МОИ ЕТИМОЛОГИЗМИ

ВИЛИЦА И ЛЪЖИЦА

За вилицата е ясно, това е малка вила. А вилата е онова, с което прехвърлят сеното в сеновала. С лъжицата, обаче, работата е по-мътна. Щом казваме вила и малка вилица, то ако лъжица е малката, то голямата трябва да е лъжа. Ами да - вила-вилица, лъжа-лъжица. Руснаците я наричат ложка, което за тях си е направо малка лъжа. Голямата е ложь (лъжа на български). А най-малката е лъжичка, така е и на руски - ложечка.

В църковния християнски обряд, обаче, си е останала “лжица”. Това е обредна лъжица с кръст на върха на дръжката, с която се захранват миряните - на причастие с нея им се поднася потира в устата за изчистване на греховете. Това захранване е символично и вероятно оттам и самият предмет на захранка е един вид лъжа, но малка - че уж ти дава да се нахраниш, ама не. Или, че цялата им работа е една голяма лъжа.

ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ
Найден Геров през 1895 г. нарича гласните звуци “самогласни”, а съгласните, както и до днес, съгласни. Тоест и двата вида звуци(гласни) са от гласа ни, но едните са самигласни, водещи, а другите са съгласни - партнират им. Като полугласна е считал буквата “й”, докато “а”, “у” и “ъ” е считал за трърди самогласни букви. И като добавял “й” пред твърди самогласни се получавали “я”, “ю”, “йъ”.

НАЧАЛО
На челóто на нещо или някой процес, начело

ПОМОЩ И МОЩИ
Когато решавали да построят църква или манастир, са гледали да ги настанят до някой извор и да го обявят за лечебен. Ако дадял господ, са приютявали мощи (кости) на някой светец, за да се повиши притока от поклонници. Когато болни хора са ходели по църкви, с надежда мощите на светеца да ги излекуват, те са ходели ПО МОЩИ, тъй като те не са посещавали само една църква, а са обикаляли различни “свети места”. Оттам и думата ПО-МОЩ.

СЪВСЕМ
Със всем, со всем - със всички (сили, възможности, варианти). Значението на думата е в това, че са изчерпани всички варианти, че това което следва е над или след всичко дотук, сторено или изброено.
В книгите си Георги Раковски така и се изразява "съ всем". Тогава, преди 150 години, в българската реч е нямало "със" пред дума, започваща със "с" или "з". Простичко са слагали след свързващата дума "с" едно "ъ" и се е получавало лесно за изговаряне.
Опитайте! Как е по лесно за изговаряне - съ званието или със званието. При втория вариант, който е съвременния, след "със" се налага да паузираме за малко, преди да кажем званието. А ако го изговорим по-бързо, то пак си става съ званието. Такава е ситуацията и съ(с) следващите две думи - съ знание и съ вест.

СЪЗНАНИЕ И СЪВЕСТ
Съзнание означава да възприемаш реалния свят осъзнато, “със знание”, което в ранни времена са изговаряли така - “со знание”. Сърбите му казват “свест”, а у нас е останало “свестен човек”, човекът се “свестѝ”, дойде в съзнание. Пряка връзка с това има нашата дума “съвест”, разглеждана в аспекта на нормално, естествено състояние на съзнанието. Не може човек да е съзнателен, ако няма съвест.

БОГОродица
В православната традиция, по правило, куполът на църква, наречена на Богородицата, се боядисвал в синьо и се облепвал със златни звезди отвън. Това било неслучайно, защото традицията идва директно от предхристиянските времена, когато главният бог е бил слънцето, което поддържа живота на нашата планета. А когато то се “ражда” всеки ден рано сутрин, на небосвода изтляват последните звезди. Този небосвод е и реалната Богородица, там "се ражда" слънцето, затова е и такава традицията. Църквата празнува “Покров Пресвятой Богородицей”, който е един от най-големите православни празници. Службата се провежда нощем. Покров е звездният небосвод, покриващ ни всяка вечер.
Освен това, обърнете внимание, колко често амвонът на църквата (подкуполната ѝ част отвътре) е със стенопис на Христос, на фона на обсипано със звезди нощно небе.

ДОСТОЙНСТВО
Думата означава, че си способен да (при)добиваш достатък от труда си. Не много, а достатъчно. Достатъкът се придобива с труд, чест и отговорност. Чрез дълг към другите около теб. Дългът поражда честта, а тя те прави достоен.

ВЕСТА И НЕВЕСТА
По народни традиции малките момичета във всяко семейство са преминавали обучение във всичко, което е трябвало да знаят за традициите на рода, дома и стопанството, за да са готови за съпружеския живот. Обикновено това е било нещо като школа около една баба, знаеща и можеща да им го предаде. Тази баба е била прототипът на приказния герой баба Яга. Тя е била веща, знаеща много неща по тази материя.
По-късно църквата нарича тези неудобни жени вещици и придава на тази свещена дума толкова ужасен смисъл. Затова в западната традиция нейните ученички за наричани весталки.
В славянския свят са наричали тези момичета вéсти. Пряка връзка имат руските думи “вестѝ себя”, “вестѝ стопанство”, “развестѝсь”, “сóвесть”. Всички те са означавали умението да водиш стопанство или домакинство, прилагайки научени знания и умения. Затова казваме “вещ в занаята” или че този човек е “сведущ по конкретния въпрос”.
Вéстите са продължавали това обучение до периода на първата си менструация. От този момент нататък, момичето вече е било обявявано за НЕ веста. От този момент нататък, то е можело вече да забременее и затова е било и разрешено да бъде омъжвано. А когато роди, тя става богородица, защото създава нов човек по свой образ и подобие. И този човек ще народи свои деца, а те - свои. Тоест, тя в един акт ражда цяло човечество, или поне цял род. Затова и думата род има толкова обширен смисъл.

КУЛТУРА

Култ към “ра” - енергията на твоя род. Това са всички традиции и идеали на собствения ти народ, всички ограничения и табу, моралът на предците.

СВЕТ И СВЯТ
Казваме излезе “на бял свят”, пътешества “по белия свят”. Тоест по това, което е на светло, над земята. На руски думата свет съвпада с понятието за светлина, затова те ползват думата “мир”, когато говорят за целия свят. Когато два рода се съберат или сРОДят, се събират сякаш два свята. Двамата сватове правят СВАТ-ба и женят своите деца един за друг.

СВАТБА И СВАРБА
В някои краища на Македония изговарят сваДба и дори сваРба. Сварог е славянският бог-ковач. Смята се, че той подарил на хората клещите и ги научил да разтопяват медта и желязото. Той бил установил и най-първите закони, според които мъжът трябва да има само една съпруга, а жената само един съпруг. Сватбата е един вид спойка между два рода. От името на Сварог е думата “сварка”, която сега изговаряме като “заварка”. Но дори и в съвременния си вид тя запазва корена “вар”, подобно на думите “вариво”, процес на “варене”. Казваме “гозбата се свар-и”. Всъщност, правилно е "гостбата се свари".

ГОЗБА
Идва от ГОСТ-бá, това с което ще посрещнем и нахраним госта. Често “ст” преминава в “з” или “ц”, като при благовест - благовец. Преди век сме изговаряли и писали именно така - гостба.

СПОМЕН
С помен, с памет за събитие, Казват "споминай ме с добро" или правят помен на починал.

УДОВОЛСТВИЯ И ЛЮБОВ
Удоволствие между двама от ума води към уважение. Удоволствие от душата формира дружба. Удоволствие от телата води до страст. И единствено наличието и на трите вида удоволствия между двама души, формира любов.
Майчината любов е друг вид любов, тя се основава на нуждата на детето от закрила и грижа. Докато любовта и привързаността на майката към детето е безусловна, то тази на детето към майка му, е формирана от неговите нужди. С годините то израства и нуждата от тази връзка намаля, докато то става все по-самостоятелно. Поривите на топли чувства у порастналото дете се основават единствено на спомена за времената, когато детето се е чувствало защитено и обичано.

УМ И РАЗУМ

Спор-разумение, раз-ум, два-ум (двуомя се), три-ум (триумя се). Ум е натрупаните знания и информация, а разумът е начинът да ги употребиш в реалния свят, рационално мислене. Затова първо се казва ум, а после разум.

Когато хората казват “все пак сме разумни хора” нямат непременно предвид, че са еднакво умни, а че могат да постигнат споразумение, да проявяват разум. Споразумение буквално означава "спорът да се реши с разум". Или умението с разум да се разрешават спорове.

ПОТРЕБЛЕНИЕ И УПОТРЕБА
Потреблението е консумация на съществуваща нужда, която просто задоволяваме, а употребата е начина да приложиш знанията, да постигнеш нещо с тях. Да се усъвършенстваш, да приемеш и отдадеш, да се промениш. Употребата често води до постигане на качествено нов резултат. За разлика от едното потребление ...

ШЕСТОГРАН
Това е предмет с шест страни, грани. Оттук идва граница, граничен, ограждам, ограничен. Казват “премина всички граници”, тоест преминал е отвъд моралните норми, например. Българския вариант на шестогран е шестостен. Популярното му изговаряне с "м" накрая е неправилно, вероятно поради незнание.

ВЕЖА И НЕВЕЖА
И като споменах незнание се сетих за думата невежество. Вежа е човек, вещ в нещо, знаещ, вéдаещ, незнаещият е невежа - не-ведаещ. Оттам идва сведущ, ведомство, ведомост, краевед, езиковед, водещ, водач, вожд.
Казваме “адвокатът води делото”, тоест разбира от материята и е водач в процеса. Водач също е от ведаещ. Думата "вещ", този който знае, е преминало във "вежа" и съответно "НЕвежа", тоест незнаещ. А може посоката да е обратна.

ОСЕНÉН, да те осенѝ (гениална мисъл)
Идва от накриване, засенчване от облаци или клони. За сенване. Смисълът се променя в "защитаване от", в "накриване от" - оттам в религията "Благодатта Божия ще те осени". Затова се прави кръст със свещи и се осенява (покрива) с божията милост и закрила.

В поезията на 18 и 19 век, на основата на религиозно-мистическото "да те огради, защити с неочаквано чудесно проявление (каквото е божията закрила)", около думата “осени” се оформя нова фразеология - силата божия се заменя с поетическо озарение, мисъл, догадка, вдъхновение.

И така, с времето, образът на "засен(ч)ен от облака" се трансформира във “внезапно чудесно озарение". Интересен е преходът от тъмнина, сянка - в озарение и светлина.
Ключът тук е, че те засенчва Божия благодат и защита, а тя не може да е "тъмна". Непосредствена връзка по значение има и думата “осень” или съвременната дума есен, в смисъла на това, че по това време облаците накриват небето, а земята се накрива с опадалите от дърветата листа.

ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Това е емоционално запомнено наблюдение. В печат леение, тоест да излеем в печат, да запечатаме трайно някое свое наблюдение в паметта си. Оттам идва изразът “впечатало се е в паметта ми” или “оставил е траен отпечатък в историята”.

ЧЕРКВА И ЦЪРКВА
В стари времена са питали човека "къде си черкуван", тоест къде си зачеркнат (в смисъл - отбелязан) в списъка, към коя енория си, в кой божи храм ходиш. Черква произлиза от думата "зачеркнат" в списъка на местния свещенник. Когато местен човек умре, го зачеркват в местните регистри. Името му остава, но е зачеркнато в тях. А на много места списъкът на църквата е бил единственият регистър на населението на дадено място.
Когато се роди, детето се вписва в църковния списък. В тази черква се очаква и да бъде кръстено и т.н. Диалектно думата се изговаря и като “черкова”.
А църква е наследено от гръцкото духовенство, което не е могло да изговаря някои български букви и звуци.
В някои диалекти, на дъщерята казват “черка”. Според семейните традиции дъщерята е тази, която напуска семейството, когато се омъжи, отивайки в дома на мъжа си. Тоест това е дете, което ще зачеркнат от семейството, когато порастне. В публикацията за луната съм споменал за връзката между черта и тъмнина, като граница между светлия живот и тъмната смърт, след която те зачеркват.

ГРАФ ДРАКУЛА
Влад Цепеш е наречен “цепеш” заради привичката да набива на кол пленените врагове. Връзката с думата цепеница е пряка.

КАТ, СЛОЙ, ПЛАСТ
Казваме “ката ден” - тоест всеки ден, но не един само ден, а множество. Ако вземем даден период от време, всеки един негов ден е един негов пласт, кат. Оттам идват думите накатаване, откат, кат (етаж) на къща, кат (слой) на купчина платове, закатаване (в смисъл на скриване между пластове).

Посоката на часовниковата стрелка е по хода на слънцето, когато погледнем към него. То обхожда небето отляво надясно и залязва надолу. Думата залез (за лезьет, лази) означава, че слънцето се скрива, след като е лазило цял ден по небето. На руски залез е закат. Представката “за” в руския език означава “след”. Закат е съставена е от представката “за” и думата “кат” в смисъла на времеви слой - "след деня". 

СТРОЕЖ И СТРОЙ
Най-здрав един градеж е тогава, когато тухлите се наредят по определена схема една над друга. Когато се нареждат в "строяване". Първо се слагат две тухли отдолу една до друга и над тях трета се слага по средата. Това е основния строителен принцип при градежа. Стрóят е колона от войници по трима в ред, те са "с-трое-ни". Така е било най-ефективно да се придвижват, когато двамата от краищата на редицата са можели да придържат средния, ако е ранен или уморен. Средният дори е можел да спи, докато другите вървят.

ДОРОГА И ПУТЬ
Дорога е път по протежението на реката, "в доль реки" (по протежение), в ДОльРЕКА, а оттам и дорога. В миналото, особено на север, хората са пътували основно по реките с лодки и салове, а когато замръзнат - по леда, или до тях през лятото, защото така е било най-удобно. Пътищата, които свързват две реки с техните “дороги”, се наричат “путь”.
Пътят е преминавал през непроходими гористи или заблатени местности, през които единствената ориентация е била по слънцето денем и по полярната звезда нощем. Полярната звезда се е наричала Спас или Спасител, защото единствено тя е можела да те спаси от изгубване и смърт в гората нощем.
Когато един път достигне река и нейната дорога, често е пресичал реката, за да може да продължи до следващата река и да свърже двете дороги. Построеният за целта мост е бил дълъг, колкото е била широчината на реката. И тъй като дорогата се е прокарвала по дължината на реките, а пътят - по ширината им, по-късно това е залегнало в понятията географска дължина и съответно географска ширина. Повечето реки текат или на север или на юг. Техните дороги също са били ориентирани така, често по цялата им дължина. Затова и географската дължина е с ориентация север-юг.
А пътищата са пресичали реките напреко - по ширината им. Затова и географската ширина е с ориентация изток-запад.
Така, както дорогата е плътно в близост до руслото на реката, така и значението за близък, любим човек в руския език е думата дорогой.

РЕКА И РЪКА
Двете думи са близки в много отношения. Например ръкав имат и реката и ръката. Те също така имат лакът (лъка за река), затова реката лъкатуши или лакътуши. Всяка река има делта, там където се влива в морето, там тя е най-широка. Ръката има длан, където е най-широка (като реката преди вливане) и пръсти (както ръкавите на делтата). Буквата “делта” прилича на два отворени пръста на ръката, опряни на повърхност, както два ръкава, вливащи се в морето. Реките са ръцете на природата, те разрушават, те и съграждат. Те променят природните форми и са мощна формираща сила.

МЕДВЕДЬ (МЕЧКА)

В рсукия език мечка е от мъжки род. Това е животно което е знаело (ведало) къде има мед - мёд ведающий.

ЦВЕТЕ, СВЕТЕ

Възможно е думата цвете да се е изговаряла отначало като свете. Думата цвят, като свят, свет. Безспорно цветът се изявява само на светлина. Цветанка да е била Светанка, Света, Светла. Казваме Цветелѝна, както казваме Месечѝна, което отново е пряка връзка със светлината.
Руснаците, когато съкращават името Светлана, го изговарят като Света (подобно на нашето Цвета), а не Светла, както ние го правим. На английски цвете е flower, подобно на flame, което значи пламък, огън. На немски цвете е blume, което има пряка връзка със светлината, мерната единица за светлинен поток е лумен, а за осветеност - лукс. И в края на краищата всяко цвете обича и следи светлината, дори лунната.

ПОДУМАТЬ (да помисля)
Да поставя някакъв проблем “под ума”, да го обмисля с ума си.

ПОДРАЗУМЕВАТЬ (подразбира се)
Решение на проблема “под разум”, тоест с приложен вече разум, след обмислянето му. Разбран вече с ума, чрез прилагане на разума.

ИСТОРИЯ
Съставено от забравения израз “из стари”, тоест от старците, от старо време, отдавна.