ИЗВИНЕНИЕ, ТОЕСТ ИЗ-ВИНЕ-ние

ОКРЪГ И ОБЛАСТ

В разговорния руски округа, окрайна, местност - територия без точни граници. Округа е с ударение на “у”. ОкрУга е територия, в която живеят познати фамилии, общност, община. Округа - това е фонът, на който се слуват различни събития с нейните обитатели. Едно населено място може да има няколко окрУги, подобно на нашите махали. Оттук е произлязла и думата окръг, а не защото териториите на окръзите са окръжности.

За област съм писал в по-ранен блог - означава “об власт”, тоест територия под властта на ...

Регион се появява сравнително скоро, защото всички други синоними са получили вече доста разностранни значения и е било необходимо да се употреби нова дума.

ПОДПИС ИЛИ ПОД-ПИС

Под - е твърде лична приставка. Под-пис означава, че под него е името на човека, който е удостоверил лично със своя знак над написаното си име своето съгласие с написаното в документа. А думата (не приставката) “под” се употребява в особен смисъл, в съчетание с други думи. Например под звуците на сватбения марш, под патронажа на президента, под бурни аплодисменти, всички за под властта му и други.

В руския език “под” се употребява в смисъла на СЪС или КЪМ - риба под соусом (риба със сос, макар, че тя действително е под него, залята е със соса), клип под музику (добавили са музика към клипа). За аплодисментите е ясно - звукът обикновено се простира над материята. Оттук смятам, че и думата подпис е съставена по същия начин. Името на човека е ПОД знака, написан от ръката на този човек - неговият подпис. И така - получава се, че името му е под писа(знака) му. 

ИЗВИНЕНИЕ ИЛИ ИЗ-ВИНЕ-ние

Думата, според мен е руска заемка в българския език. Едно време българите са казвали прощавай, “да ме прощаваш, ама...”, “простено да ти е”, искам прошка и т.н.

Думата извинение означава, че излизаш от вина, че си извън вината. На руски това звучи така - “из вины”, където “из” означава излизане, извън. Но тук има един тънък момент. Словосъчетанието “из вины” се превежда (излиза)“ОТ вината”, тоест излизам от вината си, тя отпада от мен и моята съвест, благодарение на прошката от страна на ощетения. В този смисъл ние сами не можем да се самоизвиним, както често правим. Можем единствено да помолим за прошка този, пред когото имаме вина.

В българския език думата “из” употребяваме за действия в дадено пространство, без да излизаме от него - шътам из апартамента, разхождам се из гората. Ако излезем от това пространство ние казваме “ОТ”, но от друга страна имаме думи излизам, изпращам, извършвам, измолвам, използвам, измервам и много, много други с приставка из-. Докато в руския език с “из” обозначават действието “излизане от”.

Така че, не можем да кажем, че извинение е “измолване на вина”, защото има точно обратен смисъл, нито че се “разхождаме из вината”, ако използваме “из” в смисъла, който придаваме в българския език.

Прошката е висша форма на благоволение. Извинението е служебна, премерена.

Казваме “прощавам ти от все сърце”, прошка от дъното на душата, прощавам искрено.

Но не можем така да кажем за извинението - извини ме от все сърце, извинявам те от дъното на душата си, извини ме искрено. Извиняваме премерено, претегляйки всички обстоятелства, съпоставяйки вината към желанието да бъде изкупена, или ако приемем решение, че инцидентът е приключен.

Докато прошката може да бъде дадена за всичко свършено, а и за това, което е занапред. Прошката може да бъде дълъг и мъчителен процес, давана често в разрез с всички обстоятелства и независимо от огромната вина на просителя. Можем да кажем “аз отдавна съм ти простил”, но не можем “аз отдавна съм те извинил”. От друга страна “аз никога няма да ти простя” е почти проклятие, докато “аз никога няма да те извиня” е не толкова голяма заплаха.

И накрая, влизайки в църква, всеки набожен човек може да моли само за прошка, извинението си е светска работа. Защото грях към някого може да бъде непростително, но не и неизвинително.

Разликата между прошка и извинение е подобна на тази между клан и групировка. Кланът е сериозно нещо, закалено във времето, докато групировката е съставена според ситуацията - днес я има, но утре може да се разпадне.

ПОЗВОЛЕНИЕ И РАЗРЕШЕНИЕ

Да позволим е по скоро решение на лична съвест, на лична основа. Докато разрешението е произтичащо от някаква норма, закон или правило, написано или указано някъде, на което ние се позоваваме. Затова казваме “бих ти позволил, но не е разрешено” или “знаем, че не е разрешено, но ни позволете да минем”.

ПРЕДАНОСТ

Думата идва от прилагателното “прѝданный” означаващо, че си предаден във владение на някого, подчинен си му, при(е)даден си му. И от теб се очаква да си му преда(де)н, да си му верен в делата и думите си.

РИМУВАНЕ И РИТЪМ

Рима идва от думата риТма, защото еднаквите окончания на думите в стихотворните творби придават, сякаш, определен ритъм на речта. А и звучи красиво.