РОД И СЕМЕЙСТВО - РОДИНА И ОТЕЧЕСТВО

СЕМЕЙство

Наставката “ство” означаваща деятелност, дейност и е поставена след всяка значима дума, която определя характера на деятелността. Например такива думи са още лесничей-ство, правител-ство, министер-ство, счетовод-ство, деловод-ство, отече-ство, представител-ство. Относно думата семейство - на руски тя е просто семья, тоест семе. Това са всички представители на твоя род, твоето семе. Разбира се, че деятелността на семето (или със семето) е семе-ство. Думата отечество произлиза от дейността на всички твои родственици, отци (отец, отеч). Отечеството е всичко, което е създадено там, където си се родил и живял, паметта за твоя род, твоите родители. Отечество е и всичко това, което ти и твоето поколение ще създадете (или разрушите) за следващите поколения, за вашите деца и внуци. Тоест, това са делата на отците в определена родна територия.

СЕМЕЙСТВО И ОТЕЧЕСТВО

Жената-майка носи отговорност за своите деца пред съпруга си.

Мъжът-баща носи отговорност за своето семейство и рода си пред отечеството и държавата.

Отечеството, държавната система, носи отговорност за мъжа и неговото семейството пред всички бъдещи родове. А тези бъдещи родове са децата. Те са бъдещите бащи и майки, строители на отечеството.

Децата носят отговорност за държавата пред майка си и баща си. Това предполага да се учат и възпитават добре, да помагат на родителите си и техните родители, да се подготвят за живота.

Родината взима участие във всяко семейство и главни нейни представители са старците - родителите на бащата и майката. Те може да не участват вече активно в стопанството, но могат да дадат полезен съвет, да помагат във възпитанието и отглеждането на децата. Те носят родовата памет, занаята и водене на домакинството, предават на следващите поколения знания и умения. Те са моралните хранители в семейството. Неправилно наречени от чиновниците “пенсионери”, ние трябва да мислим за тях, като хората на главна възраст. Това е най-високата категория в живота. Ако са починали вече, в семейството трябва да се пази винаги някаква вещ или портрет на предците, техни отличия и родова памет, резултатът от техните постижения.

Една такава форма на уважение е и бащиното и фамилното име. В Русия е прието да се обръщат към човек уважително по име и презиме (отче-ство). Това е името на бащата. Обикновено носите и неговата фамилия, името на рода му. Затова е прието да се обръщаме към хората на “Ви”, защото така ние се обръщаме и към бащата и рода на човека. Обръщението на “ти”, често е пренебрежителна форма и обикновено се счита за неуместно между непознати.
У нас това обръщение по лично и бащино име вече е забравено, но в миналото е съществувало. Бащиното име постепенно е преминало във фамилия. Такива са примерите с Христо Ботев (Ботьов) син на Ботьо Петков, който пък е син на Петко. Така е и при Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев), останал в историята с бащиното си име. В Карпатите е живял известният Владо Драгулов, син на Драгул, познат по-късно като Влад Дракула.

На лични и дори умалителни имена е прието да се обръщаме само в семеен кръг и то по нисходяща линия, от родител към дете. Извън семейството е редно към детето да се обръщат по име и презиме, за да има възпитателен ефект и да израстне този човек с уважение към родителите си и към рода си. Споменаването на бащата, чрез презимето е много силен морален стожер, дори на подсъзнателно ниво. Неслучайно деца, изоставени от баща си се отказват и от фамилията му.

Мъжът се кълне пред бога (своята съвест и морал)

на вярност към отечеството.

Жената се кълне пред бога (своята съвест и морал)

на вярност към съпруга си.

Децата се раждат с клетва

за вярност към майка си.

Отечеството (държавата) е задължена

към децата и тяхното светло бъдеще.

Ако децата нямат семейство,

държавата се грижи за тяхното израстване

и възпитание чрез различни форми.

Невъзможна е друга клетва на вярност.

Всяка друга клетва към друг човек или партия създава банда от престъпници, защото тя не следва природните закони, за които моралът е основна сила.

Ако разгледаме членовете на едно семейство ще видим, че бащата е противопоставен на децата, а майката - на възрастните родители. Така бащата е основния авторитет пред децата, а майката и възрастните родители (Отечеството) са авторитетът в домакинството.

Тези две зависимости в руския език са представени с формите “Бащи и деца” и “Родина-Мать”.

Децата служат на майка си, майката служи на мъжа си, мъжът ѝ служи на Отечеството, а Отечеството служи на децата им.

Отечеството обслужва основно семейството. Защото къде е отечеството на несемейния? Нито жената е жена, неомъжена, нито мъжът е мъж без съпруга. Защото чий мъж е? А тя чия е жена? Къде са им децата? И ако имат, те чии деца са? Утре ще имат ли силна връзка с Родината и Отечеството или ще го предадат?

В традиционното патриархално семейство авторитетът на бащата е пример за децата, а авторитета на възрастните родители е пример за майката. Мъжът и жената не са противопоставени, а формират кръст. Това е кръстът, който всеки носи до достигане на главната възраст от живота си, изкачвайки хълма на жизнения си път, изпълнен с успехи и неуспехи. В руската традиция този връх се нарича “Голикова гора”. В християнската традиция той е познат като Голгота. На своя връх всеки от нас “се разпъва” (разпервайки ръце) и показва, че е дал всичко от себе си, всичко на което е бил способен и може да даде само последни напътствия и завет към родствениците си. Оттам идва и руската дума за скръб, “горе”, както и думата за горчиво “горько”. А в българското народно творчество е запазено словосъчетанието "горко плаче".

РОДИНА И ОТЕЧЕСТВО

Още в древни времена хората са почитали земята като майка, в нея семето покълва и ражда живот. Но без ролята на небесата, без тяхната топлина и светлината, това чудо няма да стане. Затова са почитали небесата като баща. Когато човек накладял огън, той затоплят себе си, но се затопляла и земята, тоест сякаш бащата-огън затоплял майката-земя.
Когато едно дете се сгушвало в скута на майка си са казвали, че то е до родината, там откъдето се е родило. Смятало се е че домът, в който има огнище (очаг), олицетворява майката, а бащата огрява дома, брани го от природните стихии. Бащата осигурява горивото за огнището, а майката го поддържа така, че то да е полезно за семейството.
Бащата и майката винаги нещо правят в дома. В ръцете им все нещо се прави, твори, готви, гори. Оттам е дошло “гори в работата си” или “изгори го тази работа, прегоря.” Или пламенно върши своята дейност. И всички тези дела "съгряват" обществото, полезни са за всички и занапред.
Тоест Отечество са всички минали и днешни деятели на родната земя и всичко, което на нея се прави. Отечеството е цялата тази деятелност и постижения на всички предишни, а и бъдещи поколения, които остават за обществото. А Родина е цялата тази земя, която е “сгрята” от тази деятелност. Родина е земята, която уважават, която почитат и за която се грижат. Нашата РОДНА земя, за която сме се погрижили да живеем добре и да ни храни.

Когато една жена се омъжвала, тя прибавяла и земя към земята на семейството на мъжа си. А много синове в семейството винаги значело, освен здрава работна сила, то и добавяне на земя към рода. Семе, посято в земята и в жената давало плод. Загубата на жена, омъжена в странство за чуждоземец, означавало загуба на късче от Родината. Загубата на мъж означавало загубен пламък от дела за Отечеството. 
Докато мъжете служат на своето Отечество, огнището в Родината, родната им земя, гори и не гасне, поддържано от жената. Небето е честта, дълга, гордостта на рода и Отечеството. Земята е дома, родното огнище, плодородната нива, реката на свидната Родина.

Мъжът е идея, жената е материя.
Кръвта се явява представител на небето, а тялото се явява представител на земята.
Съобщество на бащите е Отечеството, а съобщество на майките е Родината.
Където и да пътещества човек, спомняйки си за майка си и баба си, си спомня за Родината, а спомняйки си за баща си и дядо си знае, че преставлява своето Отечество.
Човек служи на Отечеството си и защитава своята Родина. Или може, намирайки се в своята Родина, с делата си да предава своето Отечество.
Отечеството е националната идея, история, управници и владетели, чест и дълг към “народ и Отечество”, националният флаг и достойнство.
Отечеството е нашите традиции, нрави, морал и език.

Родината е моят дом, моята земя, моето семейство, моите деца и родители.

И затова, ако човек не обича своята Родина и своето Отечество, то той не е човек. Защото те са “майката” и “бащата”.

Ако имаш Родина, значи имаш дълг.

Ако имаш дълг, то значи имаш достойнство.

Имаш ли достойнство - имаш и чест. 

БАЩИ И ДЕЦА

Когато едно дете стои на коленете на майка си или баща си, то стои срещу баща си, дядо си и прадядо си и слуша онова, което те му говорят и олицетворяват. Когато един родител държи на коленете си своето дете, то пред него са и внуците и правнуците му. Това, което той им говори, трябва да е това, в което те ще се превърнат.

На една жена ѝ е нужно съпругът да служи, да работи в полза на обществото, да има цел, да има идея. Ако има бизнес, да е полезен на работниците си. Защото тогава тя му служи, тя му е вярна. Ако у него няма идея, тя дори трябва да му помогне в това той да намери такава. Ако мъжът престане да “служи”, да е полезен и верен на идеята си и на идеала си, то и тя престава да му е вярна. И започва да му говори: - Аз какво, да не съм ти слугиня? И аз искам за себе си ... Ако той се стеми към нещо - политика, бизнес, спорт, лов и подобни, а тя постоянно го дърпа надолу, казвайки му - ти къде, имаш си тук семейство... Тази жена ще формира такъв мъж, какъвто ще започне да ненавижда.

РОД И ПРИРОДА

Всичко при твоя род е природата, която е около теб, в твоя роден край. Всичко живо на земята на твоята Родина. Природата във всеки край на света е тази, която е при съответният род там.

РОДИТЕЛИ

Роди-тели са тези, който са ни създали. Както казваме дея-тели, вая-тели, преда-тели, писа-тели. Най-малкото роди-тела - телата които са ни родили. 

РОДНИНИ

Родни-те ни хора, тези, които са от рода ни

ПОКОЛЕНИЕ

Появили са се новите хора “по колени” - тези, които са ни до коленете или на коленете ни

РОД И НАРОД

Населението се е е НАРОДило и е прерастнало в народ

РОЖДЕНИЕ

"Род”-ение, увеличение на рода, роене при пчелите

БАЩАТА

Ако майката е главната в дома, то бащата е главен в семейството, защото то на него се крепи и оцелява. Той трябва да е главният и най-важният, за да поиска всяко от неговите момчета да стане и той главен. И всяко от неговите момичета да има такъв мъж за съпруг. Ако, както в много семейства, главенстваща роля се дава на децата, то тези деца и порастнали вече ще си остават децата на мама, без отговорности и достойнство. Това, че баща е най-важният в семейството не означава, че за него е най-хубавото и най-вкусната храна. Разбира се, че децата ще получат вкуснотиите, но бащата е важният. Той ще подели с останалите всичко хубаво, което е добил и донесъл, всичко което трудът в семейството ги е дарил. В народа е останала традиция бащата да разкъсва питата на масата и да подава по парче на всеки от семейството.
Но това да подели с останалите се полага нему. Всеки от съпрузите трябва в еднаква степен да уважава и да помага на своята половинка и на родителите на двамата съпрузи. Мъжът “взима за жена” съпругата си. Тя, от своя страна, не взима мъжа си, а встъпва в брак с него (в замъжество) тоест омъжва се, отива при него и неговия род, тя му принадлежи. Защото, ако нещо не принадлежи на мъжа, то той не може да го защитава истински, да се грижи за него - то не е негово, не носи пряка отговорност за него.

СЪПРУГ И СЪПРУГА
Произхожда от супряга (съ-прега), спряга на двойка животни заедно, за оране или теглене. Значението на съпрузи е “впрегнати заедно да теглят общият жизнен товар”. За да постигнат резултата, те винаги трябва да вървят в една посока, да си помагат един на друг и да са обединени от общи цели. На руски казват ”сопряжены”, тоест “съ-”впрегнати заедно.

ЧЕДО, ОТРОК (отрък)

Чадо е от чудо, а отрок е “от руки” - от ръце(те) на двамата съпрузи. Произлязъл от техния труд, ген, талант. Така алегорично се изразяват, когато едно творение излиза “от ръцете” на майстора. Думата стрък има пряка връзка с думата отрок. Народът често казва “идва му отръки”, което значи, че се справя добре в някаква дейност.