ДЯСНА И ЛЯВА РЪКА ИЛИ ДЕСНИЦА И ЛЕВИЦА

ДЕСНИЦА И СУЕТНЯ

В стари времена наричали ръцете на човека с различни имена. Най-известната дума за дясната ръка е десница. Но не защото е отдясно, неее - тъкмо обратното. Самата дясна страна идва от названието на тази деятелна ръка. Десница е остатъчна форма на думата деясница (деяс-ница), тоест ръката, която извършва деятелност. С нея обикновено взимаме и обработваме нещо, ползваме взетия с нея уред или инструмент. И всичко, което е от нейната страна, страната на деясницата, се нарича дясно, или е отдясно. Затова казват за верния на царя човек, че му е “дясната ръка”, този, който му върши важната работа и му е верен.

С лявата ръка е по-различно. Това е ръката, която помага на дясната в работата. Лявата ръка е наричана "шуйца" или "шуица". Смята се, че в нашия език, изразът "Като ти зашия един ще види ти!" идва леко преобразуван от "Ще ти зашуя един". В миналото се е смятало за непочтено да се удря с възпитателна цел с дясната ръка. Тя, като по-силна, се е пазела само за враговете. А и се е смятало, че понякога човек "не си знае силата" и затова се е възпитавало с лява ръка - нали целта е била възпитателна, а не поразяваща. 
Много често с лявата държим предмета, който обработваме с дясната. Или свирим на него. Или поднасяме с нея към дясната си ръка предмет за обработка. В руския език днес е останал изразът сýет, в смисъла на поднася, дава, предлага. Подобен израз сме имали и ние в българския език. Оттам идват думите суета, суетня, всуе. Това са все думи, означаващи безполезна деятелност или поне зле организирана. Полезната деятелност се извършва с десницата, а тази дейност с лявата ръка, ако не е в помощ на дясната, е суета или суетня. Смятало се е, че ако нещо се даде на лявата ръка или го вземеш с лявата, няма да я "свършиш никаква". Тя без дясната е безполезна. Затова и изразът всуе (в шуе, от "шуйца") се счита като "напразно" (на празно - образно казано "отваряш, а там празно"). Неслучайно и изразът "С две леви ръце" означава некадърност или зле свършена работа.

От друга страна лявата ръка се явява съветник, консолидатор (използвам тази чуждица на място). Дясната ръка взима нещо и го подава на лявата, а тя го полага и подрежда някъде. С дясната ръка се ръкуваме, а с лявата прегръщаме човека през рамото, консолидираме се с него, влизаме в единение. Дясната ръка започва поздрава, а лявата го завършва, дава му смисъл, обединява го в съвет и покровителство. Думата съвет също е производна от названието за лявата ръка, породило думите суетня и суета. Оттам и идва представката съ-, използвана в думите съвместно, съвокупляване, съвет, съвест. Всички тези значения олицетворяват СЪдействието на лявата ръка, която помага на дясната.

Дясната страна на човека наричали мъжка, огнена. А лявата страна - женска, водна, това е прилагано както за мъжете, така и за жените.

Считало се е, че докато десницата се труди, действа, гори, то левицата е по-умерена. Както мъдрия човек - не се пали и да прегори бързо, а бавно и разумно подхожда към проблема. Затова лявата ръка се счита за съветница на дясната, за мъдра помощница.

Разбира се, това е свързано с дейността на съответните полукълба на мозъка, но това вече го знаем.

Знаем също така, че лъвът е сравнително мързеливо животно. Ловува мъдро и затова успешно, но после дъъълго време мързелува под сенките, особено лъвицата. Затова и тази ръка носи името левица. Старата българска дума за лъв е лев - нали знаем това?

Затова и левчетата дрънкат в джоба, а и ... идолът ни - Лев-ски.
Много малко хора знаят, че в Османската империя е имало парична единица лев. Вярно - турците са я наричали аслан (лъв по турски), но русите, в своята кореспонденция, са ѝ казвали просто ... лев. Но днес за това не се споменава никъде, вероятно от патриотично чувство.

Водния смисъл на лявата ръка е довел до това, че ние казваме, че водим някого. Водим го, защото правим това с лявата си ръка. Обикновено дясната ни ръка е свободна, за да защитим или за да поздравим с нея, да се хванем за някъде. Тя остава свободна, за да се грижим за себе си и за този с нас, а с лявата сме хванали и водим другия. Чист пример за това е думата ръко-водител. С дясната ръка дава задачи, а лявата определя сроковете.

По стара славянска традиция десницата държи, а левицата съдържа, тоест съвместно държи с десницата. Оттам е дошла думата съдържание. В този смисъл лявата ръка е наричана и съ-ръка, сарока. На нея обикновено са носели бижутата, тъй като е била по-малко действаща. На нея е кръстена свраката, птица с бели петна от двете си страни, която се мами от всичко блестящо, наричана по руски сарока (от съ-ръка). Лявата страна условно е определяна като "бялата", а дясната ръка е "черната" (враната).

Имало е и друга символика за двете ни ръце.
Дясната ръка е огнената, слънчевата, златната. Лявата ръка съответно е водната, лунната, сребърната. Това се е определяло от цвета на силно разгорелият се въглен. Злато са наричали ярко оранжевият цвят на горещата жар. 
Когато жарта изтлее, се превръща в пепел, тоест в "сребро". Дясната ръка е действената, горящата - тя е "златната". “Изтлее” ли силата ѝ, тя се превръща в "сребърна", в лява. Оттам изразът “две леви ръце”. Среброто и то е ценен метал, като златото, но ... не толкова ценен.

В миналото мъжът е носел дрехата си, замятайки дясната си страна над лявата. А жената - обратното. Такава е била православната традиция. Така мъжът е можел много лесно да съблече дрехата си, посягайки с дЕясната си ръка и захващайки ръба на дясната половина на дрехата си, я е отмятал и събличал или е вадел оръжие. Съответно му е било по-неудобно да провре дясна ръка под дрехата на жената (поне символично), тъй като, стоейки пред нея, нейната лява половина на дрехата е била заметната над дясната ѝ половина. Освен това така тя е можела да се защити от посегателството със своята дясна ръка.
Днес положението е точно обратното. Защо?

Протестантите, в знак на протест, започнали да правят точно обратното. Тази похотлива традиция постепенно се наложила и сега всички мъжки дрехи се отличават от женските именно по това, че лявата половина на дрехата захлупва дясната. И мъжът, вместо да захване и отметне дрехата си ... откопчава копчета - напълно дамски атрибут. Защото мъжките дрехи са нямали копчета - за тази цел е имало пояс. И така било до началото на 20 век.

Считало се е, че от дясната страна на човека излиза истината, а от лявата - лъжата. Думата правда е руска и пряко изхожда от думата за дясна страна - правая сторона. Уличният крадец, наричан днес “джебчия”, с дясната си ръка отвлича вниманието, докато с лявата краде. 

Освен това се е считало, че дясната ръка е смелата, а лявата слабата, тази която все се страхува, която се свива. Инстинктивно ние държим лявата си страна леко назад, прикрита, а вървим с дяната си страна напред. Но ако лявата е била защитена, носела е щит, например, а дясната меч, то лявата е издавана напред - за защита в боя.

Лявата ръка в боя е наричана вóда (водеща, водна), а дясната - вóля. Човекът, който ръководил боя и водел след себе си дружина се наричал воевода. Воевода е събирателна дума от воюва и води. Също така лявата ръка означава стратегия, а дясната - тактика.

А как всичко казано дотук да отнесем за левичарите?

Много просто, нека те считат своята лява ръка за десница, а дясната си - за левица.

И малко за мерките за обем на течности.

Сред народа мерило за съдовете за течности се явявало човешкото тяло. Нека приемем това съвсем условно, разбира се.

Таз се е наричал най-големият съд и е отговарял условно на обема, който са оформяли тазовите кости на човека. Следвал ведрото, определяно от обема на бедрото на човека, наричано и бут. Под коляното е следвала подбедрицата, наричана бут-илка, тоест малък бут. И накрая, от отделните части на стъпалото - пета, глезен, палец са определяли обема на различните чаши и чашки - 200, 100, 50-грамки.
Погледнахте си пръстите на краката, нали?