вместо старото съ света. Или със себе си, сместо предишното съ себе си, както и със звание, вместо предишното съ звание. Усещате ли колко по-трудно се изговаря ”със”, вместо “съ” - налага се да забавим и да направим лека пауза, при произнасянето на двете съгласни “с” и “с” една след друга. Не зная защо днес се счита за правилно “със” пред дума, започваща със “с” или “з”, вместо да е сотавено старото "съ".

Ето няколко примера за думи, с първа буква “с” или “з”:

Съ звание, съ свой, съ сигурност, съ служебен, съ затвор, съ случай, съ значителен, съ средства, съ земята.

А следващите три примера са дори в съчетание със самите себе си - съ съгласие, съ съвместни, съ смесен. Самите думи съгласие, съвместен и смесен съ-държат в себе си представката съ-.

ДЛЪЖНОСТ

Положение на човека (обществено или трудово), в което той е длъжен да върши нещо, има определени задължения към някаква деятелност.

ВОДОРОД

Водо раждащ газ

ДОСТАТЪЧНО

На сръбски думата за достатъчно е “доста”. Това е още по-близо до първоизточника, който е в състава на думата “до-сита”. Тоест до насищане, до ситост.

ЗВЕЗДА

ЗВЕ (СВЕ) - светлина, ЗДА (ЗДО) - небе, покрив. Означава “светлината на небето”, светлини по покрива на света, покров.

НЕБОСКЛОН

Често на звездното небе казват поетично небосклон. Думата е съставена от небо и склон. Небо в миналото са казвали на небето, а склон какво е?

Знаем, че по склона се спускаме, но преди това трябва да се изкачим. Точно така се виждат небесните тела - както денем, така и нощем. Те първо се изкачват от изток и после се спускат на запад.

Думата склон би могла да идва от словосъчетанието “с клона”, което означава “от клона”, падане например. Само разсъждавам, не съм сигурен за това.