СЕ БÁРА ДÉВОЙКА ЗА РАБОТА

БÁРАМ И НАБÁРАХА ГО

Всички ползваме думата набараха, а преди години беше популярна и думата барам, означаваща докосвам, пипам, хващам. Откъде това значение в нашия език?

В македонския език тази дума има друго значение - означава търся, искам. Колко беше смешна една бележка на вратата на кафене в Охрид “Се бáра дéвойка за работа”. Означава “Търсим (търси се) момиче за работа”.

Друг надпис казва “Задолжително побарай фискална сметка”, което означава “Задължително изисквайте касов фиш”.

Всичко това ме наведе на мисълта, че щом нашата, само разговорна вече, дума набара означава хвана, хванаха (го), което явно значи, че са го заловили - тоест търсили са го и накрая са го хванали. В този смисъл набара(ха го) означава, че са заловили някого с усилие и дълго търсене.

Дето се вика, лафа “барам ѝ под полата” си изисква бая ласкателство и чар, не е лесна работа. Немалко усилия трябват и ако трябва да набараш нещо в тъмното или под водата. Така говорим и когато казваме “набарах му цаката”.

ТЪРНОВО

Старобългарската дума тарно означава крепост и така, според някои, се е формирало името на нашата стара столица Тарно-во. Четох в един пътепис на Петър Богдан (Бакшев), че Търново, тъй като съществувало на трите хълма около Янтра, отначало наричали Три нови града. В древността, когато се образува ново селище са го наричали първо Ново село или Нови град, Неаполис, Неапол, Новиград дотогава, докато му измислят име.
 Търново, от "Три нови града" се е трансформирал в разговорната реч на Тринов град, Тринов, Търнов град и дори е наричан Цари град, защото е бил столица. В езикознанието е известен прехода от тръ- на тър-, както е върх-връх, първи-пръв.

ХАРЍЗАН

Харизáнството е вековна традиция в Православната църква, при която православни християни подпомагат даром с труда си храмове и манастири. Очевидно е защо думата харизан означава дарен, даден безвъзмездно.

Без-въз-мезд-но пък, идва от думата мезда, с която са означавали награда или дял от плячката. От трансформираната дума мезда е произлязла и думата медал - ме(з)дал, който също е вид награда за заслуги.

ЕЗИЧЕСТВО

В средновековието, на старобългарски, когато са искали да кажат народи, са ползвали думата езици. Ние и сега казваме многоезичен (пазар, панаир), имайки предвид многонационална смес. Едно време хората са се различавали и разпознавали по езика си, а после били измислени националностите. На този, който не може да говори са казвали ням-ец. Поради това, че много северни народи, когато сме търгували с тях, не са разбирали нашия език и са мълчали, сме започнали да ги наричаме немци.

В този смисъл, езичество е означавало народна вяра, тази в която са вярвали хората от различните езици, различните племена. Всяко племе си имало свои богове и свои обичаи.
Въвеждането на християнската вяра е било насилствено от управляващата класа, и затова тя се е опълчила на вярата народна, наричайки я езическа и заклеймявайки я като ерес.

А древната “езическа” вяра народите са наричали Православие - Слава на Прави (света на боговете). В предишна публикация писах за “светата троица” на Православието - Прави, Нави и Яви.

Езическото православие е почитало като главен бог слънцето, а култът към него, в християнската вяра, бил преиначен в култ към сина на бога. Обичаят на 25 декември, да се пали голям огън и да се вие хоро около него, е олицетворявал Славенето на Прави ("право" на руски “дясно”), тоест Православие, обикаляйки около огъня-слънце надясно.

С този ритуал се е отзнаменувало "умирането" на старото слънце и неговото "раждане" наново след зимното слънцестоене. Който се интересува защо това време се нарича слънцестоене, може да прочете другаде. С това обикаляне около огъня се е пресъздавало движението на Земята и другите планети около Слънцето.
А православните християни се кръстят, започвайки от челото, свалят ръката надолу, за да направят стълба(пилона) на "кръста" и го завършват хоризонтално, кръстейки се отдясно наляво. В старобългарския език "право" е означавало дясно, а "слево" - ляво. Затова православните се кръстят от ПРАВО-СЛЕВО, тоест ПРАВО-СЛАВЯТ - православие.

ХОРО

Наследено от обикалянето около огъня надясно, нашите хорá са все надясно. А думата хоро е преиначената и съкратена старата дума хоровод, което си е просто “водене на хóра”, а не водене на хорá, както може да се предположи.

СЕШОАР, ОГНЕУПОРЕН, ПЕРУШИНА, БИБЕРОН

Има опасност от неправилно етимологично вързване за някои думи в нашия език.

Например прилагателното огнеупорен се пише с у, защото назовава свойство, при което се дава упор, а не опора на огъня. Съществителното перушина се пише с у и е неправилно да се извежда от съществителното перо (така пишат някои, но аз още не съм открил защо). Съществителното биберон етимологично не се извежда от бебе и затова правописът им е различен. Уредът, с който се суши коса, се нарича сешоар. Думата е заемка от чужд език и правописът ѝ не бива да се извежда от функциите на предмета да суши.

Сешоарът (от френски: sécher – суша)

ЗАГАДКА, НО ЗАГАТВАМ

Думата загаДка с пише с д, защото ние загадаваме нещо. Но загаТвам се пише с т, защото така поставяме малка гатанка на този, който ни слуша, която той да от-гатне. За ГАТАНКАТА и гатенето по-подробно съм писал в друга публикация.

КАРЪК

Българските мюсюлмани наричали злите сили, които могат да повлияят върху живота на бебето и на майката до 40-ия ден от раждането, „перии”. Те са слуги на страшния демон Ал Каръ или Ал карък (на турски „каръ” означава „четирийсет”).

ЛЕХУСА

Лехуса или леуса или левуса (на гръцки: Ελεούσα, Елеуса) е българско диалектно название на родилката. Произлиза от гръцката дума елеуса, в превод милостива, с която често се назовава Пресвета Богородица, която получила милостта да зачене "непорочно". Абе - приказки за малки деца.

ЗАСТРАХОВКА И СТРАУВАМ СЕ

Застраховка има корен думата страховка, която идва от руския език и е формирана от страх и наставката -овка, така, както са мас-овка, фехт-овка, смех-овка, постан-овка и други. Затова ние се за-страховаме, тоест, за да не ни е страх за нещо така, както се за-ричаме, за-смиваме, за-тичваме и т.н.