ЗА БЛАГОДАРНОСТТА, РЕЛИГИОЗНОТО ЧУВСТВО И ПРАЗНИКА

БЛАГОДАРЯ И ОТБЛАГОДАРЯ

Очевидно думата отблагодаря е съставена по същия начин като думите отвържа, отсипя, отмеря, отпратя. Всички те означават действие, което извършваме, започвайки от себе си или от някакъв предмет (като отсипвам, например). Разбира се, отблагодаря има същия смислов порядък - благодарим от себе си. Технически погледнато, думата “благодаря” е неправилна. Ние можем да сме само благодарни и в знак на това - да се отблагодарим. Затова е редно да казваме, че сме благодарни, а не че благодарим. Защото ни е сторено благо, дарени сме с него и затова сме с "благо дарени". В отговор ние можем също да дарим благо, отблагодарявайки се, под формата на подарък или допълнително заплащане. Но ако кажем просто “благодаря”, ние всъщност не даряваме никакво благо на другия, а само заявяваме това. Заявяваме го, а не го правим, което вече си е вид лицемерие.

А сега това е най-разпространената форма на благодарност. Докато, ако заявим, че ще се отблагодарим, често в отговор получаваме учтивото “няма нужда” или дори “ма, моля Ви се”. Заради което, съвсем естествено се е утвърдила лицемерната форма “благодаря”.

В миналото също се е ползвала думата “благодаря”, но след нея задължително е било нужно да изкажем благодарствени слова, тост или друга речева форма. Всичко е започвало с думите "Искам да благодаря на ... и да кажа, че..." По този начин ние наистина сме благодаряли за стореното към нас благо - чрез върнати от нас благодарствени думи. Докато, ако сме казвали, че ще се отблагодарим, се е подразбирало някаква материална или парична форма на благодарност. Или услуга.

Сега, в динамичното ни ежедневие, едното “благодаря” замества всички други словесни форми на благодарност, макар че можем да добавим “от все сърце”, “от душа” или само “много”.

РЕЛИГИОЗНИ ЧУВСТВА ИЛИ ЧУВСТВО

Често слушаме или четем, че са засегнати религиозните чувства на хритияните, например, или на други общности. А в миналото тази фраза е звучала така “засегнато е религиозното чувство” - в единствено число.

Защо се е получила такава трансформация, макар незначителна на пръв поглед. А това се е получило от подмяната на значението на израза. В “засегнато е религиозното чувство” се подразбира, всъщност, просто вярата, която е една. Затова и то е едно. От друга страна, вярата поражда редица чувства - любов, смирение, покорност, мъдрост, възвишеност и много още други. С течение на времето, този израз е преминал в множествено число, защото се е акцентирало на чувствата, а не на самата вяра. Макар да става въпрос за оскърбление не на чувства, а на елементи от вярата на един народ, на определени постулати, утвърдени в неговата релгия. И чак тогава това вече е, само по себе си, оскърбление.

Забелязали ли сте как напоследък се акцентира на чувствата и възприятията, а не на мисълта. Сега се питаме и споделяме как се чустваме, а не какво мислим, нали? Обърнете внимание. Във всички реклами, например, се акцентира на чуствата, на преживяванията, а не на това какво ни кара да мислим, този или онзи рекламиран обект. В рекламите казват “забрави какво мислиш, отдай се на удоволствията” - не мисли, а чувствай.

ПОКОЙНИК И ТРУП

Знаем, че думите покойник и мъртвец са съставени от корени-прилагателни - мъртъв и покой. Но те носят и още една характеристика, за разлика от думата труп. Това, че човекът е носил душа, имал е личност, която в повечето случаи сме познавали. Докато думата труп означава просто мъртво тяло. Независимо на какво - човек, животно или дори растение. Затова казваме трупи дърва, тоест умъртвени тела на дървета. Но не казваме трупи дървета, а дърва. Дървета са били, докато са живи, отрежат ли ги - стават вече само дърва, дървен материал. Затова имаме израз “трупно месо”.

Думата “трупа” (натрупва) вероятно се е образувала от действието да се поставят едно върху друго трупи на дървета, а защо не и трупове. И тя винаги означава прекомерно много - отрупана маса с ястия, натрупа сняг, трупаш цял живот.

ОБЛИЧА, ОБУВА и ... НАДЯНА

Обличаме горните дрехи, тези - към лицето, към лика (“об лика” по руски). В тях вкарваме ръцете си. Обуваме долните дрехи, тези - към обувките. Както и самите обувки. Защото в тях вкарваме краката си.

И обратното: събличаме една дреха - от(към) лика (“с лика” по руски) и събуваме, съответно от(към) обувките (“с обувь” по руски).

В българския език имаме и една не много използвана вече дума “надяна”. Тя може да се използва както за горна, така и за долна дреха и дори за обувки.

ЗАРАДИ

Думата е съставена от израза “за да рáди” с него (нея, мен), който означава “за да прави” с него (нея, мен). С времето е отпаднал съюзът “да”. Стигнало се е дотам, че понякога го изговаряме още по-съкратено - “зарад”.

В сръбския език "що радиш?" означава "какво правиш". У нас старците по селата често питат "що чиниш?", което е същото.

РАЗБОЙ И РАЗБОЙ-ник

“Разбой” са казвали в миналото на банда, шайка, занимаваща се с грабежи. Членът на шайката, естествено е наричан разбой-ник.

ПРАЗНИК И ПРАЗ-ДНИ-К

В руския език думата празник се пише с "д" по средата - праздник. Знаем, че дните от седмицата са делници, като тя завършва с почивни дни, които сега ни научиха да наричаме уикенд. Тези дни, или по-скоро седмият са били почивни, в тях не се е работело по полето или в работилниците. В града е било по-различно, тогава някой се е възползвал от многото свободни хора и е предлагал услугите си именно в почивните дни. Но това е друга тема. Думата ми сега е за това “д” в руската дума праздник. Само преди век и ние така сме го изговаряли.

А то е било така, защото е съставено от делник, но като празен делник праз(ен)-д(ел)ник и оттам праз-д-ник. Знаем, че делник е ден, в който се работи, имаме много дела да свършим. Името Делчо означава работливец. И е естествено последният ден от седмицата, в който да си починем и възстановим силите си, да се нарича празен делник, или не-делник, тоест неделя.

БРОДЯГА

Знаем, че с тази малко позабравена дума наричат скитника, несретника, просяка, човекът без дом. Той живее, където намери, скита се от поселение на поселение и яде, каквото намери или изпроси. Имаше дори такъв индийски филм в миналото.

Думата е сформирана от корена “брод”. Знаем, че брод наричат плитко място в реката, където може да се премине с кон, каруца или дори пешком. Когато човек пътува без определена цел, казваме, че той броди, скита се. Би трябвало думата за такъв човек да е брод-ник, както е съставена думата скитник. Може би тук има лека форма на жаргон с тази наставка -яга.

ЧЕРГА И РЕД

Думата черга е производна на думата чередъ, която означава “наредени по определен ред едно след друго”, както е наниз от “низ”. В руския език се е запазила думата очередь, която означава опашка от хора, а също така поредност (когато си чакаме реда пред кабинет или по някоя заявка). В чергата този ред се формира от последователно налагани една след друга ивици нарязан плат (парцали) в ред, поредност, с която се формира и нейното цветово богатство.