ИЗВИНЕНИЕ
Когато искаме да сме "извън вина"-та, извън обвинението, търсим извинение. Масово хората казват “Извинявам се”. Не може сам да се извиниш, след като си наранил някого. Можеш единствено да помолиш другия да те извини. Да помолиш за извинение.
ОТСЪСТВИЕ, ПРИСЪСТВИЕ, НАЛИЧИЕ
Коренът “-съст” вСЪЩност означава СЪЩествувам тук и сега, състоянието сега. Когато ме няма - отСЪСТвам, а когато съм тук приСЪСТвам. Оттам идват думите състав, съставен, съставляващ.
НАЛИЧИЕ е съставено от “на” и “лице”. Има си и такъв израз - налице.
СКОРО И ПРОМЕЖДУТЪК
СКОРО идва от КОРОтки(къс) промеждутък от време. ПРОМЕЖДУТЪК е съставен от “про”, “между” и “тък” (из между тях) - малък отрязък от време. Знаем, че межделее означава вижда се едвам, едвам. Някои неправилно казват меРджелее. Съставено е от “между” и “лее”, тоест едвам се процежда между двата ни клепача. Затова, когато се взираме, примижаваме, притискаме клепачи, за да се процеди светлината между тях и да фокусираме надалеч.
БАВНО, ПРИБАВЯМ И НЕЗАБАВНО
Старобългарското ”быти”, значещо “съм“, често се употребява в съчетания, като прибавя, забавя, избавя, добавка, бавно, незабавно и др. “Ба” се съчетава с други в ба-вя, ба-вен, ба-вещ, ба-вейки и т.н. Странно, но НЕЗАБАВНО не значи, че “не е забавно”, макар точно така да се пише. Например казваме “забързай се”, тоест представката “за” може да се ползва и за “бавно”. Значи “незабавно” означава “не за бавно” (не забавяй), а обратното - забързо. В статията за бабата писах, че с “ба” са думите утроба, коруба, баба, баене - свързани с това, че нещо излиза на “бял свят”, свързано с раждането. "Ба" означава божествена врата. Очевидно и тук “ба” е с подобен смисъл на “съществувам”. Например, ПРИБАВЯМ означава "още към вече същестуващото", а избавям(се) - премахвам(се) от вече същестуващата(ситуация).
ПОДАРЪК, ДАЛ И ПОЛУЧИЛ
ДАЛ има пряка връзка с ДАВАМ. ПоДАРък се ДАВА на близък или заслужил човек. ПОДАва се на РЪКа, такава е и самата традиция - връчваш му го лично, в ръцете, за да изразиш личното си почитане и одобрение. А и за да видиш радостта в очите му. Затова е и ПОДА-РЪК, подава се на ръка. Онова, което взимат с подадени ръце.
С думата ПОЛУЧИЛ е малко по-сложно. Помните в обясненията ми за “цел”, че целта е нужно да бъде видяна добре, цяла, добре осветена - дори и преносно. За да се прицелим добре. Тоест тя е нужно да бъде ясна, осветена, сякаш с насочен лъч светлина. Та, получил е по-луч-ил, този, който по лъча е осветен и му е донесено, дадено, дарено. Получил наследство, получил подарък, получи уДАР, ако щете. С него това се е сЛУЧило, така се е поЛУЧИло, че е придобил или се е сдобил с нещо. Случката е дар от съдбата.
ВЗИМАМ И ХВЪРЛЯМ
В-зима-м или в-зем-ам е В-ЗАЕМ-ам, тоест в заем. Когато взимаме нещо, то тогава обикновено не сме оставили нещо в замяна - поне в общия случай. Тоест го продобиваме сякаш назаем. Ако сме се трудили, платили или постарали за него, то обикновено вече е купено, платено, придобито, та дори и само заслужено, но не и просто взето.
В-зима-м или в-зем-ам е В-ЗАЕМ-ам, тоест в заем. Когато взимаме нещо, то тогава обикновено не сме оставили нещо в замяна - поне в общия случай. Тоест го продобиваме сякаш назаем. Ако сме се трудили, платили или постарали за него, то обикновено вече е купено, платено, придобито, та дори и само заслужено, но не и просто взето.
ХВЪРЛЯМ е тогава, когато предметът прелита по въздуха определено разстояние, хвърчи. Извършва (х)ВЪР-теливо движение. А е въртеливо, защото думата се е формирала много преди създаването на самолета, когато всяко летене е било възможно единствено, чрез въртеливо движение. А, да ... Има и такъв случай - с падане. Но дори и тогава ние сме хвърлили първо, а после е било падането.
ПРЕДРАЗСЪДЪК
Мисля, че с предразсъдъка нещата са пределно ясни вече. Все пак, и вие като мен, започнахте да виждате отново думите на части, както едно време в училище. Разликата е, че сега вероятно ни е по-интересно, отколкото тогава. Е, поне с мен е така. Забавно е да гледаш на света с очите на дете, без пред-раз-съдъ-ци. Да го анализираш с вещина и под нов ъгъл, ПРЕДи от РАЗ да СЪДИш за нещата.
СЪСТРАДАНИЕ
Че състраданието е СЪвместно, споделено СТРАДаНЕ, е ясно. По-интересното е, че всяко страдание е преди всичко СТРАст, придружена често с риДАНИЕ, нали?
БИТ И НАВИК
Бит е съкратено от БИТие - ежедневните действия и навици, които имаме и са неизменна част от нашия начин на живеене. Такива са и думите битов, битуване, самобитен, първобитен, разнебитен и т.н. На руски думата приБЫТие означава пристигане, завръщане. Тръгнал си оттук и си се завърнал. При своя свят, дом, семейна среда - там, където живеш постоянно, където реално съществуваш, при твоето аз. Спомнете си за по-горе написаното старобългарското ”быти”, значещо “съм“. Ето - това е битът.
НАВИКЪТ е нещо, което правим по инерция, неосъзнато. Навикнали сме така, лесно и удобно е и никак не ни се иска да го променяме.
В славянската митология (че то иначе, в коя друга - в тъй наречената православна традиция ли?) съществува светата троица Прави, Нави и Яви. Това са трите страни на съществуването или “трите свята” в славянския митологически мироглед.
ПРАВИ е това, което е заложено от боговете в природата и е основополагащо, но невидимо за нас. Това са природните и вселенски закони.
ЯВИ е материалният свят, в който съществуваме и водим битката на живота, а когато го напуснем настъпва смърта. Яви - това е настоящето, сътворено от Прави.
НАВИ е след него, след смъртта. Невидимата, нематериалната форма на съществуване - там, откъдето никой не се е връщал. До раждането на детето, сътворено от Прави, също е Нави, но все още е неосъзнато в Яви.
Звучи сложно, но всъщност не е.
С други думи: неродените души, децата, създадени от природните закони, се осъществяват в реалният наш свят, като след смъртта попадат в друго, отново непознато за нас състояние, до следващото си осъществяване.
Та...да се върна на НАВИК.
Това, което правим “по НАВИ”-к често е неосъзнато, подсъзнателно, неведомо, така да се каже. Привикнали по навик да вършим нещата си, без да се замисляме. Ние понякога не осъзнаваме тяхната природа.
Това, което правим “по НАВИ”-к често е неосъзнато, подсъзнателно, неведомо, така да се каже. Привикнали по навик да вършим нещата си, без да се замисляме. Ние понякога не осъзнаваме тяхната природа.
А относно ПРАВИ - често ПРАВИм ПРАВИлните неща, търсим ПРАВдата.
Прав е човека! - казваме.
Всеки си има НрАВ, такива са НрАВИ-те. Не всичко излиза наЯВЕ, но ЯВЯВа ли се това единствената истина?
Та така, ПРАВИ, ЯВИ и НАВИ е свещенната троица състояния на духа, която трябва да знаем и почитаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар