ВКУС
В куска (хлеба), в къс храна, това, което го характеризира. На село, където единствено са останали старите думи и изрази, бабите ни подканят да ядем с “кушай, сине” или само с “кусни си” от питата. А “къс(че)”, парче от нещо, идва от корена “кус”, който присъства в думи като откъсване, укус (ухапване), откъслечно, разкъсване, прекъсвам, накусвам, а може би и късмет (МЯТаме КЪС, парче от нещо през рамо за КЪС МЕТ). Думата ПАРá вероятно идва от парче, късче метал.
УЧАСТНИК
Участ-ник, тоест този, чиято участ е да е част от събитието, съдбата това да се случи с него.
ОПИТ
Питаш се нещо и О ПИТ-ваш, за да получиш отговор. Демек питане, чрез дейстия и експерименти.
НАЧАЛО и НАЧИН
По-горе беше обяснено, че начало е “на чело” на някакъв процес, там откъдето той започва. По-долу пък съм описал какво е значението на “чиня”. А “начин” е методът, способът, по който ще се осъществи този наченат процес. А той е наченат, защото вече има начин да се осъществи. НаЧИН е също като наЧЕНат, също е като заЧЕНат. Тук се сещам, че наченат е и започнат. А започвам или само почвам идва от това, че си намерил вече “почва под краката си”, разбрал си как, намерил си му “цаката”. Изразът “почва под краката” идва от плаването, когато след дълго плаване или плуване достигаш или лодката достига вече дъното край брега, намерил си почвата под краката си. Придобил си сигурност и увереност, че нещата ще станат, че знаеш как да поСТЪПИШ, че знаеш какво да “чиниш”. В руския език “начинка” е думата за пълнеж на различни тестени изделия и други. Тоест, различния начин, по който те са изработени и различния състав от продукти.
ПРИЧИНА и ПОВОД
На село, когато те видят на двора да вършиш нещо, питат “Какво чиниш?” (т.е. какво вършиш). Когато се намираш “при чина-та”, която те кара да си там - това е повода да вършиш това, което вършиш, а оттам “причина”. Когато една жена забременее, казват че е заЧЕНала. Думите начинание, наченат, начинаещ имат същия корен "чиня".
“Повод” от своя страна е това, с което дърпат впрегнати животни да се движат. Подобно юздите при конския впряг. А тях ги наричат така, защото животното тръгва след(по) вóда, който ги води, дърпа. Или, както казват, “вóди се по” (акъла на някого, например)
ЛЕСНО И ТРУДНО
Когато една дейност се получава без трудности, тя сякаш се лее сама, лейс-но се получава, лее се като песен. А когато изисква повечко труд, казват, че труд-но се получава.
СВЪРЗАН
Съ-вързан с нещо или някого.
ДЯСНО И ПРАВО, ДЯСНО И КРИВО
Всеизвестно е, че руснаците у нас се объркват, като им покажем с ръка напред и им кажем да вървят направо. Защото по руски “направо” е “надясно”. А “направо” на руски е “прямо”. Оттам са дошли в нашия език думите упрям, прямота (тоест, когато говорим без задръжки).
Но, от друга страна, и в нашия, и в руския език съществува думата направление, която означава това, което и в българския език. Мешаницата е голяма.
Поговорката “Право куме в óчи”, думите праволинеен и правостоящ съдържат думата ни “право”. Макар че, кога едно нещо е право? Когато е стоящо или когато лежи? И защо казваме, че човек е прав, като твърди нещо? И кое ви дава право да твърдите това? Римско право или друго право? Объркано е, да.
А когато твърдим, че нещо трябва да се оправи, какво имаме предвид? Очевидно имаме предвид да се подреди, защото ако трябваше да стане право, то тогава щяхме да искаме то да се изправи. Докато руската дума изправить има значението на “да се поправи”, ремонтира.
Правилно, праведен, правист, правда, правдиво, правоверен - всички тези думи, имат предвид не права линия, а това да се придържаме към истината, към правдата. Която и да е тя, за когото каквато е. Защото правдата е дясна, а лъжата, кривдата - лява.
СЪЖАЛЯВАМ
Съ-жалея, заедно с теб жаля
УРАВНЕНИЕ
У равнении, при равенството, в подравняването
МАЙНА
Идва от северногръцката диалектна дума "майна", означаваща майка. В Пловдивско тази дума е използвана от местните гърци и гъркомани и така е преминала в употреба и сред българите.
Първоначално в слово-съчетанието "Густо, майна" в буквален превод от гръцки означава "Вкусно, майко". Но израза се използва за изказване на някакво задоволство и одобрение от пловдивчаните.
ЛИЧНОСТ
Моето лице, в смисъла на съвкупност от качества и характер
УТВАР
Това, което е у тварите в църквата.
Това, разбира се, е шега. Но една моя позната ми обърна внимание на една интересна асоциация.
Преди години установила, че в унгарския език думата "удвар" значи "двор". Например "паяудвар" означава ж.п. гара. Това много ѝ напомнило думата "утвар".
Така тя изтълкувала църковната утвар, не просто като "имущество или мебелировка", а като всичко, което притежава една църква, т.е. дворът не е само пространство, а е и цяло притежание. Така, както думата "двор" в монархическия смисъл означава всъщност богатство, притежание, че дори и хората, които са "при двора" - придворните. Да не забравяме, че има и дворяни - двор-яни.
В немския език "хоф" значи "двор" и в двата смисъла - като дворно място и като царски двор. Bahnhof е ж.п. гара
НАПРАЗНО И НАПЪЛНО
Стоим “на празно”, значи пред нас няма нищо, нищо не предстои. Обаче ако предстои не казваме “напълно”, а “НЕнапразно”. Защо?
Напълно означава всецяло, изцяло, съвсем. Ако не е напълно, пак казваме “НЕнапълно”. Ако един човек е пълен, значи изцяло се е издул, съвсем се е налял. Той е дебел, а дебел идва от дебил, тъй като малоумните имат и хормонални проблеми, обикновено са и дебели. Слаб малоумен е рядкост, тогава той обикновено е просто глупав. Слаб идва от сламен
СЪЩО
Съ-що, съ-то, съ-това, друго такова
НАМЕРИ
Например "Намерил е пътя до там". Мерил е, каквото е мерил - на-мерил се е и е установил къде е то, намерил го е.
ЦЯЛ и ЦЕЛ
Когато ловуваш, дебнеш дивеча. И когато го видиш, чакаш да се покаже целия или достатъчно, за да го поразиш. Когато го видиш цял, той се превръща в цел. В някои диалекти дори самата дума за цял се изговаря с “е” - като “цел”. Някой ще каже, че една цел може да се постави преди да бъде осъществена, преди да съществува. Така е, но преди да бъде поставена, тя трябва да се определи, като бъде визуализирана в ума ни. Тоест, ние трябва да си я преставим в завършен, цялостен вид, за да можем да я следваме.
БА и БАБА
В славянския език “ба” винаги е определяло женското начало, раждането на плода. Ба съдържат в себе си думите утроба, коруба, изба, тръба. Детето се износва и се ражда от уробата на майката. Баба е всяка жена, която е родила дете, което също има дете. Вероятно в тази поредица с подобно обяснение са и думите мама, бебе, дете, леля, чичо, кака, тати. Макар, че те може да са се утвърдили като най-лесно изговарящи се от едно проговарящо бебе. Пряка връзка с това има и изразът "баене", когато се има предвид лекуване от старица.
ВЛИЗАМ и ИЗЛИЗАМ
Когато човек влиза някъде, то той лази в(в лазя) там. А когато го напуска - из лази(из лазя)
ЧЕЛО и ЛОБНО МЯСТО
Старата словесна форма на нашата дума “чело” е “лоб”. Такава тя се е запазила в руския език. Лобното място е там, където осъденият е полагал лоб, чело, за да бъде обезглавен или в по-добрия случай - наказан с камшик или измъчван. По-късно лобно място е било всяка скала или пропаст, където са извършвани ритуални убийства и наказания. Такава има в Търновската крепост Царевец, такава е и Черната скала край Боровец.
ЧУК и ЛОМ
Лом е характеристика на цепливост на скалните култури. Някои се цепят в определна посока, други се дробят на ситни отЛОМъци, трети направо се трошат. Хората отдавна са ломели скали, за добив на строителен материал. В каменоломните се е добивал ломен камък. Думата разлом има пряка връзка с пукнатината, която се е образувала при сцепване на скалата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар